Миналата седмица в медиите се появиха съобщения, че Старозагорският митрополит Галактион е въвел в архонство заради заслуги към Църквата напълно непознатия в църковните среди г-н Слави Бинев.
Мнозина си зададоха въпроса „Как се става архонт?“. В отговор на обществения интерес „Двери“ предоставя цяла папка с оригинални документи за това, до които успя да се добере с не малко журналистически дирения.
Схемата за „архондисването“ не е нова. Тя е разработена още преди няколко години от Тивериополския епископ Тихон (викариен епископ, т. е. помощник на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон) и „успешно“ прилагана от него в Рим.
Той, разбира се, прави това без разрешението на Св. Синод на БПЦ, вероятно надявайки се, че Рим е твърде далече от София. Тъй като, както казва Спасителят, „няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“ (Мат. 10:27), еп. Тихон е привикан от родните архиереи и му е забранено да раздава „благороднически“ титли от името на БПЦ. „Светлият“ му пример обаче е последван от по-висшестоящ в йерархията – Старозагорския митрополит Галактион. „Ноухау“-то изглежда му е предоставено от бивш съратник на еп. Тихон – йером. Дионисий, неизменен участник в архонтските церемонии. Той и още един „семинарист“ – Димитър Бобчев, сега „монах Климент“ в Западно- и Средноевропейска епархия – са близки сътрудници на еп. Тихон и вероятно основни съставители на представените тук документи в оригинален правопис и синтаксис.
Сега йером. Дионисий, който работи като „сътрудник в Културно-просветния отдел на Св. Синод на БПЦ“ (!?), е скъсал отношенията си с еп. Тихон. Според йеромонаха, който „вещо“ обяснява тези неща, въвеждането в архонтска степен може да извърши само епархийски архиерей (митрополит), тъй като има епархия, т. е. реална територия, която управлява. Не е ясно обаче защо митр. Галактион е напуснал собствената си епархия, която законно управлява, и е отишъл да „архондисва“ в Рим. Не е ясно и дали има позволението на Средно- и Западноевропейския (или обратно – все същото) митрополит Симеон да свещенодейства в неговата епархия (което е задължително изискване според устава на БПЦ-БП). Така или иначе това „ново изискване“ в церемонията е принудило много от архонтите, възведени в тази степен от еп. Тихон, сега да молят за „пре-архондисване“, т. е. втори път да бъде извършен ритуалът от митр. Галактион, тъй като бил митрополит, а не „прост“ епископ.
В миналото (а и сега във Вселенската патриаршия) архонтската титла се е давала за заслуги към Църквата. Митр. Галактион обаче променя тази традиция. Според него архонтската степен не се дава за заслуги, а подчинява човека на Църквата, прави го зависим (нека си спомним цитираната широко реплика от церемонията с г-н Слави Бинев: „Гори и се подчинявай“). Той се задължава пред архиерея, който го е издигнал, да бъде ктитор (дарител), да работи за Църквата и то не само в епархията на съответния архиерей, не само в пределите на родната църква, но „в духа на евроинграционните процеси“ да лобира за Църквата в Европа.
Публикуваните документи дават донякъде представа за процедурата, по която се е ставало архонт при еп. Тихон. Вероятно схемата при митр. Галактион е подобна, тъй като се твърди, че „мозъкът“ на операцията е невръстният йером. Дионисий, който има „солиден стаж“ в раздаването на благороднически титли.
Текстът на документите на пръв прочит е доста неясен поради желанието на съставителите той да звучи архаично-църковно и да носи благороднически оттенък, макар и езиковото безсилие и неграмотност на авторите да личат отдалече, издавайки едно напълно аматьорско изпълнение. Като познавачи в областта на „семинаристката стилистика“, от „Двери“ сме подготвили някои указания, които ще улеснят разбирането на текста:
1. За да бъде разбран смисълът на текста, съветваме да се замени думата „любов“ с „пари“ (неофициалната информация е за около 300 000 лв само за получаването на титлата) и неясните пасажи ще станат разбираеми. 2. Църквата не е институция, която съхранява доброто(!). И изобщо изясненията, отнасящи се до Църквата, епископското служение и добродетелите, не отговарят на православното разбиране.
