В Северна Добруджа, Румъния, в крайдунавския град Тулча се намира българската църква „Св. Георги“ или Biserica Bulgara Sfântul Gheorghe, по известна като „Biserica cu ceas“ – „Църквата с часовника“.

До началото на руско-турската война от 1827-1828 г. българите са имали само една малка дървена църква в лозята извън Тулча. Духът на изгубеното време е запечатан в пожълтелите фотографии:

Посвещава се на брат ми Петьо

„Григориат“ беше първият в списъка от леснодостъпните по море манастири за нас. Той е на югозападния бряг на Атон и само на 20 м от пристана.

„Григориат“ (или манастирът „Св. Григорий“, бел. ред.) заема седемнадесето място в поредицата по старшинство на светогорските манастири.

Голямото монашеско гнездо е свито на една скала над морето между манастирите „Симонопетра“ и „Дионисиат“.

Oт Уранополи до главното светогорско пристанище Дафни отплавахме с ферибота „Св. Анна“. Оттам чакаме „Малката Св. Анна“ за „Григориат“.

Пътуването до светите земи е вълнуващо и незабравимо преживяване, там наистина връзката с Бога се чувства много по-силно. Още щом слязохме от самолета, почувствахме, че се движим по различна земя. Въздухът, небето, също бяха различни. И това се почувства особено силно, когато от Елеонската планина пред нас се разгъна панорамата на стария Йерусалим!

Гетсиманската градина е мястото, край Йерусалим, където Иисус Христос се моли с кървава пот на челото: „Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята” (Лук. 22:42). Днес градината е прекрасна – със съхранените от древни времена осем маслинови дръвчета, расли тук и по времето на Спасителя. Там се издига „Храмът на народите” (на първата снимка), пред олтара на който е вграден камъкът, обозначаващ мястото на предателството на Юда. Недалеч е храмът „Успение на Пресвета Богородица”, където се поклонихме на Йерусалимската чудотворна икона на св. Богородица. Почти на свечеряване видяхме „Стената на плача”, където редици от богомолци четяха молитвите си, без да забелязват околните. Носеха се песните на стотици евреи, дошли на най-свещеното за тях място.

Витлеем в превод означава „земя на хляба”. Там посетихме храма „Рождество Христово”, построен от имп. Константин Велики и имп. Елена в първата половина на 4 век и съграден отново от Юстиниан през 530 г. Стените са от мраморни плочи, в горната част с мозайка. Декорациите са  разрушени в епохата на кръстоносците и двата реда колони от червен варовик, на които са изобразени апостолите, изглеждат като голи. През вековете храмът сменя юрисдикцията си. Днес се използва от три деноминации: православни, римокатолици и арменци. Входът на храма е нисък, затова се навеждаме, сякаш се покланяме, и ни завладява трепетното усещане, че ще видим пещерата на Христовото Рождеството. Пред нас блясва сребърната звезда, показваща мястото на рождението. От пламъка на кандилата над плочата, тя изглежда пурпурна. Паднахме на колене, докоснахме я с ръце и устни... А над мястото на яслата е изобразен Младенецът в ръцете на девата, отляво –тримата влъхви с подаръците, отдясно – пастирите...