Преди няколко дена дойде за изповед един млад човек, боксьор. След края на изповедта той ми каза:
- Боксьор съм, това грях ли е?
Аз му казах:
- Не, след всичко, което изповяда.
Просто, когато започна да се изповядва, той плака толкова много, че не можеше да завърши това, което искаше да каже. И докато другите се страхуват от него заради силата му, при изповедта, пред свещеника и Църквата плачеше толкова много, че не можеше да изкаже греховете си. Затова му казах:
- Не пречи, но не продължавай с нещата, които изповяда!
- Искам да ви кажа и други, но не мога!
- Ще ги кажеш друг път, когато дойдеш отново, но нека споделя с теб едно мое недоумение: как се промени така? Какво стана в живота ти?
В началото помислих, че ще ми каже, че го е променило някакво събитие или нещо, което е чул, но той се обърна и ми каза:
- Бог дойде и Сам ме намери. Той ме намери. През лятото, когато нямах какво да правя, влязох в интернет и докато друг път търсих различни любопитни сайтове, този път попаднах на едно писмо на старец Паисий, за когото дори не знаех, че съществува. Зачетох се и започнах да плача в стаята си. Душата ми толкова се трогна, че се промених и оттогава непрекъснато мисля за Христос.
Докато го слушах, си помислих: „В крайна сметка колко богат е нашият Бог. И без мене, без тебе, без хората, които мислят, че правят значими неща, Бог Сам може да промени една душа”. Да влезе човек в интернет и с един текст да влезе в сърцето ти един глас, който не си очаквал да чуеш, едно невидимо докосване в душата и да се промениш. Колко богат е Бог и колко богати иска да направи и нас, иска да ни даде Своето богатство, а ние сме толкова бедни. Бихме могли да направим велики неща в нашия живот. В живота ти има скрита много голяма радост, много голямо щастие, святост, която Бог има за тебе. Бог не е неправеден, Той те е довел в света, не за да се мъчиш, а за да те направи радостен, щастлив, удовлетворен, утешен, наситен. Къде е това богатство? Защо го нямаме, защо чувстваме оскъдност в нашия живот, защо не сме щастливи?
Неотдавна четох една книга и горещо ви я препоръчвам – автор е архимандрит Ефрем в книгата си „Моят старец Йосиф Исихаст и Пещерняк”. В края на живота си преди да умре, старец Йосиф имал видение за рая, той умрял на 15 август, както поискал, и света Богородица изпълнила неговото желание. Та той имал видение преди края си, останал в екстатично състояние, не след дълго се върнал в действителността и го попитали:
- Отче, къде беше досега, какво видя?
И той отговорил:
- Видях богатствата на Бога!
- И какво разбра?
- Видях, че богатствата на Бога са изключително много, но наследниците – малко.
С други думи, Бог може да ни даде много неща, но ние не ги вземаме. Можеш да станеш много щастлив, има една тайна, но не си я разбрал. Не си разбрал къде е това копче, което ще натиснеш, за да станеш щастлив. Има огромно щастие и за тебе. Бог иска да сподели Своето богатство с нас. И е много тъжно да живеем такъв мизерен, нещастен живот, докато имаме такъв Бог - наш Баща, който е така много богат. Сякаш баща ми продава одеяла, аз замръзвам и той ми казва:
- Ама аз имам магазин, който е и твой, вземи да се стоплиш!
Сякаш баща ми е сладкар, а аз нямам рецептор за сладък вкус в устата си. И той ти казва:
- Детето ми, сладкарницата е твоя. Ела и ти да вземеш. Ела да научиш тайната на това, как да подсладиш живота си!
Задоволяваме се в малкото, докато губим многото. Правим малки движения в духовния живот, докато всички, които сме тук, бихме могли да правим чудеса в нашия живот, велики чудеса. Днес можеше и никой да не дойде да ме слуша, защото не би имал нужда да слуша хора, ако силно усеща Бога в душата си и чрез молитвата му биха ставали такива чудеса, че да не е необходимо да се надява на някой човек. От това си патим. Ние си мислим, че някой друг ще ни помогне, а Бог ни казва:
- Научете се да се докосвате до Извора, тоест до Мене. И не се облягайте на човешки неща, защото пак ще огладнеете. Пак ще се разочаровате, пак ще се нараните.
Някои хора, светците са възлюбили това богатство на Бога от малки деца, поревнували го от малки. Старецът Порфирий бил на дванайсет години, когато поревнувал всички тези неща, за които говоря и казал в себе си „Защо св. Йоан Колибар да е свят и аз да не стана? Защо той е могъл, а аз да не мога? Защо той е стигнал високо, а аз да не стигна?” и три пъти се опитал да стигне до Света Гора тайно от родителите си, но все нещо ставало и се връщал обратно – бидейки дванайсетгодишно дете! И старецът Йаков в Евбея, когото срещнах през 1990, казваше: "Едно нещо поревнувах от малък в живота си - поревнувах рая, поревнувах великите неща, а не малките! Много пари минаха през ръцете ми. Много хора ми даваха пари, но не тях поревнувах. Поревнувах светостта, поревнувах чудесата на Бога и на това исках да подражавам и до това да се докосна!"
