Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Св. Стефан – „мъж, изпълнен с вяра и Дух Светий“

Написана от Венцислав Каравълчев

St Stephan the ProtomartyrНа 27 декември Църквата празнува паметта на своя първомъченик, св. архидякон Стефан. Той е първият в плеядата на милионите мъченици, свидетелствали с цената на живота си за своята вяра в Христа.[1] Празникът на св. Стефан е неразделно свързан с Раждането на Спасителя не само хронологично, но и в посланието, което Църквата изпраща към вярващите днес. Неслучайно в този ден пеем: „Владиката вчера дохождаше с плът, а днес рабът излиза от плътта. Вчера Царстващият с плът се роди, днес рабът с камъни се убива: за Него и умира първомъченикът, божественият Стефан“.

Животът на светеца до времето на избора му за дякон от апостолите (Деян. 6:1-6) остава за нас напълно неизвестен. Ние не знаем нито кога се е родил, нито кога и от кого е бил обърнат в християнството. Нещо повече, всичките ни основни сведения за подвига и делото на този дивен „мъж, изпълнен с вяра и Дух Светий“ (Деян. 6:5), дължим на перото на евангелист Лука и неговата книга Деяния на светите апостоли. В нея се описва първото сериозно напрежение в средите на Църквата, възникнало малко след Петдесетница между евреите, повярвали в Христа, и прозелитите, неговорещи арамейски (Деян. 6:1). Без да разполагаме с някакво изрично указание относно възрастта на св. Стефан, можем да предположим, че когато достига „Христовата възраст“, в Йерусалимската църква възниква това недоволство в средите на християните „елинисти“.

Цялата статия: Св. Стефан – „мъж, изпълнен с вяра и Дух Светий“

Заветът на радостта

Написана от Теодора Димова

Nativity Theophanes 1456„Християни или не, знаем ли какво е християнството?“. Всеки има някаква своя представа. При повечето хора тя е базирана на малко знания и много предубеждения. През вековете християнството е обрасло с исторически, идеологически, етнически, фолклорни плевели, които са скрили и задушили неговия жив ствол. Освен това, умишлено или от невежество, е опаковано в различни опаковки – отново исторически, идеологически, комерсиални.

Както по всяка друга тема – когато човек желае, може да придобие повече и по-автентични знания. Но когато желае. А тогава, когато негативните предубеждения доминират, те се възпроизвеждат. Стават и чудеса, които могат да обърнат представите ни, но чудесата не стават често. Всички ние четем неща, които са ни интересни, и не посягаме към книги, които не са по вкуса ни. Книги, които не са им интересни, четат само членовете на някое жури. Така волю-неволю попадаме в утъпканите коловози на масовите представи, клишетата, модните тенденции и пропагандата. Във всеки човек има нещо от дивата природа, където къртицата предпочита мрака, лешоядът – мършата, глиганът – тинята и пр. Човекът също невинаги се стреми към светлината. В Евангелието е казано защо е така: „Светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши“ (Иоан 3:19). Но не бива да забравяме, че никой човек не смята себе си за лош. А когато лошият бъде изобличен, той става още по-лош. И тогава става още по-лошо. Дали има изход от този омагьосан кръг?

Цялата статия: Заветът на радостта

Разумната човешка душа според византийските философи

Написана от Георги Каприев

Georgi KaprievЗа византийските философи е аксиома, че тялото и душата са в неотделима съотнесеност в човека: те са неотделимите компоненти на едната душевно-телесна човешка природа. Тяхната принципна заедност е положена още в божествения план, включващ определението на една обща, съставна природа, имаща фундамента си в единия неин логос, който предсъществува във волята на Бога. Единната устроеност на човешката природа е конституирана в единия вид (εἶδος). Затова именно чисто психологическите размишления са сравнително рядко представени в традицията. Все пак засвидетелствани са няколко авторитетни изложения, парадигмални за традицията на собствено византийската философия. Самостоятелното детайлно тематизиране на „частите“ на душата, действащи независимо от разумната способност, преминава най-късно през 9 в. в областта на медицината. Не е така с обсъждането на разума и свързаните с него душевни сили.

Цялата статия: Разумната човешка душа според византийските философи

Осъществима възможност ли е политическият исихазъм?

