Мобилно меню

4.85 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (60 Votes)

frankschaeffer.jpgФранк Шефър (ФШ) е известен изкуствовед и православен автор (на снимката) – син на още по-известния в Християнския запад философ, апологет и пастор Франсис Шефър.

Томас Хауърд (ТХ) от известната в протестантските среди фамилия Хауърд е негов стар приятел, който става римокатолик. Самият Томас е един от водещите американски експерти върху К. С. Луис.

ФШ: „Кросуей“ публикуваха нова биография на К. С. Луис под заглавието Джак. Кой е авторът?

ТХ: Името му е Джордж Сейър.

ФШ: Предполагам са били приятели с К. С. Луис?

ТХ: Съвсем определено. Организирали са си дълги разходки заедно през почивните дни.

ФШ: Още не съм прочел цялата книга, но нещо ми привлече вниманието към един откъс, в който се описва ваканция, през която Джордж Сейър, К. С. Луис и съпругата му Джой отиват в Гърция. Луис присъства на няколко гръцки литургии и на едно бракосъчетание. Изключително се изненадах как Сейър цитира Луис да му казва, че от всички литургии, на които някога е присъствал, той отдавал предпочитанията си на гръцката православна литургия пред всичко, което е виждал на Запад – и протестантско, и римокатолическо. След това Луис продължил с думите, че от всички свещеници и монаси, които някога е имал възможността да срещне, православните свещеници, на които попадал по време на престоя си в Гърция, били най-светите, най-духовните хора, с които някога се е срещал. Луис говорел за нещо във вида им, за някакво усещане.

Знам, че си учен и че си експерт по К. С. Луис, тъй че коментарът ти ще е добре дошъл. Странно ми беше да прочета такова про-православно становище насред биография, продавана от калвинистко издателство. Което ме навежда на една мисъл: не е ли странно К. С. Луис да бъде смятан за „евангелистки герой“, когато той съвсем определено не може да бъде описан като протестант в класическия смисъл, да не говорим пък за „евангелист“?

ТХ: Тази твоя мисъл е изключително, изключително интригуваща. Преди няколко месеца аз публикувах статия в римокатолическото списание Криза точно по същата тема: К. С. Луис и неговата евангелистка „клиентела“. Това е не просто ирония, това е противоречие. Луис би бил отвратен от евангелисткото лакейство към неговите творби. Той щеше да се ужаси, дори да се вбеси, от много от нещата, които би видял в днешните евангелистки американски кръгове. Той не е бил евангелист от свободна църква. К. С. Луис е бил сакраменталист, англикан, които наистина не е желаел да навлиза в еклисиологическия въпрос по-дълбоко, отколкото го е сторил. Той е възпирал, понякога доста ядно, въпроси по отношение на Църквата. Но той в никакъв случай не е бил привличан от протестантския евангелизъм, нито дори от англиканството. В действителност, мога да доведа нещата още по на фокус от думите на Джордж Сейър за това как Луис е бил привлечен от гръцката православна литургия. Самият Луис, и вероятно ще успея да ти намеря този цитат, в едно от своите писма, мисля в Писма до Малкълм, говори как бил на православна литургия и я обикнал. Пише как някои стоели, някои седели, някои коленичели, а един старец лазел по пода като гъсеница. И той я обикнал абсолютно.

Скъпият и изключително близък приятел на Луис – Дж. Р. Р. Толкин – авторът на хобитските книги, е бил дълбоко посветен римокатолик и през годините много се е старал да избута Луис оттатък чертата. Не стигнал до никъде. Луис отказвал да говори по въпроси за Църквата. Единственото, което знаем със сигурност, е че К. С. Луис обикнал Православната църква, макар, разбира се, никога да не се присъединил към нея, а да си останал в Англиканската църква.

ФШ: Говорейки като обикновен мирянин, струва ми се, че „богословието“, което може да се извади от Хрониките на Нарния, Великата раздяла, Писмата на Душевадеца е православно. Наскоро препрочитах Писмата на Душевадеца и там Луис има един пасаж, в който Душевадецът (старшият демон, който пише на младшия си чирак – Пелин) казва нещо като: „Ако ще подвеждаш своя протестантски новообръщенец, най-добре го подлъжи да се моли импровизирано, преди всичко друго направи и невъзможното той да не се моли с литургийните молитви, на които го е научила майка му, накарай го да си мисли, че всичко, което казва, е оригинално“. Когато чета К. С. Луис, аз чувам православен глас. Чета писанията на сакраменталист и литургичен традиционалист. Как успяват евангелистите, да не говорим за протестантите-фундаменталисти, да четат К. С. Луис и да си въобразяват, че четат някой, който е на „тяхна страна“?

ТХ: Май отговорът ми ще е малко непристоен, но ще го кажа – навярно по същия начин, по който четат и Библията! И ти, и аз бихме казали, че Апостолската църква в своя зародиш е там – в Библията, но очевидно за един протестант е възможно да чете Библията в продължение на шестдесет или на седемдесет, или на осемдесет години и изобщо да не я види! По същия начин, американската евангелистка „клиентела“ на Луис просто не я възприема. Когато К. С. Луис говори за благословеното тайнство, те не го чуват. Когато Луис говори за молитвите на Църквата, те не го чуват. Когато Луис говори за изповедта в присъствие на свещеник, която сам е практикувал, те не го чуват. Даже си мисля, че когато Луис запалва цигара или си пийва уиски, те и това не забелязват – не че то е на същото ниво като еклисиологията му! (смее се) К. С. Луис щеше да бъде твърде, твърде недоволен от ентусиазираната си американска клиентела от свободните църкви. Твърде, твърде недоволен и изваден от своето призвание.

* Откъсът от интервюто е взет от деветия брой на списание „The Christian Activist – A Journal of Orthodox Opinion“ http://www.thechristianactivist.com/.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/x99k 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски