Посланието на "Атака" към БПЦ: Покровителствено отношение и лош дъх на окултизъм

Партията “Атака” не крие своята “симпатия” към Православната църква. На “обновения” сайт на “Атака” (www.ataka.bg)  е сложена връзка към pravoslavieto.com – както знаем един от най-обичаните българоезични Интернет архиви с християнски текстове. В програмната схема на партията “Атака” е казано:

Незабавно връщане на имотите на Църквата. Законово утвърждаване на Православието като официална религия в България. Изучаване на вероучение в началното училище. Съгласуване със Светия синод на всички важни обществени проблеми, на законопроекти, създаване на статут на БПЦ на институция, финансово и организационно стабилна, която да заеме определящо място в българското общество и да очертава ценностната система за бъдещето на България.

Разковничето обаче не се крие в щедрите обещания, а в начина, по който могат да бъдат осъществени. Κак точно Църквата ще "очертае ценностната система на обществото" и какъв е ключът към това – нима е наистина във финансовата и организационна стабилност, определена чрез статут? Твърде материалистично отношение, следователно следва да спрем за малко и да се замислим: каква през погледа на политиците е ценностната система на Църквата, която се очаква  да бъде утвърждавана пред обществото? Вечните, неизменни и препотвърдени от Преданието евангелски ценности ли?

За съжаление тук  можем само да завъртим глава. Да си спомним разкола в Църквата ни, вина за който носеха десни политици, крайно разочаровани, че Православието не може да се превърне в новата, "демократична" идеология. “Непреходните християнските ценности”, които ни се предлагат от Атака, за съжаление не са нищо повече от опит за съставяне на още една идеология – хаотичен бъркоч от страх, обида и антиглобализъм:

В текста по-горе пред нас директно е поставена дилемата: спасението или  евроатлантическата цивилизация. Ако някой не споделя политическите възгледи на автора и хулно симпатизира на ЕС и НАТО, душата няма да “приеме спасението”.  Както забелязваме, тук тайнството св. Кръщение се приравнява към някакъв политически "цивилизационнния избор". Така името на св. Троица вече не е Божието име, което трябва да бъде споменавано от християнина с трепет. Бог вече звучи като част от някакъв политически плакат. 

В древната Църква тайнството св. Кръщение е било съпроводено с много сериозни екзорцистки практики. Като част от тях - новопокръстеният е трябвало да минава през дълъг и тъмен коридор, което било изключително въздействащо за оглашените, защото в края на коридора изведнъж се е виждала светлина и са прозвучавали думите на епископа: “Отричаш ли се от Сатаната?”. Книгата на Волен Сидеров “Бумерангът на Злото” също прилича на един дълъг и тъмен коридор, но в края й чуваме: “Отричаш ли се от МВФ, ЕС и НАТО? Отричаш ли се? Ако да -  обърни се на юг и ги заплюй!”  Тъжното е, че много случайни читатели на книгата вероятно по този начин са били отблъснати от свето Кръщение!

Атака и “борбата” със сектите

Когато активистите от “Атака” симпатизират на Църквата, те вероятно се чувстват малко неловко. Когато обаче се наложи да говорят срещу сектите, те вече са в свои води, защото тук виновниците могат да бъдат точно посочени с пръст:

Става ясно, че инвазията на сектите би била немислима без подкрепата на висшата администрация у нас. Тъй като елитът ни е доста продажен и склонен на подкупи, той приема да лобира за тези формации за мимолетна изгода, отваряйки вратите за обществено опасни групи.... Сред самите заблудени души сектите вземат жертви директно, като ги подтикват към самоубийство. Случаите с непълнолетни младежи, самоубили се, оставяйки бележка “Бог ме призова”, са десетки през последните 10 години... А ако някоя “църква” обяви, че в култа й влиза ритуалното убийство? Ще прочетем ли скоро, че Българският Хелзинкски комитет и Държавният департамент на САЩ критикуват България, защото е потъпкала правото на религиозна група да извърши своето “изповедание” - да заколи ритуално девствено момиче. Както вървят нещата, това е въпрос само на време.  (Волен Сидеров – "Защо подценяваме сектите")

На страниците на “Двери на Православието” многократно сме критикували позицията на БХК заради пристрастното отношение на тази организация към “църковните спорове” в България (виж тук), но  все пак и ние бяхме изненадани с нещо от г-н Волен Сидеров! Само че атрактивният от журналистическа гледна точка  стил на изобличаване на сектите има един съществен недостатък: когато на сектанта се гледа с омраза, а не с християнско съчувствие, това още повече го втвърдява в черупката.

Подобен маниер на “борба” със сектите не е нещо ново за  патриотичните организации в България. Едва ли активистите на ВМРО, които преди десетина години са пускали димки в залите на “Слово на Живот”, са си давали сметка, че единственото, което са постигнали, е да “помогнат” на стотици сектанти да си останат сектанти завинаги.