Защо не сме богати? Нещата се прости, не е нужно да ви казвам - защото ни мързи, затова не сме богати. Не се подвизаваме, защото отпускането е лесно. Много е лесно да си почиваш, много е лесно да седиш и дори да слушаш някого, и е много по-лесно да говоря, отколкото да се моля. Ако някой ми каже, можеш ли да се помолиш толкова време, колкото говори? Колко време ще говориш – половин час, един час? Молиш ли се половин час, молиш ли се един час? И ти, вместо да слушаш мене, можеш ли да се молиш толкова време? Не можем, трудно е. Затова не напредваме - защото не водим борба, всичко е теория при нас, на думи, „бих искал”, но не правим следващата стъпка.
Избягваме трудните неща, които Бог иска, за да ни подари Своето богатство, и затова не напредваме.
Ако прочетете тази книга, за която ви казах, ще се потресете, ще видите какви неща са правили тези хора в пустинята на Света Гора. Те оставали будни всяка нощ да се молят, осем часа молитва, зиме-лете. И когато им се приспивало, излизали навън да ги обрули вятърът, и в дъжда, а за да се събудят си плисвали вода в лицето, правили поклони, постели строго, и тогава Бог отварял водопадите на Своята любов, влагал в тяхната душа Своята благодат и те се молели и ставали чудеса. Тогава Бог ги чувал. Те дали кръвта на своето сърце и Бог се отзовал: Бог дава, когато и ти на дело Му дадеш своето сърце. Не някакви теории, а когато направиш нещо. Раздвижи нозете си, тялото си, душата си, за да се подвизаваш. Всичко това, което ви казвам, е дар от Бога, дъжд, който вали отгоре. Ние едно нещо можем да направим в дъжда. Не ти, а Бог дава дъжда, ти обаче можеш да отвориш ръцете си, за да събереш водата. Ако не направиш това просто движение, да направиш шепите си ей-така, Бог не може да постави водата в ръцете ти. Той изпраща дъжда, ти обаче ще направиш така, за да си напълниш ръката. Знаете ли как се нарича това движение в Църквата? Много просто – подвиг, който казваме, че трябва да вършим. Казваме, че този човек е подвижник - какво ще рече подвижник - той полага усилие отново, отново и отново да направи душата си съд, в който може да се побере Божията благодат. Не става по друг начин. Ако ти не направиш нещо, не отвориш ръцете си, не може да влезе вътре Божията благодат. Този, който от вас е чел книгите на Църквата, Октоиха, знае, че на едно място се казва: стани, душо моя, търговец на едро, в живота си може да имаш магазинче, в душата си обаче не прави магазинче, трябва да отвориш голям магазин, да станеш търговец на едро. И св. Исаак Сириец казва, че когато си пред Бога, не искай от Него малки неща, а велики, защото Той е велик, сякаш стоиш пред някой много богат, пред най-богатия човек на света, който те пита:
- Какво искаш да ти дам?
И ти да му отговаряш:
- Дай ми няколко килограма картофи!
- Ама това го намираш навсякъде! Аз мога да ти дам нещо друго, нещо много велико!
Един ден си представих какъв щях да бъда, ако бях богат на молитвата и си казвах, я си помисли днес от сутринта до вечерта да се молех, колко хубаво щеше да бъде, тоест да не съществуват празноти в моя живот, в които да не помня Бога, колко хубав щеше да бъде моят живот! Аз обаче имам огромни празноти заради това, че изобщо не се моля. Аз съм беден, изключително беден в молитвата. Колко хубаво би било да си казвах молитвата в сърцето и вътре да беше изписано това име - Иисусе мой, Христе мой. Ако някой сега можеше да погледне в мозъка ти, какво мислиш, какво би видял? Кое е богатството, което носиш сега? Сега всички ние имаме нещо в нас. Нещо ни занимава. Какво ни занимава? Христос ли ни занимава? Нашите неща ли ни занимават? Суетните неща, светските неща, греховете. Е, това, което те занимава, това е твоето богатство. И ако направиш свое богатство плявата и лъжите, ще остане едно огромна празнота в душата ти. Няма да се чувстваш удовлетворен. Четем в житията на светите, че те се молели непрестанно. Ние се молим толкова малко. Чете човек Добротолюбието” и казва:
- Четох , че в Добротолюбието се говори за непрестанната молитва.
- И какво стана, като го прочете, ти какво правиш?
Колко хубаво би било да чувстваме богатството на божествената благодат в душата ни, да имаме Божията благодат в нас, Божията милост. Бог може да ни даде много - ми каза някога старецът Паисий- тоест ученикът на стареца Паисий, един математик:
- Когато беше жив, старецът Паисий ни беше казал, че Бог може да ни направи много богати, но не сме готови да задържим това богатство. Готови сме да го загубим.
И Бог казва:
- Ако той ще го загуби, не му го давай още! Изчакай. Остави го първо да потърси, остави го първо да поплаче, остави го първо да се помоли, остави го първо да попроси, да се смири малко и сетне ще направя това, което иска.
Защото много пъти искаме от Бога да ни обогати, но не оставаме близо до Него. Вземаме дара, но бягаме от Него, изчезваме и Го забравяме. Затова Бог казва – искайте, и ще ви се даде, търсете, и ще намерите, хлопайте, и ще ви се отвори. Похлопайте на Моята врата. Колко време се молиш за нещата, които те занимават? Колко време?
Веднъж ми се обади една госпожа - харесва ми, че някои слушат предаванията, разбират всичко това, което казвам, и правят обратно на това, което казвам - и те са като мене. Затова и се срещнахме, затова и си пасваме. Тя ми се обади по телефона, а между другото в едно предаване бях казал:
-Не изморявате много свещениците, казвайте им няколко и основни неща. Това, което ви занимава – сърцевината. Отиваш при някой свещеник: отче, направих това, направих онова, и онова. Стегнати думи. Свършихме, благословете, прощавайте, ще тръгвам! Не говорете много неща, които нямат смисъл.
Госпожата ми се обади по телефона, намери ме след много усилия и ми каза:
- Отче, беше много вярно това, което каза днес! Не трябва да изморяваме свещениците. Ама какво ни прихваща да изморяваме свещениците! И тъй, слушай да ти кажа няколко мои неща, няма да те изморя много!
И ме държа 35 минути на телефона да ми разказва нейните неща, докато уводът беше много добър - че не бива да ни изморяват. Казах й:
- Двамата говорим 35 минути. И казваш, че си намерила утеха. Помисли си, ако 35 минути молеше Бога за мъжа си – защото той беше нейният проблем – да казваш 35 минути на Бога „Господи, помогни му! Съедини ни, помогни ни да се обикнем, да си простим, да си проговорим!”, не ти ли омръзна телефонът 35 минути?
Тя ми казваше:
- Отче, как мина времето... Беше много хубаво!
- А с Христос как минава?
- А, не мога да се моля 35 минути, ще гръмна! Заедно с приятели, с хора, със свещеници времето минава много хубаво!
- Затова не виждаме чудеса - й отвърнах.
Затова и аз не мога да правя чудеса, защото говоря с хората и не се обогатявам, защото съм беден, и ти си беден и сме съедини в нашата бедност и пак останахме бедни.
Докато Бог ни прави. . . само Той може да те направи богат в живота и ще ти даде да видиш чудеса.
Нека ти кажа за един мой приятел болен от рак. Това е съвсем реален случай с една госпожа, която се казва Атина, майка на едно момче, което изповядам. Тя ходи на химиотерапия. Внезапно се разболя от рак, не го очакваха, имаше, но не го знаеха. Казах си: Кой от вас, и аз, и всички вие бихме могли да се помолим за Атина и когато утре сутринта отиде в болницата да й направят изследвания, да й кажат:
- Госпожо Атина, донесли сте ни погрешни изследвания, нямате нищо! Изследванията са добри!
Слушаш сега и казваш:
- Е, това сега това са. . крайни неща, Това са преувеличени неща, това е едно на хиляда.
И Христос казва:
- Аз не тръгнах да ви правя Мои ученици, за да бъде това едно на хиляда. Вие направихте така. Аз ви направих Мои ученици, за да стават постоянно такива неща.
И знаете ли нещо? Затова Църквата и светите апостоли са променили света. Защото не са тръгнали с проповеди от моя тип, само думи, а тръгнали с чудеса. Идвал другият, изстрадалият, поглеждал го св. ап. Петър, отнемал му всичката скръб от душата и му давал радост. Отивал болният от рак, сянката на св. ап. Петър падала върху него и той се излекувал. Той изтривал потта си с кърпата и другият казвал:
-Дай ми кърпата си! – докосвал го и той оздравявал.
Кажете ми, кой не би следвал такава Църква? Кое дете не би следвало майка си, баща си, учителя си, духовния си наставник, свещеника в Църквата, ако живеехме такава силна и богата на чудеса вяра? Вярата ни е станала интелектуална, повърхностна, слова, пожелания, хубави неща, но не чудеса. Затова св. ап. Павел казва, че Бог ни изпрати при вас със сила и личби, а не с превъзходно слово: думите им не били важни, те били прости, но правели чудеса. Днес ние не живеем това. Имаме малка вяра и не вярваме, че Бог ще направи това. Или ако Бог направи някое чудо, го приписваме на себе си и след това Бог казва: "За какво да му го дам? С егоизма, който има, той пак ще го загуби. Остави го, остави го да почака още, още да се смири".
Старецът Паисий казва, че когато веднъж едно котенце се задушило, нещо погълнало, подскачало като пружина и страдало, той го гледал и го прекръстил, но то пак се мятало, изпитвало болка и страдало, пак го прекръстил, но нищо. „И казах в себе си – казва старецът Паисий – леле, Паисие, толкова години си калугер и още си толкова беден? Дори едно котенце не можеш да излекуваш, къде е вярата ти? Какво правиш толкова години тук? Къде е твоята добродетел? Къде е твоята святост? И се смирих в себе си и казах, „Колко съм недостоен!” и когато казах „Колко съм недостоен!” и направих ето така, котенцето веднага се успокои. И тогава разбрах, че Бог може да ни даде изключително много неща, но най-голямата пречка, освен че не водим борба, е, че имаме голям егоизъм”.
