Моля те да не се притесняваш за своя проблем! И той ще се реши, и това ще мине. Ще преодолееш затруднението, през което минаваш сега. Дните са трудни, голямо е терзанието ти. Опитвам се да ти говоря, но е трудно, защото зная, че изпитваш голяма болка. В един момент твоята нагласа към живота се променя напълно и докато дълго време си бил щастлив – дни, месеци, години, изведнъж става нещо, идва лоша новина, някоя връзка се проваля, научаваш за някоя болест, става нещо, което те срива, смазва и изпадаш в униние. И разбирам, че не си добре. Ти сам го казваш и го чувстваш. Аз имам оскъдни сили, но призовавам великата сила на Бога, Неговата велика любов, благодат, обещание. Той ни е обещал, че ще бъде с нас във всеки момент от нашия живот и ще ни помогне, ако Го помолим. Всички Го молим да ни даде закрила, да се намеси и да ни върне отново радостта, която сме имали. Щастието е голямо доказателство за духовна свежест в живота ти, в душата ти. Когато си щастлив, когато си въодушевен, когато си пълен с вдъхновение, жизненост, кураж за живота, се събуждаш и всичко е красиво. Това е доказателство, че имаш живо съприкосновение с Бога, докосваш Го и в теб текат живителни сокове.
Бог е Изворът на живота. Когато Го докосваш, приемаш от Него сила. С други думи, когато си щастлив, радостен, жизнен, с настроение, с желание за живот, това означава, че в онзи момент чувстваш Бога и Го докосваш, защото радостта е доказателство, песента е доказателството, дори свиркането с уста е доказателство.
Понякога, когато си щастлив, ти се иска да изпееш някоя песен, да танцуваш, да подскочиш – именно това нещо влиза в теб и кара сърцето ти да тръпне от щастие, да се окрилява от въодушевление, лудост, екстаз, от радост. Това означава, че Бог е в тебе. Сега обаче не е. Но, за да получиш помощ, трябва да имаш твърда вяра, че Бог ще ти помогне. Нужна е голяма вяра, голяма увереност в сърцето, голяма надежда в силата на Христос.
Вярваш ли? – Христос често питал това хората, към които се обръщал, които били страдащи, болни, с душевни проблеми, обсебени от нечисти духове, измъчени, бедни, онеправдани, с толкова пороци, недостатъци и бреме в тяхната душа и искали да оздравеят, да се освободят от своя плач, скръб, самота, меланхолия. Господ ги питал – вярваш ли? Какво ще рече вярвам: откривам се, доверявам се, представям си изцелението, което Христос идва да ми даде, още в сърцето си го представям, преди да ми го даде. Чувствам го предварително, наслаждавам му се и това нещо активира чудото и помага то да се случи.
Когато в живота се чувстваш зле и си отчаян, когато накрая вярваш в твоя неуспех, вместо да повярваш в решението на проблема, когато отдадеш сърцето си повече на драмата, която те очаква, на безнадеждността, която идва, на отчаянието, което те обхваща, е, как тогава да се промени животът ти? Как? Случва се това, което казва Господ – да бъде според вярата ти! Това, което вярваш (че ще стане), в крайна сметка го привличаш върху себе си. Повярвай в Христос, в Неговата сила, любов, не подценявай себе си толкова много, не си мисли, че си се е родил, за да претърпиш тотална катастрофа, траен провал, за да се оплакваш и да се отчайваш. Не! Ти не си създаден с тази цел, а за да се радваш, да се наслаждаваш, да преодоляваш проблемите.
Сега умът ти е помрачен, защото имаш някакъв проблем. Сега минаваш през някакво голямо изпитание и чувстваш и гледаш всичко през твоите очи, които са помрачени, насълзени, страдащи и всичко ти изглежда безнадеждно. Каквото и да ти кажат, дори едно новородено да ти донесат, което всеки който види чувства надежда, че това е животът, това е радостта, това е свежестта! Но не и ти. Теб нищо не те докосва в този момент. Въпреки това и ти преди известно време, когато се чувстваше добре, беше щастлив, имаше радост в душата си, тогава това детенце „говореше” в твоята душа. Ти сам го гледаше и това ти доставяше радост, както и дъждът, който валеше, те караше да се чувстваш творчески настроен. Всичко „говореше” в твоята душа, всичко беше повод и стъпало да се изкачиш по-високо. Сега обаче, когато се чувстваш зле, нищо не работи, системата е блокирана и повредена. Не оставяй това нещо да надделее, да те смаже, а повярвай в Христос, помогни на душата да се пробуди, да се съживи, помогни на душата си. Как? Това, което правиш сега, също е голяма помощ за тебе. Да слушаш да се говори за твоя проблем, да се опитват да го разберат и да те извадят от него. Велико нещо е да можем да мислим за това, което имаме, да го доближим, да го докоснем, да го „обелим”, като глава лук, и виждаш всяка люспа, всеки слой. Така и ти имаш нужда да видиш какво става с теб. Какво е станало? Погледни логически на това, което е станало, защото твоите чувства прекалено много са те помрачили и разболели. Чувствата доминират в теб и са те смазали. Чувствата също са свети, както и нашият разум. Помисли малко. Помисли логически за твоя проблем, за това, което вътрешно те изгаря и занимава. Колкото и сега да се чувстваш зле, мисля, че можеш да помислиш върху тези неща, които ще ти кажа по-надолу. Ще ти кажа как да мислиш логически, когато болка е на път да те смаже.
