Мобилно меню

4.6190476190476 1 1 1 1 1 Rating 4.62 (21 Votes)
1_76.jpgОбикновен свещеник, но човек с голямо сърце, даряващ надежда, увереност и безгранична любов. Това казват хората от Търговище за свещеноиконом Славчо Проданов от църковния храм "Свети Йоан Рилски" в града. От 14 години духовникът поддържа обществена трапезария към храма, в който служи, и в момента храни над 70 бездомни, болни и самотни възрастни хора.

Отец Славчо Проданов е роден през 1954 г. Родителите му, вярващи хора, били преселници. Баща му дошъл в Търговище от Габрово, а майка му от близкото до града с. Паламарца. Семейството имало две деца, починали преди той да се появи на белия свят. Затова с неговото раждане родителите му го обрекли на Бога и църквата. "Майка ми силно вярвала, че благодетелят на живота ще чуе молитвите и ще избърше сълзите й", разказва отецът интересната си история, която знае от близките си.

Детството му по нищо не се различава от това на останалите малчугани на неговата възраст. Палавото момче предпочитало детските игри, отколкото да заляга над уроците. "Обикновено се криехме в новостроящи се сгради, за да стреляме с фунийки. Играехме около реката, търсейки най-тясното място, за да я прескочим или да цопнем в нея. Играехме още на футбол и волейбол", с носталгия се връща в тези времена Проданов. "От детството почти не са ми останали приятели, пръснахме се в различни посоки", споделя с нотка на тъга свещеникът.

Въпреки господстващия тогава атеизъм майка му редовно го водела в градския храм. И сега споменът го връща в притихналата църква по време на дългите служби, когато седял на пътеката, заслушан в църковните песнопения.

1_77.jpgСпоред него просветлението да се посвети в служба на Бога дошло внезапно. През пролетта на 1968 г. съдбата го срещнала случайно на улицата в града с млад интелигентен мъж, който се представил и го заговорил. Той обяснил на младежа, че е завършил духовно училище.
Разказал му за семинарията, за предметите, които се изучават, за преподавателите, които имали докторски титли, професорите, завършили в Швейцария, Германия, в Англия, при това в Оксфорд, и в Русия. Разказал му, че тези хора, изпълнени със знания, ги предават на възпитаниците на семинарията и ги учат на моралните човешки ценности, продължава разказа си отец Слави.

"И до днес съм убеден, че Бог изпрати този човек, който да напомни за обета даден от родителите ми. Той сложи расо дълги години след случайната ни среща, а в момента е свещеник в Поповска духовна околия и се казва отец Стефан."

По думите на свещеноиконома от търговищкия храм времената тогава не били особено подходящи за получаване на религиозно образование. Разбрали за нестандартната идея на младежа да учи за духовник, преподавателите му започнали да го посещават вкъщи и го разубеждавали да се откаже от намеренията си. Натиск се оказвал и върху родителите му.

"Това бяха много трудни дни за семейството и за приятелите ми", казва свещеникът. Въпреки натиска обаче точно тогава той осъзнава, че това е единствената цел в живота му, а родителите му го подкрепили безрезервно.

И така само след няколко месеца младежът бил в Софийската духовна семинария и слушал лекции от големите светила в богословието и теологията. Там той задълбочено изучавал няколко години духовните науки.

След завършването на духовното си образование като млад свещеник той започнал своето служение в храм "Св. Николай" в родното село на майка си Паламарца. През 1990 г. по молба на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил бил назначен за архиерейски наместник на Търговищката духовна околия и председател на храм "Св. Йоан Рилски" в областния град.

Според него тогава започва неговата истинска мисия, тъй като заварил една разбита енория. Хората не влизали в храма и нямали духовен живот. Владиката обаче му заръчал да направи така, че християните да чуят Божия глас и да се върнат под купола на храма.

"Времената бяха много трудни. Ние, свещениците, трябваше да се отбраняваме от нахлуването на различни секти, за да запазим пламъка на нашата вяра. Започнах изнасянето на проповеди след службите и така, малко по малко, църквата започна да се пълни с вярващи."

Оттогава по негова идея всяка година Богоявленският кръст се хвърля във фонтана на градския площад, където се събира цялото население с много вяра. Издали диск с историята на храма "Св. Йоан Рилски".

Всичко това е съпътствано с реставрации, ремонти и поддръжка на духовната обител. "Сега смело мога да кажа, че като цяло българите християни днес са по-православни от вчера - казва духовникът, и добавя - който има уши да слуша, това са думи на нашия Бог."

Приветлив и усмихнат, поп Славчо, както хората от града го наричат, не подминава никого без поздрав на улицата и обществените места. Без него не минава нито едно значимо градско събитие.

Освен упование за бедните и болните той е добър съветник и на всички миряни от енорията, разказаха някои от хората в църковната трапезария, с които свещеникът намира време да разговаря всеки ден и да им вдъхне вяра и надежда.

Според него християнската любов към ближния се изразява в милосърдие, което да облекчи трудната съдба на бедни и нуждаещи се. "Тези нещастни хора, които идват в трапезарията, са забравени от близките си. Някои от тях спят в изоставени бараки под мостовете, хора болни, които нямат пари за лекарства. Ние им помагаме да оцелеят и ги спасяваме от глад. Така изпълняваме нашата човешка и християнска мисия", обясни духовникът.

Според него трябва да седим по-близо до Божието слово и църквата. Те са духовната оранжерия, в която узряват плодовете на мира, доброто, милосърдието, красотата и любовта.

И в близост до Бога тези плодове ще стават все по-сладки, по-вкусни и желани. По този начин и ние ще станем хора, живеещи в едно добро и спокойно общество. Това е посланието на свещеноиконом Славчо Проданов от Търговище.

С голяма радост духовникът разказва за чудо, станало в неговия храм "Св. Йоан Рилски" миналата година, чрез което Божията благодат се е разпръснала над града. Това се случило, когато в Търговище била изложена за поклонение чудотворната икона от Троянския манастир "Св. Богородица Троеручица". Изведнъж храмът се изпълнил с благодатен аромат на миро, който се излъчвал от образа на Божията майка. Така Господ потопил мнозина в църквата, дошли да се докоснат до чудотворната икона, в небесното благоухание. "Това е голямото чудо, с което Господ ме дари и помилва. Всевишният ни изпраща и други чудеса, но трябва да отворим сърцата си, за да ги усетим", разказва разпалено свещеникът.

Божиите знаци, на които ставаме свидетели, са за невярващите. Според отеца Всевишният ни дарява с чудеса, за да затвърди нашата вяра в добротата, миролюбието, любовта един към друг. Хората от целия свят всяка година стават свидетели на такива явления.

В Ерусалим например над гроба Господен на Велика събота православните получават благодатния огън, който има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря. "Всяка година носим този благодатен огън, който влиза не само в храма, но и в домовете и сърцата ни", обяснява свръхестествените знаци отец Славчо. Освен това чудесата са навсякъде около нас и в нас.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/c6aw 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.