Христос воскресе!

Свещица пред вечния огън
Поръчки тук:

Карикатури

2 users and 837 guests online
 
Вход чрез Facebook




 

Молитвата не е дълг, тя е кислород за душата

User Rating:  / 54
PoorBest 

1κПродължение на "Пристанището на ума е сърцето"

Навсякъде, където отивал Христос, всичко се променяло. Не се ли казва, че отишъл в пустинята? И с Него там отишли 5000 души - и всички те яли хлябове и риба, които Той им дал. 5000 души отишли в пустинята да правят какво? Кой отива в пустинята просто така? Там обаче бил Христос и те отивали. Христос видял тъщата на св. ап. Петър и излекувал огницата й, отивал при болните и ги лекувал, при обсебените от зъл дух и ги освобождавал. Какво ще рече това? Ще рече, че там, където е Христос, всичко се променя. И въпросът ми е: вашият и моят живот промени ли се чрез Христос? Казваме, че се молим. Какво е молитвата? Казваме, че тя е докосване до Христос. Какво взе ти от това докосване? Какво? Виждам след св. Литургия причастили се хора, изповядани, както казваме, и след св. Литургия, докато св. Причастие още е в устата им, започват да говорят с горчивина, тревога, притеснение, страхове, несигурност, смут... И ги питам:

- Какво направи преди малко? Прие ли Христос в себе си? Почувства ли онази вътрешна градина да те залива с покой и тишина? Къде е твоят покой? Къде е твоето спокойствие?  Какво взе от Христос?

Същото ми каза едно дете за своите родителите - че не вижда голяма промяна в тях. За мене думите му бяха шамар, сякаш ми казваше: Ходиш на църква, но не виждам да се променя животът ти. То имаше предвид майка си, беше малко дете и не можеше да прикрива нещата:

- Тя от малка ходи на църква, меси просфори, но не виждам в нея никакво спокойствие. Вкъщи винаги се карат, викат, имат претенции и изобщо тя е голяма егоистка.

Докосваме ли Бога в св. Литургия, в молитвата? Доказателство ще бъде нашето щастие - ако си щастлив, доказваш, че наистина имаш опитни преживявания във вътрешната градина. Но ако не си щастлив и носиш в себе си това, за което разказват много жени - т. е. ропота, мърморенето, оплакванията, недоволството, ако мислиш, че винаги всички са ти виновни и все нещо става, все има някаква грешка, то Христовият мир е далече от тебе.

Преди известно време един мъж ми каза следното:

-  Жена ми се върна от работа и още с влизането в къщата започна да вика: Какви са тия неща! А аз просто бях оставил една чанта. Каква е тази чанта, вземете я, никой нищо не прави в тази къща! Толкова време не я бяхме виждали, а тя още с първите думи – врява, негодувание, мърморене, караница...

Хайде да кажеш след това на детето, че молитвата успокоява... То ще ми каже: Не ти вярвам! Покажи ми го! Ти си превърнал  дома си в място на постоянни викове, крясъци, ругатни. Затова св. Серафим Саровски казва, ако искаш да помогнеш на другите, придобий Божия мир и спокойствие и хиляди хора ще получат полза, дори без да говориш. Бъди, какъвто трябва да бъдеш, живей чудото на своя ум, който ще влезе в сърцето ти и ще се умири. Тогава ще установиш, че на всичко ще гледаш по различен начин. Разхвърляната къща няма да е такъв голям проблем, нито твоят вид ще те тревожи толкова много, че да се разболяваш от това. "Защо съм такъв, леле, какъв съм?" Какъв си? Виж хубавото, което имаш в себе си и ако го намериш, всички ще те обичат, всички ще ти се дивят - за твоето лице, за всичко. Не са само хубавите очи, крака и тяло, а и характерът, и душата, благородството и светостта. Молете Бог да ни даде това нещо чрез молитвата. Не зная колко време се молите, но зная, че много родители се молят много за своите деца и за себе си.

