Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (57 Votes)

1_97.jpgБеседа върху Посланието на св. апостол Яков

Вече говорихме за това как човек се подчинява на Бога, Който се доближава към нас, но не с робско подчинение, понеже то не ни отнема свободата, а напротив, прави ни свободни от страстите и греха. Бог се отнася към нас като Лекар, Който ни лекува, не ограничава нашата свобода, а ни изцелява от страстите и греха. Както лекарят не е диктатор, защото дава нареждания, така и Бог ни дава заповеди, които ни помагат да станем завършени хора.

В своето послание св. апостол Яков казва: „Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас“. Бог започва да действа от момента, в който човек каже: „Искам да се доближа до Бога!“.

Тогава Бог веднага му показва Своята бащинска любов. Отците ни казват, че дори и намерението, което имаме и мислим, че е наше, – как казваме Отдай волята си на Бога! – дори фактът, че искаме, имаме желание – и това наше искане пак е от Бога. В крайна сметка всичко е от Бога. Какво остава за нас? Нашето разположение да се доближим до Него. Много пъти хората идват на изповед и казват:

- Давя се в своите страсти, толкова съм поробен от тях, че не мога да се освободя, не виждам изход, не виждам светлина. Изпитвам постоянно терзание, страстите постоянно ме пленяват, посрамват ме, нараняват ме.

Така е. Такава е реалността. Страстите изобщо не оставят човека да повдигне глава и той оплаква своето състояние. Казваш на такъв човек:

- Виж, а искаш ли да се спасиш?
- Да! Искам!
- От момента, в който искаш, престани да се страхуваш! Бог ще намери начин да те спаси.

В Патерика се казва: Дай на Бога своето намерение и ще получиш сила! – дай на Бога своето намерение, воля, разположение и Бог ще ти даде сила да извършиш това дело. Ние не знаем начина на спасението. Благият Бог ще ни го покаже, ако Му дадем, така да се каже, правото да се намеси в нашия живот, ако Му дадем възможност и свобода да се намеси в живота ни. Ако действително желаем своето спасение, тогава Бог ще намери начин да ни спаси. Изключено е Той да каже:

- Знаеш ли, за този човек не мога нищо да направя!

Един лекар може да го каже:

- Знаеш ли, направих всичко, но за съжаление болният ще умре, изключено е да оживее!

Лекарят може да изпадне в безизходица, но за Бога не съществуват безизходици, нито невъзможни неща. Бог не прави грешки. Защо казвам това? За да подчертая, че сме поканени в Божието царство. Бог ни зове близо до Него и дори само това наше разположение – да видим, да чуем нещо за Бога, е значимо. Следователно, за да ни кани Бог, това означава, че някъде сме отворили сърцето си за Него. Бог нямаше да се доближи, ако не бяхме за спасение, ако бихме осуетили Божия план за нашето спасение. Искам да кажа, че Бог не ни ощетява. Ако имаме право на просветлението от Бога, т. е. поради нашето намерeние, воля или каквото и да е, Бог ще ни даде онова, което ни принадлежи. Бог няма да ни лиши от това, от което имаме нужда, ако истински го търсим.

Това се случва, когато доближим Бога. Действително, когато човек се обърне към Бога, това означава, че преди това Той се е обърнал към нас, защото, как ще се обърнем към Бога, ако Той не ни просветли? Как можем да потърсим Бога, ако Бог преди това не подбуди нашето сърце да Го търсим? Както едно дете, което държим за ръцете и то пише буквите или прави големи стъпки, мислейки си, че ходи само, или ако е скочило от една стъпало, мисли, че само е направило това, докато всъщност майка му или баща му го държат, така и Бог постъпва с нас. Ако родителите на детето не го държат, то нямаше да може да направи нищо. Така е и при нас. Мислим, че ние искаме и търсим Бога, но всъщност зад нашето действие стои Самият Бог. Ние просто имаме намерението, разположението да чуем Бога. Това само можем (да направим), останалото става заедно с Бога, в съработничество с Бога.

Някъде в Писанието Бог казва на човека: още преди да Ме повикаш, Аз ще бъда там, т. е. още преди да си отвориш устата, за да повикаш Бога, Той ще присъства. Още докато говориш, Аз ще ти отговоря, че съм тук – за да видим прякото присъствие на Бога при всяко наше моление, при всяко призоваване на Бога. Разбира се, провалът не може да се припише на Бога, а на човека. Ние сме отговорни за своя провал, Бог никога не е отговорен за него, защото, когато Бог върши Своите дела, в тях няма недостатък. Ти казваш например:

- Знаеш ли, Бог ми даде нещо, но да ми беше дал и малко повече; ако имаше малко повече, малко по-съвършено, мисля, че би било по-добре!

Не е така. Делата на Бога са съвършени и нямат недостатъци каквито имат нашите дела, където правиш каквото можеш, но казваш:

- Добре стана, по човешки, но да беше малко по-добре!

Не става така. Всички Божии дела са завършени. За нас остава да се потрудим с този дар, с това присъствие на Бога в живота ни и да продължим, като всеки един се подвизава там, където се намира, по свой начин, със своите обстоятелства, като винаги търси връзката с Бога, която естествено ще дойде когато човек научи голямата тайна да привлича Бога към себе си; или, по-скоро и по-добре, сам отиде при Бога. Естествено тайната не е друга, освен тази, за която говори вчерашният евангелски текст: да придобием в нашите сърца нрава на митаря, тази скръб, за която се говори по-надолу.

„Очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни“ (Иаков 4:8)

Разбира се, нямат се предвид нашите ръце, какво са виновни клетите? Ръцете са членове на нашето тяло, делата обаче са виновни. Какво е виновна ръката, ако краде, ако удря – това е дело на човешкия  ум, на разположението. Ръката не отива сама да открадне или да удари другия човек. Апостолът казва да очистим нашия живот и дела. Не знам дали се сещате за една пиеса от Шекспир, която четох, когато бях малък, мисля, че „Макбет“, където една царица извърши убийство и след това, клетата, ставаше всяка нощ, отиваше и постоянно миеше ръцете си, като казваше: „Още не са чисти, още не са чисти!“.

С други думи, тя била като сомнамбул. Това ми направи силно впечатление и тази сцена се запечата в ума ми. Жената извършила убийство, но клетата имала нужда да очисти душата си, макар и по този начин, т. е. така изразявала душевната си потребност да очисти своята съвест от тежестта на греха.

Често казваме, че ръцете ни са мръсни. Кой има чисти ръце? Кой е чист от сквернота? Никой. Как очистваме ръцете си? С добри дела, с противоотровата на греха. Но не е достатъчно само да имаш чисти ръце. В Патерика се говори за един човек, който бил добър, имал чисти ръце, не ощетил никого, никога не крал, никого не ударил, не вършил лоши дела. Когато умрял, той бил отлъчен от Бога и да го кажем с прости думи – бил осъден в ада. Той попитал:

- Но, Боже мой, защо? Ръцете ми са чисти, нищо не съм направил!

Бог му отвърнал:

- Наистина, ръцете ти са чисти. Нищо не си извършил. Твоите ръце са чисти, но са празни.

Не е достатъчно само да са чисти; празни са, нищо нямат. Как човек действително очиства своите дела? Чрез противоотровата. Много хора казват:

-  Не! Аз съм добър, не закачам никой, никому не преча...

Наистина е така, но те нямат добри дела, нямаме добри дела, нямаме нещо, което да сме направили с труд за душата си, а не по лесния начин. Не от трохите, които падат от нашата трапеза. Ако има бедни, които ядат нашите трохи, това не е милостиня, а трябва труд – твоята жертва да запечатва доброто дело, това има стойност пред Бога. Да се лиша от нещо, да превъзмогна себе си, да изляза от себе си, да направя нещо, лишавайки себе си от нещо, това има истинска стойност, това ни очиства от греховете. Затова много отци на Църквата по отношение на нас, които сме в света, са подчертавали не поста, молитвата, аскезата и другите неща, които се изтъкват в аскетическите текстове, дори и в самото Евангелие. Виждате, че Господ на Съда не пита хората дали са постили, дали са се молели, дали са ходили на бдения, на беседи, дали са чели книги или не. Той не пита нищо от това. Какво пита?

- Беден бях и Ми помогнахте. Странник бях и Ме прибрахте. Гол бях и Ме облякохте. Гладен бях и Ми дадохте да ям. В затвора бях и Ме посетихте. Болен бях и се погрижихте за Мене.

С други думи, Божият съд е съд на любовта. Любовта не е нещо абстрактно и неопределено. Ние сме в света и сигурно на практика нямаме силите – как да го кажа? Възможности? Удобни случаи? Време – да вършим аскетически подвизи и дела, каквито светците са вършили, каквито монасите навярно имат възможност да вършат и т. н. Ние всеки ден сме в света. Как можем да доближим Бога? Чрез любовта. Това е аскезата за нас – делата на любовта, добрите дела, себепревъзмогването, превъзмогването на нашето себелюбие, на нашата себичност. Любовта трябва да изпъква в нашето поведение и всички наши дела, което естествено човек не може лесно да направи. Отците са отдавали огромно значение на тези дела.

Следователно, човек да очисти сърце, ръце, т. е. делата, е въпрос на противоположна борба. С други думи да вършиш противоположни дела на тези, които те терзаят, на греховете и страстите, като чрез милостинята, чрез добрите дела привличаш Божията благодат в душата си.

В Патерика пише за един монах, чиято сестра била блудница. Той казвал на отците:

- Молете се за сестра ми да отстъпи от греха!

От една страна, тя била блудница, но правела следното нещо: давала парите, които събирала от тези дела като милостиня и задържала минимум за себе си. Отците казвали:

- Не се страхувай! След като дава милостиня, Бог ще я помилва!

Минали години. Нищо не се променило, тя живеела в греха, но давала и милостиня. Отците продължавали да утешават брата:

- Не се страхувай, тя не е далеч от царството Божие! След като дава милостиня, Бог ще я помилва!

И наистина, така станало. Бог я посетил в даден момент и тя се осъзнала, променила начина на своя живот и чрез покаянието се върнала при Бога. Защо? Макар и да не вършила аскетически подвизи – напротив, тя била потопена в греха, но нейната милостиня имала такава сила, че привлякла Божията благодат в душата ѝ.

Помните Корнилий – стотникът, който бил езичник, на когото Бог казва, че неговите молитви и милостини са били това, което Го е привлякло.

В тропар за св. Пантелеймон се казва нещо много хубаво: „Пантелеймоне (Всемилостиве), ти, който имаш името на милостивия Бог“, т. е. той е милостив, както Бог е милостив. Бог милва именно милостивите, защото както и Христос казва в Евангелието, както вие постъпвате с хората, така и Бог ще постъпи с вас.

Следва

Превод: Константин Константинов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/hh 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.