На човек му е трудно сам да преодолее своя проблем – каквато и музика да слуша, каквито и съвети да му дават. Хубаво е да ти дават утешителни съвети. Сякаш съм си изгорил ръката на котлона, а ти ми говориш и ме утешаваш. Това е хубаво. Но колкото и да ме утешаваш, ще ми мине, когато изгореното място се възстанови напълно, дотогава аз няма да се избавя от болката. Трябва да мине време, за да оздравее ръката ми. За мене е утеха, че си ми казал една блага дума. Но след това думите ще спрат, ще гледам изгореното място и ще трябва да минат една-две седмици, за да се затвори и успокои раната. Въпросът е чрез болката, чрез това „врене и кипене” душата ти да омекне, да се смекчи. Ако можеш, погледни с очите на твоята душа напред във времето, след един-два месеца, година, и помисли – сега страдаш, но ще мине време, което, както казват, лекува. Това е истина. Спомни си през колко неща мина в миналото, колко плака, каква болка изпита, как нямаше желание да правиш каквото и да е. Как искаше да отидеш на работа и да кажеш напускам! Не искам да се върна на работа! Не искам да говоря с мъжа си, да пак да готвя, да правя каквото и да е! Въпреки че имаше право да казваш това, защото така се чувстваше, след месеци, след време, постепенно започна да се съживяваш. Другите постоянно те виждаха да плачеш и да си в меланхолия, докато веднъж, когато беше на гости, не те видяха да се усмихваш леко, да чуваш шегите и да се усмихваш, а след една година вече ведро да се смееш. Ти, който сега, както тогава, казваш, че изключено е да се засмея повторно в живота, да се зарадвам отново, толкова съм зле!
Не си зле. Това, което сега те занимава, те кара да се чувстваш зле. Ти обаче не си зле! Минаваш през неприятни неща, но не си зле. Защото, ако кажеш зле съм!, сякаш казваш, че душата ти е потопена в отчаяние. Твоята душа обаче е потопена в Христовата надежда, в благодатта на Светия Дух, в св. купел, в който си влязъл, и там са всички дарове, дарования и сокове на Светия Дух. Плодът на Духа е любов, радост, мир, радостта е в теб, тя е дълбоко в душата ти, но проблемът, който сега имаш, засенчва радостта, той се е появил внезапно в живота ти. Това без малко да те смаже. Този проблем обаче, който се появил, е на повърхността, в помислите, в мислите, в очите, които е помрачил, вгорчил и разболял. Както пише св. ап. Павел, сърцето дълбоко в себе си има плода на Духа: любов, радост, мир дълготърпение, благост, кротост, вяра, въздържание. Всички тези плодове на Светия Дух съществуват в теб. Дълбоко в тебе ти си щастлив човек, защото си Божий човек, а терзанията, през които минаваме и много ни боли от тях, са терзания от помисли, терзания от това как филтрираш събитията, как те докосват и именно всичко това те смачква и смазва.
Тук възниква въпросът, каква е нашата духовност, дали сме духовни хора? Дали Бог знае за това, през което минаваме? Ще побързаш да кажеш: е, знае го, и какво от това? Въпросът не е дали просто е чул и видял, а нима това не е под Неговия контрол, нима Той не устройва нашия живот, нима Той не е допуснал да стане това? В мига, в който това е станало, Бог не е ли казал: да бъде! Нека стане!? Тук ще уточня двата вида воля в Бога, както учат светците. Когато Бог иска да стане нещо, което е съгласувано с Неговото блаженство, щастие, радост и слава, Той казва: да бъде! Например, да създадеш хубаво семейство, да родиш напълно здраво дете, да водиш щастлив живот, да помислиш нещо красиво – това е Божията воля, както казват, по благоволение, по Божие благоволение; от глагола благоволявам: смятам за много добро това, което става и ми харесва.
