Мобилно меню

4.6818181818182 1 1 1 1 1 Rating 4.68 (88 Votes)

bojo-glavevЛикувай, народе Божий! Свето-Сливенска епархия има нов протойерей! И той е.. Неговото име е… протойереееей Божидааар Главееев!

Сега сериозно. Съжалявам, че за втори пореден ден ще правя коментар по повод събития в БПЦ, но някои неща няма как да бъдат подминати. Отличаването с църковна офикия на даден свещенослужител предполага някакви негови заслуги на духовното поприще, било то като енорийска или мисионерска дейност. Редно е да попитаме какво стои зад това решение на дядо Йоаникий? Не се сещаме за нищо друго, с което да е „блеснал“ о. Божидар освен с поддръжката на бълващия духовно зловоние зилотски сайт budiveren.com.

В концепцията на сайта е залегнало като основен постулат защитата на православието от модернистични и икуменически учения и нововъведения, както и ревностна апологетика на стария богослужебен юлиански календар (който няма как да е „светоотечески“, защото е измислен от езичник). Аз лично също смятам, че въвеждането на поправения юлиански календар е грешка най-малко от гледна точка на църковната политика, защото в крайна сметка това е послужило като повод за съблазън на маса народ и е довело до раздори и разколи. Все пак въпросът за календара няма как да е фундаментален нито от канонична, нито от догматична гледна точка, ако беше обратното нямаше поместните православните църкви, макар и служещи по различни календари, да са в евхаристийно общение помежду си.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)

11261845 806987966061027 3319004800878204444 nВ есето „Двата закона”, отпечатано в този портал преди няколко седмици, разказах един епизод от превъзходния роман „Морал” на полския писател Тадеуш Долeнга-Мостович. Блестящият хирург Рафал Вилчур спасява живота на най-големия си враг, онзи, който е разрушил кариерата му и го е оклеветил пред обществото. Извършва животоспасяваща операция и въпреки минималните шансове за успех, тя се оказва благополучна. Внушението на писателя е ясно – неговият главен герой Рафал Вилчур действа според Христовата повеля да обичаме враговете си.

И епизодът от романа, и цялостното поведение на героя, но най-вече думите на Христос стоят в съзнанието ми, затова искам да се спра по-подробно на тази тема. „Обичайте враговете си” (Мат. 5:44) – това е най-парадоксалната Божия заповед, най-неразбираемата, най-трудната, може би най-неизпълнимата. Тя до такава степен е неразбираема и парадоксална, че изглежда противоестествена. Естествената изглежда тази от Стария Завет, която Иисус цитира в предходния стих „обичай ближния си и мрази врага си”. Да обичаш врага си изглежда не само неестествено, не само противоестествено, но дори неправилно. Та нали именно някой затова ни е враг, защото ни е направил зло, защото ни е нанесъл рана, с нищо незаслужена, защото ни е оклеветил, защото ни е обидил, защото се е отнесъл с нас безчовечно, защото е съсипал живота ни. Защото е посял вражда. Враг не ни става някой непознат. Най-често враг ни става някой, който ни е бил близък, но е злоупотребил с близостта, с доверието, с любовта ни. Враг не се става лесно. Не всяка грешка, не всяко лоша постъпка превръща някого във враг. Някой, който ни е настъпил в трамвая, някой, който ни е продал некачествена стока, някой, който просто не ни е симпатичен, не може да ни стане враг. Враг е нещо по-специално. Ще прозвучи парадоксално и провокативно, но – враг е нещо по-интимно. С врага си имаме по-специални отношения. За да ни стане някой враг, той трябва да ни е направил голяма злина или много злини, арогантно трябва да е злоупотребявал с близостта, трябва да е взривил доверието ни. Едва тогава го наричаме враг. И когато някой ни стане враг, то не е за кратко. Понякога е за цял живот, понякога се предава дори в поколенията както враждата между Монтеки и Капулети. А и да го обичаме? Изглежда невъзможно дори теоретично. А на практика? Да извършим за него нещо добро? Да му се притечем на помощ, да му кажем добра дума, когато е в беда, да проявим съчувствие, да го оперираме, за да спасим живота му?