Има една жена, която в дневната си държи три книги: Нов Завет, Синаксар с житията и книга с параклиси. Тя ми каза:

- Имам три деца, отче! И понеже съм ленива в молитвата, тежи ми да се моля, чета за тях по десет минути от всяка книга: за сина ми чета 10 минути от Евангелието, като молитва, утихвам, влагам и детето ми в Божията любов и светлина и го оставям на Бога. За дъщеря ми чета 10 минути параклис - където и да се намира, в университета, на пътя, където и да е, аз я оставям на света Богородица и на светците. И за другия ми син чета 10 минути от житията на светиите и правя това като молитва за децата ми. И за мъжа си съм го правила, и за себе си.

Така тя изпълва деня си с доверие към Бога.

Молитвата не е дълг, тоест: прави го и ако не го правиш, ще отидеш в ада! Тя е кислород за душата. Имаме нужда от нея, за да живеем. Който не иска да се моли, да не го прави, но в живота си ще види, че ще се смущава през цялото време. Някой ми каза нещо и аз целият треперя! Отишъл един на Света Гора и му казали, че ще остане няколко дена. В началото той казал: ще искам да остана още! Не са достатъчни четири дена, искам една седмица! Но какво се оказало? Той не могъл и един ден да издържи, защото вечерта на първия ден свършила вечернята, повечерието, вечеряли и му казали:

- Лека нощ!

- Каква лека нощ? Сега е седем часът?! Телевизия, нещо?

- Нямаме тук!

- Радио?

- Нямаме радио.

- Някой вестник, спортни новини? Да почета малко?

Един от братят му казал:

-  Какво искаш, бе, детето ми?!

- Извинявай, но какво ще правя цялата нощ?

Монахът си помислил, че той е простодушен, и извадил една броеница, дал му я и му казал:

- Вземи я!

- Купих си от изложбата, за колата!

- Не, вземи я, за да се молиш с нея!

-  Добре, не съм казал, че мога да се моля цялата нощ и времето ми да минава с броеница и молитви.

- Тук така живеем.

- И как така сте щастливи?

- Това, ако го правиш много, дава радост на душата ти и чувстваш Бога.

- Е, извинявам се, но кога е следващият кораб?

- Има и утре, и вдругиден, но ти каза, че ще останеш една седмица?

- Не, не, не пречи, поклоних се на всички икони, видях св. мощи, аз утре сутрин смятам да си ходя!

- Ще отидеш в съседния манастир?

- Не, отивам си в Солун, тръгвам си!

Той не издържал безмълвието, покоя, тишината, а предпочитал стреса. Затова, когато спре токът и угасне телевизорът, не знаем какво да правим. Лятото слушах някакви жени да говорят от прозорците:

- Какво ще правим днес, какво да правим? Нищо! Няма го еди-кое си предаване, няма да го гледаме и във вторник. Как ще мине вечерта! Е, ще мине, търпение...

Тази жена не приела това като повод за щастие и да си каже: ще се успокоя малко, ще утихна!, а започнала да роптае: Мъртвило, нямам телевизор! Край! Какво ще правя?

Св. Йоан Златоуст казва, че вместо да вземем покой от Бога, ние искаме да Му предадем своя смут. Тоест, вършим точно обратното. Сещате ли се къде пише за това в Евангелието? Когато настанала буря в морето и корабът потъвал, Господ какво направил? Той спял, почивал си, а корабът се клатушкал. Именно, защото Господ не работил, да го кажем така, с ума Си, тоест не започнал да мисли: Погиваме, в опасност сме, катастрофа, какво ще правя?, а сърцето Му било спокойно, бидейки Бог, и Той си почивал. А учениците вместо да кажат: Гледай, колко е спокоен! Той ще ни спаси! Да се успокоим и ние като Него! - те какво казали? Нима е възможно Той да е спокоен, а ние да погиваме? Събуди се и Ти да се разтревожиш! Господи, погиваме, какво правиш, спиш?! И св. Йоан Златоуст тълкува това място така: вместо да вземат  спокойствието от Христос, те поискали да Му предадат собствения си смут. Това правим всички, заставяме Бога да влезе в нашата игра, тоест в нашата лудост и да изпълнява нашите планове. Искаме и Него да направим като нас, вместо да кажем: Аз ще вляза в Божия Дух и в Неговия покой! Затова Христос станал, прострял ръце и настъпила голяма тишина в морето, всичко утихнало, а Той им казал: Защо сте тъй уплашени, маловерци? Къде е вашата вяра?