Нямаме смирение. Не търсим от Бога по правилен начин това, което искаме. Претендираме, искаме тук и сега и сме готови да похулим Бога, ако не ни угоди.
-Ще спра цигарите – казваш един човек – до Рождество Христово. Но ако твоят Бог не ми изпълни това, което искам, не ти обещавам нищо!
Първо му казах:
-Твоят Бог е и мой Бог, ако Той е мой Бог, Той е и твой Бог, и второ, ако отиваш при Бога със съглашение от този тип, мизерно съглашение, какво е Бог? Как отиваш да искаш от Него? Затова Бог не ти дава! И за Бога e едно нищо да изпълни това, което искаш. Едно нищо. Толкова е лесно за Него. Каквото и да те занимава, за Бога се разрешава за секунда, ако поиска.
Трябва обаче да стане нещо, за да разберем тайната на успеха. Искаш да създадеш семейство и молиш Бога:
-Боже , дай ми този дар!
Нима това не е богатство? Да имаш хубав дом. Най-богатият човек на земята е този, който има хубава професия и хубаво семейство и . . . това е богатство. Богатство е да имаш щастлив живот. Да, но дали си достоен Бог да ти направи този подарък? Ти какво даваш на Бога, за да те направи богат? Какъв характер подготвяш в живота си? Имаш ли нещо хубаво, което да дариш на девойката, която Бог ще ти даде или на момчето, което Бог ще ти изпрати? Какво подготви в сърцето си да Му принесеш, за да те направи Той богат и богата? Или просто, хайде, отиваме да създадем семейство? Какво? Какви основи ще положиш на дома си? Затова Бог се забавя и ти казва:
-Почакай, трябва още да се смириш, трябва още да се помолиш, трябва още да се поправиш, защото с акъла, който имаш сега, ако създадеш семейство сега, твоите проблеми ще се умножат и Аз, Който те обичам и виждам бъдещето ти отдалеч, ти казвам: Почакай, ти не виждаш завоя на пътя. Ти казваш: “Аз виждам всичко съвършено!”, но Аз ти казвам, че ако сега се ожениш, след пет години с акъла, на който си, ще стигнеш до развод. Затова по-добре да изчакаш още три години и след това да живееш още седем десетилетия щастливо, отколкото да те устроя за три месеца и да разрушиш всичко за кратко време.
Бог мисли по един начин, а ние – по друг. Искаш да въздействаш на жена си и на децата си и говорим, говорим и думите ни нямат никакъв отзвук. От едното ухо влиза и от другото излиза. Говоря в класа и не че децата не слушат, кротки са, но сякаш не разбират какво им казвам - гледат ме в очите и когато внезапно кажа:
-Какво казах сега?
Те ме гледат.
Правя друг експеримент, на друг ученик:
-Какво казах сега?
Не разбира какво казвам, словото не може да има отзвук в душата на другия. Едни естествено могат, други не могат да се съсредоточат и да разберат това, което казваш. И ние много пъти тръгваме да кажем нещо на нашето дете и чувстваме, че нашият глас сякаш среща стена. То не те разбира. Казваш му: "Детето ми, това, което правиш, компанията, с която ходиш, това което си привикнал". . .
Чува и изобщо не се впечатлява. Говориш му и не се вълнува. Чувства, че твоите думи са много бедни. Има оскъдност в нашите думи. Нямат отзвук. Има оскъдност в думите на съпрузите. Говорят и единият не докосва другия, не може да го трогне, да го докосне, защото липсва богатството на Бога в сърцата ни. Когато преливаш от божествена любов, това ще се види и в думите ти, и в погледа ти, и в мислите ти, другият ще разбира какво мислиш, Бог ще го извести. Без да го казваш на човека, неговото сърце ще го чувства. Какво казва Христос в Евангелието от изминалата неделя? На митаря Матей? Какво му каза? Последвай Ме! Една дума, едно изречение. Ела близо до Мен! И той оставил всичко и отишъл при Него. Една дума, която Христос казва, променя целия ти живот. Сто думи от учителите, сто думи от морализаторите, от лекари, от педагози, от учители, и детето – нищо! Видяхте ли? Силата на Христовите слова, богатството на Христовите слова, това богатство може да стане и наше. Има святи хора- старци на Света Гора, които само една дума да ти кажат, и става нещо, тази дума влиза в тебе и никога не излиза.
През 90-те Старец Порфирий ми стисна ръката и ми каза:
- Няма да на казваш баща си да ходи повторно на изповед! Ще пазиш мълчание, послушание, молитва.
И понеже знаеше, че аз съм разсеян, се обърна и ми каза:
- Какво ти казах?
Казах му:
- Е.. мълчание, послушание. . . какво казах? Молитва.
- И тъй, прави тези неща и ще видиш чудото! Ще чакаш. Четири години, пет години, ще видиш чудото.
Неговите думи ме докоснаха.
Само да срещнеш някой Божий човек и нямаш недоумения. Всичко се разрешава.
Този млад човек – боксьорът отиде на Света Гора, помогнах му и отиде в манастира Дионисиу, обадих му се по телефона и го попитах:
- За какво мислиш на Света Гора?
