КНИГА СЪДИИ ИЗРАИЛЕВИ



1

[1:1]  След смъртта на Иисуса синовете Израилеви попитаха Господа, думайки: кой от нас първо ще тръгне против хананейци - да воюва с тях?
[1:2]  Господ отговори: Иуда ще тръгне; ето, Аз предавам земята в негови ръце.
[1:3]  Иуда пък каза на брата си Симеона: влез с мене в моето жребие, и да воюваме с хананейци; и аз ще вляза с тебе в твоето жребие. И Симеон отиде с него.
[1:4]  Тогава Иуда потегли, и предаде Господ хананейци и ферезейци в ръцете им, и те избиха от тях във Везек десет хиляди души.
[1:5]  Във Везек се срещнаха с Адони-Везека, удариха се с него и разбиха хананейци и ферезейци.
[1:6]  Адони-Везек побягна, но те се спуснаха подире му, уловиха го и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.
[1:7]  Тогава Адони-Везек рече: седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и нозете си събираха трохи под трапезата ми; както правих аз, тъй ми и въздаде Бог. И доведоха го в Иерусалим, дето и умря.
[1:8]  И воюваха Иудините синове против Иерусалим, превзеха го и го поразиха с меч и града предадоха на огън.
[1:9]  След това Иудините синове отидоха да воюват с хананейците, които живееха в планините, в южната земя и в низините.
[1:10]  И потегли Иуда против хананейците, които живееха в Хеврон (по-преди Хеврон се наричаше Кириат-Арба), и поразиха Шешая, Ахимана и Талмая (от Енаковия род).
[1:11]  Оттука потегли против жителите на Давир; по-преди Давир се наричаше Кириат-Сефер.
[1:12]  И рече Халев: който порази Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена.
[1:13]  Превзе го Готониил, син на Кеназа, по-малкия брат Халевов, и Халев му даде дъщеря си Ахса за жена.
[1:14]  Когато тя да замине, Готониил я подучи да иска от баща си земя, и тя слезе от осела. Халев я попита: какво искаш?
[1:15]  (Ахса) му каза: дай ми благословия; ти ми даде южна земя, дай ми и водни извори. И даде й (Халев по желанието й) горните извори и долните извори.
[1:16]  И синовете на кенееца (Иотора), Моисеев тъст, тръгнаха от града на Палмите с Иудините синове за Иудината пустиня, която е на юг от Арад, и дойдоха и се заселиха между народа.
[1:17]  И тръгна Иуда с брата си Симеона и поразиха хананейците, които живееха в Цефат, предадоха града на заклятие и нарекоха тоя град Хорма.
[1:18]  Иуда превзе тъй също Газа с пределите й, Аскалон с пределите му, и Екрон с пределите му (и Азот с околностите му).
[1:19]  Господ беше с Иуда, и той завладя планината; но не можа да прогони жителите на долината, защото те имаха железни колесници.
[1:20]  И на Халева предадоха Хеврон, както бе говорил Моисей, (и там получи той в наследство трите града на синовете Енакови) и изгони оттам тримата Енакови синове.
[1:21]  Но Вениаминовите синове не изгониха иевусейците, които живееха в Иерусалим; иевусейци живеят със синовете на Вениамина в Иерусалим и доднес.
[1:22]  И синовете Иосифови също тръгнаха против Ветил, и Господ беше с тях.
[1:23]  (И спряха се) Иосифовите синове и обгледваха Ветил (а по-преди градът се наричаше Луз).
[1:24]  И стражарите видяха един човек, който идеше от града (хванаха го), и му казаха: покажи ни входа в града, и ще ти сторим милост.
[1:25]  Той им показа входа в града, и те поразиха града с меч, а тоя човек и всичките му роднини отпуснаха.
[1:26]  Тоя човек отиде в земята на хетейци и съгради (там) град и го нарече с името Луз. Това е името му и доднес.
[1:27]  И Манасия не изгони жителите на Бетсан (който е Скитопол) и подчинените нему градове, жителите на Таанах и подчинените нему градове, жителите на Дор и подчинените нему градове, жителите на Ивлеам и подчинените нему градове, жителите на Мегидон и подчинените нему градове; тъй останаха хананейци да живеят в тая земя.
[1:28]  Когато Израил се засели, направи хананейци свои поданици, ала ги не изгони.
[1:29]  И Ефрем не изгони живеещите в Газер хананейци; и хананейци живееха между тях в Газер (и им плащаха данък).
[1:30]  И Завулон не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Нахлол, и хананейци живееха между тях и им плащаха данък.
[1:31]  И Асир не изгони жителите на Ако (които му плащаха данък, ни жителите на Дор) и нито жителите на Сидон и Ахлав, на Ахзив, Хелва, Афек и Рехов.
[1:32]  И Асир живееше между хананейци, жители на тая земя, понеже ги не изгони.
[1:33]  И Нефталим не изгони жителите на Ветсамис и жителите на Бетанат и живееше между хананейците, жители на тая земя; а жителите на Ветсамис и на Бетанат бяха негови поданици.
[1:34]  Аморейци стиснаха синовете Данови в планините, понеже не им даваха да слазят в долината.
[1:35]  И аморейци останаха да живеят в планина Херес (дето има мечки и лисици), в Айалон и Шаалвим; но ръката на Иосифовите синове надви (аморейци), и те им станаха поданици.
[1:36]  Пределите на аморейци се простираха от бърдо Акравим и от Села по-нататък.

2

[2:1]  Дойде Ангел Господен от Галгал в Бохим (и във Ветил и при дома Израилев) и (им) каза: (тъй говори Господ:) Аз ви изведох от Египет и ви въведох в земята, за която се клех на отците ви, (че ще ви я дам,) и казах: "няма да наруша Моя завет с вас довека;
[2:2]  вие пък не влизайте в съюз с жителите на тая земя; (на боговете им не се кланяйте, идолите им строшете,) жертвениците им съборете". Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?
[2:3]  Затова казвам: (няма вече да преселвам тия люде, които исках да изгоня,) няма да ги изгоня от вас, и те ще бъдат примка за вас, а боговете им ще бъдат мрежа за вас.
[2:4]  Когато Ангелът Господен каза тия думи пред всички синове Израилеви, народът дигна голям писък и заплака.
[2:5]  Поради това и наричат онова място Бохим *. Там те принесоха жертва Господу.
[2:6]  След като Иисус разпусна народа, и синовете Израилеви заминаха, (всеки у дома си и) всеки в своя дял, за да получи в наследство земя,
[2:7]  народът служи Господу през всички дни на Иисуса и през всички дни на старейшините, чийто живот се продължи след Иисуса и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той стори на Израиля.
[2:8]  Но когато умря Иисус, син Навинов, раб Господен, на сто и десет години,
[2:9]  и го погребаха в пределите на неговия дял в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планина Гааш;
[2:10]  и когато целият оня народ се прибра при отците си, и настана след тях друг род, който не знаеше Господа и делата Му, каквито бе правил на Израиля, -
[2:11]  тогава Израилевите синове почнаха да правят зло пред Господа и да служат на Вааловци;
[2:12]  оставиха Господа, Бога на отците си, Който ги бе извел из земята Египетска, и се обърнаха към други богове, към боговете на околните тям народи, и почнаха да им се покланят, и разгневиха Господа;
[2:13]  оставиха Господа и почнаха да служат на Ваала и на разни Астарти.
[2:14]  Тогава Господ се разгневи силно против израилтяните и ги предаде в ръцете на грабители, които ги ограбваха; и ги предаде в ръцете на околните тям врагове, и не можаха вече да устоят пред враговете си.
[2:15]  Навред, където и да отидеха те, ръката Господня им беше на зло, както им бе говорил Господ и както им се бе клел Господ. И те бидоха много притеснени.
[2:16]  Тогава Господ (им) издигаше съдии, които ги спасяваха от ръцете на техните грабители,
[2:17]  но те не слушаха и съдиите, а блудствуваха след други богове и тям се покланяха (и гневяха Господа), скоро се отбиваха от пътя, по който отците им, покорявайки се на заповедите Господни, вървяха. Те не правеха тъй.
[2:18]  Когато Господ им издигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ ги съжаляваше, като слушаше стенанията им от ония, които ги угнетяваха и потискаха.
[2:19]  Но щом умреше съдията, те изново почваха да живеят по-лошо от бащите си, като отиваха след други богове, да им служат и да им се покланят. Не преставаха от делата си и (не отстъпваха) от лошия си път.
[2:20]  Тогава Господ се разгневи силно против Израиля и каза: задето тоя народ престъпва завета Ми, който поставих с отците им, и не послуша гласа Ми,
[2:21]  и Аз няма вече да изгонвам от тях нито един от народите, които остави Иисус, (син Навинов, на земята,) когато умираше, -
[2:22]  за да изпитвам с тях Израиля: ще почнат ли да се държат о пътя Господен и да ходят по него, както се държаха отците им, или не?
[2:23]  И Господ остави тия народи и скоро ги не изгони и ги не предаде в ръцете на Иисуса.

* Плачещи.


3

[3:1]  Ето народите, които Господ остави, за да изпитва с тях всички ония израилтяни, които не знаеха за всички ханаански войни,
[3:2]  само за да знаят и да се учат на война сетнешните поколения на Израилевите синове, които по-преди не са я знаели:
[3:3]  петима филистимски владелци, всички хананейци, сидонци и евейци, които живееха в планина Ливан, от планина Ваал-Ермон до входа в Емат.
[3:4]  Те бяха оставени, за да бъдат чрез тях изпитвани израилтяните, и да се узнае, дали се покоряват на заповедите на Господа, които Той бе заповядал на отците им чрез Моисея.
[3:5]  И живееха Израилевите синове между хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци (гергесейци) и иевусейци,
[3:6]  и си взимаха дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на техните богове.
[3:7]  И синовете Израилеви сториха зло пред очите на Господа, и забравиха своя Господ Бог, и служеха на разни Вааловци и Астарти.
[3:8]  Тогава Господ се разгневи силно против Израиля, и ги предаде в ръцете на Хусарсатема, месопотамски цар, и синовете Израилеви робуваха на Хусарсатема осем години.
[3:9]  След това синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ издигна за синовете Израилеви спасител, който ги избави, - Кеназовия син Готониил, по-малък брат Халевов.
[3:10]  Върху него беше Дух Господен, и той беше съдия на Израиля. Той излезе на война (против Хусарсатема), и Господ предаде в ръцете му месопотамския цар Хусарсатема, и ръката му надви на Хусарсатема.
[3:11]  И земята беше спокойна четирийсет години. И умря Готониил, Кеназовият син.
[3:12]  Синовете Израилеви почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ даде сила на моавския цар Еглона против израилтяните, задето те вършиха зло пред очите на Господа.
[3:13]  Той събра при себе си (всички) амонитци и амаликитци, потегли и порази Израиля, и завладяха града на Палмите.
[3:14]  И синовете Израилеви робуваха на моавския цар Еглона осемнайсет години.
[3:15]  Тогава синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ им издигна за спасител Аода, син на Гера, Иеминиев син, който беше левичар. И синовете Израилеви пратиха по него дарове на моавския цар Еглона.
[3:16]  Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под клашника си на дясното бедро,
[3:17]  (и дойде) и поднесе даровете на моавския цар Еглона; а Еглон беше човек твърде пълен.
[3:18]  Когато Аод поднесе всички дарове и изпроводи людете, които донесоха даровете,
[3:19]  сам се върна от истуканите, що са в Галгал, и каза: царю, имам една тайна дума до тебе. Той рече: по-тихо! И излязоха всички, които стояха при него.
[3:20]  Аод влезе при него: той седеше в прохладната горница, която си имаше отделно. И каза Аод: (царю,) имам до тебе дума Божия. Еглон стана от стола (пред него).
[3:21]  (Когато той стана,) Аод простря лявата си ръка, и взе меча от дясното си бедро и го заби в корема му,
[3:22]  тъй че след острието влезе и дръжката, и тлъстината закри острието, понеже Аод не извади меча от корема му, и той влезе в задните части.
[3:23]  Аод излезе в преддверието, затвори подире си вратата на горницата и заключи.
[3:24]  След като излезе, слугите на Еглона дойдоха и виждат, ето, вратата на горницата заключени, и си рекоха: навярно той е по нужда в прохладната стая.
[3:25]  Чакаха доста дълго, но като видяха, че никой не отваря вратата на горницата, взеха ключ и отключиха, и ето, господарят им лежи на земята мъртъв.
[3:26]  Докато се чудеха, Аод избяга, (и никой за него не мислеше,) мина край истуканите и се спаси в Сеират.
[3:27]  А щом пристигна (в земята Израилева, Аод) затръби с тръба на Ефремова планина, и слязоха с него синовете Израилеви от планината, и той вървеше пред тях.
[3:28]  И им каза: вървете подире ми, защото Господ (Бог) предаде враговете ви моавци във ваши ръце. И тръгнаха подире му, завзеха брода пред Иордан към Моав, и не пущаха никого да премине.
[3:29]  Тогава избиха около десет хиляди моавци, все здрави и силни, и никой не избяга.
[3:30]  Тъй се усмириха в оня ден моавци пред Израиля, и земята беше спокойна осемдесет години. (И Аод беше техен съдия до смъртта си.)
[3:31]  След него дойде Самегар, Анатов син, който изби шестстотин души филистимци с волски остен; и той също избави Израиля.

