Камерен хор „Йоан Кукузел – Ангелогласният“ – една традиция във време, когато се рушаха традициите
- Детайли
- Иван Желев Димитров
На следващите страници ще стане дума за създаването и дейността на Вокален квинтет[1] „Йоан Кукузел – Ангелогласният“, който от 1967 г. и до днес се стреми да възроди и да поддържа традицията на средновековната православна църковна музика.
Делото на св. Йоан Кукузел като виден средновековен композитор и изпълнител на църковна музика винаги е било живо, защото е свързано с несекващата нужда на човека от връзка с Бога по рационален и емоционален път: а) осъзнаване и изповядване на вярата в Бога и б) практикуване на тази вяра с лична молитва и обществено богослужение. А едно от изконните украшения на богослужението в източноправославната християнска традиция е тъкмо църковното акапелно пеене. Обикновено това се обяснява с мнението, че човешкият глас е най-съвършеният инструмент за прослава на Бога. Но не бива да се забравят и словата, които произнася този пеещ глас, защото те придават смисъл на музиката. Така или иначе до днес целият православен свят познава и ползва само вокалната звучност на църковната музика.[2]
Богослужение за Покров Богородичен на български език
- Детайли
- Свещ. Траян Горанов
На Бог Господ, тропар, гл. 4, три пъти.
Днес благоверните люде тържествено празнуват осенявани, Богомайко, от твоето дохождане, и като гледаме на твоя пречист образ, умилно казваме: покрий ни с твоя почитан покров и ни избави от всяко зло, като молиш твоя Син Христос, нашия Бог, да спаси душите ни!
Малка ектения Възглас: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…
Първи седален, гл. 3:
Обкръжена от божественото сияние на ангелските войнства, и приемаш честната служба заедно с чинове пророци и апостоли, като майка Божия, посети нас, твоите раби, като молиш Христа нашия Бог, да ни дарува велика милост.
Петима са кандидатите за нов Доростолски митрополит
- Детайли
- Двери
На днешното си заседание Св. Синод определи епископите, които ще могат да участват в изборите за нов митрополит на Доростолска епархия. Като достоизбираеми са определени петима архиереи – епископите Велички Сионий, Белоградчишки Поликарп, Агатополски Йеротей, Мелнишки Герасим и Константийски Яков.
Според официалния сайт на Българската патриаршия епископите в БПЦ са общо дванадесет. По различни причини някои от тях отдавна не служат. В списъка с достоизбираемите епископи не са включени Знеполски еп. Арсений, вероятно тъй като не отговаря на условието от чл. 83 за навършена 35-годишна възраст за участие в избор за епархийски митрополит, както и Тивериополски еп. Тихон, който е повече от 70-годишен. Адрианополският епископ Евлогий, игумен на Рилския манастир, преди години сам подаде отвод за участие в митрополитски избори.
Според чл. 85 от Устава на БПЦ наместникът на овдовелия Доростолски епархийски престол Западно- и Средноевропейски митр. Антоний ще изпрати с окръжно писмо листата с достоизбираемите епископи до всички епархийски избиратели.
Св. Амфилохий и вдъхновението на любовта
- Детайли
- Верийски митр. Пантелеймон
На 19 септември в древния манастир на св. Йоан Богослов на о-в Патмос се чества откриването на св. мощи на преподобния отец Амфилохий (Макрис; 1889-1970), канонизиран от Вселенска патриаршия през 2018 г., и пренасянето на мощите му в този манастир. Откриването на мощите му става през 1981 г. и е съпроводено с множество чудесни знамения. Публикуваме откъс от словото на Верийския митр. Пантелеймон, посветено на новопрославения светец, включено в сборника „Преподобни съвременни отци на Църквата“, предстоящо издание на Русенска митрополия.
През изминалите десетилетия по Божия благодат се явиха много преподобни, които оставиха своята следа в църковния живот. Между тях е и св. старец Амфилохий от о-в Патмос, старецът Амфилохий (Макрис).
Божията благодат го изпраща в критично за Църквата време, но и за цялата наша страна и по Своя благ промисъл го дари с онези харизми, които бяха най-необходими за мисията, която му бе възложена.
Старецът Амфилохий живя в епоха и на място, които имаха абсолютна необходимост от него. Живя на острова на Откровението, в годините, когато Патмос беше първоначално под властта на турците, а след това на италианците. Години, трудни за православните, които страдаха от забраните на турците и религиозната пропаганда на римокатолическите завоеватели, в години, когато монашеството беше в криза, тъй като беше изоставило киновийния начин на живот и беше преминало към идиоритмичен.
Защо свещениците и психолозите не се обичат
- Детайли
- Владислав Головин
Между свещеници и психолози отдавна се води необявена тиха война. Та нали и едните, и другите се смятат за познавачи на човешката душа и осъзнавайки, че са конкуренти, често подценяват отсрещната страна. „Цялата тази психология е от лукавия. Трябва повече да се молим и по-често да се изповядваме и всичко ще бъде наред“ – ето такова е горе-долу посланието на много статии, проповеди и беседи на свещеници по темата психология. Отсреща „обстрелват“ дори с по-тежки снаряди: „Бог е просто проекция на бащината фигура, която липсва на човека. А с молитвите, общуването с поповете той компенсира детските си травми. Пък и църквата възпитава у хората чувство за вина, срам – най-токсичните емоции, тя култивира страдания и лишава човека от радост“. Това е доста груб преразказ на възгледите на онези психолози, които са настроени решително против вярата и религиозността.
Има и изключения. Лично аз познавам поне трима свещеници, които се отнасят положително към нерелигиозната психология, а също и няколко вярващи (но не религиозни) психолози.