Той ми каза:
- Не мисля. Дойдох тук с недоумения, да питам, да обсъждам за Бога, когато дойдох тук, почувствах, че душата ми толкова много се изпълва и изчезнаха всичките ми недоумения. Умът ми се очисти, не се пълни, а се опразва. И колкото повече се опразва, толкова повече чувствам, че съм изпълнен. Опразвам се от идеи, от глупости, от мисли, от фантазии, от похоти, от грехове и се успокоявам. И бидейки спокоен, се чувствам много щастлив. Докато в света не можах да преживея това.
Това е богатството. Там е и света Богородица. Видя ли света Богородица? Не. Тя е на Света Гора, тя отива в душата му, променя сърцето му и успокоява душата му. Това е красотата, това е богатството на нашата вяра, което Бог иска да направи и твое богатство, да те направи напълно щастлив.
И старецът казва на послушника:
- Чедо мое, направи това!
И той го прави веднага, без много думи. Колко хубаво би било мъжът и жената вкъщи да говорят помежду си с прости думички и веднага да се променяше положението А не да казваме: „Не, искам първо да го обсъдим, аз нямам възражение, но искам да ме убедиш, демократични хора сме, да дискутираме!” - и дискутират, дискутират и детето казва: „Много са демократични моите родители, отче, дискутираха, и се разделиха, и от много дискутиране стигнаха до развод”. Докато в миналото мъжът казвал на жена си кратко, например: "От това, което направи, много ме заболя!"
И веднага щом казал много ме заболя, жена му се разтапяла. Сега никой не се разтапя, всеки живее в своя свят, защото не излиза това богатство, което може да трогне сърцето на другия. Липсва ни Божията благодат и преследваме хиляди други неща.
Колко хубаво нещо е да си богат, свободен от страсти, от зависимости, от недоволство, от претенции - на подобни хора завиждат изключително много. И аз завидях в живота на такива човеци, удивлявах им се. Завиждам на един приятел, казвал съм го много пъти в предаванията, на 70 години е, и когато чу, че говорих за него, защото и той слуша предаването, следващия път, когато отидох на Света Гора, той три дена не ми приказва.
-Говори за мене! – Хайде, чао, махни се оттук! Не ти говоря.
Той три дена не ми приказва и не го интересуваше какво ще кажа за него, че ще падне в очите ми. И един ден ме заведе в килията му и видях такъв безпорядък, а него изобщо не го интересуваше. Завидях му, че не го интересува мнението на света дали изглежда добър, че не се стресира от това какво ще кажат другите, как изглежда, той е над тези неща, носи една фланела, не знам колко време я носи. Той ми каза:
-Имам много такива.
-Тази колко време я носиш?
Той месеци наред я носи и дори не го интересува - това са богати хора, завиждам им, че нямат стрес, нямат тревога, хора, които пропускат корабчето на Света Гора и казват:
- Не пречи, ще взема следващото, какво от това?
И ти го питаш:
- След колко минути ще дойде?
- Утре!
- Утре?
- И не се тревожиш?
Аз се разболявам ако в живота ми нещо не стане, както го искам. Беден съм, беден съм на търпение, беден на издръжливост, беден на упование в Бога, беден на вяра. Много съм беден, но богат, да кажем, финансово. Имам автомобил, имам къща, но съм много беден вътре в мен. Другият няма нищо - даваш му пари за св. Четиридесятница и му казваш:
- Отче, еди-коя си госпожа дава петте евро.
- Какво да правя с тях? След като никъде не ходя. Вземи ги!
- Вземи ги, отче, да отидеш в Карея!
- Не ходя в Карея, не искам пари!
Другият гледа и казва, да можех аз да ги взема, а този - вземи ги и ме освободи и от пари, и от имоти, и от всичко.
Ние се гневим, живеем разпуснато, отсъждаме и казваме: Такъв съм, не се променям! Признавам го! Не е достатъчно да го признаваш. Защо не завиждаш на тези хора, които са превъзмогнали всичко това?
Знаеш ли,че някои светци, на които сега им се удивляваме и са богати - и те някога са били като нас, бедни. И техният живот е бил труден. Те не са се родили съвършени, и те са се родили с нищетата на собствените си грехове, страсти и немощи. Един ден обаче те си казали:
- Ще се променя! Ще се променя! Божият живот е и за мене! Не са само иконите, които гледам на стените, и аз мога да направя промяна в живота си – макар и малка, ще го направя. Няма да остана там, където съм.
И ти пожелай да си като богатите светци,за да им подражаваш!
Четох, че св. Аммон осем години се борил с гнева, имал този недостатък, тази нищета вътре в себе си и не можел да се сдържа, когато говори с другия. Осем години се борил и на осмата година тази страст изчезнала напълно, като Бог му дарил богатството на безстрастието. След това, каквото и да му говорели, него го вълнувало, но не се гневял по никакъв начин. Той бил много кротък, много тих. Но последният път преди тази страст да си тръгне, някой го нервирал, той не реагирал и когато онзи си тръгнал, го попитали:
- Браво, отче! Как успя?
Тогава той изплюл кръв на земята и казал:
- Ето как! Виждаш ли това? Ухапах езика си и така се обогатих със спокойствие!