4

[4:1]  Когато умря Аод, Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа.
[4:2]  И Господ ги предаде в ръцете на ханаанския цар Иавина, който царуваше в Асор; негов военачалник беше Сисара, който живееше в Харошет-Гоим.
[4:3]  И викнаха Израилевите синове към Господа; защото Иавин имаше деветстотин железни колесници, и жестоко притесняваше Израилевите синове през двайсет години.
[4:4]  В това време съдия над Израиля беше пророчица Девора, жена Лапидотова;
[4:5]  тя живееше под Деворина Палма, между Рама и Ветил, в Ефремова планина; и отиваха при нея (там) Израилевите синове да се съдят.
[4:6]  Девора прати та повика Авиноамовия син Варака, от Кедес Нефталимов, и му каза: Господ, Бог Израилев, (ти) заповядва: иди, възлез на планина Тавор и вземи със себе си десет хиляди души от Нефталимовите синове и от Завулоновите синове;
[4:7]  Аз пък ще доведа при тебе, при поток Кисон, Иавиновия военачалник Сисара, и колесниците му и многолюдната му (войска), и ще го предам в твои ръце.
[4:8]  Варак й каза: ако дойдеш с мене, ще отида; ако не дойдеш с мене, няма да отида; (защото не зная деня, в който Господ ще прати Ангела с мене).
[4:9]  Тя (му) отговори: добре, ще дойда с тебе; само (знай, че) твоя не ще бъде славата в пътя, по който ще вървиш; защото в женска ръка ще предаде Господ Сисара. И Девора стана и тръгна с Варака за Кедес.
[4:10]  Варак свика Завулоновци и Нефталимовци в Кедес, и подире му потеглиха десет хиляди души, и Девора тръгна с него.
[4:11]  Тогава кенеецът Евер се отдели от кенейците, синове на Ховава, Моисеев сродник, и разтегна шатрата си при дъбравата в Цааним, близо до Кедес.
[4:12]  И обадиха на Сисара, че Авиноамовият син Варак е възлязъл на планина Тавор.
[4:13]  Сисара събра всичките си колесници, деветстотин железни колесници, и всичкия народ, който беше с него, от Харошет-Гоим при поток Кисон.
[4:14]  И Девора каза на Варака: стани, понеже днес е денят, в който Господ ще предаде Сисара в ръцете ти; Сам Господ ще тръгне пред тебе. И Варак слезе от планина Тавор, и подире му - десет хиляди души.
[4:15]  Тогава Господ докара в смущение Сисара и всичките му колесници и цялото му опълчение пред Вараковия меч, и Сисара слезе от колесницата (си) и побягна пеша.
[4:16]  Варак подгони колесниците (му) и опълчението до Харошет-Гоим, и цялото опълчение Сисарово падна от меч, та не остана ни един.
[4:17]  А Сисара побягна пеша в шатрата на Иаил, жената на кенееца Хевера; защото между асорския цар Иавина и дома на кенееца Хевера имаше мир.
[4:18]  Тогава Иаил посрещна Сисара и му рече: влез, господарю мой, влез при мене, не бой се. Той влезе при нея в шатрата, и тя го зави с покривката (си).
[4:19]  Сисара й каза: дай ми малко вода да пия, жаден съм. Тя развърза мех с мляко, даде му да пие и пак го зави.
[4:20]  Сисара й каза: стой при входа на шатрата, и ако някой дойде да те попита, и ти каже: "няма ли някого тука?", ти кажи: "няма".
[4:21]  Иаил, Хеверова жена, взе един кол от шатрата, взе и чук в ръката си, и отиде при него полекичка, та заби кола в слепите му очи, тъй че влезе в земята; а той от умора спеше, - и издъхна.
[4:22]  И ето, Варак тичаше след Сисара. Иаил го посрещна и му каза: влез, аз ще ти покажа човека, когото търсиш. Той влезе при нея, и ето, Сисара лежи мъртъв, и колът в слепите му очи.
[4:23]  Тъй усмири (Господ) Бог в оня ден ханаанския цар Иавина пред синовете Израилеви.
[4:24]  Ръката на синовете Израилеви се усилваше повече и повече над ханаанския цар Иавина, докле те най-сетне изтребиха ханаанския цар Иавина.

5

[5:1]  В оня ден запя Девора и Варак, син Авиноамов, с тия думи:
[5:2]  За Израиля е отмъстено, народът показа усърдие; прославете Господа!
[5:3]  Слушайте, царе, внимавайте, велможи; аз ще пея и свиря на Господа, на Господа, Бога Израилев.
[5:4]  Когато излизаше Ти, Господи, от Сеир, когато идеше от полето Едомско, земята се тресеше, небесата капеха и облаците вода проливаха;
[5:5]  планините се топяха от лицето на Господа, дори тоя Синай потрепери пред лицето на Господа, Бога Израилев.
[5:6]  В дните на Самегара, Анатов син, в дните на Иаил, пътищата пустееха, и които преди ходеха по правите пътища, тогава ходеха по околните пътеки.
[5:7]  Нямаше у Израиля жители в селата, нямаше, докле аз, Девора, не въстанах, докле не въстанах аз, майка на Израиля.
[5:8]  Избраха нови богове, затова войната беше пред вратата. Видя ли се щит и копие у четирийсет хиляди от Израиля?
[5:9]  Сърцето ми е към вас, началници Израилеви, към ревнителите у народа: прославете Господа!
[5:10]  Вие, които яздите на бели ослици, които седите на килими и ходите по пътя, пейте песен!
[5:11]  Сред гласовете на ония, които събират стада при кладенци, там да се изпее хвала Господу, хвала на вождите Израилеви! Тогава народът Господен потегли към портите.
[5:12]  Стани, стани, Деворо! стани, стани, та запей песен! Стани, Варако, и води своите пленници, сине Авиноамов!
[5:13]  Тогава на малцина от силните Той подчини народа; Господ мен подчини храбрите.
[5:14]  От Ефрема дойдоха ония, които бяха хванали корен в земята Амаликова; подир тебе е Вениамин, сред народа ти; от Махира идеха началници, а от Завулона боравещи с писарска тръст.
[5:15]  И князете Исахарови с Девора, и Исахар също, като Варака, се спусна пеша в долината. В Рувимовите племена - голямо разногласие.
[5:16]  Защо ми си седнал между кошарите и слушаш блеенето на стадата? В Рувимовите племена - голямо разногласие.
[5:17]  Галаад си живее спокойно отвъд Иордан, и защо Дан да се бои с корабите? Асир седи на морския бряг и спокойно си живее при своите пристанища.
[5:18]  Завулон е народ, обрекъл душата си на смърт, и Нефталим - на полските височини.
[5:19]  Дойдоха царе, сбиха се, сбиха се тогава царете ханаански в Танаах, при водите Мегидонски, ала ни късче сребро не получиха.
[5:20]  От небето се биеха, биеха се звездите от своите пътища със Сисара.
[5:21]  Поток Кисон ги завлече, поток Кедумим, поток Кисон. Тъпчи, душо моя, силата!
[5:22]  Тогава се чупеха конски копита на коне от бягане, от бягането на ездачите им.
[5:23]  Прокълнете Мероз, казва Ангел Господен, прокълнете, прокълнете жителите му, задето не дойдоха на помощ Господу, на помощ Господу с храбрите.
[5:24]  Да бъде благословена между жените Иаил, жената на кенееца Хевера, между жените в шатрите да бъде благословена!
[5:25]  Той поиска вода; тя му мляко подаде, във велможка чаша донесе най-доброто мляко.
[5:26]  Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната - към чука работнишки; удари Сисара, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи.
[5:27]  При нозете й се сгърчи, падна и се простря, при нозете й се сгърчи, падна; дето се сгърчи, там и падна поразен.
[5:28]  През прозореца поглежда и вика Сисарова майка през решетката: защо не иде още конницата му, защо се бавят колелетата на колесницата му?
[5:29]  Мъдрите нейни дворкини й отговарят, и сама тя отговаря на думите си:
[5:30]  навярно, намерили са плячка и я делят, по мома, по две моми на войник; получената в плячка пъстра дреха за Сисара, получената в плячка пъстра дреха, от две страни везана, снета от рамената на пленника.
[5:31]  Тъй да погинат всички Твои врагове, Господи! А ония, които Го обичат, да бъдат като слънце, кога изгрява във всичката си сила! - И спокойна беше земята през четирийсет години.