Инструкция: Щракнете върху умалените изображения, когато желаете да видите документите в голям размер.
Изображение 1. Декларация за ктиторство
Специфичният стил на текста потвърждава нашата хипотеза, че документите (може би превеждани частично от гръцки език) са дописвани от двамата бивши възпитаници на Софийската духовна семинария. Множеството помпозни и нищо незначещи словосъчетания целят да впечатлят бизнесмена и да го убедят, че в замяна на „дарението“ получава нещо велико. Резултатът е трагикомичен.
От документа става ясно, че архонт означавало... ктитор. Кандидат-архонтът декларира, че „при узнатото за Светата Църква в лицето на Тивериополската катедра...“ внезапно е пожелал да стане ктитор. Известно му е, „че ктиторството е дарителство“. Ктиторството, в описаните документи, изглежда е по отношение на „Римския“ епископ, а не на Църквата като цяло.
Изображение 2 – Постановление на „приепископския съвет“
Този документ явно е стандартен и само се вписва името на кандидата. Това вероятно се дължи на факта, че е имало много желаещи и много удостоени с тази „сугуба радост“. „В предвид“ факта, че лицето насажда ценности и е „държащ за“ любовта „към и между“ хората, „Подведомственият приепископски съвет“ решава кандидатът да бъде „възведен в славна Архонтия“. Горното „да се случи да се извърши“ в „храма-мост“ „Св. Викентий и св. Анастасий“. Стилистиката на документа напомня на масонската.
Изображение 3 – Известие за решението
„Сугубата милост“ е зарадвала сърцето на „диоцезния канцлер“ (това по-простичко може да значи „епархийски секретар“) заради благоприятното решение на „приепископския съвет“. Сега вече господин Ктиторът може да бъде „удостоен с призванието“ да носи „благородническия титул Негово Превъзходителство“ и да бъде „тържествено възведен в славна Архонтия“. Ще бъде извършен „строго определен церемониал“.
Църквата предявява иск: синът на бъдещия „благородник“ следва да бъде подготвен за тежестите на наследственото архонтско звание и трябва да присъства на церемонията (последното вероятно обяснява репликата на Слави Бинев, отразена и в медиите: „Дарявам сина си на Църквата!“).
Изображение 4 – Благодарствена грамота
Издателят е подписан като „Тевериополската св. Катедра при Българската Патриаршия“. Лицето, чието име не е попълнено в празната бланка, е направило щастливо „викариалния“ съвет поради причината, че точно то се е обърнало с желание за дарение. Така, благодарение на банковия превод любовта ще се множи (според авторите на системата ЛЮБОВТА СЕ МНОЖИ ПРАВОПРОПОРЦИОНАЛНО НА ПАРИТЕ!). Многолетствие.
В тази връзка е странна благодарността на пасомите в Рим, каквито епископът там няма.
Изображение 5. Грамота за архонт, заглавна страница
Грамотата се връчва на новопровъзгласения архонт. На първа страница е изобразена емблемата на т. нар. „Римска Православна Епископия“.
Пояснение: В БПЦ не съществува Римска православна епископия, нито Европейска св. митрополия. Има Западно- и Средноевропейска митрополия, оглавявана от митр. Симеон. Тивериополски еп. Тихон е негов викариен епископ, т. е. помощник.
Изображение 6. Грамота за архонт, втора страница – начало на текста, за „първият православен епископ в Рим от 950 години“
От този документ излиза, че Римската православна епископия е установена с акт на Ватикана. Това поставя два важни (риторични) въпроса: Като е установена от папата, дали е православна? Дали Ватиканът наистина е установил тази епископия?
Еклисиологична част. Хората следват Църквата, за да постигнат търсеното „от човекът“ (правописът на цитираните текстове тук и нататък е на авторите на грамотата – бел. ред.) блаженство, Църквата се ръководи от „освещен“ клир, начело с епископите.
Втора част: Представяне на епископа, който ще извърши посвещаването
„Благодарение на идеята за Икуменизъм“ за първи път от близо хиляда години има „Православна Епископия в Рим“ начело с еп. Тихон. Част от титлите на епископа: Тивериополският „светител“ (?!), „Екзархът на вечния Рим“, „предстоятел на храмът“ *св. Викентий и Св. Атанасий* (звездичките вероятно заместват кавички).
Изображение 7: Грамота за архонт, трета страница – още за еп. Тихон, разяснения за „архонството“
Първа част: Още за правомощията на епископа
„Светителят“ Тихон е единствен каноничен православен архиерей, оглавяващ „Римската Православна Епископия“ и в качеството си на „Предстоятел в Епархийска църква“ (?!) има „сугубото“ (!) право да раздава благородническата титла „архонт“.
Коментар на редактора: Еп. Тихон не е единственият каноничен православен епископ. Никой не е давал правото на еп. Тихон да дава званието „архонт“. Освен това той не е предстоятел на епархийска църква (непонятен термин, който или нищо не означава, или същият този епископ има претенцията да е епархийски архиерей, т. е. митрополит).
Втора част: Разясняване на институцията на „архонтството“
Архонтството е „почтителен“ сан, въведен в древността „от епископът“ на Константинопол и патриарх „Вселенский“ св. Йоан Златоуст. Следва историческа справка, целяща да обоснове правото на други епископи освен Константинополския патриарх да раздават „архонтски сан“. За да се обоснове връчването на „званието“ на платежоспособни лица извън Църквата, „санът“ е определен като „надрелигиозен“, а архонтът е определен като „великият пазител“ на Църквата и „на човекът“.
Забележка: Според документа архонтът е пазител на Църквата (и Човека. Кой човек?). Интересно тогава каква е ролята на Иисус Христос (виж Мат. 16:19).
Изображение 8: Грамота за архонт, четвърта страница – наследствена титла, аристократични кръгове, за любовта
Първа част: Разясняване на институцията на „архонтството“ (продължение)
За разлика от съвременната практика на Константинополската Вселенска патриаршия, която дава званието „архонт“ единствено за заслуги, в БПЦ титлата била наследствена. Наследяването на титлата е само по мъжка линия, за да се насажда доброто и да се доразвива през поколенията. По-нататък следват допълнителни аргументи, обосноваващи ползата от инвестицията.
1) На Изток титлата „архонт“ е равна на княз, а на Запад – на „херцог“.
2) Това „задължава и налага“ на всички поместни църкви и „аристократични кръгове“ да я признават.
3) Достъп до „Великия Архонтски Съвет“ и възможност да се стане „Велик Архонт“.
Втора част: Разясняване на „съдържанието на християнското вероучение“
Тук вторият абзац е доста неясен и нелогичен, но отново, ако се замени думата „любов“ с „пари“, всичко ще стане съвсем ясно.
Съдържанието на християнското вероучение е, че Бог е Любов, а съдържанието на „благото нравоучение“ (?!) е, че и ние трябва да творим любов. Архонтът трябва да е пример за добродетели и да се „кълне в справедливостта“. Любовта е „славна награда“, архонството е „най-голямата уважителна земна награда“ за този, който насажда любов. Отново се уточнява, че наградата е „надрелигиозна“, а Църквата „щедро я дава на добрия човек“ (?!).
Изображение 9: Грамота за архонт, пета страница – за седемте началници на Църквата (?!), начало на ритуала
Изображение 10: Грамота за архонт, шеста страница – описание на „чинопоследовонието“, право на отнемане на званиетоЕпископът слага омофора си на главата на бъдещия архонт. След това върху архонта от „епископът“ се слагат мантия, ставроенголпион (кръстът или иконата, която владиката носи на врата си), посох (владишкият жезъл). Архонтът напръсква ръцете на епископа с благовонна течност. При поставяне на всяко едно от отличията епископът възглася „ДОСТОЙН“ и народът (кой ли народ?!) отговаря със същото. Многолетствие, алилуия, архонтът записва своето послание в Кондиката на „Храма-мост между Изтока и Запада“.
Благопожелание (оригиналният правопис е запазен): „Да бъде, Великата Архонтия, за в полза на хуманното общество. АМИН!“.
Изображение 11 – Грамота за архонт, гръб
Изображение 12 – Ксерокопие на документ, издаден от новопровъзгласен български архонт
