Светата Евхаристия във времената на корона-кризата

Детайли

Двери

28 Юни 2021

Съвместно изявление на православните епископи в Германия, прието на 23 юни т. г. по време на 22-ото заседание на Конференцията на православните епископи в Германия, провело се в Кьолн

Пандемията, която беше предизвикана от коронавируса, се отразява не само върху икономическия и обществения живот, но оказва сериозно влияние и върху живота на Църквата. Както и повечето религиозни общности, Православната църква в Германия се намира в трудно положение. Тя също непрекъснато се сблъсква с нови и нови противоепидемични мерки под формата на разпореждания и ограничения на федерално и провинциално равнище, които създават затруднения за богослужебния живот, особено за отслужване на светата Евхаристия, и дори заплашват да го спрат.

С настоящото Православната епископска конференция на Германия (Die Orthodoxe Bischofskonferenz in Deutschland – ΟΒKD) напомня, че Евхаристията и евхаристийното общение на вярващите са неотменими за църковния живот, и набелязва възможни решения, които биха подпомогнали енориите и вярващите за справяне със сегашната ситуация.

Св. Лука, митрополит Месемврийски, един неизвестен архиерей на Несебър

Детайли

Венцислав Каравълчев

27 Юни 2021

Древният тракийски град Месемврия има дълга и изключително богата история, която е сравнително добре проучена и осветлена от светската историография. Църковната история на града е не по-малко интересна, но тя продължава да крие огромните си богатства и да бъде своего рода „terra incognita“ в морето от изследвания. Градът е един от най-ранните християнски центрове по българските земи. Апостолската проповед дава отрано изобилни плодове, но до нас не е достигнало името на основателя на Месемврийската църква. Можем да предположим, че сам св. ап. Теофан,[1] ученикът на св. Павел или някои от неговите последователи, които проповядват в съседния Анхиало, са запалили искрата на вярата в града. Възможно е оттук да е минал св. ап. Андрей Първозвани, на път за Одесос (дн. Варна), но за съжаление изворите са запазили името само на крайната точка на неговото пътуване Одесос, без да споменават други селища на територията на днешна България.[2] Косвена подкрепа за подобна хипотеза са част от мощите на св. Андрей Първозвани (ръката и челюстта), които дълго време са били съхранявани в митрополитския храм на Несебър „Св. София“ преди да бъдат заграбени от венецианците през 1257 г.[3]

Задачата на Църквата е да ни преобрази в светци

Детайли

Ламброс Скончос

26 Юни 2021

Неделя на всички светии

Последната неделя на подвижните празници през годината е посветена на Всички светии. Нашата света Църква е посветила тази неделя, за да почете всички отличили се с вяра и добродетел свои светци, известни и неизвестни, апостоли, мъченици, отци, изповедници, подвижници, миряни, мъже, жени, деца и дори пеленачета. А неслучайно е определено празникът на всички светии да се чества в неделята след Петдесетница. Защото слизането на Светия Дух в света и основаването на Църквата създава светци. Само чрез Светия Дух и в Църквата се установява светост. Само в Църквата човек може да стане светец – никога и никъде другаде. Също така неслучайно Църквата нарича добродетелните и верни на Бога хора от Стария Завет, т. е. преди Христос, не светци, а праведни.

Бог ни е създал, за да станем богове по благодат чрез Неговата благодат и нашата воля и личния ни подвиг, но навлизането на греха в света по вина на човека е спряло тази първична перспектива да достигнем заложеното „по подобие“, т.е. до нашето обожествяване. Нашият Господ Иисус Христос стана човек, за да даде възможност на човека и той да стане бог по благодат. Това беше Неговата мисия на земята: да победи дявола, причината за нашето нещастие, да премахне злото и да ни съедини отново с нашия Създател, да ни направи светци, образи на светостта на Бог. Това е задачата на Църквата: да ни преобрази в светци.

Ролята на Светия Дух за единството в Църквата

Детайли

Проф. Милтиад Константину

22 Юни 2021

Проф. Милтиад Константину, преподавател по еврейски език и Стар Завет, бивш декан на Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет, носител на офикията „велик учител на Евангелието“ на Вселенска патриаршия

Ако празникът на Петдесетница се счита за рождения ден на Църквата, то денят, посветен на Светия Дух, ни напомня във всяко едно отношение за основния принцип, който превръща група хора в Църква – възстановяването на общуването между Бога и човека и между самите хора. Този основен принцип обобщава по най-добрия начин кондакът на празника:

„Когато Всевишният слезе и смеси езиците, раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, към единство призова всички, затова и единогласно славим Всесветия Дух“.

Историята, към която препраща този химн, се съдържа в 11-а глава на книга Битие и представлява последния стадий в дългия път на падението, който човекът следвал в опита си да стане независим от Бога. Става дума за процес, който е живо описан с ярки образи в първите единадесет глави на Битие и който се характеризира с поредица от разпаднали се отношения, резултат от разпадналите се отношения между човека и Бога.

Христос Янарас към еп. Ириней (Булович): В Православието няма непогрешим институт

Детайли

Двери

20 Юни 2021

Гръцкият философ и богослов Христос Янарас публикува открито писмо до Бачкия епископ Ириней (Булович) по повод негово интервю в гръцка църковна медия, посветено на украинския проблем. Както е известно, сръбският владика е сред най-категоричните поддръжници на позицията на Москва в спора ѝ с Константинополската патриаршия за църковната самостоятелност на Украйна. В писмото си Христос Янарас критикува еп. Ириней, с когото го свързва близко приятелство, за легалистичния му и формален подход към проблема, който не съответства на богословския дух, който той познава у него. Ето и откъси от текста на писмото:

„Агенцията за църковни новини Romfea.gr публикува на 4 май 2021 г. интервю със сръбския Бачки епископ Ириней (Булович), озаглавено: „За да се преодолее украинският проблем, са необходими преговори“. Заглавието на интервюто и „езикът“ (терминология – начин на мислене) на текста ми позволиха да установя за пореден път противоположната разлика между институциите на религиозната власт и събитието на Църквата, а именно – Евангелието на общочовешката надежда“, пише Христос Янарас.