6

[6:1]  Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ ги предаде в ръцете на мадиамци за седем години.
[6:2]  Тежка беше ръката на мадиамци над Израиля, и Израилевите синове поради мадиамци си правеха убежища в пещери и укрепления в планини.
[6:3]  Колчем Израил посее, дойдат мадиамци и амаликитци и жителите от изток и нападат на него;
[6:4]  и стоят у тях на шатри, и изтребват земните плодове дори до Газа и не оставят за прехрана Израилю ни овца, ни вол, ни осел.
[6:5]  Защото те идваха с добитъка си и с шатрите си, идваха в голямо множество - като скакалци; те и камилите им брой нямаха, и ходеха по земята Израилева, за да я опустошават.
[6:6]  И твърде обедня Израил от мадиамци, и викнаха синовете Израилеви към Господа.
[6:7]  И когато синовете Израилеви викнаха към Господа против мадиамци,
[6:8]  Господ изпрати пророк при Израилевите синове и им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз ви изведох из Египет, изведох ви из дома на робството;
[6:9]  избавих ви от ръката на египтяни и от ръката на всички ваши потисници, прогоних ги от вас, и ви дадох земята им,
[6:10]  и ви казах: "Аз съм Господ, Бог ваш; не почитайте боговете на аморейци, в чиято земя живеете"; ала вие не послушахте гласа Ми.
[6:11]  Тогава дойде Ангел Господен и седна в Офра под дъба, който беше на Иоаса, потомък Авиазеров; син му Гедеон млатеше жито в жлеба, за да се скрие от мадиамци.
[6:12]  И яви му се Ангел Господен и му рече: с тебе е Господ, силний мъжо!
[6:13]  Гедеон му отговори: господарю мой! ако Господ е с нас, защо ни постигна всичко това (бедствие)? и де са всичките Му чудеса, за които са ни разказвали нашите бащи, думайки: "Господ ни изведе из Египет"? Сега Господ ни остави и ни предаде в ръцете на мадиамци.
[6:14]  Господ го погледна и каза: иди с тая си сила и спаси Израиля от ръката на мадиамци: Аз те пращам.
[6:15]  Гедеон Му отговори: Господи! как ще спася Израиля? ето, и племето ми е най-бедно в коляното Манасиево, и аз съм най-малък в дома на баща си.
[6:16]  Господ му рече: Аз ще бъда с тебе, и ти ще поразиш мадиамци като едного човека.
[6:17]  Гедеон Му каза: ако съм придобил милост пред очите Ти, дай ми личба, че Ти говориш с мене:
[6:18]  не си отивай оттука, докле не дойда при Тебе, не донеса дара си и Ти го не предложа. Той каза: Аз ще остана, докле се върнеш.
[6:19]  Гедеон отиде и приготви козле и погача от ефа брашно; месото тури в кошница, сочивото наля в гърне, донесе при Него под дъба и Му предложи.
[6:20]  И Ангел Божий му каза: вземи месото и погачата, и тури ги на тоя камък, и излей сочивото. Той така и направи.
[6:21]  Ангел Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, и се докосна до месото и погачата; и излезе огън от камъка и изгори месото и погачата; и Ангел Господен се скри от очите му.
[6:22]  И видя Гедеон, че това беше Ангел Господен, и рече Гедеон: горко ми, Владико Господи! защото видях лице с лице Ангела Господен.
[6:23]  Господ му рече: мир на тебе, не бой се, няма да умреш.
[6:24]  И Гедеон съгради там жертвеник Господу и го нарече: Иехова Шалом *. Той стои и доднес в Офра Авиазерова.
[6:25]  През оная нощ Господ му каза: вземи едно теле от бащиното си стадо и друго теле седемгодишно и разруши жертвеника Ваалов, който е у баща ти, отсечи свещеното дърво, що е при него,
[6:26]  и съгради, както трябва, жертвеник на твоя Господ Бог, (Който ти се яви) навръх тая скала, та вземи второто теле и го принеси всесъжение върху цепениците от дървото, което ще отсечеш.
[6:27]  Гедеон взе десет души свои слуги и направи, както му говори Господ; но понеже се боеше от домашните на баща си и от жителите градски да направи това денем, направи го нощем.
[6:28]  Когато сутринта градските жители станаха, ето, жертвеникът Ваалов разрушен, дървото при него отсечено и второто теле принесено всесъжение върху новосъградения жертвеник.
[6:29]  И си думаха един другиму: кой направи това? Търсиха, разпитваха и казаха: Иоасовият син Гедеон е направил това.
[6:30]  И градските жители казаха на Иоаса: изведи сина си; той трябва да умре, защото е разрушил Вааловия жертвеник и отсякъл дървото, що беше при него.
[6:31]  Иоас каза на всички дошли при него: вие ли ще се застъпвате за Ваала, вие ли ще го защищавате? Който се застъпи за него, ще бъде предаден на смърт още тая сутрин; ако той е бог, нека сам се застъпи за себе си, задето Гедеон е разрушил жертвеника му.
[6:32]  И почнаха да го наричат от тоя ден Иероваал, понеже Иоас бе казал: нека Ваал сам се разправи с него, задето е разрушил жертвеника му.
[6:33]  Между това всички мадиамци и амаликитци и жителите от изток се събраха наедно, преминаха (реката) и се разположиха на стан в долината Изреелска.
[6:34]  И Дух Господен обзе Гедеона; той затръби с тръба, и племето Авиезерово се събра да върви подире му.
[6:35]  И изпрати пратеници по цялото коляно Манасиево, и то се отзова да върви подире му; тъй също изпрати пратеници до Асира, Завулона и Нефталима, и те дойдоха тям насреща.
[6:36]  И Гедеон каза Богу: ако спасиш Израиля чрез моя ръка, както Ти говори,
[6:37]  то ето, ще простра тук на гумното едно руно: ако има роса само на руното, а по цялата земя бъде сухо, ще зная, че Ти чрез моя ръка ще спасиш Израиля, както говори.
[6:38]  Тъй и стана: на заранта, като стана рано, взе да изцежда руното и изцеди роса от руното цяла чаша вода.
[6:39]  И Гедеон каза Богу: не гневи ми се, ако пак кажа и ако само още еднаж направя опит с руното: нека бъде сухо само на руното, а по цялата земя да има роса.
[6:40]  Тъй и направи Бог през оная нощ: само на руното беше сухо, а по цялата земя имаше роса.

* Господ е мир.


7

[7:1]  Иероваал, сиреч Гедеон, стана сутринта и целият народ, който беше с него, и се разположиха на стан при извора Харод; мадиамският пък стан беше на север от него, при хълм Море, в долината.
[7:2]  И Господ рече Гедеону: с тебе има твърде много народ, не мога да предам мадиамци в ръцете им, за да се не възгордее Израил пред Мене и каже: "моята ръка ме спаси";
[7:3]  затова, разгласи да чуе народът, и кажи: "който е страхлив и боязлив, нека се върне и си отиде назад от планина Галаад". И се върнаха двайсет и две хиляди души, а десет хиляди останаха.
[7:4]  И рече Господ Гедеону: народът е все още много; заведи ги при водата, там ще ти ги избера; за когото кажа: "да върви с тебе", нека върви с тебе; а за когото ти кажа: "не бива да върви с тебе", нека не върви.
[7:5]  Той заведе народа при водата. И рече Господ Гедеону: който лочи вода с езика си, както лочи куче, него туряй настрана, тъй също и всички ония, които коленичат, за да пият.
[7:6]  И броят на тия, които лочеха с уста от ръка, беше триста души; а целият останал народ коленичеха, за да пият вода.
[7:7]  И рече Господ на Гедеона: с тия триста, които лочеха, ще ви спася и ще предам мадиамци в ръцете ви, а целият народ нека си иде, всеки в своето място.
[7:8]  И те взеха за себе си храната от народа и тръбите им, и Гедеон разпусна всички израилтяни по шатрите и задържа при себе си тристата души; мадиамският стан пък беше долу от него - в долината.
[7:9]  През оная нощ Господ му каза: стани, слез в стана, предавам го в твои ръце;
[7:10]  ако пък се боиш да идеш сам, върви в стана с Фура, слугата си;
[7:11]  и ще чуеш какво говорят, и тогава ще се укрепи ръката ти, и ще отидеш в стана. И слезе той и Фура, слугата му, до самите въоръжени, които бяха в стана.
[7:12]  А мадиамци и амаликитци и всички жители от изток се бяха разположили по долината в голямо множество, като скакалци; камилите им бяха безброй, бяха много - като пясъка на морския бряг.
[7:13]  Гедеон дойде. И ето, един разказва сън другиму и дума: сънувах, че кръгъл ечемичен хляб се търкаля по мадиамския стан и, като се притъркули до шатрата, удари о нея тъй, че тя падна, свали я, и шатрата се разтури.
[7:14]  Другият му отговори: това не е нищо друго, освен мечът на Гедеона, Иоасов син, израилтянин; Бог е предал в ръцете му мадиамци и целия стан.
[7:15]  Като чу разказа за съня и тълкуването му, Гедеон се поклони (Господу), върна се в израилския стан и рече: ставайте! Господ предаде в ръцете ви мадиамския стан.
[7:16]  И раздели тристата души на три чети и даде на всички им тръби и празни стомни и в стомните свещи.
[7:17]  И им каза: гледайте мене и правете същото; ето, ще се приближа при стана, и каквото правя аз, това правете и вие;
[7:18]  когато аз и тия, които са с мене, затръбим с тръба, тръбете и вие с вашите тръби около целия стан и викайте: (меч) Господен и Гедеонов!
[7:19]  И дойде Гедеон и сто души с него до стана, в начало на средната стража, разбудиха стражарите, затръбиха с тръбите и строшиха стомните, които бяха в ръцете им.
[7:20]  И затръбиха всички три чети с тръби, и строшиха стомните, и държаха в лява ръка свещите, а в дясна ръка тръбите, като тръбяха и викаха: меч Господен и Гедеонов!
[7:21]  И всеки стоеше на мястото си около стана; тогава в целия стан се разтичаха, развикаха и удариха на бяг.
[7:22]  Докато тристата души тръбяха с тръбите, Господ обърна меча на всекиго против другаря му по целия стан, и войската бега до Бетшита при Царера, до пределите на Авелмехола, близо до Табата.
[7:23]  Тогава израилтяните от коляното Нефталимово, Асирово и от цялото коляно Манасиево бидоха свикани и се впуснаха подир мадиамци.
[7:24]  А Гедеон изпрати пратеници по цялата планина Ефремова да кажат: излезте срещу мадиамци и завземете им бродовете през водите до Бетвара и Иордан. И свикани бяха всички Ефремовци, и завзеха бродовете през водите до Бетвара и Иордан;
[7:25]  и уловиха двамата мадиамски князе: Орива и Зива, Орива убиха в Цур-Орива, а Зива - в Иекев-Зива, и гониха мадиамци; главите пък на Орива и Зива занесоха на Гедеона отвъд Иордан.

8

[8:1]  И му казаха Ефремовци: защо стори тъй, че не ни повика, когато отиваше да воюваш с мадиамци? И силно се караха с него.
[8:2]  Гедеон им отговори: сторих ли нещо такова, каквото вие сега? Не са ли баберките на Ефрема по-добри от гроздобера на Авиезера?
[8:3]  Във ваши ръце Бог предаде мадиамските князе Орива и Зива, и какво можех аз да сторя такова, като вас? Тогава духът им спрямо него се уталожи, щом той им каза такива думи.
[8:4]  И дойде Гедеон при Иордан, и го премина той и тристата души, които бяха с него. Те бяха уморени (и гладни) от гонитба на враговете.
[8:5]  И каза той на жителите на Сокхот: дайте хляб на тия мъже, които са с мене, защото са гладни; аз гоня мадиамските царе Зевея и Салмана.
[8:6]  Сокхотските началници казаха: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на войската ти?
[8:7]  Гедеон отговори: за това, кога Господ предаде Зевея и Салмана в ръцете ми, аз ще разкъсам тялото ви с тръне от пустинята и с бодили.
[8:8]  Оттука отиде в Пенуел и каза същото на неговите жители, и пенуелските жители му отговориха, каквото отговориха жителите на Сокхот.
[8:9]  Той каза и на пенуелските жители: кога се върна смиром, ще съборя тая кула.
[8:10]  А Зевей и Салман бяха в Каркора и опълчението им с тях до петнайсет хиляди, всичко, що бе останало от цялото опълчение на жителите от изток; а паднаха сто и двайсет хиляди души меченосци.
[8:11]  Гедеон отиде при живеещите в шатри на изток от Нова и Иогбега и разби стана, когато станът стоеше безгрижно.
[8:12]  Зевей и Салман побягнаха; той се спусна подире им и улови двамата мадиамски царе Зевея и Салмана, и докара в смущение целия стан.
[8:13]  Тогава Гедеон, син на Иоаса, се върна от война откъм висините на Херес.
[8:14]  И улови един момък от жителите сокхотски и го разпита; и той му написа имената на началниците и стареите сокхотски - седемдесет и седем души.
[8:15]  След това дойде при жителите сокхотски и каза: ето Зевей и Салман, за които ми се присмяхте, думайки: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на твоите изморени човеци?
[8:16]  И взе тръне от пустинята и бодили, па наказа с тях градските стареи, жители на Сокхот,
[8:17]  и събори Пенуелската кула и изби градските жители.
[8:18]  И каза на Зевея и Салмана: какви бяха ония, които убихте на Тавор? Те отговориха: бяха като тебе - всеки приличаше на царски син.
[8:19]  Гедеон рече: те бяха мои братя, синове на майка ми! Жив ми Господ: да бяхте ги оставили живи, не бих ви убил.
[8:20]  И каза на Иетера, своя първороден син: стани, убий ги. Но момъкът не извади меча си; боеше се, понеже беше още млад.
[8:21]  Тогава Зевей и Салман казаха: стани сам и ни порази, защото според човека е и силата му. И стана Гедеон, и уби Зевея и Салмана, и взе огърлията, що бяха по шиите на камилите им.
[8:22]  И казаха израилтяните на Гедеона: владей ни ти и син ти и внук ти, понеже ти ни спаси от ръцете на мадиамци.
[8:23]  Гедеон им отговори: ни аз ще ви владея, ни моят син ще ви владее; Господ да ви владее.
[8:24]  Каза им още Гедеон: моля ви за едно, дайте ми всеки по обеца от плячката си. (Защото неприятелите, бидейки измаилтяни, имаха много златни обеци.)
[8:25]  Те казаха: ще дадем. И постлаха една дреха и хвърляха там всеки по обеца от плячката си.
[8:26]  Златните обеци, които той изпроси, тежаха хиляда и седемстотин златни (сикли), освен огърлията, копчетата и пурпуровите одежди, които бяха по мадиамските царе, и освен (златните) верижки, що бяха по шиите на камилите им.
[8:27]  От това Гедеон направи ефод и го тури в своя град, в Офра; и почнаха всички израилтяни блудно да ходят там, подир ефода, който беше примка за Гедеона и за целия му дом.
[8:28]  Тъй се усмириха мадиамци пред синовете Израилеви и вече не вдигнаха глава, и земята беше спокойна четирийсет години през дните на Гедеона.
[8:29]  И отиде Иероваал, Иоасов син, и живя в своя дом.
[8:30]  Гедеон имаше седемдесет сина, произлезли от чреслата му, понеже имаше много жени.
[8:31]  Също и наложницата, която живееше в Сихем, му роди син, и той му даде име Авимелех.
[8:32]  И умря Гедеон, синът Иоасов, в дълбока старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра Авиезерова.
[8:33]  След като Гедеон умря, Израилевите синове пак почнаха да ходят блудно подир Вааловци и си поставиха за бог Ваалверита;
[8:34]  и Израилевите синове си не спомниха за Господа, своя Бог, Който ги бе избавял от ръцете на всичките им околни врагове,
[8:35]  и към дома на Иероваала, сиреч на Гедеона, не показаха благодарност за всички добрини, що бе той сторил на Израиля.

9

[9:1]  Авимелех, Иероваалов син, отиде в Сихем при вуйките си, говори тям и на цялото племе на майчиния си баща и каза:
[9:2]  внушете на всички сихемски жители: кое е по-добро за вас, да ви владеят всички седемдесет синове Иероваалови, или да ви владее един? и спомнете си, че аз съм ваша кост и ваша плът.
[9:3]  Вуйките му внушиха на жителите сихемски всички тия думи за него; и сърцето на тия жители се склони към Авимелеха, понеже си казваха: той е наш брат.
[9:4]  И дадоха му седемдесет сикли сребро от дома на Ваалверита; Авимелех нае за тях безделници и скиталци, които и тръгнаха подире му.
[9:5]  И дойде в дома на баща си в Офра и уби братята си, седемдесетте Иероваалови синове, върху един камък. Остана само Иотам, най-малкият Иероваалов син, защото се беше скрил.
[9:6]  Тогава се събраха всички сихемски жители и целият дом на Мило, и отидоха та поставиха за цар Авимелеха при дъба, що е близо до Сихем.
[9:7]  Като разказаха за това на Иотама, той отиде и застана навръх планина Гаризим и, като издигна гласа си, викаше и им говореше: чуйте ме, жители сихемски, и Бог ще ви чуе!
[9:8]  Едно време тръгнали дърветата да си помажат цар и казали на маслината: стани ни цар.
[9:9]  Маслината им казала: нима да оставя тлъстината си, с която чествуват богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
[9:10]  Тогава казали дърветата на смоковницата: дойди ти, да ни станеш цар.
[9:11]  Смоковницата им казала: нима да оставя сладостта си и хубавия си плод и да тръгна да се скитам по дърветата?
[9:12]  И казали дърветата на лозата: дойди ти, да ни станеш цар.
[9:13]  Лозата им казала: нима да оставя сока си, който весели богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
[9:14]  Най-сетне всички дървета казали на тръна: дойди ти, та ни стани цар.
[9:15]  Трънът казал на дърветата: ако наистина ме туряте за цар над себе си, то дойдете да си починете под сянката ми; ако ли не, ще излезе огън от тръна и ще изгори кедрите ливански.
[9:16]  И тъй, вижте, по истина и по правда ли постъпихте, като турихте за цар Авимелеха? и добре ли постъпихте с Иероваала и дома му, и съобразно с неговите добрини ли постъпихте?
[9:17]  За вас се би баща ми, не жалеше живота си и ви избави от ръцете на мадиамци;
[9:18]  а вие сега въстанахте против дома на баща ми и убихте седемдесетте синове на баща ми върху един камък и турихте за цар над жителите сихемски Авимелеха, сина на робинята му, защото е ваш брат.
[9:19]  Ако сте днес постъпили по истина и по правда с Иероваала и с дома му, то (да бъде върху ви благословение и) радвайте се на Авимелеха, и той да се радва на вас;
[9:20]  ако ли не, нека излезе огън от Авимелеха и да изгори жителите сихемски и целия дом на Мило, и да излезе огън от жителите сихемски и от дома на Мило и да изгори Авимелеха.
[9:21]  И побягна Иотам, избяга и отиде в Беер, и живя там скришно от брата си Авимелеха.
[9:22]  Авимелех пък царува над Израиля три години.
[9:23]  И изпрати Бог зъл дух между Авимелеха и жителите на Сихем, и почнаха жителите сихемски да се не покоряват на Авимелеха,
[9:24]  та по тоя начин да се отмъсти за седемдесетте синове Иероваалови, и кръвта им да се обърне против брата им Авимелеха, който ги уби, и против жителите сихемски, които подкрепиха ръката му, за да избие братята си.
[9:25]  Жителите сихемски туриха по планинските върхове против него засадници, които обираха всекиго, който минаваше край тях по пътя. За това бе обадено на Авимелеха.
[9:26]  В Сихем пристигна и Гаал, Еведов син, с братята си, и ходеха по Сихем, и жителите сихемски се ослониха на него.
[9:27]  И излязоха на полето, и беряха гроздето си, и тъпчеха го в жлебове и ликуваха, и отиваха в дома на своя бог, ядяха и пиеха, и проклинаха Авимелеха.
[9:28]  Гаал, Еведов син, думаше: кой е Авимелех и що е Сихем, та да му служим? не е ли той Иероваалов син, и не е ли Зевул негов главен началник? служете по-добре на потомците на Емора, баща Сихемов, а нему защо да служим?
[9:29]  Ако някой дадеше тоя народ в ръцете ми, аз бих изгонил Авимелеха. И казано бе на Авимелеха: увеличи войската си и излизай.
[9:30]  Зевул, началник на града, чу думите на Гаала, Еведов син, и се силно разгневи.
[9:31]  Той прати тайно пратеници при Авимелеха да му кажат: ето Гаал, Еведов син, и братята му дойдоха в Сихем, и на', бунтуват града против тебе;
[9:32]  затова стани нощес, ти и народът, който се намира с тебе, и постави засада на полето;
[9:33]  а сутринта, по изгрев-слънце, стани рано и пристъпи към града; и когато той и народът, който е с него, излязат срещу тебе, тогава прави с тях, що ти ръка може.
[9:34]  И Авимелех стана през нощта, и целият народ, който се намираше с него, и туриха в засада при Сихем четири дружини.
[9:35]  (Сутринта) Гаал, Еведов син, излезе и застана при градските порти; и стана Авимелех и народът, който бе с него, от засадата.
[9:36]  Гаал, като видя народа, каза на Зевула: ето, народът се спуща отвръх планините. А Зевул му каза: сянката на планините ти се струва човеци.
[9:37]  Гаал пак говори и каза: ето народът се спуща от височините, и една дружина иде откъм дъба Меоним.
[9:38]  И каза му Зевул: де ти са устата, които казваха: "кой е Авимелех, та да му служим?" това е оня народ, който ти презираше; излизай сега и се бий с него.
[9:39]  И тръгна Гаал пред жителите сихемски и се удари с Авимелеха.
[9:40]  И Авимелех се спусна подире му, а той побягна от него; и паднаха много убита до самите градски порти.
[9:41]  И Авимелех остана в Арум, а Гаала и братята му Зевул изгони, за да не живеят в Сихем.
[9:42]  На другия ден народът излезе в полето, и обадиха за това на Авимелеха.
[9:43]  Той взе народа си и го раздели на три дружини и ги тури в засада на полето. И като видя, че народът излезе от града, въстана против тях и ги изби.
[9:44]  Докле Авимелех и дружините, които бяха с него, пристъпиха и застанаха при градските порти, другите две дружини нападнаха на всички, които бяха на полето, и ги избиха.
[9:45]  И Авимелех се сражава с града целия оня ден, превзе града, изби народа, който беше в него, разруши града и го посея със сол.
[9:46]  Като чуха това, всички, които бяха в кулата Сихемска, отидоха в кулата на капището на Ваал-Верита.
[9:47]  Обадиха на Авимелеха, че там се събрали всички, които бяха в кулата Сихемска.
[9:48]  Тогава Авимелех отиде на планина Селмон, той и целият народ, който беше с него, и взе Авимелех брадви със себе си, насече вейки от дърветата, тури ги на плещите си и каза на народа, който бе с него: вие видяхте, какво правих; скоро правете и вие същото, което и аз.
[9:49]  И всеки от целия народ насече вейки, тръгнаха след Авимелеха, натрупаха ги при кулата и изгориха с тях кулата с огън, и умряха всички, които бяха в кулата Сихемска, около хиляда мъже и жени.
[9:50]  После Авимелех отиде в Тевец и обсади го и го превзе.
[9:51]  Всред града имаше яка кула; там побягнаха всички мъже и жени и всички градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на кулата.
[9:52]  Авимелех дойде до кулата, заобиколи я и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.
[9:53]  Тогава една жена хвърли къс от воденичен камък върху главата на Авимелеха и му разби черепа.
[9:54]  Авимелех веднага повика слугата, оръженосеца си, и му каза: извади меча си и ме умъртви, за да не се каже за мене: жена го уби. И слугата му го прободе, и той умря.
[9:55]  Израилтяните, като видяха, че Авимелех умря, отидоха всеки в мястото си.
[9:56]  Тъй въздаде Бог на Авимелеха за злодеянието, което той направи на баща си, като уби седемдесетте си братя.
[9:57]  И всички злодеяния на сихемските жители Бог обърна върху главите им; и ги постигна клетвата на Иотама, Иероваалов син.

10

[10:1]  След Авимелеха издигна се да избави Израиля Тола, син на Туя, син Додов, от Исахарово коляно. Той живееше в Шамир, на Ефремова планина.
[10:2]  Той беше съдия над Израиля двайсет и три години, и умря, и биде погребан в Шамир.
[10:3]  След него се издигна Иаир от Галаад, който беше съдия над Израиля двайсет и две години.
[10:4]  Той имаше трийсет (и два) сина, които яздеха на трийсет (и две) ослета, и те имаха трийсет (и два) града, които и доднес се наричат Иаирови селища, що са в Галаадската земя.
[10:5]  И умря Иаир и биде погребан в Камон.
[10:6]  Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа и служеха на разни Вааловци и Астарти, и на боговете арамейски, и на боговете сидонски, и на боговете моавски, и на боговете амонитски, и на боговете филистимски, а Господа оставиха и Му не служеха.
[10:7]  И разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги предаде в ръцете на филистимци и в ръцете на амонитци;
[10:8]  оттогава те притесняваха и мъчеха Израилевите синове осемнайсет години наред, всички Израилеви синове отвъд Иордан в Аморейската земя, която е в Галаад.
[10:9]  Най-сетне амонитци преминаха Иордан, за да воюват с Иуда и Вениамина и с дома Ефремов. И синовете Израилеви бидоха много притеснени.
[10:10]  И викнаха синовете Израилеви към Господа и казаха: съгрешихме пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на Вааловци.
[10:11]  И Господ рече на Израилевите синове: не угнетяваха ли ви египтяни и аморейци, амонитци и филистимци,
[10:12]  сидонци, амаликитци и моавци, и когато викнехте към Мене, не избавях ли ви от ръцете им?
[10:13]  а вие Ме оставихте и почнахте да служите на други богове; затова няма вече да ви избавям;
[10:14]  идете, викайте към боговете, които сте избрали, нека те ви избавят в това усилно за вас време.
[10:15]  Тогава синовете Израилеви рекоха Господу: съгрешихме; прави с нас всичко, що Ти е угодно, само ни избави сега.
[10:16]  И отхвърлиха от себе си чуждите богове и почнаха да служат (само) на Господа. И не изтърпя душата Му страданията Израилеви.
[10:17]  Амонитци се събраха и разположиха стан в Галаад; събраха се тъй също Израилевите синове и разположиха стан в Масифа.
[10:18]  Народът и началниците Галаадски си казаха един другиму: който почне война против амонитци, той ще бъде началник на всички галаадски жители.

11

[11:1]  Галаадецът Иефтай беше човек храбър; той беше син на блудница; Иефтай бе роден от Галаада.
[11:2]  И жената на Галаада му роди синове. Когато пораснаха синовете на жената, те изпъдиха Иефтая, като му казаха: ти не си наследник в бащиния ни дом, защото си син на друга жена.
[11:3]  Тогава Иефтай побягна от братята си и живя в земя Тов; и при Иефтая се събраха безделници и ходеха с него.
[11:4]  След няколко време амонитци излязоха на война против Израиля.
[11:5]  Във време на войната на амонитци с израилтяните дойдоха галаадските старейшини да вземат Иефтая от земя Тов,
[11:6]  и казаха на Иефтая: дойди, стани ни воевода, и ще се бием с амонитци.
[11:7]  Иефтай рече на галаадските старейшини: нали ме намразихте и изпъдихте из бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в беда?
[11:8]  Галаадските старейшини отговориха на Иефтая: затова дойдохме сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш с амонитци и да бъдеш у нас началник на всички жители галаадски.
[11:9]  И Иефтай рече на галаадските старейшини: ако ме върнете, за да се бия с амонитци, и Господ ми ги предаде, - ще остана ли у вас началник?
[11:10]  Галаадските старейшини отговориха на Иефтая: Господ да бъде свидетел между нас, че ще сторим според думата ти!
[11:11]  След това Иефтай отиде с галаадските старейшини, и народът го постави за свой началник и воевода, и Иефтай изрече в Масифа всички свои думи пред лицето на Господа.
[11:12]  Иефтай изпрати пратеници при амонитския цар да кажат: какво искаш от мене, та си дошъл при мене да воюваш в земята ми?
[11:13]  Амонитският цар каза на Иефтаевите пратеници: когато Израил идеше от Египет, завзе земята ми от Арнон до Иавок и Иордан; затова върни ми я смиром (и аз ще отстъпя).
[11:14]  (И върнаха се пратениците при Иефтая.) Иефтай още веднъж изпрати пратеници при амонитския цар
[11:15]  да му кажат: тъй говори Иефтай: Израил не е завзимал земята Моавска и земята Амонитска;
[11:16]  защото, когато идеше из Египет, Израил отиде в пустинята при Червено море и дойде в Кадес;
[11:17]  оттам Израил прати пратеници при едомския цар да кажат: "позволи ми да мина през земята ти"; но едомският цар не склони; и при моавския цар праща, но и той се не съгласи; затова Израил остана в Кадес.
[11:18]  И тръгна през пустинята, заобиколи земята Едомска и земята Моавска, и дойде до източната граница на Моавската земя, и се разположи на стан отвъд Арнон; но не влиза в пределите Моавски, понеже Арнон е граница на Моав.
[11:19]  И изпрати Израил пратеници при Сихона, цар аморейски, цар есевонски, комуто Израил каза: позволи ни да минем през твоята земя за нашето място.
[11:20]  Но Сихон се не съгласи да пропусне Израиля през пределите си, и събра Сихон целия си народ, разположи се на стан в Иаац и се удари с Израиля.
[11:21]  И Господ, Бог Израилев, предаде Сихона и целия му народ в ръцете на Израиля, и той ги изби; и завладя Израил цялата земя на Аморея, който живееше в оная земя;
[11:22]  и те завладяха всички предели на Аморея от Арнон до Иавок и от пустинята до Иордан.
[11:23]  И тъй, Господ, Бог Израилев, прогони Аморея пред народа Си Израиля, а ти искаш да я завладееш?
[11:24]  Не владееш ли ти това, което ти е дал Хамос, твоят бог? И ние владеем всичко онова, което ни е дал за наследие Господ, Бог наш.
[11:25]  Нима ти си по-добър от Валака, Сепфоров син, цар моавски? Карал ли се е той с Израиля или воювал ли е с тях?
[11:26]  Израил живее вече триста години в Есевон и в подчинените нему градове, в Ароер и в подчинените нему градове, и във всички градове, които са близо до Арнон; защо през това време не (ги) отнехте?
[11:27]  Аз не съм виновен пред тебе, и ти ми правиш зло, като си излязъл на война против мене. Господ Съдия да бъде съдия между синовете Израилеви и амонитци!
[11:28]  Но амонитският цар не послуша думите на Иефтая, които той прати до него.
[11:29]  И върху Иефтая беше Дух Господен, и той премина Галаад и Манасия, премина Масифа Галаадска, и от Масифа Галаадска отиде при амонитци.
[11:30]  И даде Иефтай оброк на Господа, като каза: ако предадеш амонитци в ръцете ми,
[11:31]  то като се върна с мир от амонитци, каквото излезе насреща ми от вратата на дома ми, ще бъде за Господа, и ще го принеса всесъжение.
[11:32]  И отиде Иефтай при амонитци, за да се срази с тях, и Господ ги предаде в ръцете му;
[11:33]  и им нанесе твърде голямо поражение, от Ароер до Минит, в двайсет града, и до Авел-Карамим, и се смириха амонитци пред синовете Израилеви.
[11:34]  И дойде Иефтай в Масифа, в дома си, и ето, дъщеря му излиза насреща му с тимпани и хора': тя му беше едничка; той нямаше още ни син, ни дъщеря.
[11:35]  Щом я видя, разкъса дрехата си и каза: ах, дъще моя! ти ме съсипа: и ти си между ония, които нарушиха покоя ми! Аз отворих (за тебе) устата си пред Господа и не мога да се отрека.
[11:36]  Тя му каза: татко! ти си отворил устата си пред Господа - прави с мене това, което са произнесли устата ти, щом като Господ е отмъстил чрез тебе на твоите врагове амонитци.
[11:37]  И каза на баща си: направи ми само ето що: пусни ме за два месеца; аз ще отида, ще се възкача на планините и ще оплача моминството си с моите дружки.
[11:38]  Той каза: иди. И я пусна за два месеца. Тя отиде с дружките си и оплаква моминството си в планините.
[11:39]  След два месеца тя се върна при баща си, и той извърши над нея оброка си, що даде, и тя не позна мъж. И стана обичай у Израиля,
[11:40]  щото всяка година дъщерите Израилеви да отиват и оплакват дъщерята на галаадеца Иефтая, четири дена всяка година.

12

[12:1]  Ефремци се събраха, дойдоха в Севина и казаха на Иефтая: защо ти ходи да воюваш с амонитци, а нас не повика със себе си? Ние ще изгорим с огън дома ти заедно с тебе.
[12:2]  Иефтай им каза: аз и народът ми имахме с амонитци силна свада: аз ви виках, но вие не ме избавихте от ръцете им;
[12:3]  като видях, че вие няма да ме избавите, изложих живота си на опасност и отидох против амонитци, и Господ ги предаде в ръцете ми; защо сте дошли сега да воювате с мене?
[12:4]  Тогава Иефтай събра всички галаадски жители и се удари с ефремци, и жителите галаадски избиха ефремци, думайки: вие сте бежанци Ефремови, а Галаад е посред Ефрема и посред Манасия.
[12:5]  И галаадци завзеха брода през Иордан от ефремци, и когато някой от оцелелите ефремци кажеше: "позволете ми да премина", жителите галаадски му казваха: не си ли ти ефремец? Той казваше: "не".
[12:6]  Те му казваха: "речи шиболет", а той казваше: "сиболет", и не можеше иначе да изговори. Тогава те го взимаха и заколваха при брода през Иордан. И в това време от ефремци паднаха четирийсет и две хиляди.
[12:7]  Иефтай беше съдия над Израиля шест години, и умря галаадецът Иефтай, и биде погребан в един от галаадските градове.
[12:8]  След него беше съдия над Израиля Есевон от Витлеем.
[12:9]  Той имаше трийсет сина, и трийсет дъщери отпусна из дома (омъжени), а трийсет дъщери взе отвън за синовете си, и беше съдия над Израиля седем години.
[12:10]  Есевон умря и биде погребан във Витлеем.
[12:11]  След него беше съдия над Израиля завулонецът Елон и съди Израиля десет години.
[12:12]  И умря завулонецът Елон и биде погребан в Айалон, в Завулоновата земя.
[12:13]  След него беше съдия над Израиля Авдон, син на пиратонеца Хилела.
[12:14]  Той имаше четирийсет сина и трийсет внука, които яздеха на седемдесет ослета; той съди Израиля осем години.
[12:15]  И умря Авдон, син на пиратонеца Хилела, и биде погребан в Пиратон, в земята Ефремова, в планината Амаликова.

13

[13:1]  Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа, и Господ ги предаде в ръцете на филистимци за през четирийсет години.
[13:2]  В онова време имаше един човек от Цора, от Дановото племе, на име Маной; жена му беше безплодна и не раждаше.
[13:3]  И Ангел Господен се яви на жената и й рече: ето, ти си безплодна и не раждаш; но ще заченеш и ще родиш син;
[13:4]  затова пази се, не пий вино и сикер и не яж нищо нечисто;
[13:5]  защото ето, ще заченеш и ще родиш син, и бръснач няма да се докосне до главата му, понеже от самата майчина утроба тоя младенец ще бъде назорей Божий, и ще почне да избавя Израиля от филистимски ръце.
[13:6]  Жената дойде и каза на мъжа си: човек Божий идва при мене, който имаше вид на Ангел Божий, вид твърде почтен; аз го не попитах, отде е, и той ми не каза името си;
[13:7]  той ми каза: "ето, ще заченеш и ще родиш син; затова не пий вино и сикер и не яж нищо нечисто, понеже младенецът от самата майчина утроба до смъртта си ще бъде назорей Божий".
[13:8]  Маной се помоли Господу и каза: Господи! нека дойде пак при нас човекът Божий, когото си пращал, и ни научи, какво да правим с младенеца, който ще се роди.
[13:9]  Бог чу гласа на Маноя, и Ангел Божий пак дойде при жената, когато тя беше на полето, и Маной, мъж й, не беше с нея.
[13:10]  Жената тоз час се затече и обади на мъжа си и му каза: ето, яви ми се човекът, който преди идва при мене.
[13:11]  Маной стана и тръгна с жена си, и дойде при оня човек и му каза: ти ли си човекът, който си говорил с тая жена? (Ангелът) каза: аз.
[13:12]  И рече Маной: и тъй, ако се изпълни думата ти, как да постъпваме с тоя младенец и какво да правим с него?
[13:13]  Ангел Господен каза на Маноя: нека той се пази от всичко, за което говорих на жената;
[13:14]  нека не яде нищо, което лозата ражда; нека не пие вино и сикер, да не яде нищо нечисто и да пази всичко, каквото й заповядах.
[13:15]  И Маной рече на Ангела Господен: позволи да те задържа, докле ти сготвим козле.
[13:16]  Ангел Господен каза на Маноя: макар и да ме задържиш, аз няма да ям твоя хляб; ако ли пък искаш да извършиш всесъжение Господу, принеси го. Маной не знаеше, че това е Ангел Господен.
[13:17]  Маной попита Ангела Господен: как ти е името? за да те прославим, кога се изпълни думата ти.
[13:18]  Ангел Господен му отговори: защо питаш за името ми? то е чудно.
[13:19]  И взе Маной козлето и хлебния принос и принесе ги Господу върху камък. И Той стори чудо, което видяха Маной и жена му.
[13:20]  Когато пламъкът почна да се издига от жертвеника към небето, Ангел Господен се издигна в жертвения пламък. Като видяха това, Маной и жена му паднаха ничком на земята.
[13:21]  И Ангел Господен стана невидим за Маноя и жена му. Тогава Маной узна, че това беше Ангел Господен.
[13:22]  И рече Маной на жена си: бездруго ще умрем, понеже видяхме Бога.
[13:23]  Жена му каза: ако Господ искаше да ни умъртви, не би приел от ръцете ни всесъжение и хлебен принос, и не би ни показал всичко онова, и сега не би ни открил това.
[13:24]  И жената роди син и го нарече с име Самсон. И младенецът растеше, и Господ го благославяше.
[13:25]  И Дух Господен почна да действува в него в Дановия стан, между Цора и Естаол.