Не можеш да придобиеш спокойствие толкова лесно. Както казва една жена:
-За всичко е виновен мъжът ми! Когато го няма, се чувствам изключително добре, когато е вкъщи, той е виновен за всичко!
Но не можеш да се промениш без мъжа си. Той ще те направи богата на търпение, и ти ще я направиш богата на търпение посредством проблемите, които единият създава на другия и чрез борбата за тяхното преодоляване. Грешка е да мислим, че когато се промени нашият живот, тогава ще се променим и ние. Носим нашите страсти в нас, където и да отидем.
Не е въпрос на място, а на начин, където и да си- спокоен ли си? Ще бъдеш спокоен навсякъде. Удивлявам се на някои хора и девойки, и юноши. Като ги гледаш и казваш:
-Този човек би могъл да си пасне с всяка една девойка – от гледна точка на характер, той е толкова широко скроен, толкова простодушен, приспособим, докато другите са толкова трудни, защото нямаме богатството на простия и благочестивия живот.
Обаче започват претенциите: "Отче, искам така да бъде, няма проблеми, но ако няма тези черти, няма да можем да живеем заедно".
И избира момъкът от 15 - 20 девойки и все нещо не им харесва и не разбира, че в крайна сметка не са виновни момичетата за това, че не намира подходящата, а виновният е той, който няма за какво да се хване, защото душата му е много бедна на тези черти, за които днес говорим. Помислете за това. Когато казваш: тук не ми харесва, всички околни имат проблеми, но помисли да не би проблемът да е в мен? Защо всички се оплакват от мене - не може всички да се оплакват от мене и всички да са виновни. Това е рядко явление. Трябва да потърся и моята грешка и моята оскъдност.
Старецът Йосиф казал на о. Ефрем:
- Ще отидеш в Дафни да купиш 20 кг райска ябълка и по пътя няма да си отваряш устата. Пред никого. И ако те питат, кой си, как се казваш, кой е твоят старец, откъде си - няма да говориш, ще си запушиш устата.
О. Ефрем му отвърнал:
- Отче, но ако ме попитат многократно, какво ще кажа?
- Няма да казваш!
- И ако настояват?
- Няма да казваш нищо!
Можеш ли да направиш това?
Той го направил. Отишъл в Дафни и казал:
- Искам 20 кг райска ябълка!
- Добре, ще ти дам. Чий си ти?
- Моля ви, 20 кг райска ябълка!
- Да. Ще ти сложа, добър калугер си. Откъде си? От скита?
- В колко часа да мина да взема райските ябълки?
- Чий си, ще ми кажеш ли?
Другият да го върти на шиш и той да не говори, да не казва нищо. Удивих се на това. Защо ли? Защото казах на една жена, която дойде да се изповяда: " Относно това, което ми каза - не го споделяй с никого!
А тя го каза. Каза го. Къде е силата на тази жена? Къде е богатството на душата й? Каква е тази нищета? Онзи, клетият, името си не казал, не е грях да каже – казвам се Ефрем и старецът ми е о. Йосиф. Тези сме. Това страшно ли е ? Той не го казал- защо ли? Защото имал послушание от любов, той се доверявал, обичал, имал вярата в Бога и казвал: "След като старецът ми го казва, ще проявя доверие към моя духовен наставник".
Казваш на друга жена: "Не прави това, ще разбиеш дома си, дръж устата си затворена!"
Тя няма силата на душата и богатството на добродетелта да го направи; не можеш да направиш толкова малки неща.
Старецът Йосиф имал гнойни пъпки на гърба си, фланелата му била залепнала, той се облягал на стената и си търкал гърба, за да облекчи болката. И колкото повече се търкал, толкова повече гнойта залепвала, а той не сменял фланелата и проявявал търпение. И аз имам главоболие понякога и се подлудявам. За едно главоболие нямам издръжливост, а той имал издръжливостта да понесе и болести, и гной толкова време.
Вчера една жена ми писа: "Отче, молете се, от сутринта имам мигрена! Подлудявам и не издържам!"
Нямаме това богатство на светците - да изтърпим едно малко изкушение, а как ще изтърпим големите? Дето казват някои, идва краят на света и аз треперя, като си го помисля, треперя от моето безсилие, а някои го казват ей-така и се радват, има и пророчества, да отидеш там, да видиш там: "Хубаво за това, ама какво ще правим, след като не понасяме малкото?"
Някой ми казва една дума и аз го разбирам погрешно, казва ми една дума и се засягам, тогава как ще издържа големите изкушения сред идващите - както казват - скърби в световен мащаб, как ще успея?
Една вечер не можеш да поръчаш пицата, която искаш да хапнеш, защото нещо е станало, вали из ведро и се обаждат и ти казват: "Знаете ли, разносвачът не може да дойде, навън е страшно и ще дойде след един час!"
И ти казваш: "След един час!? Довиждане!"
И се нервираш: "Цялата вечер ми развалиха!"
Спира токът и животът ти рухва. И как ще издържиш големите неща, след като нямаш търпение дори за малките неща в живота?
И въпреки това тези хора били толкова радостни, толкова утешени, че о. Ефрем казва:
-Бяхме много радостни и много бедни. Много бедни и много радостни. Когато старецът Йосиф умря, нямаше нищо, което да вземеш от килията му, не ни остави нищо, защото нямаше нищо, но бяхме толкова богати, защото имахме всичко.
Ние сега имаме всичко, но въпреки това чувстваме, че нещо липсва в сърцето ни.
Един ден се удивлявах на една хубава къща близо до училището, в което преподавам, и си казвах:
- Ех, да имах и аз един апартамент с такава гледка! - Имаше градина отпред с дървета, горичка и гледах натам.
Веднъж, в десет сутринта вратата на балкона се отвори и се показа една госпожа с инвалидна количка, в която беше парализираното й дете. И казвам: може и да са богати, но и те имат своята болка.
И те имат болка, и те имат скръб, понасят ли я? В състояние ли са? Прославят ли Бога? Проявяват ли търпение? Това са тайните, на които ни учи Църквата и които целият свят не може да ни ги предаде. Светът ни подлудява. Светът ни казва: "Направете това, направете онова!"
И накрая човек взема успокоителни с шепите, за да спи и не може да се успокои. Стресът. Толкова сме бедни откъм божествен покой, откъм Христова утеха. Защо да нямаме това богатство - спокойствието на сърцето ни? Да седнеш вкъщи вечерта и да кажеш:
- Слава Богу, всичко е наред, всичко е наред, какво ми липсва, какво искам и го нямам? Нека прославя Бога!
Господи Иисусе Христе, благодаря ти за всичко! Какво казва майка Гавриила - понякога тя се молела с броеницата, казвайки само Благодаря! Иисусе, благодаря Ти!
А ти не намираш много причини да кажеш благодаря, не намираш. Ако е за оплаквания - имаш.
Питам някои хора на изповед. Имаш ли някакво оплакване от Бога? Кажи ми, сега сме заедно и той започва:
- Е какво да кажа, добре, нямам какво да кажа, ама. . ако детето ми ме беше послушало и не беше направило тази стъпка в живота си, щях да се чувствам по–доволна... Ако мъжът ми не беше купил това място, за което му казвах да не го взема, сега нямаше да се ядосвам... Ако зет ми не беше умрял от рак, 35 годишен Бог го взе, нямаше да негодувам.
Оплаквания, оплаквания, оплаквания и спокойствието отсъстваше от нейната душа. Колко хубаво богатство е да си спокоен, щастлив и утешен човек.
Христос казва „в света скърби ще имате, но дерзайте, Аз победих света!”. В света ще имате проблеми, ще имате притеснения, но имайте дръзновение, защото Аз победих всички проблеми и ако вие сте с Мене, ще ги победите. Можеш ли да победиш проблемите със стреса? Аз не мога. На едно погребение ме видя един човек, който ми каза:
- Много си си побелял!
- Е, станаха някои събития. . .
Какви събития - глупости! И се разболявам от глупости, тоест губя спокойствието си, това богатство, което е в мене, за което всички светци казват, каквото и да стане в живота ти, внимавай, дяволът иска да открадне от тебе това съкровище - спокойствието, тишината, иска да те смути, внимавай да не загубиш спокойствието си, защото на това залага дяволът, да те смути, да се нервираш, да се ядосаш, да започне свръхнапрежението, лекарите, хапчетата, и тогава прави с теб каквото си иска. Внимавай в това нещо. И на мене ми се случва много пъти.
Един християнин казваше: "Да ви кажа нещо, обичам Бога толкова много, че каквото и да ми кажат, най-неприятното да чуя, имам такава любов към Бога, че ако ме оставиш пет минути да се помоля, всичко ще ми мине!"
На тебе колко време ти трябва да се помолиш докато се съвземеш? И казва другият, ама аз не мога да се моля, когато имам проблеми, имам такъв смут, че не мога да се моля. Дори да се моля, не намирам покой.
Когато ходих в православните манастири в Аризона, там през целия ден казват молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, вършат работа, казват молитвата и ги слушаш как шепнат. Стояхме пет дена. Щеш не щеш, и дувар да си, тази молитва влиза по малко в тебе. Аз също я казвах и си мислех, че съм придобил покой - за пет дена и стана голямото чудо. . . дето някои си мислят, че вземаш една броеница и: "Днес вечерта ще се моля и ще видя Бога, за една вечер и искам да видя всичко!"
Ама не става за една вечер, нито за една година, и понякога нито за десет години, освен ако не стане чудо от Бога. И аз си виках, за пет дена, колко е хубаво, Боже, сега намерих вътрешно спокойствие и по никакъв начин не може да изчезне. Щастлив бях, но имах и егоизъм, защото мислех, че съм стигнал до известен покой. Тръгнахме от пустинята в Аризона, беше някъде към два часа, в посока към летището във Финикс, за да отидем в Чикаго на една конференция. По пътя се молехме в нас. Шофьорът на автомобила имаше огромна броеница, като ласо, казваше си молитвата, не говореше, аз го гледах и казвах в себе си: нито ти говориш, нито аз говоря - казвам молитвата, не я казваш само ти, казвам я и аз! И си виках, виждаш ли, всички тук сме духовни човеци, браво! Радвах се. Пристигнахме на летището, сбогувахме се, шофьорът-монах ни каза:
- Отче, радваме се, че ви видяхме!
Аз бях с няколко духовни чеда.
- Заповядайте отново!
- С удоволствие!
Влязохме в летището, отидохме на регистрацията за проверка на билетите, дадох моя билет, след това го даде едно момче от нашата група, а когато другото го потърси, се оказа, че не е в него. Аз междувременно през цялото време казвам молитвата в себе си, бях спокоен и си казвах, че летя в облаците.
Момчето търсеше билета. Аз му казах:
-Билета ти!
- . . .Няма го!
- Положението не е добре! Къде е билетът ти?
Хванаха ме такива нерви, възмутих се, изпотих се, казах му:
- Моля те! - и езика не знаех.
Молитвата беше изчезнала. Нищо. Бях забравил, че Бог съществува, че Той устройва всичко и му казах:
- Какво ще правим сега?- гледаха ни и чужденците.
А този, който беше загубил билета, беше напълно невъзмутим.Той ми каза:
- Добре де, отче какво да правим сега?
- Какво да правим?Тук ще останем!
- Е, отче, ще намерим решение.
- Кажи ми какво ще правим! Кажи ми какво ще правим!
- Отче, моля те, не викай!
Той извади един лист и ми каза:
-Тук имам една бележка, мисля, че това е номерът на монаха, който ни докара.
- Ами ако телефонът му е изключен? Обади му се бързо!
Междувременно служителките на гишето чакаха, отзад опашка, аз така се бях смутил, не знаех къде се намирам, куфари, тревога. Момчето се обади се на монаха и той каза, че не е много далеч. Момчето му каза:
- Отче, виж малко на задната седалка, да не съм забравил билета?
- Да, тук е.
Той го донеси след 30 минути, успяхме и тръгнахме. Успокоих се, толкова много се засрамих от самия себе си, толкова много се отвратих от себе си, но и толкова истинно разбрах себе си, и се зарадвах, и се наскърбих, и всичко заедно, и си казвам: такъв съм в крайна сметка - мислех си, че се моля, мислех си, че съм богат духовно, и всичко това бяха само теории за кратко. Когато дойде изкушението, загубих всичко и в изкушението се оказах нищожен. Това е истина, затова не искам да ходя да говоря с хората, да ме гледат отблизо – остави, по-добре да ме слушаш, отколкото да ме познаваш. Не ви казвам лъжи, Бог и духовният ми наставник го знаят. Когато познаеш някой, си казваш: по друг начин мислех, че е, но сега при контакта, при сблъсъка във всекидневието. . . Така е и с мъжа, когото си възлюбила, и жената, която си възлюбил – в началото си казваш: толкова богат се чувствам, толкова е хубаво с него, а след това, седите, гледате се един други и казваш: "Не чувствам пълнота в живота си, какво да правя сега?"
А имате всичко у дома. Някога си й казвал: "Само да те погледна и се насищам!"
Сега имаш всичко вкъщи и нищо не те удовлетворява. Къде е отишло това щастие? Как обедняхме толкова много сред климатиците, хубавите килими, дистанционните и се чувстваме нещастни? Обхваща ни безумна тревога, губим нашето спокойствие, губим богатството на душата си и накрая единствените, които забогатяват, са психолозите, производителите на лекарства, психиатриите, психоаналитиците.
Казаха на един човек, който искаше да следва в университета:
- Две професии зная, с които винаги ще имаш работа!
- Добре, да чуя предложенията!
-Едната е -не че го препоръчвам - но за да учиш нещо, едното е психолог, психиатър, винаги ще имаш работа, а другата е диетолог.
Отдаваме се на ядене... Четох, че когато чувстваш в себе си някаква празнота, някаква оскъдност, и искаш някакво богатство, тогава храната ти носи успокоение, а дебелината става като крепост, която ни дава сигурност. Много хора го споделят. Един приятел ми каза:
- Когато видиш, че коремът ми расте, да знаеш, че имам стрес!
Казах му:
- Гледам, че напоследък имаш твърде много!
- Да, отче! Истина ти казвам! Не издържам! Проблемите в живота са ме задушили. Искам да се облегна някъде, да се наситя и ям, и се чувствам добре. Така, за малко. И след това ме обхваща меланхолия, защото надебелявам. И от меланхолията пак се отдавам на ядене и пак ме обхваща тревога, получава се порочен кръг, и не мога никога да намеря спокойствие и да спра.
Моля се Бог да дари на всички нас необятното богатство на Своите дарове, на Своята любов, на Своята милост, на всеки да даде това, от което има нужда, а той да го поиска. Каквото искате - поискайте от Бога да ви направи богати. Накрая обаче вложете тази молитва „Господи, дай ми не само това, което искам, но и предпоставка да го задържа правилно и да не го загубя”, защото много пъти Бог ни угажда и ни прави подаръци, които отново губим. Не сме ги употребили както трябва. И така, „Господи, да живея на този свят, колкото време ме оставиш, с моите проблеми, с моите радости и скърби, докато дойда в рая, където всички ще бъдем богати, където ще изчезнат всички наши несигурности, празноти, проблеми, плач и винаги ще бъдем радостни, богати, при богати светци и при нашия пребогат Бог!
Превод: Константин Константинов
