Нов дарител се включи в подкрепа на християнската трапезария към храм "Св. Иван Рилски" в Търговище на Благовещение, съобщават от църковното настоятелство.

На празника получили вестта, че всеки месец ще получават по около 150 кг риба, осигурени от бизнесмена и областен шеф на ДПС Хамди Илиязов.

Първото дарение от толстолоб и шаран идва на Благовещение. Количеството щяло да стигне за повече от месец, като осигурявало поне веднъж седмично риба за всички 70 бедни и болни, които изхранват.

Трапезарията към църквата "Св. Иван Рилски" в Търговище този месец навърши 20 год. от създаването си. Тя се издържа от бизнесмени от града. В последните години основните средства идват от Григор и Иван Иванови и Пламен Ангелов. Месечно те дават около 2000 лв.

Бизнесменът Илиязов е дарявал храни за курбани на християнски и мюсюлмански празници. Последно изпратил 400 кг телешко за църквата, а сега започва да осигурява и риба, съобщава архиерейският наместник ик. Славчо Проданов. Той допълва, че трапезарията винаги има нужда от подкрепа и не би върнал никой, който иска да помогне. Ако има производители на хранителни продукти, които искат да подпомагат изхранването на хората, би приел радушно жеста им.

Благодарение на трапезарията всеки делник болни и бедни хора от града получават по две топли блюда и четвъртинка хляб.

Интервю на "Двери" с проф. д-р Иван Желев Димитров, дългогодишен преподавател по Свещено Писание на Новия Завет и специалист по междуправославни отношения, участвал от 1976 г. в предсъборните съвещания за подготовка на Светия и велик събор на Православната църква. Разговаряме с проф. Желев за необходимостта от свикване на събора, историята на подготовката му и как провеждането му ще се отрази върху бъдещото на светото Православие.

- Проф. Желев, след три месеца предстои провеждането на Свят и велик събор на цялата Православна църква или както други го наричат – Всеправославен събор. Какво наложи да се свика такъв събор?

- Аз бих обърнал въпроса по следния начин: защо досега, в продължение на над хилядолетие, не е бил свикан такъв събор? Защото трябва да знаем, че съборите са същностна част от живота на Църквата. Това е висша форма на организационно единодействие на иначе напълно независимо съществуващите поместни автокефални православни църкви. Наистина, в историята на Църквата съборите не са били свиквани редовно, по някакъв устав или правилник за функционирането на общността от поместни православни църкви, както сега се свикват конгреси или асамблеи на светските (световни, регионални или местни) организации – през определен брой години, примерно на всеки две, три или четири години. Съборите са свиквани, когато е възниквала нужда да се реши важен, често и неотложен въпрос.

Вие знаете ли какво е българска духовност? След цял живот работа в тази област, че и в нейната периферия, аз не съм сигурен, че знам. Защото самото общо понятие духовност не може достатъчно еднозначно да се формулира. Тоест тук безспорно имаме предвид елементи от културата на човека-обществото-народа. Но задължително влиза и елементът религия (или вероизповедание, както е записано в българския закон за верите). Макар да не можем да претендираме, че духовността е предимство само на духовниците, както често определяме служителите на религиите (а те са по-точно и преди всичко клирици или служители на култа).

Това доста сложно понятие духовност много хора са го определяли – къде по-успешно, къде по-едностранчиво - с формулипровки от типа на „религията и мистиката взимат връх над духовността“! Имаме интересни определения и за понятието православна духовност, например като "духовност на любовта" към ближния. Ама при определянето на често дъвканото понятие българска духовност нещата стигат до нещо като своето отрицание.

Уважаеми читатели на Двери – най-популярната църковна медия у нас,

Като православно вярващи повечето от нас знаят, че врагът на нашето спасение се е навикнал да ожесточава войната против нашите души в дните на Великия пост. Тази година на мене се падна незавидната „чест“ да бъда поставен в една от главните роли на един жалък спектакъл, който обаче смущава и огорчава мнозина. Ето защо се налага да взема думата и да внеса яснота.

В пространството се говори за някакъв страховит конфликт в нашия манастир, за онеправдан и злочест игумен, за ужасяващи, едва ли не кървави сцени. Всичко това умело се раздухва от „приятелски“ настроени към Църквата журналисти, на които, уви, приглася и човек, чийто професионален ангажимент към БПЦ е да предотвратява скандалите, а не да ги създава.

Бързам да успокоя всички и да ви уверя, че животът в Църногорския манастир тече нормално, във великопостен ритъм, при съблюдаване на обичайните за манастира богослужебни последования. Всички сте добре дошли на място, за да се уверите в това.

Каква е причината обаче за целия този шум? Има ли нещо обективно, което да стои зад всички тези нелепи слухове? За жалост – да, има. Причината за създаваното медийно напрежение е тежкото духовно състояние, в което изпадна игуменът на нашия манастир архим. Евгений. Не желая да характеризирам това негово състояние, нито да давам подробности, но в резултат на действията му от последните няколко месеца братството на манастира практически се разпадна. Двама от монасите напуснаха св. обител, а останалите ме помолиха да започнат да се изповядват при мене. С о. Евгений не остана нито един монах, брат на Църногорския манастир.

Свещеник Владимир Дойчев от столичния храм "Св. Наум" е известен със своите вдъхновяващи проповеди, в които всеки се припознава. Тези дни от печат излезе първата книга на отец Владимир, озаглавена "Среща с Живота", която събира част от проповедите, които той е написал. Разговаряме със свещ. Владимир Дойчев за новата му книга, за това има ли място за проповед в живота на съвременния човек и за това как се пишат проповеди, които докосват сърцата на хората.

Отче, колко проповеди съдържа книгата Ви и на каква тематика са?

- Проповедите са 51 и са посветени на различни празници или неделни евангелски четива. Освен тях има още един текст, който е сложен накрая и не е точно проповед, а по-скоро есе за проповедта. Общо текстовете са 52.

Към каква аудитория са предназначени?

- Трудно ми е да определя. Със сигурност не само към напълно въцърковени хора. Не са обичайните проповеди, с които сме свикнали. По-скоро е опит за приятелски разговор за това, което вълнува съвременния човек – за самотата му, страховете му, провалите и надеждите му. И най-важно – за Онзи, Който може да даде смисъл на всичко, което правим или ще правим. Това е книга за търсещи хора. За тези, които могат да седнат на една маса с теб, без да са сигурни във всички отговори на света. Кръстих книгата „Среща с Живота“, понеже съм свещеник, а значи би трябвало да правя всичко възможно хората да се срещнат с Този, Който е Път Истина и Живот. А също и защото на мен за нищо друго не ми се говори, освен за тази среща.