14

[14:1]  И отиде Самсон в Тимната и видя в Тимната жена от филистимските дъщери (и тя му се понрави).
[14:2]  Той отиде и обади на баща си и на майка си и каза: видях в Тимната жена от филистимските дъщери; вземете ми я за жена.
[14:3]  Баща му и майка му казаха: нима няма жени между дъщерите на братята ти и в целия ми народ, че отиваш да взимаш жена от необрязаните филистимци? А Самсон отговори на баща си: нея ми вземи, понеже тя ми се понрави.
[14:4]  Баща му и майка му не знаеха, че това е от Господа, и че той търси случай да отмъсти на филистимци. В това време филистимци владееха над Израиля.
[14:5]  И отиде Самсон с баща си и майка си в Тимната, и когато се приближаваха до Тимнатските лозя, ето един млад лъв, рикайки иде насреща му.
[14:6]  И Дух Господен слезе върху му, и той разкъса лъва като яре; а в ръката му нямаше нищо. И не каза на баща си и на майка си, какво бе направил.
[14:7]  И дойде и поговори с жената, и тя се понрави на Самсона.
[14:8]  Подир няколко дена, той пак отиде, за да я вземе, и се отби да погледне лъвовия труп, и ето, рой пчели в лъвовия труп и мед.
[14:9]  Той взе от меда в ръцете си, тръгна и яде из пътя; и когато дойде при баща си и майка си, даде и тям; и те ядоха; ала им не каза, че е взел тоя мед от лъвовия труп.
[14:10]  Дойде и баща му при жената, и там Самсон даде (седемдневна) гощавка, както обикновено правят младоженците.
[14:11]  И щом го видяха там, избраха трийсет брачни другари, които да бъдат при него.
[14:12]  И каза им Самсон: ще ви задам една гатанка; ако ми я отгатнете през седемте дена на гощавката и отгатнете вярно, ще ви дам трийсет синдона * и трийсет премени;
[14:13]  ако ли пък не можете ми я отгатна, дайте ми вие трийсет синдона и трийсет премени. Те му казаха: задай гатанката си, ще послушаме.
[14:14]  И им каза: из ядача излезе ядиво, и из силния излезе сладко. И три дни не можаха да отгатнат гатанката.
[14:15]  На седмия ден те казаха на Самсоновата жена: придумай мъжа си, да ни отгатне гатанката; инак ще изгорим с огън тебе и бащиния ти дом; нима ни поканихте, за да ни оберете?
[14:16]  И плака пред Самсона жена му, думайки: ти ме мразиш и не ме обичаш; ти зададе гатанка на синовете на моя народ, а мен я не отгатваш. Той й каза: на баща си и на майка си я не отгатнах, та на тебе ли ще отгатна?
[14:17]  И плака тя пред него седем дена, докле трая гощавката им. Най-сетне на седмия ден той й я отгатна, понеже тя усилено го молеше. А тя отгатна гатанката на синовете на своя народ.
[14:18]  И на седмия ден преди залез-слънце казаха му гражданите: що е по-сладко от мед, и що е по-силно от лъв? Той им каза: да не бяхте орали с моята телица, не бихте отгатнали гатанката ми.
[14:19]  И Дух Господен слезе върху него, и той отиде в Аскалон, дето уби трийсет души, смъкна от тях дрехите, и даде премените им на ония, които бяха отгатнали гатанката.
[14:20]  А жената на Самсона се омъжи за сватбения му другар, който му беше приятел.

* Риза от тънко платно.


15

[15:1]  Подир няколко дена, по пшенична жетва, дойде Самсон да се повиди с жена си, като донесе със себе си едно яре; и когато каза: "ще вляза при жена си в спалнята", баща й му не даде да влезе.
[15:2]  И каза баща й: аз помислих, че ти си я намразил, и я дадох на приятеля ти; ето, по-малката сестра е по-хубава от нея; нека тя бъде твоя вместо нея.
[15:3]  Но Самсон им рече: сега ще бъда прав пред филистимци, ако им сторя зло.
[15:4]  И отиде Самсон и налови триста лисици и, като взе свещи, свърза опашка с опашка и привърза по свещ между две опашки;
[15:5]  запали свещите, и пусна лисиците в посевите филистимски, та изгори и кръстци и непожънато жито, и лозя и маслинени градини.
[15:6]  И думаха филистимци: кой направи това? И казаха: Самсон, зетят на тимнатеца, понеже той отнел жена му и я дал на другаря му. Тогава филистимци отидоха и изгориха с огън нея и (дома на) баща й.
[15:7]  Самсон им каза: макар и да направихте това, аз ще си отмъстя на вас самите и само тогава ще се успокоя.
[15:8]  И той им пречупи пищялите и бедрата, и отиде та заседна в пролома на скала Етам.
[15:9]  И отидоха филистимци, разположиха стан в Иудея, и се простряха дори до Лехи.
[15:10]  И жителите на Иудея попитаха: защо сте излезли против нас? Те отговориха: дойдохме да вържем Самсона, за да постъпим с него тъй, както той постъпи с нас.
[15:11]  И три хиляди души иудеи отидоха при пролома на скала Етам и казаха на Самсона: нима не знаеш, че филистимци владеят над нас? Какво ни докара? Той им отговори: както те постъпиха с мене, тъй и аз постъпих с тях.
[15:12]  И му казаха: дойдохме да те свържем, за да те предадем в ръцете на филистимци. А Самсон им каза: закълнете ми се, че няма да ме убиете.
[15:13]  Те му отговориха: не, ние само ще те вържем и ще те предадем в ръцете им, но колкото за убиване, няма да те убием. И го свързаха с две нови въжета и го подкараха от пролома.
[15:14]  Когато приближи до Лехи, филистимци го посрещнаха с вик. И Дух Господен слезе върху него, и въжата на ръцете му станаха като прегорял лен, и връзките му паднаха от ръцете му.
[15:15]  Па намери прясна ослина челюст, протегна ръка, взе я и уби с нея хиляда души.
[15:16]  И рече Самсон: с ослина челюст убих тълпа, две тълпи, с ослина челюст убих хиляда души.
[15:17]  Като каза това, хвърли челюстта от ръката си и нарече това място: "Рамат-Лехи "*.
[15:18]  И усети силна жажда; викна към Господа и каза: Ти извърши с ръката на Твоя раб това велико избавление; а сега умирам от жажда и ще падна в ръцете на необрязаните.
[15:19]  И отвори Бог яма в Лехи, и потече от нея вода. Той се напи, духът му се върна, и той оживя; затова бе наречено това място: "извор на молещия се", който е в Лехи и доднес.
[15:20]  И той беше съдия над Израиля в дните на филистимци двайсет години.

* Хвърлена челюст.


16

[16:1]  Веднъж Самсон дойде в Газа; там видя една блудница и влезе при нея.
[16:2]  Обадиха на жителите на Газа: Самсон дойде тук. И обикаляха, причакваха го цяла нощ при градските порти и се спотаяваха цяла нощ, думайки: до съмване ще чакаме и ще го убием.
[16:3]  А Самсон спа до среднощ; посред нощ стана, сграбчи вратите на градските порти с двата спонеца, подигна ги заедно със заворите, тури ги на плещите си и ги занесе навръх планината, която е на пътя за Хеврон (и ги сложи там).
[16:4]  След това той обикна една жена, която живееше в долина Сорек; името и беше Далида.
[16:5]  Дойдоха при нея филистимските владелци и й казаха: придумай го и узнай, в какво му е голямата сила, и как да го надвием, за да го вържем и да го усмирим; ние пък ще ти дадем за това всеки по хиляда и сто сикли сребро.
[16:6]  Тогава Далида попита Самсона: кажи ми, в какво ти е голямата сила, и с какво биха те вързали, за да те усмирят?
[16:7]  Самсон й отговори: ако ме вържат със седем сурови тетиви, още неизсъхнали, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите човеци.
[16:8]  И донесоха й филистимските владелци седем сурови тетиви, още неизсъхнали, и тя го върза с тях;
[16:9]  в това време един седеше скрит в спалнята й; и тя каза: Самсоне! филистимци идат върху ти. Той разкъса тетивите, както разкъсват кълчищен конец, кога го прегори огън. И не се узна силата му.
[16:10]  И Далида каза на Самсона: ето, ти ме измами и ми каза лъжа; кажи ми сега, с какво може да те вържат?
[16:11]  Той й отговори: ако ме вържат с нови въжа, които не са били в работа, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите човеци.
[16:12]  Далида взе нови въжа, върза го и му каза: Самсоне! филистимци идат върху ти. (В това време един седеше скрит в спалнята.) И той ги скъса от ръцете си като конци.
[16:13]  И Далида каза на Самсона: ти все ме мамиш и ми говориш лъжа; кажи ми, с какво може да те свържат? Той отговори: ако втъчеш седемте плетеници на главата ми в тъканта и ги заковеш с гвоздей към кросното (аз ще бъда безсилен като другите човеци).
[16:14]  И Далида (го приспа на коленете си. И когато той заспа, Далида взе седемте плетеници на главата му,) закова ги в кросното и му рече: филистимци идат върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и измъкна кросното заедно с тъканта (и не се узна силата му).
[16:15]  И Далида му каза: защо думаш: "обичам те", а сърцето ти не е с мене? Ето, измами ме три пъти и ми не каза, в какво ти е голямата сила.
[16:16]  И понеже тя го отегчаваше с думите си всеки ден и го мъчеше, душата му се натъжи до смърт.
[16:17]  И той й откри цялото си сърце, като й каза: бръснач не се е докосвал до главата ми, защото аз съм назорей Божий от майчината си утроба: ако ме остриже някой, ще ме напусне силата ми; аз ще отслабна и ще бъда като другите човеци.
[16:18]  Далида, като видя, че той й откри цялото си сърце, изпрати и повика филистимските владелци, като им каза: дойдете сега; той ми откри цялото си сърце. И дойдоха при нея филистимските владелци и донесоха сребро в ръцете си.
[16:19]  И (Далида) го приспа на коленете си, па повика един човек, та му заповяда да остриже седемте плетеници на главата му. И почна той да отслабва, и силата му го напусна.
[16:20]  Тя каза: филистимци идат върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и каза: ще отида, както и по-преди, и ще се освободя. Ала не знаеше, че Господ отстъпи от него.
[16:21]  Филистимци го хванаха и му извадиха очите, доведоха го в Газа и го обковаха с две медни вериги, и той мелеше в затвора.
[16:22]  Между това космите на главата му, както бяха остригани, почнаха да растат.
[16:23]  Филистимските владелци се събраха, за да принесат голяма жертва на Дагона, своя бог, и да се повеселят, и казаха: нашият бог предаде в ръцете ни врага ни Самсона.
[16:24]  Също и народът, като видя, прославяше своя бог, думайки: нашият бог предаде в ръцете ни врага ни и опустошителя на нашата земя, който изби много от нас.
[16:25]  И когато се развесели сърцето им, казаха: повикайте Самсона (от затвора), нека ни повесели. И повикаха Самсона от затвора, и той ги веселеше, (и му удряха плесници) и го туриха между стълбовете.
[16:26]  И Самсон каза на момчето, което го водеше за ръка: заведи ме да напипам стълбовете, на които се крепи домът, и да се облегна на тях. (Момчето тъй и направи.)
[16:27]  А домът беше пълен с мъже и жени: там бяха всички филистимски владелци, и на покрива имаше до три хиляди мъже и жени, които гледаха на веселящия ги Самсона.
[16:28]  Викна Самсон към Господа и рече: Господи Боже! спомни си за мене и ме подкрепи само сега, о Боже! за да си отмъстя изведнъж на филистимци за двете си очи.
[16:29]  И измести Самсон от мястото двата средни стълба, на които се крепеше домът, като наблегна на тях, на единия с дясната си ръка, на другия с лявата.
[16:30]  И Самсон рече: умри, душо моя, с филистимци! И наблегна с всичка сила, и домът рухна върху владелците и върху целия народ, който беше с него. И умрелите, които (Самсон) умъртви при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше умъртвил през живота си.
[16:31]  И дойдоха братята му и целият му бащин дом, взеха го, па отидоха и го погребаха между Цора и Естаол, в гроба на баща му Маноя. Той беше съдия над Израиля двайсет години. (След Самсона издигна се Емегар, Енанов син, и изби от другоплеменниците шестстотин души, освен добитъка. И той избави Израиля.)