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (52 Votes)

iaitseТези дни в интернет се разпространява фалшиво интервю със Славка Божкова - очевиден опит за злоупотреба с ресорния псевдоним на нашата редакция. Псевдонимът Славка Божкова се използва от автори в "Двери", които работят за църковната просвета доброволно, за слава Божия, затова и въведохме това събирателно име за пишещи в нашия сайт. Славка Божкова не би могла да бъде нито професор, нито да носи някакво друго научно звание, защото името й съдържа разбирането за скромността на авторите, които не търсят лична слава. Въпросното фалшиво интервю с “проф. Славка Божкова” е съставено от човек извън екипа на “Двери”, който умишлено се стреми да злепостави не само конкретни автори в нашия сайт, но и уважавани клирици на БПЦ. Надяваме се, че читателите на Двери не са се подвели по недомисления фалшификат и ще продължат да се доверяват само на гласа на Славка Божкова в "Двери".  

4.5555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (27 Votes)

56241Казват, че Църквата не е само тухли или сграда, а общество от вярващи в Христос, но на мене понякога ми се ще да поразмишлявам именно за сградите. Често, като се запознавам с историята на някой православен храм, ми прави впечатление, че той не е сграда като другите. Храмовете се различават от другите сгради по това, че най-често биват изграждани на етапи, които могат да се простират дори в няколко века. Историята на храма започва с това, че в еди-кой си век родолюбиви българи, въпреки недоимъка си, събират пари и започват градежа. След това минават години, храмът може да претърпи някое природно бедствие или да бъде опожарен или разрушен от неверници, или пък да бъде използван за нещо друго. Ако са турци, могат да го направят на джамия, а ако са комунисти – могат и да го взривят. След време идват по-добри времена, други родолюбиви и благочестиви християни отново събират от недоимъка си или пък някой по-богат дарител дава значителна сума и разрушеното се възстановява, а съществуващото се разширява.

Сградата на църквата сякаш има свой живот. Тя не се построява като жилищна кооперация – отведнъж и край! Храмът се ражда, живее, умира и отново възкръсва от руините, понякога след дълго забвение. Може би съвременните храмове, които са от чист бетон, все пак приличат на жилищните кооперации – и тях ги построяват отведнъж, само че това отведнъж е само последният, видим етап от строежа. За разлика от кооперацията, където инвеститорът взима кредит и строи, за храма събират средства отново същите родолюбиви християни, дарявайки според кой както може пари или труд и това често пъти отнема дълго време. Понякога изографисването на дадена църква става много години след построяването ѝ пак по финансови причини. Като че ли градежът на една църква е непрекъснат, безкраен процес.

3.8571428571429 1 1 1 1 1 Rating 3.86 (28 Votes)

11873414 1780585952168413_4352085316810523640_nТова лято от 1 до 6 август за шести път се проведе поклонническият поход „Св. Иван Рилски“. По време на похода хора на различни възрасти (между пет и осемдесет и осем годишни), от различни краища на страната, а дори и от чужбина в чест на св. Иван Рилски изминаха пеш повече от 100 км като поклонници - с молитва и дух.

Никак не е случайно, че първият ден на петдневния преход съвпада с началото на Богородичния пост. Да се върви по седем-осем часа на ден по планински терени, в които се редуват участъци на изкачване и спускане, или пък по равни, но прекалено слънчеви места, е изпитание за тялото на повечето хора, участващи в прехода, също както по време на пост тялото на постещия човек е подложено на изпитание. И при прехода, и при поста тялото има нужда да се настрои към промяната – в единия случай да свикне с голямата интензивност във физическото натоварване, а в другия – с промяната в храната и цялостния начин на живот. И в двата случая обаче помощникът е един и същ и това е молитвата. По време на целия поход групата върви след св. Кръст, иконата на св. Иван Рилски и хоругвата с молитва – най-често се пее тропарът на св. Иван Рилски; докато се преминават трудни участъци, всички пеят „Господи, помилуй“; когато се минава покрай параклис, се спира и се прочита акатистът на св. Иван Рилски; актистът се чете и ако има изоставащи хора, докато се събере цялата група, защото е важно всички да вървят заедно.

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики