Колата беше навъртяла хиляда километра, а нашата поклонническа екскурзия из светите места на Молдова и Буковина едва започваше. Ние влизахме в манастири и църкви, докосвахме с ръце мощите на светци, любувахме се на мощта на православната музика, която караше всеки човек да се чувства част от Божието стадо. Румънската патриаршия се беше погрижила за нас - нощувахме в пансиони със статут на хотел с пет звезди, скромни монаси ни поднасяха деликатесни гозби с билкови подправки, пиехме отлежали манастирски ракии и ликьори, редки вина от нарове и боровинки. Така утолени и отпочинали, отново навлизахме в света на отшелниците, постниците и великомъчениците.
В
женския манастир Агапия калугерките килимарки изтъкаваха своите прочути шарени
килими, с които обителта се издържа десетилетия наред. На един разбой две
прилежни, стари, богомолни, съсухрени ръце тъчеха птици, разперили криле. Бяха
много птици – с всеки изтъкан килим цели ята се разхвърчаваха по света. Досега
техният брой се измерваше с хиляди. Защото старата монахиня 55 години беше работила
на същия стан. 
Нейните устни си шепнеха стихове от Библията, които
игуменката беше наредила да
повтарят през този ден, а ръцете
й не преставаха да кръстосват грациозно
шевиците, нишките на разбоя
обличаха в цвят вдъхновеното
движение на пръстите и така още една птица разперваше крила за полет.
В
катедралата на град Яш се поклонихме пред оцелелите от векове мощи на света
Петка. Като дойде моят ред на опашката, докоснах с ръка светите мощи и -
считайки това за най-важното в този храм
- се отдалечих в тъмния му ъгъл, за да не преча на другите богомолци да се допрат до святата реликва.И тогава съзрях близо до мене едно човешко същество. В полумрака едва се различаваха контурите на коленичилата фигура. Когато в храма хлуйна малко светлина, видях, че се кръстеше ... без ръце. И двете бяха отрязани почти до рамената. От дясната беше останал някакъв израстък, който мъчително правеше кръстния знак. Когато се изправи, видях, че беше момък на двадесетина години, облечен в спортно облекло, на гърба с туристическа раница. Тъй като не можеше да докосне светите мощи, беше избрал този тъмен ъгъл на храма, за да се моли. Ту коленичеше, ту се изправяше, силните му нозе се подчиняваха безукорно на волята му. Беше с яко, набито телосложение. Остатъкът от ръката му се стремеше да очертае кръстния знак, сочейки нагоре, настрани и надолу - в името на Отца и Сина и Светия Дух. Когато следеше накъде сочи остатъкът от ръката му, нищо друго не съществуваше за него. Кръстният знак беше в очите му, във волята му. Устните му шепнеха “Амин!”, когато символичният кръст биваше осъществен.
Тук го откри ръководителят на нашата група свещеник Петър Тотев. Оказа се, че са стари приятели, много пъти са се срещали по пилигримските кръстопътища. Отецът го прегърна. Момъкът нямаше ръце да срещне прегръдката му, а само се сгуши в него. Заговориха на румънски. Отецът обясни, че момъкът иска да отиде в манастира в Путна, и го покани да ни е спътник. Нашата общност единодушно прие още един пилигрим. Той седеше кротко на седалката в микробуса, окачил на костичката на дясната ръка шапката си. Беше далеч от разговорите, които се водеха из пътя. Имаше си свой мир, недостъпен за другите. Когато спирахме на кратки почивки, слизаше заедно с нас и обикновено закачаше на стърчащата костичка чашка с някаква напитка. Напрягаше се да достигне устните си, да разкваси устата си. И беше доволен, че сам може да върши това, че не зависи от други хора.
Не беше се надявал на такова комфортно пътуване. Дали по-рано беше използвал каросерията на камиони, които да го друсат силно? Или - много рядко - е спирал на автостоп леки коли, ако шофьорът успее да забележи, че му маха с несъществуващите си ръце?
Той носеше в себе си своята надежда - когато влизаш за първи път в храм, едно твое желание ще се изпълни. А такива църкви и манастири, пръснати из Молдова и Буковина, са над двеста. Двеста несбъднати мечти, от които най-важната беше да има с какво да направи кръстния знак!
На хълма край манастира Путна е въздигнат кръст, който нощем свети и придава божествен вид на цялата околност. Но нашият спътник бързаше да се свре в най-затънтения и тъмен ъгъл на храма, за да обхване целия грешен свят в прегръдките си, да се докосне до всяко човешко нещастие и да измоли спасение за всички.
