Образът на православния духовник през 21 в.: Свещеник от градския патерик
- Детайли
- Кристина Андрей
Миналата година в рамките на Шестото издание на Международната среща на православните младежи, която се проведе от 5 до 8 септември в Крайова, Румъния, беше представена книгата „Православният свещеник през 21 в. Скици от един портрет“. Изданието, включващо текстове на двадесет и седем водещи румънски интелектуалци, описва очакванията към православния свещеник в днешното секуларизирано време. Предлагаме една от тези скици – на Кристина Андрей, телевизионен режисьор и писателка. Благодарение на преводите на свещ. Кирил Синев българските читатели ще се запознаят с някои от размислите на румънските интелектуалци за служението на православния духовник днес.
Преди да напиша тези редове, които кротко се стелят върху виртуалната страница, думите, които сега съчинявам, се трупаха в мислите, които ме съпровождаха дни наред по улицата, в колата или в автобуса, в усамотение или сред хората, по шосето или на светофари, в магазини, в църквата, на работа. Оставих тяхното подреждане за последните часове преди последния срок за предаване на текста с надеждата, че така ще успея по-добре да предам търсения портрет на православния свещеник. От началото на това хилядолетие, което анализирам през призмата на своя живот, почти се чувствам оправдана да го възприема и като край. Но не в есхатологичния и етимологичен смисъл на апокалипсиса. А в оня – на чисто човешкото, конкретно възприемане. За финал на всичко, което смятах, че знам.
Служба за Шеста неделя след Петдесетница – на светите отци от първите шест вселенски събора
- Детайли
- Свещеник Траян Горанов, Великобритания
Владеещ глас 5, Утринно Евангелие 6
В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНАТА
Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), глас 5:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Тебе призовавам, чуй ме Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.
Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)
С Tвоя скъпоценен кръст, Христе, Си посрамил дявола. С възкресението си притъпил жилото на греха, и ни спаси от портите на смъртта. Единородни Сине, прославяме Те.
Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)
Проблемите в църковния живот, за които не искаме да говорим
- Детайли
- Архим. Нектарий (Морозов)
Как да не ги превърнем в разговор без продължение
Грешките на духовниците и злоупотребите с духовна власт, проблемите в семействата на свещениците и неразбирането на идеята за брака, възникването на секти вътре в Църквата – всички тези проблеми станаха част от църковния живот. Сериозните разговори за тях вече започнаха, но останаха без продължение, смята игумен Нектарий (Морозов). Той споделя своите мисли за причините и за начините, по които проблемите могат да се решават, а не да се забравят.
Винаги, когато се обръщам към някой според мен важен, животрептящ проблем и се опитвам да напиша нещо повече или по-малко значимо, си казвам: „Това е само началото на един много сериозен разговор“. Или пък някой друг казва същото. При последния подобен случай, със схиигумена Сергий (Романов), у мен най-накрая се зароди едно устойчиво усещане за дежавю, както го наричат. Много далеч съм от мисълта, че това усещане се появява само при мен.
И колко такива важни разговори са начевани в последните години? А колко са били продължени? Кои са приключили с нещо, макар и далечно напомнящо на темата, породила първоначалния разговор?
Ето няколко примера.
Когато свещеникът и жена му са си чужди
През 2018 г. прот. Фьодор Бородин изнесе чудесен доклад за кризата в семейния живот на духовенството. На сайта „Правмир“ текстът на доклада излезе със заглавие „Децата на свещеника растат без баща, а жена му стои с гръб към него и плаче“. О. Фьодор отбелязва, че няма достъпна статистика за броя на свещенослужителите, които са разделени с жените си, но споменава, че само сред неговите съученици за двадесет и пет години са се развели и са били лишени от сан десет души.
Акатист и празнично богослужение за св. Паисий Светогорец
- Детайли
- Свещ. Траян Горанов
АКАТИСТ на св. Паисий Светогорец
Кондак 1
Преподобния подвижник от Панагуда, произрастнал в Кападокия като благоухаещ съсъд и неуморен молитвеник, нека да възпеем заедно, защото той, като подражаваше на Ангелите по живот, благоугоди на Света Троица. Затова му пеем: Радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите!
Икос 1
Бил си като Ангел в избрания жребий на Богородица, и наш горещ застъпник пред Бога, отче Паисие, затова те възпяваме:
Радвай се, добронравно миро на Кападокия,
радвай се, дал ни пример за възвишен живот, радвай се, цвете на Мала Азия,
радвай се, похвала на свети Арсений,
радвай се, винаги възпяван от народа си,
радвай се, правило за монасите,
радвай се, пазителю на вярата,
радвай се, светило за родината си,
радвай се, божествено чедо на Византия,
радвай се, красота и орел на Атон,
радвай се, небесни жителю, пребиваващ на Небето.
Радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите!
Св. Софроний (Сахаров) – богослов и исихаст
- Детайли
- Верийски митр. Пантелеймон
На 11 юли през тази година за първи път Църквата почита като светец новопрославения преподобен старец Софроний (Сахаров), основател на манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, наричан също „Св. Софроний Богослов и Исихаст“. Получил харизмите на богословието и умната молитва, св. Софроний е един от най-ярките свидетели на православната вяра през 20 век. За читателите на Двери публикуваме откъс от книгата „Съвременни преподобни отци“, издание на митрополията на Верия и Ватопедската св. обител, която предстои да излезе на български език от Русенска св. митрополия.
Живял на света един човек, мъж с неугасима духовна жажда. Молил се дълго време с непрестанен плач: „Помилвай ме, Господи“. А Бог не го чувал!
Минали месеци и месеци в такава молитва и душевните му сили се изтощили. Стигнал до отчаяние и извикал: „Ти си неумолим!“. И когато с тези думи нещо във вкаменената му от отчаяние душа се пропукало, той внезапно видял живия Христос. Огън изпълнил сърцето му и цялото му тяло с такава сила, че ако видението продължало още миг, той щял да умре. Никога не забравил неизречимо благия, безкрайно обичащ, светъл и изпълнен с неописуем мир поглед на Христос. През следващите години на своя дълъг живот той свидетелствал неуморно, че „Бог е любов“ (Иоан 1:4-16), безкрайна любов, която надвишава всеки ум.
За този свидетел на Божията любов искам да поговорим сега.
