На 23 април предстои канонизацията на убитите по време на арменския геноцид в Османска Турция. През последните години Арменската църква активно се подготвя за този исторически за нейната история акт. Арменският католикос Карекин ΙΙ представи още в края на изминалата година (на 28 декември 2014 г.) патриаршеската енциклика по повод стогодишнината от арменския геноцид. Тя е под мотото на библейския цитат „Пътеката на праведните е като лъчезарно светило, което свети все повече и повече досред пладне” (Притчи 4:18). В нея той обяви за предстоящата канонизация и провъзгласи 24 април за Възпоменателен ден на светите мъченици от Арменския геноцид, който съвпада с Деня на жертвите на геноцида на арменците в Османска Турция. В словото си Карекин II призовава „удостоеният с благодат арменски народ, нация-мъченик, възкръснал народ” да превърне „възпоменаването на мъчениците в сила и мощ за духовен, национален и отечествен живот, та пред Бога и пред хората с праведен живот да осветим пътя си към нашите права до пристана, където ще се осъществят нашите скъпоценни мечти”.

Архиерейският събор на Арменската църква прие реда, по който ще се осъществи канонизацията на 1.5 милиона арменци, които общо за периода от края на 19 в. до 1921 г. са 1 543 271 души. В Енцикликата се отправя и благодарност към Бога за възкресяването на обречения на смърт арменски народ и възможността той „да тръби и защитава своите справедливи искания пред съвестта на човечеството и международното право, срещу пилатовото безразличие и престъпно отричане…”.

За Възкресението Христово, което не свършва със специалните богослужения за празника, и за това, че трябва да го носим в сърцето си постоянно, разговаряме с предстоятеля на храм „Свети Дух” в Смолян отец Иван Марински, който е енорийски свещеник и на храм „Успение Богородично” в с. Широка лъка. Той казва, че подготовката и преживяването на празника на най-великото събитие в човешката история – Възкресение Христово – е в осъзнаване на преходността на този живот и надеждата за бъдещото възкресение. Ако приемем Възкресението, означава да приемем надеждата, че един ден и нашият живот няма да свърши тук, че Бог ще възкреси и нас и ще продължим да живеем вечно.

- Отец Иване, все пак на днешно време за много хора е доста трудно да се разбере и да се повярва във вечен живот…

- За да успее човек да разбере истината за вечния живот, трябва да се запознае със спасителната мисия на Христос, с Неговия земен път и Неговия земен живот. За тази цел трябва да прочете поне едно от Евангелията. Храмът е едно от местата, в което, ако никога не си чел Евангелието, можеш да чуеш поне част от него, да се докоснеш до това, което носи православното богослужение. Въпреки че има моменти в живота на християнина, в които не може да посети дадено богослужение, това не трябва да го смущава. Християнинът е призван да живее своята вяра, независимо къде се намира – в къщи, в храм или на място, където работи. Християнският живот е еднакъв навсякъде. Християнинът не може да е един в храма, а да е друг на работното си място. По този начин, ако човек е наясно със своята вяра и с пътя, който е поел или иска да поеме, ще може да съпреживява и Страстната седмица, и Възкресението на Христос, и всички църковни празници, дори да няма възможност да участва във богослуженията.

Христос воскресе! Воистину воскресе!

Това е нашият победен поздрав за Възкресение Христово. Обикновено го казваме в тази му форма на църковнославянски език. Няма да е лошо да се мине на новобългарската форма: Христос възкръсна! Наистина възкръсна! Но засега е по-силна инерцията да се ползва формата, която се и пее многократно, хилядократно през тези 40 дена от Възкресение до Възнесение Христово.

Има сякаш и психологически проблем: по-лесно ни е да кажем нещо на език, който не стига автоматично до съзнанието ни, но не е толкова лесно да го кажем на нашия говорим език, когато директно, дори почти без замисляне си го разбираме. Опитайте да го направите и сами ще видите резултата. Накарайте и другите около вас да го правят и ще се убедите. А съседите сърби отдавна го правят и то много успешно.

Някой може да ме заподозре в недобри намерения: „Какво рови сега този навръх Възкресение Христово?!“ (такива хора обикновено не казват „Великден“, те са уставни!).

А въпросът не е маловажен. Когато ползваме даден език, добре е да го правим по правилата, а не като хора от неуките малцинства. За какво става дума ли? За това, че ако погледнете във форумите тези дни, ще видите, че повече от половината поздрави са граматически сбъркани. Без да знаят и без да са научени, мнозинството от българите, първо, пишат и казват поздрава с погрешно „з“: „Христос возкресе! Во истина возкресе!“. Които пък го съобразяват това „з“, изключително често бъркат наречието „воистину“ и пишат: „во истина“ или „воистина“. Всеки малко запознат с граматиката знае, че това е наречие, което на български се превежда с „наистина“. То е превод от гръцкото наречие „alithos“ (αληθώς), което се превежда „наистина“. Но на църковнославянски то звучи „воистину“ – нито повече, нито по-малко! Вярно е, че произлиза от „во истину“, но то си е минало още в онзи старинен книжовен (комай никога неговорен) език в едната дума на наречието „воистину“. А словосъчетанието „во истина“ или думата „воистина“ просто не съществуват освен в устата на хора, които все още не са се научили да изговарят правилно един от най-любимите поздрави на православните християни.

Христовото възкресение е върховният момент в плана на Божия промисъл за изкуплението на човешкия род от първородния грях. Затова денят, в който го празнуваме, е наистина единственият велик ден в църковния календар.

Ако в лицето на нашия прародител Адам човешката ни природа, изпадайки в грях, загуби възможното си безсмъртие, то в лицето на Богочовека Иисус Христос тя отново го придоби. Защото първият Адам чрез непослушание се поддаде на изкушението и повреди невинната си природа, първоначално създадена му от Бога, но вторият Адам, Иисус, като отхвърли сатанинските изкушения, остана послушен на Божията воля „дори до смърт... кръстна“ и чрез изкупителните Си голготски страдания възвърна богосиновството ни и ни подари бъдещия вечен живот.

Затова св. ап. Павел заявява: „Понеже както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез човека. Както в Адам всички умират, тъй и в Христос всички ще оживеят“ (1 Кор. 15:21-22).

За Възкресение Христово Негово Светейшество Неофит, Български патриарх и Софийски митрополит, е отправил думи на отечески благослов и е дал отговори на въпросите на в-к „Монитор”.

Скъпи сънародници,

в нашето сложно и неспокойно време на несигурност и вражда само вярата може да укрепи нашето търпение, да ни даде сили и мъдрост да преодоляваме изпитанията, които животът ни поднася.

Само вярата може да внесе в сърцата ни мир и в общество ни съгласие да примири враждуващите, да съедини разделените, да напъти в истината заблудилите се. Възкръсналият Христос нека ни бъде пример за състрадателна и жертвена любов, която да ни примири с другите и изпълни живота ни със смисъл и радост.

Отправяме пасхално приветствие към всички наши духовни чеда и всички хора с добра воля с пожелание до всеки да достигне светлината на Христовото Възкресение! Нека Спасителя да вдъхне в нашите души твърда решимост да преуспяваме в доброто и укрепваме във вярата, надеждата и любовта!

Христос воскресе!