Написана от Андрей Ширин

Andrey ShirinС всяка следваща година политиката се обърква все повече. Текущото десетилетие продължи да ни доставя изненади. Пандемията от COVID-19 беше последвана от руско-украинската война, а понастоящем изглежда сме пред връхната точка на още по-жестока война: тази в Близкия Изток. Демокрацията и глобализацията изглеждат в отстъпление. Национализмът, и в частност християнският национализъм, е във възход. Социалните връзки, които държаха обществата заедно, изтъняват. Технологичните пробиви предлагат свежи възможности, но заедно с това представляват и сериозни предизвикателства.

В такава ситуация мнозина се чудят дали източното християнство е в състояние да допринесе с нещо към сегашния политически дискурс, може би под формата на някакво политическо богословие, привеждащо в действие отчетливо православни ресурси.

По-рано тази година Хрѝстос Янарас, гръцки богослов-мирянин, публикува книга под заглавие За „смисъла“ на политиката (тук): неголяма книга, повдигаща нови въпроси във връзка с осъществимостта на онова, което е наречено „политически исихазъм“.

Цялата статия: Осъществима възможност ли е политическият исихазъм?

Забравените украински корени на една известна „френска“ светица като пример за имперска унификация и денационализация

Написана от Сергий Шумило

Mere Marie of ParisХарактерен признак за имперската култура е усвояването на духовните, интелектуални и творчески сили и наследство на покорените народи. Украйна не прави изключение. Отнемете от културата на Руската империя този украински принос и тя ще престане да бъде толкова „величествена“ и „световна“, както обикновено се възприема.

Денационализацията, размиването на националното съзнание и идентичност е характерно явление сред покорените народи в границите на всяка империя. Руската империя в продължение на векове следва този път на обща унификация, в което няма място за отделна украинска нация и култура. Вместо това трябваше да се появи „единен руски народ“.

Цели поколения украинци са възпитани под влиянието на подобни наративи. В условията на загуба на собствената си украинска държавност, без перспективи за самореализация и кариерно израстване в колонизираната, разделена и опустошена от безкрайни войни родина, много млади, образовани и амбициозни украинци са принудени да търсят по-добра съдба в столицата и в пространството на империята, в която е имало търсене на образовани кадри. При такива обстоятелства те са били принудени да посветят своите сили и таланти за развитието на културата на чужда империя.

Цялата статия: Забравените украински корени на една известна „френска“ светица като пример за имперска унификация...

Разговори с патриарх Атинагор

Написана от Оливие-Морис Клеман

Patriarch AthenagorasОливие Клеман: Колкото повече размишляваме над разделението между християнския Изток и Запад, толкова повече то се разкрива пред нас като велика трагедия в историята на християнството. Православието и западното християнство се превърнаха в два затворени свята, все по-враждебни един към друг. Когато Западът става това, което е, той пренебрегва жизнените ценности и „цялостното“ познание на Изтока. И ако се е хвърлял към Изтока, то е било само за да го завоюва, без да го разбира; може да се каже, че православният свят е станал първата жертва на колониалната експанзия на Запада. Превземането на Константинопол през 1204 г. и експлоатацията на неговите последни богатства от италиански търговци предоставя възможност на мюсюлманска Азия да стигне до самата Виена. Въпреки тези значими събития православието си остава неуловимо за Запада, ако говорим за неговата духовна реалност, а не за външните му прояви, които Западът възприема в презрителна или карикатурна светлина. Може би това неведение е залегнало в основата и на великите разколи на самия Запад: разколите между свободата в Светия Дух и причастието в сакраментален смисъл – такава всъщност е драмата на Реформацията и на Контрареформацията; разколът между божественото и човешкото начало – оттук тръгва развитието на съвременния хуманизъм, довело до днешното му изтощение; разколът между природа и благодат – така техниката овладява пустинята на умъртвения и безжизнен свят… От своя страна православието също неимоверно е пострадало от това уединение; станало му е трудно да изрази своя опит и да намери своя творчески израз в историята. Можем само да мечтаем какви биха могли да бъдат отношенията между Изтока и Запада, как православието би могло да оживотвори западното търсене и да премине през очищението му: имам предвид причастието като съдържание на свободата, богочовечеството, оплодотворяващия хуманизъм, божествените енергии, озаряващи земята и пътищата на научното търсене…

Цялата статия: Разговори с патриарх Атинагор

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 189Ставроф. ик. Константин Галериу
Слово на Кръстопоклонна неделя

Прот. Павел Събев
Новият Завет: история, памет, разказ, идентичност

Ик. Теодор Стойчев
Небесният образ на Яков: метафора или реалност

Борис Зайцев
Бердяев

Полезни връзки

 

Препоръчваме