17

[17:1]  Имаше един човек от Ефремова планина, на име Миха.
[17:2]  Той каза на майка си: хилядата и сто сикли сребро, които ти бяха откраднати и за които ти изрече пред мене проклятие, това сребро е у мене, аз го взех. Майка му каза: благословен да бъде син ми пред Господа!
[17:3]  И той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. И майка му рече: това сребро посветих от себе си Господу за (тебе,) моя син, за да направиш от него истукан и излян кумир; и тъй, давам ти го.
[17:4]  Но той върна среброто майци си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на леяра. Той направи от тях истукан и излян кумир, който и стоеше в дома на Миха.
[17:5]  И тъй, Миха имаше дом Божий. И направи той ефод и терафим и посвети едного от синовете си, за да му бъде свещеник.
[17:6]  В ония дни Израил нямаше цар, всеки правеше, каквото смяташе за право.
[17:7]  Тогава живееше там един момък, левит, из Витлеем Иудейски, от Иудино коляно;
[17:8]  тоя човек излезе от град Витлеем Иудейски, за да проживее, дето намери, и, като вървеше по пътя, дойде в Ефремова планина, в дома на Миха.
[17:9]  И Миха го попита: отде идеш? Той му отговори: аз съм левит от Витлеем Иудейски и отивам да проживея, дето намеря.
[17:10]  А Миха му каза: остани у мене и бъди ми отец и свещеник; ще ти давам годишно по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана.
[17:11]  Левитът отиде и се съгласи да остане у оня човек, и тоя момък му беше като син.
[17:12]  Миха посвети левита, и тоя момък му беше свещеник и живя в дома на Миха.
[17:13]  И Миха си рече: сега зная, че Господ ще ми прави добро, защото имам левит за свещеник.

18

[18:1]  В ония дни Израил нямаше цар; и в ония дни Дановото коляно търсеше си дял, дето да се засели, защото дотогава не му се беше паднал пълен дял между Израилевите колена.
[18:2]  И Дановите синове изпратиха от племето си петима храбри мъже, от Цора и Естаол, за да обгледат земята и да я изучат, и им казаха: идете, изучете земята. Те дойдоха в Ефремова планина близо до дома на Миха и там пренощуваха.
[18:3]  Като бяха при дома на Миха, те познаха гласа на младия левит, влязоха там и го попитаха: кой те доведе тука? какво правиш тука? и защо си тука?
[18:4]  Той им отговори: това и това стори за мене Миха, нае ме, и аз съм му свещеник.
[18:5]  Те му казаха: попитай Бога, за да знаем, сполучлив ли ще бъде пътят ни, по който сме тръгнали.
[18:6]  Свещеникът им каза: вървете смиром; пред Господа е пътят ви, по който сте тръгнали.
[18:7]  И петимата мъже тръгнаха, и дойдоха в Лаис, и видяха тамошния народ, че си живее спокойно, по обичая на сидонци, че е тих и безгрижен, и че нямаше в оная земя, кой да онеправдава в нещо, или да има власт: тоя народ живееше далеч от сидонци и с никого нямаха никаква работа.
[18:8]  И (петимата души) се върнаха при братята си в Цора и Естаол, и братята им ги попитаха: какво свършихте?
[18:9]  Те отговориха: станете да отидем против тях; ние видяхме земята, тя е твърде хубава; какво, вие се двоумите? не се бавете да тръгнете и да завладеете оная земя;
[18:10]  кога тръгнете, ще дойдете при един народ безгрижен, и оная земя е широка; Бог я предава във ваши ръце; мястото е такова, че няма оскъдия в нищо, що дава земята.
[18:11]  И тръгнаха оттам, от Дановото коляно, от Цора и Естаол, шестстотин души, препасани с войнишко оръжие.
[18:12]  Те тръгнаха и се разположиха на стан в Кириатиарим, в Иудея. Затова и доднес наричат онова място Данов стан. Той е оттатък Кириатиарим.
[18:13]  Оттука те тръгнаха за Ефремова планина и дойдоха при дома на Миха.
[18:14]  И петимата мъже, които бяха ходили да обглеждат земята Лаис, казаха на братята си: знаете ли, че в един от тия домове има ефод, терафим, истукан и излян кумир? и тъй, помислете, какво да се прави.
[18:15]  И се отбиха там и влязоха в дома на младия левит, в дома на Миха, и го поздравиха.
[18:16]  А шестстотинте Данови синове, препасани с войнишко оръжие, стояха при вратата.
[18:17]  Петимата пък души, които бяха ходили да обглеждат земята, отидоха, влязоха там, взеха истукана и ефода, терафима и изления кумир. А свещеникът стоеше при вратата с шестстотинте души, препасани с войнишко оръжие.
[18:18]  Когато влязоха в дома на Миха и взеха истукана, ефода, терафима и изления кумир, свещеникът им каза: какво правите?
[18:19]  Те му отговориха: мълчи, тури ръка на устата си и върви с нас и бъди ни отец и свещеник; по-добре ли ти е да бъдеш свещеник в дома на едного човека, отколкото да бъдеш свещеник в Израилево коляно или племе?
[18:20]  Свещеникът се зарадва, взе ефода, терафима и истукана (и изления кумир), и тръгна с народа.
[18:21]  Те се обърнаха и тръгнаха, и изпратиха напред децата, добитъка и тежките работи.
[18:22]  Когато се отдалечиха от дома на Миха, (Миха и) жителите от домовете, съседни с Миховия дом, се събраха и се втурнаха подир Дановите синове
[18:23]  и викнаха на Дановите синове. Дановите синове се обърнаха и казаха на Миха: какво ти е, та викаш толкова?
[18:24]  Миха отговори: взехте ми боговете, които бях направил, и свещеника, и заминахте: какво ми остава още, та казвате: какво ти е?
[18:25]  Дановите синове му казаха: да не чуваме гласа ти; инак, някои от нас, като се разсърдят, ще ви нападнат, и ти ще погубиш себе си и челядта си.
[18:26]  И Дановите синове си тръгнаха в пътя; а Миха, като видя, че те са по-силни от него, тръгна си назад и се върна у дома си.
[18:27]  А (Дановите синове) взеха това, което бе направил Миха, и свещеника, който беше у него, и отидоха в Лаис против спокойния и безгрижен народ, и го избиха с меч, а града изгориха с огън.
[18:28]  Нямаше кой да помогне, защото той беше отдалечен от Сидон и с никого нямаше работа. Тоя град се намираше в долината, що е близо до Бет-Рехов. И съградиха отново град и се заселиха в него,
[18:29]  като нарекоха града с име Дан, по името на баща си Дана, Израилев син; а по-преди оня град се наричаше Лаис.
[18:30]  И Дановите синове си поставиха истукан; Ионатан пък, син на Гирсона, Манасиев син, той и синовете му, бяха свещеници в Дановото коляно до деня, когато жителите на оная земя се преселиха;
[18:31]  и имаха си истукан, който беше направен от Миха, през всичкото време, докле домът Божий се намираше в Силом.

19

[19:1]  В ония дни, когато Изриил нямаше цар, живееше един левит на склона на Ефремова планина. Той си взе наложница от Витлеем Иудейски.
[19:2]  Наложницата му се скара с него и си отиде в бащиния си дом във Витлеем Иудейски и остана там четири месеца.
[19:3]  Мъж й стана и отиде при нея, за да я придума и да я върне при себе си. С него беше слугата му и два осела. Тя го въведе в бащината си къща.
[19:4]  Тъстът му, бащата на тая млада жена, като го видя, посрещна го радостно и го задържа. И той прекара у него три дни: ядоха, пиха и нощуваха там.
[19:5]  На четвъртия ден станаха рано, стана и той, за да си върви. И бащата на младата жена каза на зетя си: подкрепи сърцето си с къшей хляб, и след това ще тръгнете.
[19:6]  Те останаха, и двамата заедно ядоха и пиха. И бащата на младата жена каза на тоя човек: остани още една нощ, и нека се повесели сърцето ти.
[19:7]  Човекът бе станал, за да си върви, но тъстът му го склони, и той пак нощува там.
[19:8]  На петия ден сутринта той стана, за да си върви. И бащата на младата жена каза: подкрепи сърцето си (с хляб), и почакайте, докле се превали денят. И ядоха двамата (и пиха).
[19:9]  И стана човекът да си върви, той, наложницата му и слугата му. И тъстът му, баща на младата жена, му каза: ето, взе да се мръква, пренощувайте, моля ви; ето, денят е на свършване, пренощувай тука, нека се повесели сърцето ти; утре ранко тръгнете на път, и ще си идеш у дома си.
[19:10]  Но мъжът не се съгласи да пренощува, стана и тръгна; и наближи до Иевус, който е сега Иерусалим; с него двата натоварени осела и наложницата му с него.
[19:11]  Когато бяха близо до Иевус, денят се беше вече превалил. И слугата каза на господаря си: да се отбием в тоя иевусейски град и да пренощуваме в него.
[19:12]  Господарят му отговори: не, няма да отидем в град на другоплеменници, които не са от синовете Израилеви, а ще гоним Гива.
[19:13]  И каза на слугата си: ще стигнем до едно от тия места и ще нощуваме в Гива, или в Рама.
[19:14]  И тръгнаха, и вървяха, и слънце ги залезе близо при Гива Вениаминова.
[19:15]  И те се отбиха там, за да идат да пренощуват в Гива. Като влезе, той седна на градската стъгда, ала никой ги не покани у дома си да пренощуват.
[19:16]  И ето, един старец си идваше вечерта от полска работа; той беше родом от Ефремова планина и живееше в Гива. Жителите пък от това място бяха Вениаминови синове.
[19:17]  Като подигна очи, той видя на градската стъгда пътника. И старецът попита: къде отиваш и отде идеш?
[19:18]  Той му отговори: от Витлеем Иудейски отиваме за Ефремова планина, отдето съм аз; ходих до Витлеем Иудейски, а сега отивам към дома Господен; и никой ме не поканва у дома си;
[19:19]  имаме си и слама и храна за ослите си; също хляб и вино за мене и за твоята рабиня и за тоя слуга има у твоите раби, за нищо нямаме нужда.
[19:20]  Старецът му каза: бъди спокоен: каквато нужда имаш, аз ще се погрижа, само на улицата не нощувай.
[19:21]  И го заведе у дома си и даде храна на ослите (му), а сами те умиха нозете си, ядоха и пиха.
[19:22]  Когато развеселиха сърцето си, ето, градските жители, развратници, заобиколиха къщата, захлопаха на вратата и думаха на стареца, стопанин на къщата: изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем.
[19:23]  Стопанинът на къщата излезе при тях и им каза: не, братя мои, не правете зло, когато тоя човек е влязъл в къщата ми, не правете това безумие;
[19:24]  ето, аз имам дъщеря мома, и той има наложница; ще ги изведа, опозорете ги и правете с тях, каквото ви е угодно; а с тоя човек не правете това безумие.
[19:25]  Но те не искаха да го слушат. Тогава мъжът взе наложницата си и я изведе при тях на улицата. Те я познаха и изнасилваха цяла нощ до сутринта. И я пуснаха призори.
[19:26]  И призори дойде жената, и падна при къщните врата на човека, у когото беше господарят й, и лежа до съмване.
[19:27]  Господарят й стана сутринта, отвори къщните врата и излезе, за да тръгне на път: и ето, наложницата му лежи пред къщните врата, и ръцете й на прага.
[19:28]  Той й каза: стани, ще вървим. Но отговор нямаше (защото тя бе умряла). Той я тури на осела, стана и замина за мястото си.
[19:29]  Като дойде у дома си, взе нож, улови наложницата си, наряза я по членовете й на дванайсет части и изпрати по всички предели Израилеви.
[19:30]  Всеки, който видя това, думаше: не е бивало и не е виждано такова нещо от деня, когато Израилевите синове излязоха из Египетската земя доднес. (На проводените пък от него човеци той заповяда и каза: тъй думайте по цял Израил: бивало ли е някога такова нещо?) Размислете за това, посъветвайте се и кажете.