Когато полемизираме с религиозните култове, обвиненията срещу тях следва да са честни и правдиви, в противен случай всяка подобна риторика се обръща и служи за самооправдание на попадналите в секта. Ще дадем само един конкретен пример: ако разгледаме обвиненията срещу неопетдесятните движения като “Слово на Живот”, че подтикват младите хора към самоубийство, ще разберем, че те са чиста проба клевета. Истината е много по-тривиална и много по-тъжна – самоубийствата идват в по-късен етап: когато с цената на много вътрешни усилия, смелост и истински подвизи младите хора успеят да се откъснат от влиянието на сектантската общност, но... в отплата получават празнота, отчаяние и обезвереност. Това е моментът, в който те е трябвало да прекрачат прага на Църквата, и моментът, в който те не са го направили, защото са срещнали единствено омраза и неразбиране от самоназначили се говорители на Православната църква.

Мненията на Църквата и на националистите рязко се разминават, когато става въпрос за отношението към родния, български окултизъм. В такива случаи Църквата предпочита ревностно да защитава чистотата на вярата, дори с риск да бъде обвинена в национален нихилизъм.

Преди две години жителите на София и други големи градове на страната с изненада установиха, че оградите и фасадите на къщите им са нацапани със странен символ (виж снимката). Непосредствено под знака беше написано bgns.net. Влизането в посочения Интернет адрес отваряше сайт на “Български Национален Съюз” (понастоящем член на коалиция “Атака”). На сайта и в момента може да се прочете описание на този знак:

"Един от най-разпространените свещени символи на древните Българи е другият семиотичен знак на Слънце-бога - IYI (ИУИ). Някога Българите са смятали, че изобразяването му носи щастие, успех и физическо здраве на живите същества, а на неживите обекти - якост и здравина. В езотеризма на едфуистиката, IYI символизира още и идеята за единство на крайностите в битието, което го прави сравним с други сакрални знаци - Кадуцей, Ин-Ян, Зервани и т.н. След близо 12 века забрава, знакът на прадедите ни отново изгрява... НЕКА БОГ НИ ДАДЕ СИЛИ В ТОВА НАЧИНАНИЕ!"

В рамките на шегата, нека наистина “Слънце-Бога” даде сили на БНС в това начинание, а ние като привърженици на друг Господ да се постараем да им простим, че вандалски “разкрасиха” фасадите на къщите ни. Така поне ще имаме повод да си ги боядисаме отново.

Да се спрем сега на друг, много по-сериозен пример. Става въпрос за същия лидер на “Атака” г-н Волен Сидеров, който в отношението към сектантските общности демонстрира похвална ревност. За съжаление “православните възгледи” на този човек по никакъв начин не му пречат да издава окултна литература, без изобщо да смята този факт за нереден. Вероятно защото дори и “конспиративните книги” на автора са пълни със “заемки” от руските окултисти.  Макар в тези книги да има и нещо българско: светът, в който Бог се е оттеглил, но тук-наблизо, извън селото върлуват страшни и осезаеми чудовища. Тази представа е добре позната за българина. Тя наистина е наша, исконна – това е светът на българското езичество.

Пред списание “Ева” Волен Сидеров и неговата съжителка на семейни начала Капка Георгиева споделят:

Капка Георгиева (вероятния бъдещ главен редактор на официоза на “Атака”, в случай че партията получи държавно финансиране вместо едноименната коалиция) е автор на множество книги, посветени на “духовни феномени”. Като пример можем да приложим анонса в книгата й, посветена на Ванга:

"Капка Георгиева е журналист по професия. Водила е рубрики, свързани както с православието, така и с окултизма, мистиката, народния фолклор, тайните общества. Безследно ли е изчезнал Кивотът? Или той е тук и чака да бъде открит? Кой е тайнственият конник, говорещ чрез устата на Ванга? Защо тя му служи цял живот? Прокълната ли бе или докосната от Бога? Защо не я разбраха Хитлер и цар Борис III? Наближава ли апокалипсисът и ще се сбъднат ли думите на Ванга: „Виждам цялата земя изпепелена! Вярва ли го това някой, Боже!..." Кои ще оцелеят?  Има ли спасение след предсказания ужас?  До отговора на тези въпроси се стига, само ако прескочите от видимия в невидимия свят. Готови ли сте да преминете границата? Отвъд нея нещата не са такива, каквито изглеждат..."

В книгата на Капка Георгиева "Вера. Мисия-феномен" авторката отправя обвинение към Църквата: БПЦ “като институция” тесногръдо не може да оцени “своя Нострадамус”.

По повод “двусмисленото отношение”  на Църквата ни към подобни “феномени” (което всъщност си е ясно и категорично негативно) ще приведем няколко думи от самата Вера Кочоска. Пасажът е без съкращения и ако звучи несвързано, то вината не е в нас. Читателите с по-здрави нерви могат да прочетат цялата “беседа” от адрес  http://www.bvesti.ru/bv6/pg_0007.htm