Патриаршеско и синодално Рождественско послание
- Детайли
- Св. Синод
В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога,
а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове (1 Иоан. 4:10)
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
За великия празник на Рождеството на нашия Спасител е казано и може да се каже много. Над дивното тайнство на Боговъплъщението са разсъждавали най-големите отци и учители на Църквата, а и едва ли на света има християнин, който да не се е замислял в себе си над онова, което празнуваме в деня на Рождество Христово. Ако обаче се опитаме да предадем най-дълбокия смисъл, съдържанието на този празник с най-малко думи, то те ще са, че това е тържеството на Божията любов. На онази себежертвена и непостижима за човешкия ум любов, с която „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него… да има живот вечен“ (Иоан 3:16).
В училището на Христос
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
Истинското християнство е духовно училище, следване на Христос. Като всяко учене и то изисква план, методика и цел. Евангелските блаженства, Лествицата и други творби са своеобразни стъпала, учебни класове за целия живот на християнина. Но въпреки че има елементи на катехизаторство, които изискват кабинетно обучение, християнското ученичество сериозно се отличава от това, което наблюдаваме в светското училище. Ако днешното светско училище почти се е отказало да възпитава, то обучението при нозете на Спасителя неизменно има за най-висша цел превъзпитаването, ще рече изцерението и спасението на човека. И ако светското училище е само част от живота, то училището на Христос обема всички области на живота. Истинският християнин е ученик не само в храма и не само в неделя. За него няма ваканция, но пък и цялото следване на Христос е благо и леко (Мат. 11:30).
Богослужението в петък преди Рождество Христово
- Детайли
- Иван Димитров
Според църковния богослужебен ред (типик), ако Рождество Христово се падне в неделя или в понеделник, тогава в петъка преди Рождество се отслужва по-особено богослужение. След неизменната утринна в този петък (22 или 23 декември, според деня на Рождество Христово) свещеникът излиза в средата на храма и дава начало на часовете с „Благословен е нашият Бог...“.
Часовете са особени богослужебни последования, съставени от псалми, тропари, стихири и други молитви, които в манастирите е положено да се изпълняват всеки ден. В енорийските храмове не се изпълняват, освен в разширения им вид с паримия, апостол, евангелие и няколко стихири (и затова се наричат „царски часове“ в смисъл на големи). Отслужват се преди големите празници Възкресение Христово, Рождество Христово и Богоявление. С допълнителната особеност, че когато вторият и третият от тези празници се случат в дните вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, царските часове се изпълняват сутринта на предния ден (съответно понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък). Ако пък Рождество и Богоявление се паднат в неделя или понеделник, тогава (както се каза в самото начало тук) царските часове се изпълняват в петъка на предната седмица (22 или 23 декември, 3 или 4 януари съответно).
Св. Антоний Велики: Писмо първо
- Детайли
- Св. Антоний Велики
Поздравявам ви за вашата обич към Господа!
Братя, мисля, че има три вида хора измежду онези мъже и жени, които са призвани от Божията любов.
Едни са призвани чрез вложения в тяхната природа закон на любовта и чрез първичното добро, което е част от този закон. Когато Словото Божие докосне тези хора, те не се разколебават от нищо и бързо го последват.
Такъв е случаят с патриарх Авраам. Бог вижда, че Авраам е могъл да Го обикне, не като изхожда от човешко наставление, а като следва естествения закон, записан в него, според който Той го е създал в началото. Когато се открил на Авраам, Бог му казал: „Излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща ти (та иди) в земята, която ще ти покажа“ (Бит. 12:1). Без да се колебае Авраам тръгнал, следвайки своето призвание. Това е пример за начинаещите: ако се трудят и дирят страха Божи в търпение и молитвено уединение, те добиват като дял благочестиво поведение, понеже са приканени да следват Божията любов. Този е първият тип призвание.
Свидетелства на духовните чеда на стареца Герасим
- Детайли
- Централноафрикански митр. Никифор
Още от първия миг на нашето запознанство със стареца Герасим бях привлечен от неговата простота, смирение, любов и мъдрост. Те ме привличаха като магнит, говореха на сърцето ми по един различен начин, който не можеше да бъде обяснен. Пред тебе стоеше един мъдрец, харизматичен човек, светец, който притежаваше простотата на невръстно дете. Усещаш, че пред себе си имаш човек, който притежава нещо различно, което другите хора нямат. Нещо, което не беше от този свят. Погледът му те прочиташе. Виждаше в твоите дълбини, но не ги разкриваше. Ръководеше те, но знаеше как да го крие, и ти помагаше, без да разбереш.
Спомням си как се връщах в „Малката Света Анна“ от школата Атониада, изпълнен с проблеми, притеснения, но само един негов поглед разрешаваше всичко, без да обсъждаме нещата, по някакъв тайнствен начин, който не мога да обясня. Само погледът му беше достатъчен да те умиротвори, а очите му проникваха дълбоко в душата ти. Криеше своята добродетелност, бих казал, с голямо упорство. Спомням си периода 1971-1974 г., когато бях студент в Богословския факултет в Солун, а о. Поликарп (Манджароглу), вече покойник, основател на манастира „Св. Йоан Богослов“ в Суроти, Халкидика, а сетне и на „Св. Богородица“ в Макри, близо до Александруполи, ми възложи да водя катехизацията на момчетата в с. Василика в Халкидики. Тогава събрах една група младежи и отидохме на поклонение на Света гора с цел да се срещнем със стареца Герасим. За щастие на кораба от Дафни към „Св. Анна“ срещнахме самия старец. Момчетата веднага изтичаха при отеца, защото им бях говорил много за него. Той седеше в единия край на кораба, едно от онези дървени корабчета, които имаше тогава, и се молеше с броеницата си. Щом ни видя, спря и с много любов прие децата и разговаря с тях. Те се зарадваха, започнаха да му задават различни въпроси, отвориха сърцата си и му споделиха нещо, което им беше казал един преподавател от гимназията във Василика – нещо много странно, което в онези дни се обсъждаше много в градчето. Казаха му: