Историята, с която искам да започна този текст, се случила преди 20 години – в златните времена на християнското движение „Св. Патриарх Евтимий”. Един ден младежите, събрали се на „Позитано” 8, забелязали студента по право Коце да се разхожда невротично по коридорите напред-назад и да си повтаря под носа „Вярвам в ламята! Вярвам в ламята!”. Попитали го какво става и Коцето споделил, че все още е афектиран от „духовния диалог” със своя изповедник (някой си йеромонах Николай, много ревностен и духовен човек, бивш старостилец).
Разговорът, който се провел, бил нещо от рода на:
- Все пак аз не мога да вярвам във всички тези неща буквално, отче, нали съществуват и метафори...
- Виж какво, моето момче. Виждаш ли ламя на иконите със св. Георги? Виждаш я. Има ли я ламята в житието на св. Георги – има я. Ламята е част от Преданието, Преданието е част от Църквата, Христос е глава на Църквата. Отричаш ли ламята, отричаш се и от Христос!
„Вярвам в ламята!”, трагикомично повтарял Коцето по цели дни, държал вълшебните думички в ума си, все едно са Господнята молитва. А може би просто не му липсвала самоирония, сигурно се досещал, че е станал жертва на младостарец и така превръщал всичко в забавен фарс пред приятелите.
Двадесет години по-късно можем да погледнем тази дребна случка от дистанцията на времето и тогава усмивката ще изчезне от устните ни. Защото онзи никому неизвестен йеромонах впоследствие става архимандрит, протосингел, епископ и накрая митрополит на най-голямата епархия в България. А относно това, какво се е случило с Коцето... какво значение има Коцето всъщност? Съберат ли се двама или трима от БПЦ край масата, рано или късно разговорът ще се насочи към митр. Николай. Кой ще си спомни някакъв си Коце? Днес няма да срещнете моя адаш в православните форуми, няма да получите от него YouTube-видео с църковна музика, няма да видите „Like” на статия за или против архонтите на Фейсбук стената му. Бившият някога православен активист Коце сега се занимава със семейството си, гледа правната си кариера и… твърди, че вече не вярва в Господ!
Възможно ли е това, от което Коце смята, че се е спасил, да е Църквата? Не, разбира се! Църквата е тук, за да ни спасява, Църквата не може да е нещо, от което да се спасяваме. Господ е винаги с нас, дори когато сме Му обърнали гръб.
За разлика от моя адаш, аз вярвам, че ламята е реална! Ламята наистина съществува, ламята несъмнено яде живи хора, абсолютно доказано дъхът на ламята е отровен и способен да убива. Нещо повече, убеден съм, че ламята има три глави и сега желая да пиша отделно за всяка една от тях. Трите глави на ламята се казват Подпалвачът, Куклата и Хирургът.
Първата глава на ламята – Подпалвачът
Подпалвачите на книги са най-видими, тях сте ги чели първи сред коментарите в интернет, гледали сте ги в YouTube, тяхната енергия сякаш е неизчерпаема, а свободното им време – неограничено. „Подпалвачите” са екстровертни до неузнаваемост, но всъщност не са способни да кажат нищо по-смислено от това, на кого следва да се залепи етикетът „наш” и на кого - „ваш”. Яваш-яваш тези хора могат да бъдат манипулирани и насочвани чрез емоции. За да са ти верни до гроб, прави редовно цирк, унижавай и обиждай публично представители на лагера на „противника” и заемай винаги очакваната политическа позция.
Ако „подпалвачът” е свързан с някой клирик, той се превръща в най-големия привърженик на чинопочитанието в Църквата и агресивен към всеки, който изрази съмение в непогрешимостта на неговия духовен „гуру”. Какво обаче се случва, когато на „подпалвача” му се спомене за свещеник, епископ, патриарх или дори светец измежду онези, „вашите” – изведнъж всяко уважение към сана изчезва и „подпалвачът” се изпълва с арогантност и „праведен гняв”.
Умът на „подпалвача” е способен на чудеса, за да оправдае и най-безумното безумство на „нашите”. „Войната е мир! Свободата е робство! Невежеството е сила!”.
Подпалвачите все пак не са безнадежден случай. Макар да изглеждат варвари, в тяхното сърце би могла да се разгори силна любов към Бога и към ближния (ближният, който винаги е различен и не е нито „наш”, нито „ваш”).
Ако състоянието им е неофитство, неофитството се надраства (вижте тук).
Ако шумът на горящи книги е страхотен за ушите, книгите стават и за четене, не само за подпалки, а звукът от прелистване на страници е още по-добър.
Духовният инстинкт за различаване на истината от лъжата, за който говори св. Василий Велики и който е заложен във всеки човек, е измъквал мнозина от бездната. Ала ако сърцето е ледено, горят само книгите…
Тъй като „подпалвачите” са много на брой и си приличат по поведение, то те са лесно заменяеми. Затова те са бушоните, които изгарят първи. Монахът, участвал преди няколко месеца в аутодафето по-горе, вече е изпратен за покаяние в отдалечен скит (вижте тук). В битката с ламята главата на име Подпалвачът ще падне първа посечена, но на нейно място бързо ще израстне друга, досущ като предишната.
Втората глава на ламята - Куклата
Малко известен факт е, че проституиращите жени в България не наричат себе си „проститутки”. Терминът, който използват една за друга, е „кукла”. Куклата е неодушевена, от куклата не се очаква да носи отговорност за това, което се случва с нея. Сякаш всичко е наред и светът е в хармония: куклата просто върши това, за което е създадена, а парите идват някак си… естествено.
Както проститутката гледа на себе си просто като на една „кукла”, дори в моментите, когато е принудена да върши най-извратените неща; така не очаквайте и от продалия се клирик и най-малкия намек за срам. Например не очаквайте от продалия се старостилец, който сега защитава архонтите, да почувства и моментно неудобство заради Далай Лама и Шри Шри Рави Шанкар (вижте тук).
Продалият се не признава, че се е продал, в собствените си очи той просто се е смирил пред реалността. В съзнанието изникват дълги асоциативни вериги и нещата се подреждат по желания начин. Например на въпроса „не те ли смущава, че тъй наречените архонти на БПЦ пишат черно на бяло в програмните си документи, че искат да обединяват всички църкви”, продалият се старостилец ще отговори така: „Най-голямата заплаха за обединението на всички църкви е Осмият Вселенски събор. Нашите архонти ще дадат финансова независимост на БПЦ, за да не попада тя в лапите на Вселенския патриарх. А ако архонтите ни имат някакви догматически отклонения – то несъмнено благотворното им общение с митр. Николай ще ги поправи”. По същия начин преглътнаха и уж покаянието на врачката „сестра Христина” от Смолян, за което Пловдивският митрополит преди няколко години излъга своите свещеници, гледайки ги в очите, и така приспа съвестта на онези, които се чудеха как ревностният пастир може да подкрепя екстрасенски.
Така тясната пътека официално се превръща в широк път, а парите отново идват… по естествен начин… Одеждите на правдата и кривдата вече са разменени точно така, като се пее в песента на Висоцки (тук).
Няма нищо ново под слънцето. Още св. Григорий Богослов, пише за тези, които са „лъвове в отношението си към по-слабите, но са псета пред властимащите, хищници с прекрасно обоняние за всяка гощавка”, за тези, които „протриват праговете пред вратите на властимащите, а не праговете на мъдреците" (вижте тук).
Какво може да се поиска от тях? Едни ще поискат слава, други имоти, трети ще помолят за геополитически послания в една или друга посока, а най-много ще искат власт. Власт над Църквата на Христос. Отново – от куклата не зависи нищо, куклата върши това, за което е създадена.
Проститутката ще бъде мила със сводника си, който я е забъркал в кашата, но как истерично ще се разкрещи на родителите си, които я обичат и се опитват да я вразумят.
Третата глава на ламята – Хирургът
Убеден съм, че ламята си има и трета глава, която командва парада. Другите две глави може да си мислят, че контролират положението, но наложи ли се вземане на стратегическо решение – операцията е на Хирурга.
В църковните среди толкова дълго се говори за така наречените „врагове на Църквата”, като това словосъчетание се свързва с всякакви врели-некипели и екзотично конспиративни теории, че тези думи сякаш се изпразниха от съдържание. Но ако такива врагове наистина съществуват? Ако някой с хладен ум и ясното съзнание, какво прави, желае да заличи християнското ни самосъзнание и да маргинализира Църквата в обществото ни…, как би постъпил той? Отговорите могат да се видят и в новините днес, и назад в историята. Но ако се върнем на нашата „триглава ламя”, сигурен съм, че Хирургът ще дава заповедите.
Хирургът ще заповядва на Подпалвача да гори книги. И Подпалвачът ще гори. Ще изгаря Александър Шмеман, Христос Янарас, Георги Флоровски, ще изгаря иконите на св. Мария Скобцова и преп. Силуан Атонски, ще плюе по стареца Софроний… и стотици други. Всъщност Хирургът ще проучи кои са най-големите апологети на 20 век и ще даде заповед на Подпалвача да изгори именно тях. Достатъчно е да се вземат случайно 100 млади хора, които са се обърнали към вярата. Тези православни християни трябва да бъдат попитани кои автори означават най-много за тях. Така списъкът за изгаряне е готов!
За неудоволствие на Хирурга „Новият завет” не може да бъде изгорен, но тук се намесва Куклата. Куклата с благ глас ще ни разяснява, какво означава любовта, като, разбира се, ще бърка любовта с похот, смирението с примирение, грешника с греха. Окарикатуряването на всичко свято ще бъде толкова видимо за хората, че те ще започнат да си казват: „Куклата очевидно е лицемерната глава на змея. По-добре е наистина Подпалвачът да ни изяде – изглежда малко по-гневен, но очевидно е по-свястната глава”. А хладният ум на Хирурга ще знае – всъщност няма значение коя глава на ламята ще те изяде, защото коремът на чудовището е общ.
* * *
Този текст беше провокиран от атаките срещу „Двери” от страна на ламята, които зачестиха, защото явно е много разгневена. Тази същата ламя, която моят съименник отричаше, че съществува. Въпреки съвсем естествената немощ на доброволния екип в нашия малък сайт, имам следните три основания да съм оптимист:
1) Сайтът „Двери на православието” не е от хартия и не става за горене.
2) Тъй като вярвам в ламята, зная също така – Ламята не е Църквата. В Църквата всички се молим един за друг. Ламята яде човеци, Църквата спасява!
3) Струва ми се, че нито аз, нито моите съекипници в „Двери”, нито читателите ни имаме намерение да храним ламята, независимо какво ни се нарежда от владетеля на град Вирит (тук няма никакво значение фактът, че Вирит всъщност е Бейрут).
Надежда ми дава и това, че в град Вирит свети Георги препуснал към ламята и я пробол с копието си. После наредил на немощното момиче да върже мъртвото чудовище с пояса си и така да го завлече в града, да се открие на всички Божията слава!
