Днес е един добър ден за българската каноничност. Поканени най-официално от дошлия у нас архиепископ Стефан, глава на МПЦ, да участват в държавно-църковните тържества по Петдесетница в Охрид, мнозинството от нашите митрополити казаха: „Не, благодарим!“.

Да, няма как БПЦ да участва – това ще е в разрез с устава ѝ, който, колкото и да се потъпква от някои митрополити, си е основен закон на БПЦ-БП. В него, както всички знаят, е написано, че БПЦ я има, защото е приемница на Плисковската архиепископия, на Българската патриаршия от Първото ни царство, на Охридската архиепископия от византийското робство, на Българската (Търновска) патриаршия от Второто ни царство, на Българската екзархия от турското робство и до 1945 г. И сега изведнъж да каже синодът ни: е, то щом Охридската архиепископия си я имат вече и сърби, и македонци, какво толкова пък – да им я харижем, а? Да, но това не е като да харижеш една енория или един клирик на друга църква, както става понякога в нашето бепеце. Тук ти си режеш корените и казваш: халал да им е на сърбите архиеп. Йован, халал да им е на македонците архиеп. Стефан! А ние да стоим отстрани и да подсмърчаме или дори от учтивост да ръкопляскаме?

За вселенските измерения на апостолското призвание

Не е лесно да носиш върху плещите си тежката отговорност да си избраник на съдбата за дела велики. Ние, християните, в съдбата не вярваме, но пък и той, от смирение, не желае директно така да се нарече „Божи избраник“. Но хайде, за да се спази и канонът, и изкушението на гордостта да се потисне, ще позволи другите да го нарекат така. То, като се замислиш, няма да е толкова несправедливо – щото хем е кесар и се е заел да оправя целите Балкани, че и Европата, хем, от друга страна, и църковните неща на него чакат. Помага на църкви и манастири, дарява щедро и богато - с хиляди и милиони, а не като вдовицата с някакви си две лепти.

Сега, то завистници и зложелатели винаги ще има. Ще кажат: „ама да не ги дава от джоба си?“ Обаче я питайте някого от тези, дето са получили, дали ги интересува от кой джоб са извадени. Важното е в кой джо..., пардон, за коя добра и благородна кауза ще отидат тези дарения. А те наистина отиват не само по джобове, но понякога и за добри дела. Затова го и канят хората. Навсякъде. По Гергьовден – на Света гора, за 24 май – в Рим. И Далай Лама да го покани, и там ще отиде. Има сред нас такива личности. Мащабите им са вселенски и мисията им е вселенска. Затова и едни ги галят по главата, а други ги шамаросват зад врата. Не мож'те го проумя? Четете тогава нататък.

Късно вечерта преди Гергьовден ежедневникът „24 часа“ публикува новина, че игуменът на Църногорския манастир архим. Никанор (Мишков) е бил изгонен от Зографската св. обител на 5 май, още в началото на всенощното бдение за празника на обителта (тук). Според публикацията причината клирикът да бъде обявен за персона нон грата в Зограф били неговите опити за злепоставяне на обителта и на нейния игумен. И по-конкретно в статията ситуацията (видимо през погледа на очевидец) се описва по следния начин:

„Неочакваната поява в българския Зографски манастир на Света гора на игумена на Гигинския манастир Никанор преди часове, на 5 май, предизвика намесата на гръцката полиция. След като му беше отказано гостоприемство в манастира поради многобройни опити за злепоставяне на обителта и лично на нейния игумен архим. Амвросий, Никанор се смеси с гостите на празничната вечерня, без да е поканен и приет, а впоследствие зае място на трапезата преди всенощното бдение. Монасите от Зографския манастир се видяха принудени да се обърнат към местния полицейски пост, вследствие на което Никанор напусна обителта, конвоиран от трима униформени полицаи“.

Практиката в Австрия показва, че предметът Религия, макар и задължителен, заема второстепенно място в училищната програма. Някои ученици се отписват от предмета в началото на учебната година. Православните учители и преподаватели от Института за религиозно образование – християнски конфесии в Църковно-педагогическото висше училище във Виена обясняват защо предметът Религия е нещо повече от чисто преподаване на знания за вярата, както и защо той осигурява важна рамка за диалог с другите хора в нашия плуралистичен свят. През настоящата учебна година 12 600 деца изучават Православие в близо 900 места в страната. Учителите по Религия-Православие са 102.

„Православието се отличава с многообразие в единството”

Според австрийския закон предметът Религия е задължителен учебен предмет. Часовете по римокатолическа Религия са включени в сутрешната програма на много училища, но другите вероизповедания трябва да преодоляват редица проблеми:

„Часовете по Религия, които не изучават римокатолицизъм, по правило се поставят в следобедните часове. Семейства с няколко деца се затрудняват да организират посещението им в това учебно време”, разказва Мария Яндрокович.

На първо място затрудненията произтичат от неподходящото време за преподаване, както и на това, че работещите родители трябва да водят децата си до училището по различно време на деня, а понякога и на различни места. Това кара някои родители да отпишат изобщо детето си от изучаването на Религия. Съществува и информационен проблем: „Родители отписват децата си, защото не знаят какви възможности има да посещават Религия-Православие в училището на децата им”, добавя Ирина Дура-Ниту.

Сто години от рождението на цигуларя Александър Николов – Сашо Сладура

Александър Николов, известен с прякора си Сашо Сладура, е една от емблематичните фигури на Пловдив. И наистина, този наш сънародник, роден на 3 май 1918 г.[1] в град Плевен, спокойно би могъл да бъде наречен символ на свободата и нейното отстояване до краен предел. Предел, отвъд който има не само смърт, но и… безсмъртие.

Бащата на Сашо, инж. Георги Николов, е един от създателите на „белите дробове на София” – Борисовата градина, а майка му, Екатерина Ендерс, е чехкиня, дъщеря на управител на голям чешки замък. В града под тепетата Александър учи в италианското училище и във френския колеж „Свети Августин”. По-късно завършва музика в Пражката консерватория, една от най-старите консерватории в Централна Европа.

Когато се завръща в Родината, Александър Николов започва да свири в Царския симфоничен оркестър, след разформироването на който Сашо става част от джазовия оркестър, ръководен от Асен Овчаров (но на джазовата музика, чиято родина е Америка, не се гледа с добро око от новата власт). Заедно с другите оркестранти Николов свири като солист-цигулар в софийския ресторант „България” до малките часове на нощта. По същото време в оркестъра намира място още една недолюбвана от тоталитарната власт личност – певицата Леа Иванова.