20

[20:1]  Тогава излязоха всички синове Израилеви, и се събра цялото общество като един човек от Дан до Вирсавия и Галаадската земя пред Господа в Масифа.
[20:2]  Събраха се (пред Господа) началниците на целия народ, всички колена Израилеви, в събранието на народа Божий, - четиристотин хиляди пешаци меченосци.
[20:3]  Вениаминовите синове чуха, че синовете Израилеви са дошли в Масифа. И Израилевите синове попитаха: кажете, как е станало това зло?
[20:4]  Левитът, мъжът на убитата жена, отговори и каза: дойдох с наложницата си да пренощувам в Гива Вениаминова;
[20:5]  и дигнаха се против мене жителите на Гива и през нощта заобиколиха зарад мене къщата; мене крояха да убият, а наложницата ми изтощиха (след като я изнасилваха), тъй че тя умря;
[20:6]  аз взех наложницата си, нарязах я и я разпратих по всички области на владението Израилево, понеже те извършиха беззаконно и срамно дело в Израиля;
[20:7]  ето, всички вие, синове Израилеви, разгледайте това дело и решете тук.
[20:8]  И дигна се целият народ като един човек и каза: никой няма да отиде в шатрата си и никой няма да се върне у дома си;
[20:9]  и ето какво ще сторим сега с Гива: (да отидем) против нея по жребие;
[20:10]  ще вземам по десет души на сто от всички Израилеви колена, по сто на хиляда и по хиляда на десет хиляди, за да донесат храна за народа, който ще иде против Гива Вениаминова да я накаже за срамотията, що е извършила против Израиля.
[20:11]  И всички израилтяни се събраха против града единодушно, като един човек.
[20:12]  И Израилевите колена пратиха да кажат на цялото Вениаминово коляно: каква гнусотия е извършена у вас!
[20:13]  Предайте ония развратници, които са в Гива; ние ще ги убием и ще изкореним злото от Израиля. Но синовете Вениаминови не искаха да послушат гласа на братята си, синове Израилеви;
[20:14]  и синовете Вениаминови от градовете се събраха в Гива, за да отидат на война против синовете Израилеви.
[20:15]  И в оня ден Вениаминовите синове, които се бяха събрали от градовете, се наброяваха двайсет и шест хиляди души меченосци; освен това от жителите на Гива имаше отбрани на брой седемстотин;
[20:16]  от целия тоя народ имаше седемстотин души отбрани, които бяха левичари, и те всички хвърляха с прашки камъни на косъм, без да погрешат.
[20:17]  А израилтяни, без Вениаминовите синове, се наброяваха четиристотин хиляди души меченосци; те всички бяха способни за война.
[20:18]  Тогава Израилевите синове станаха и отидоха в Божия дом и попитаха Бога, думайки: кой от нас първом ще иде на бой против синовете Вениаминови? И Господ отговори: Иуда първом (ще отиде).
[20:19]  На сутринта синовете Израилеви станаха и се разположиха на стан пред Гива;
[20:20]  и излязоха израилтяните на бой против Вениамина, и наредиха се синовете Израилеви в боен ред близо до Гива.
[20:21]  Тогава излязоха синовете Вениаминови из Гива и простряха на земята в оня ден двайсет и две хиляди израилтяни.
[20:22]  Но израилският народ се съвзе, и пак се нареди за бой на онова място, дето стояха предния ден.
[20:23]  И отидоха Израилевите синове и плакаха пред Господа до вечерта, и питаха Господа: да влезем ли пак в бой със синовете на брата си Вениамина? Господ каза: вървете против него.
[20:24]  И на втория ден синовете Израилеви настъпиха против синовете на Вениамина.
[20:25]  Вениамин излезе против тях из Гива на втория ден, и простряха на земята от синовете Израилеви още осемнайсет хиляди души меченосци.
[20:26]  Тогава всички Израилеви синове и целият народ тръгнаха и дойдоха в Божия дом, седяха там, плакаха пред Господа, постиха оня ден до вечерта и принесоха Господу всесъжение и мирни жертви.
[20:27]  И питаха синовете Израилеви Господа (в това време ковчегът на завета Божий се намираше там,
[20:28]  и Финеес, син на Елеазара, сина Ааронов, стоеше пред него): да излезем ли пак на бой със синовете на брата си Вениамина или не? Господ каза: вървете. Утре ще го предам в ръцете ви.
[20:29]  И постави Израил засада около Гива.
[20:30]  На третия ден излязоха синовете Израилеви против синовете на Вениамина и се наредиха за бой пред Гива, както по-напред.
[20:31]  Вениаминовите синове излязоха против народа и се отдалечиха от града, и почнаха, както по-преди, да убиват от народа по пътищата, от които един води за Ветил, а друг за Гива, през полето, и убиха до трийсет души израилтяни:
[20:32]  И Вениаминовите синове си казаха: те падат пред нас, както по-преди. А Израилевите синове си рекоха: да бягаме от тях и да ги отвлечем от града на пътя. (Тъй и направиха.)
[20:33]  Всички израилтяни станаха от мястото си и се наредиха във Ваал-Тамара. А Израилевата засада се спускаше от мястото си от западна страна на Гива.
[20:34]  И се обърнаха срещу Гива десет хиляди души отбрани от цял Израил, и се почна жестока битка. Но Вениаминовите синове не знаеха, че ще ги сполети зло,
[20:35]  а Господ разби Вениамина пред израилтяните, и израилтяните простряха в оня ден от синовете Вениаминови двайсет и пет хиляди и сто души меченосци.
[20:36]  Защото, когато Вениаминовите синове помислиха, че са разбили израилтяните, които им сториха място, понеже израилтяните се надяваха на засадата, която бяха поставили близо до Гива,
[20:37]  засадата побърза и се спусна към Гива, - влезе и порази с меч целия град.
[20:38]  Израилтяните си бяха уговорили знак със засадата, да нападнат, кога се дигне дим от града.
[20:39]  И тъй, когато израилтяните отстъпиха от мястото на битката, и Вениамин почна да поразява и свали до трийсет души израилтяни, като казваше: "пак падат пред нас, както и в предишните битки",
[20:40]  тогава почна да се издига от града дим като стълб. Вениамин погледа назад, и ето, от целия град възлиза дим към небето.
[20:41]  Израилтяните се върнаха, а Вениамин се уплаши, понеже видя, че го е зло сполетяло.
[20:42]  И побягнаха синовете Вениаминови от израилтяните по пътя към пустинята, но бидоха преследвани със сеч, и ония, които излизаха от градовете, ги избиваха там;
[20:43]  заобиколиха Вениамина и го преследваха до Менуха и поразяваха до самата източна страна на Гива.
[20:44]  И от синовете Вениаминови паднаха осемнайсет хиляди души, силни мъже.
[20:45]  Останалите се обърнаха и се спуснаха към пустинята, към скала Римон, шестстотин души, и останаха там в каменната планина Римон четири месеца.
[20:46]  Всички пък Вениаминови синове, паднали него ден, бяха двайсет и пет хиляди души меченосци, и всички бяха силни мъже.
[20:47]  Останалите се обърнаха и побягнаха в пустинята, при скала Римон, и (израилтяните) избиха по пътищата още пет хиляди души; и ги гониха до Гидом и убиха от тях още две хиляди души.
[20:48]  А израилтяните се върнаха към синовете Вениаминови и ги поразиха с меч - и людете в града, и добитъка, и всичко, каквото се срещаше (във всички градове), и с огън изгориха всички градове, които се намираха по пътя.

21

[21:1]  И заклеха се израилтяните в Масифа, като казаха: никой от нас да не дава дъщеря си на Вениаминови синове за жена.
[21:2]  И народът дойде в Божия дом, седяха там до вечерта пред Бога, дигнаха голям писък, силно плакаха
[21:3]  и думаха: Господи, Боже Израилев! защо се случи това в Израиля, че изчезна сега едно коляно у Израиля?
[21:4]  На другия ден народът подрани, и издигнаха там жертвеник, и принесоха всесъжения и мирни жертви.
[21:5]  И казаха синовете Израилеви: кой от всички Израилеви колена не е дохождал на събранието пред Господа? Защото голяма клетва бе изречена върху ония, които не бяха дошли пред Господа в Масифа, и казано бе, че те ще бъдат предадени на смърт.
[21:6]  И синовете Израилеви се смилиха над брата си Вениамина и казаха: днес биде отсечено едно коляно от Израиля;
[21:7]  какво да сторим за жени на останалите от тях, когато сме се заклели в Господа да им не даваме дъщерите си за жени?
[21:8]  И казаха: няма ли някой от колената Израилеви, който да не е дохождал пред Господа в Масифа? И се оказа, че от Иавис Галаадски никой не бе дохождал на събранието в стана пред Господа.
[21:9]  Прегледаха народа, и ето, нямаше ни едного от жителите на Иавис Галаадски.
[21:10]  И обществото изпрати там дванайсет хиляди души, мъже силни, и им дадоха заповед, като казаха: идете и поразете с меч жителите на Иавис Галаадски, и жените и децата;
[21:11]  и ето какво да направите: всеки мъж и всяка жена, познала мъжко легло, предайте на заклятие (а момите оставяйте живи. Тъй и направиха).
[21:12]  И намериха между жителите на Иавис Галаадски четиристотин моми, непознали мъжко легло, и ги доведоха в стана при Силом, който е в Ханаанската земя.
[21:13]  И цялото общество прати да поговорят със синовете Вениаминови, които бяха в скалата Римон, и им обяви мир.
[21:14]  Тогава Вениаминовите синове се върнаха (при израилтяните), и (израилтяните) им дадоха жени, които бяха оставили живи от жените на Иавис Галаадски; но излезе, че те не стигаха.
[21:15]  Народът пък жалеше за Вениамина, задето Господ не запази целостта на Израилевите колена.
[21:16]  И казаха си старейшините на обществото: какво да сторим за жени на останалите, понеже жените у Вениамина са изтребени?
[21:17]  И казаха: наследствената земя нека остане за оцелелите синове Вениаминови, за да не изчезне едно коляно от Израиля;
[21:18]  ала ние не можем да им дадем жени от нашите дъщери, защото синовете Израилеви се заклеха, като казаха: проклет да е, който даде жена на Вениамина.
[21:19]  И казаха: ето, всяка година става празник Господен в Силом, на север от Ветил и на изток от пътя, който води от Ветил за Сихем, и на юг от Левона.
[21:20]  И заповядаха на синовете Вениаминови, като казаха: идете и се скрийте в лозята,
[21:21]  и гледайте, кога излязат силомските моми да играят на хоро, излезте от лозята и си грабнете всеки жена от силомските моми, па си вървете в земята Вениаминова;
[21:22]  и кога дойдат бащите, или братята им да се оплачат при нас, ние ще им кажем: простете ни за тях, понеже ние не взехме за всекиго от тях жена през войната, и вие не им дадохте; сега вие сте виновни.
[21:23]  Тъй и направиха синовете Вениаминови, и взеха според броя си жени от ония, които бяха на хорото (и) които отведоха, па си тръгнаха и се върнаха в дела си, и съградиха градове и заживяха в тях.
[21:24]  В същото време израилтяните се разотидоха оттам всеки в коляното си и в племето си, и оттам отиде всеки в дела си.
[21:25]  В ония дни Израил нямаше цар: всеки правеше това, което му се струваше за право.