Какво означава да вярвам в Бога? Просто да кажа Символа на вярата? Това го казваме, но чувстваш ли от това мир? Детето ми беше уволнено - отговорът е молитва, оставям го на Бога, какво друго да правя? Ако познавам някой, ще се обадя по телефона, ако намеря обява, ще му я дам, но душата ми няма да се стресира от този проблем, защото лудостта няма да помогне на детето ми, нито ще реши проблемите му. Затова едно момче ми казваше за баща си:

- Харесва ми, че моят баща, когато се моли, предава в къщи на всички оптимизъм, той ни е опора, неговото лице и слово ни вдъхват надежда.

Това е доказателство, че този човек наистина се моли на Бога, докато ние се давим в една лъжица вода и при все, че сме се изповядали, причастили, но винаги става нещо, объркваме се и се сриваме. Ходим на проповеди, беседи и т. н., но ги помним за кратко.

Това е тайната на молитвата, която е много велико нещо. Монасите, главно подвижниците на Света Гора, които нямат много посетители и са сами, живеят тези неща и имат много хубави духовни преживявания. Сега в този час, когато говорим, те спят, за да се събудят в дванайсет през нощта или в един, за да се молят през нощта или се молят още отсега...

Направете нещо, за да помогнете на децата си, на мъжа си, на себе си в живота, а именно - не се занимавайте с децата и с другите, за да им помогнете, а  ги оставете на мира. Веднъж направих беседа с такова заглавие Остави детето си на мира! Остави мъжа си на мира, другите не искат поправяне, добре са  си така, както са. Ти ще възразиш: Но мъжът ми е на такъв хал! Нека бъде! Ти гледай себе си! И ако мъжът ти дойде, ще му кажа същото. Остави жена си, гледай себе си!

- Защо говорите в полза на мъжа ми, все него подкрепяте! - се възмущаваше една госпожа. 

Тревогата на тази госпожа да не подкрепям съпруга й показва, че тя идва при мене, за да й дам награда, да й кажа, че има право. С други думи искаше да чуе: кажете колко съм права, колко съм свята, каква мъченица съм, за всичко той е виновен! Как се омъжих за него, сляпа ли бях?

Когато чуеш добра дума за другия, би било добре да кажеш в себе си: "Да, той прави грешки, но аз какво правя като християнка?" Това прави: моли се. Мъжът ти да идва от работа и да те гледа променена. И когато казваш молитва - нямам предвид да кадиш около себе си, докато той не иска, а вътре в себе си да кадиш, молитвата ти да се отправя като тамян пред Него в сърцето ти, тогава мъжът ще разбере чрез твоите благи думи, че в тебе има промяна. Жена ми се причасти завчера и виж, колко е спокойна. Тя се е изповядала преди една седмица и той вижда, че говори с доброта.

Молитвата трябва да се проявява в отношенията с другите. Там ще се види – в общуването с другите. Една жена казваше:

- Колко хубаво се чувствам, когато слушам предаванията - успокоявам се, утихвам, дори плача! Не ме безпокои нищо, много съм спокойна!

- Браво! Кой е у вас по това време?

- Никой, сама съм. Само се чудя защо, когато дойдат другите и влязат вкъщи, всички ме нервират?! Има ли това обяснение? Аз съм спокойна, но щом влязат другите, ме смущават?

Разбираш ли какво говориш? Казваш ми, че си спокойна, когато си сама, и се гордееш с това. Но ако не беше спокойна, когато си сама, би трябвало да те изпратя на лекар, защото не може да си сама и да не си спокойна, това е естествено, със стените ли да се караш?  Има и такива случаи. Карат се и с мебелите, стените, корнизите. Във всеки случай, въпросът е, когато мъжът ти или детето ти влезе изпотено и захвърли чантата, там ще покажеш каква молитва си отправяла. Молитвата ще я изпита животът, а не теориите или думите. Аз много често се провалям в живота, т. е. в изпитите на живота.

Това, което казваме, е просто, но изисква много труд, за да го превърнем в дело. Не е ли така? Там повечето от нас се объркваме. Затова си помогнете и успокойте ума си. Подгответе се с молитва за всеки ваш проблем и си казвайте: Сега ще си дойде мъжът ми и неговото поведение, тоест неговият ум, ще ме ядоса. Но кой ще му се ядоса и ще се обърка – аз или умът ми? Умът ми. Защото сърцето ми вътрешно го обича. Подготви се и казвай: Обичам мъжа си, може да се върне потен, може да е скъсал панталона си, но аз обичам този, който е зад тези неща. А зад това се крие неговата душа и сърце. Бог е в сърцето му, благодатта на св. Кръщение, обичам този човек.

Не се прави на коректор на когото и да било, никого не поправяй, защото никой няма да се промени насила, нито детето ти ще спре наркотиците, цигарите, пиенето, нощния живот, няма да ги спре с празни приказки, а чрез благодатта, която ще изпратиш чрез молитвата си. Можеш ли да си вкъщи  и синът ти да е в града, ти да се молиш, а той да чувства, че нещо става в сърцето му и някой го води към добро? И това да е твоята молитва? Можеш ли? Това е целта!

Имаше един свят човек, който се молил много и чувствал, че в молитвата си сякаш бил на друго място и чувствал други неща. Той се озовал пред един обхванат от зъл дух човек. Казали му:

– Кажи нещо, помоли се!

Той казал само две думи и бесът изревал. Той обаче изкарал тези думи от сърцето, където ги живеел: Богородице Дево! Тези две думи изрекъл само: Богородице Дево! Но ги казал, сякаш е зареден - звук и светлина излезли от душата му. И бесът изревал, когато чул името на света Богородица, т. е.  Богородице и Дево! – както, когато римляните търсили Господ и Той ги попитал: Кого търсите?, те казали: Иисус Назорееца! И Той отвърнал: Аз съм! Тогава те паднали на земята. Защо? Защото Господ сияел - от светостта на молитвата, от съприкосновението, което имал с небесния Отец.

Чудесата ни липсват, а не проповедите. Чудесата. Тоест, да не си близо до детето си, до мъжа си, до жена си, а отдалеч да им въздействаш.

Можеш ли да отправяш такава молитва - да тичаш след детето си чрез молитвата? За щастие вие сте добри хора и не обръщате въпроса към мене: а ти можеш ли? В училище обаче децата ми казват съвсем директно:

– Вие, отче, ако ви кажа моя проблем, можете ли да го решите чрез вашата молитва? 

Едно дете ми каза:

- Баба ми е болна от рак, можете ли да се помолите да оздравее? 

Казах:

- Ще кажа и на други да се помолят. Какво да ти кажа, трудно е, тоест ще се помоля, но нямам сила, ако имахме толкова добро съработничество и съприкосновение с Бога, това щеше да стане. Не е непостижимо, но нямаме съприкосновение с Бога. Затова в молитвата е необходима вяра.

Когато се молиш, за да се излекува детето ти, не мисли за болести, а за здраве. Трябва да очакваш хубавото. Трябва да си представяш това, което искаш: направи така, че детето ми да се ожени! Тоест, молитвата означава в момента, в който се молиш, да вярваш, че това идва, че вече се случва. Ще ти го кажа просто - да чуваш стъпките на снахата. Синът ми ще се ожени! Край! Не зная кога! Ще стане! Това означава вяра. В противен случай вярата е повече на теория...

На изображението: Разговорът на Христос с учениците по пътя към Емаус: "Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?"

Превод: К. Константинов

За да можете да дискутирате, трябва да влезете в системата.

Вход чрез Facebook


Кратък адрес на настоящата публикация: http://dveri.bg/xfkqa 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
"Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой."
Св. Тихон от Воронеж
   


Не сте регистрирани в системата.

Нашите партньори

Neterra


Копирането на статии от "Двери на Православието" в други Интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника.