Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (52 Votes)

iaitseТези дни в интернет се разпространява фалшиво интервю със Славка Божкова - очевиден опит за злоупотреба с ресорния псевдоним на нашата редакция. Псевдонимът Славка Божкова се използва от автори в "Двери", които работят за църковната просвета доброволно, за слава Божия, затова и въведохме това събирателно име за пишещи в нашия сайт. Славка Божкова не би могла да бъде нито професор, нито да носи някакво друго научно звание, защото името й съдържа разбирането за скромността на авторите, които не търсят лична слава. Въпросното фалшиво интервю с “проф. Славка Божкова” е съставено от човек извън екипа на “Двери”, който умишлено се стреми да злепостави не само конкретни автори в нашия сайт, но и уважавани клирици на БПЦ. Надяваме се, че читателите на Двери не са се подвели по недомисления фалшификат и ще продължат да се доверяват само на гласа на Славка Божкова в "Двери".  

4.5555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (27 Votes)

56241Казват, че Църквата не е само тухли или сграда, а общество от вярващи в Христос, но на мене понякога ми се ще да поразмишлявам именно за сградите. Често, като се запознавам с историята на някой православен храм, ми прави впечатление, че той не е сграда като другите. Храмовете се различават от другите сгради по това, че най-често биват изграждани на етапи, които могат да се простират дори в няколко века. Историята на храма започва с това, че в еди-кой си век родолюбиви българи, въпреки недоимъка си, събират пари и започват градежа. След това минават години, храмът може да претърпи някое природно бедствие или да бъде опожарен или разрушен от неверници, или пък да бъде използван за нещо друго. Ако са турци, могат да го направят на джамия, а ако са комунисти – могат и да го взривят. След време идват по-добри времена, други родолюбиви и благочестиви християни отново събират от недоимъка си или пък някой по-богат дарител дава значителна сума и разрушеното се възстановява, а съществуващото се разширява.

Сградата на църквата сякаш има свой живот. Тя не се построява като жилищна кооперация – отведнъж и край! Храмът се ражда, живее, умира и отново възкръсва от руините, понякога след дълго забвение. Може би съвременните храмове, които са от чист бетон, все пак приличат на жилищните кооперации – и тях ги построяват отведнъж, само че това отведнъж е само последният, видим етап от строежа. За разлика от кооперацията, където инвеститорът взима кредит и строи, за храма събират средства отново същите родолюбиви християни, дарявайки според кой както може пари или труд и това често пъти отнема дълго време. Понякога изографисването на дадена църква става много години след построяването ѝ пак по финансови причини. Като че ли градежът на една църква е непрекъснат, безкраен процес.

3.8571428571429 1 1 1 1 1 Rating 3.86 (28 Votes)

11873414 1780585952168413_4352085316810523640_nТова лято от 1 до 6 август за шести път се проведе поклонническият поход „Св. Иван Рилски“. По време на похода хора на различни възрасти (между пет и осемдесет и осем годишни), от различни краища на страната, а дори и от чужбина в чест на св. Иван Рилски изминаха пеш повече от 100 км като поклонници - с молитва и дух.

Никак не е случайно, че първият ден на петдневния преход съвпада с началото на Богородичния пост. Да се върви по седем-осем часа на ден по планински терени, в които се редуват участъци на изкачване и спускане, или пък по равни, но прекалено слънчеви места, е изпитание за тялото на повечето хора, участващи в прехода, също както по време на пост тялото на постещия човек е подложено на изпитание. И при прехода, и при поста тялото има нужда да се настрои към промяната – в единия случай да свикне с голямата интензивност във физическото натоварване, а в другия – с промяната в храната и цялостния начин на живот. И в двата случая обаче помощникът е един и същ и това е молитвата. По време на целия поход групата върви след св. Кръст, иконата на св. Иван Рилски и хоругвата с молитва – най-често се пее тропарът на св. Иван Рилски; докато се преминават трудни участъци, всички пеят „Господи, помилуй“; когато се минава покрай параклис, се спира и се прочита акатистът на св. Иван Рилски; актистът се чете и ако има изоставащи хора, докато се събере цялата група, защото е важно всички да вървят заедно.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

240px-Avksentiy VeleshkiВъведение

По една или друга причина създаването на Самоковското богословско училище – дори и само по себе си едно значимо и светло явление от Възрожденската история на Самоков през ХІХ век - е почти непознато както за официалната българска историография, така и за местното краезнание. А то е неотменна част от онези големи общобългарски обществени движения, които в крайна сметка довеждат и до отделянето на самостоятелната Българска екзархия от Цариградската патриаршия, и до покриването на българските земи с модерни образователни институции. И подобно на тези големи общобългарски движения е осъществено в условията на липса на каквато и да е държавна подкрепа и в една изключително враждебна социална среда; но с усилията на онзи тип възрожденски българи и самоковци, които в името на националния напредък и общото добруване отдават всеки каквото може: богатите – парите си, умните – идеите си, трудолюбивите – труда си, монасите – молитвите си...

От „чисто” образователна гледна точка необходимостта от създаването на модерно българско богословско училище, което да подготвя свещеници не с педагогическите методи на килийните училища, а по учебни планове и програми, които се използват през онази епоха в руските и европейските богословски учебни заведения, се осъзнава в българското общество някъде през 50-те години на ХІХ век, когато все повече български младежи имат възможността да получат образование в подобни институции. И макар че първоначално самата идея за „отваряне” на богословско училище възниква сред монасите в тясно свързания със Самоков Рилски манастир, които през 1851 г. дори изпращат специална делегация до православна Русия за събиране на помощи и оказване на съдействие за нейното осъществяване, както и правят няколко опита за превръщането на намеренията в реалност, истинският идеолог на създаването на модерното богословско училище в Самоков е митрополит Авксентий Велешки (на снимката).

4.8421052631579 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (76 Votes)

thТакава новина засега медиите не тиражират. А тя е жесток факт. Знам, че заглавието звучи доста зловещо. Такова нещо подсъзнателно ни препраща към свирепите времена на комунистическия терор или дори към турското робство. Но бедата е, че става дума за истинска днешна история - от тия дни, включително и от днес. За един свещеник, който е починал преди дни след тежко заболяване, дъщерята му обаче отказала да си вземе тялото на своя роден баща и да го погребе. Дори изтеглила документите за покойния от патоанатомичното отделение на известна болница и "щедро" предоставила "трупа" на баща си за... упражненията на студентите по медицина. Междувременно научили за смъртта на нещастния свещеник негови събратя (по изтъркания служебен език - колеги), а сънародник-емигрант дори оставил и сума пари за достойно погребение. Църковното началство също се задействало, за да бъде изпратен по подобаващ начин този свещеник в последния му път. Но се оказва, че от моргата (няма как да не споменем и тази нелицеприятна дума) вежливо отвърнали, че нямали право да предадат "трупа". Законът си е закон, дори и при труповете... или особено при тях. При нас, живите (?), законите са "според зависи".

Бог да прости починалия свещеник и най-вече нас, живите трупове.

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин