Започнахме сякаш да свикваме с практиката на православните църкви да отговарят на въпросите, често драматичните въпроси, поставяни пред тях от модерната история, с намусено мълчание и нечестни действия. Това поведение обосновава по парадоксален начин отказа от системна рефлексия, свидетелстващ в своето постоянство за някакви трайни аномалии.
Национализмът и либерализмът очи в очи с православието биват мислени тук като социални и исторически сюжети, способни да направят видими едни или други травми, характерни за православните църкви през последните две столетия и в най-новото време. Те биха могли да задълбочат тези травми. Биха могли обаче да се окажат и мотивите, активиращи оздравителните енергии, присъщи на православието по същина.
Натиснете тук, за да прочетете пълната статия в PDF формат от сайта на сп. Християнство и култура.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3pa69
И рече старецът...
Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.
Св. Исаак Сирин