Съществува и друга Божия воля, която се нарича воля по допущение. Бог го допуска. Например някоя пътна катастрофа, някакъв инцидент, нещастен случай. Някоя кола е катастрофирала, някой е ранен сериозно или е загинал и някой казва Бог така е поискал! И другият губи надежда и казва: какъв е Този Бог, ако иска да загиваме? Тук нямаме предвид, че Той иска да води нещата към смърт и се радва на това. Тук Божията воля е по допущение. Бог е допуснал да стане; едно е да допусне нещо, а друго – да го предизвика. Някой ще каже не е ли могъл да го предотврати? Да направи нещо? Да, могъл е, но тук именно спираме да говорим, да обясняваме, тук именно реално не знаем и не можем да разберем начина, по който Бог „мисли”. Не можем да разберем Неговите тайни. Тази тайна не я разбираме. Ние обаче разбираме, че Той със сигурност го знае. Тази мисъл, ако искаш, ако сега много те боли, дори това може да не ти помогне, но ако искаш, можеш да помислиш за това, да се утешиш и да кажеш това нещо, през което сега минавам, Бог го гледа, Той промисля, наблюдава го и е наблизо. Той е дал Своето съгласие, подписал го е преди да стане и е казал за него: да! Ще рече, че това не е случайно. Нищо не е случайно в твоя живот.
Естествено днес, когато стенеш от болка и плач, не разбираш това. И имаш право, никой не те укорява. Но след пет месеца, след една година, когато погледнеш назад към тези събития, към тази болка, тогава ще разбереш, че в крайна сметка това не е било зло, а е довело до нещо добро: зрялост, по-мека душа, по-чувствително сърце, по-смирена воля, по-малко високомерие, по-малко егоизъм, навярно по-малко нерви, претенции и грубост. Може би в миналото на никого не си прощавал и никого не си разбирал. Накрая ще излязат много добри неща. Сега не го разбираш. Ще ми попиташ защо ти го казвам – казвам ти го, защото, както казахме, призовавам твоя разум, който сега си отстранил. Ти си допуснал твоите чувства, болката, отчаянието, безнадеждността да властват над теб, позволил си на меланхолията да те сломи, разболял си се душевно, напълно си се сринал. Аз ти подавам ръка или по-скоро ти подавам Христовата ръка, защото, ако хванеш моята ръка, заедно ще потънем. Ако хванеш моята ръка, и аз може да съм като теб, но хващаме ръката на Христос и казваме: Господи, издърпай ни навън! и се опитваме да си припомним, че събитията в нашия живот не са неизвестни за Бога.
Мисля, че е голямо облекчение за твоята душа това, че Христос знае какво ти се случва и след като Всемогъщият, Преблагият, Премъдрият, Великият и Удивителен Бог го знае, се предавам, доверявам се, както на лекаря, при който отиваш да ти направят сериозна операция. Виждаш болка, апаратура, инструменти, които приличат на инструменти за убийство, защото имат острие, което ще те среже, ще те накара да изпитваш болка, ще направи разрез в твоята плът, вътрешност, сърце и твоето чувство ти казва: полудявам! Разумът обаче ти казва: той е добър лекар, който ме обича и иска моето добро! Зная го, обеща ми, че ще ме излекува! И какво правиш? Поставяш разума в действие и се доверяваш, оставяш се, предаваш се. Не съществува случайно събитие в твоя живот. Раздялата, при която другият те напуска и си тръгва, не е случайна раздяла. Дори да си виновен, дори да носиш голяма отговорност, сега не търсим виновни и не искаме да се караме на някого или пък да кажем върви да потърсиш сметка и да се скараш! Друго ти обяснявам – това, което е станало, не е случайно, а Бог го е проследил.
Дори да са направил грешка, отново можеш да се върнеш в пътя, но за да стане това, трябва първо да се успокоиш. Казвам ти всичко това, за да се успокоиш. Успокой се преди отново да тръгнеш да говориш, да звъниш по телефона на твоя човек, на твоето дете, с което си се скарала, в работата, от която са те изгонили, на човека, от когото си била силно огорчена. Недей да правиш каквото и да е, когато душата ти ври и кипи от възмущение, горчивина, нерви, омраза, завист. Тогава никой не може да постъпва правилно. Първо разбери всичко това, което казваме. Първо утихни. Първо се успокой, остави всички тези неща да се уталожат дълбоко в сърцето ти, както бурното езеро, когато се успокои, тогава може да видиш какво става на дъното и да направиш нещо. Както хубаво казва старецът Паисий, когато има вълни в морето, не ходим да ловим риба, а чакаме първо нещата да се успокоят, морето да утихне и след това да видиш какво става. Така и при теб. Скръбта те е задавила и не те оставя да мислиш. Сега дори не можеш да се помолиш. Разбирам го. Каза ми го една госпожа, която изпитваше голяма болка и й казах да се моли, а тя ми отговори: В това състояние дори да се помоля не мога! Защото не можеш да се помолиш, бидейки задавен от скръб. В това състояние обаче се опитай от теб да излезе малък вик, лека въздишка и да помислиш за тези прости неща, т. е. че Бог знае за това, което става с теб. Всичко е под контрол, не може да стане нищо повече от това, което Бог е допуснал в живота ми, и ако го допусне, ще стане, каквото и да правя, значи, за мен е от изключителна полза да се предам на Неговата воля и да не се противя там, където не мога.
Не можеш да се противиш на Бога, на събития в живота така, както идват. Затова най-щастливите и най-радостните хора са тези, които, както си забелязал, се оставят Бог да ги води и когато някъде трябва да се противопоставят, те го правят, но без да се съпротивляват на Бога, а след като са се успокоили, гледат хладнокръвно какво трябва да направят, а не под въздействието на паниката. Някои сме много припряни и в такъв момент единственото, за което мислим, е да се обадим по телефона и да наругаем другия. Така обаче допълнително обременяваш себе си. Припряността в тези моменти не е добра, защото изричаш лоши думи и вършиш пагубни действия.
Ти можеш да се успокоиш, да седнеш в някоя стая, там, където си, успокой се и остави да мине този ден. Той не е загубен, изобщо не е загубен. Това е ден, в който се трудиш духовно, Бог извършва твоето спасение и чрез болката те изцелява. Нужно е търпение. Това не е загубен ден, а ден, в който можеш да проявяваш търпение, днешният ден не е загубен, защото, въпреки че чувстваш голяма болка, това е денят, в който узряваш, в който помъдряваш, в който – кажи го – се освещаваш. Сега се освещаваш – това е велико нещо! Твоето освещение, святостта на твоята душа. Така я постигаш, чрез това, през което сега минаваш. И постепенно ще видиш, че си направил грешки, че другият също е направил грешки и пак ще си спомниш, че Бог е знаел, че ще се случат грешки в живота ти. И какво да правим? Да се успокоим. Видял си грешката? Успокой се! Разбрал си, че ти си сгрешил? Успокой се, не е нужно сега, когато си го разбрал, да се отчайваш втори път, а кажи: Бог допусна и направих сериозна грешка в моя живот. Той го позволи. Навярно и от това ще науча много неща. Поне научих какъв човек съм. Велика мъдрост и успех в живота е да разбереш кой си, да видиш себе си и ти си много успял човек, защото откри своя огромна грешка и грях, т. е. постигнал си нещо много важно. Ама, какво постигнах? – ще кажеш ти. Сега казваш, че съм постигнал успех, а аз направих огромна грешка! Постигна успех, защото я осъзна, разбра и осмисли. Приеми това, смири се, приеми що за човек си, приеми своя характер, твоята душа, и когато видиш това спокойно и хладнокръвно и си припомниш, че Бог те обича въпреки твоя огромен грях, тогава ще се усмихнеш. На душата ще й олекне, на лицето ти ще се появи широка усмивка и ще казваш: аз съм окаян човек, много лош, но веднага щом съм готов да заплача за това, Бог идва и ми казва: да, знаех, че беше лош човек и допуснах да стигнеш – в миналото – до този ден, в който осъзна, че си един лош човек, който направи сериозни грешки в живота!
Сега, този, който смята, че за нищо не е виновен, а другите са виновни за неговите проблеми, е готов да протестира. Почакай! Да, зная. И ти, който си разбрал, че други са виновни за твоята голяма болка, ти също не бързай, припомни си същата истина, която казах по-рано, че Бог го е допуснал. Какво допусна Бог? Да дойдат и да се отнесат така зле с мене? За всичко, което тегля, другите са виновни! Другите ме онеправдаха, те ме обидиха, изоставиха, огорчиха! Да, тези другите, случайно ли са се оказали в твоя живот? Нима Божията любов не е допуснала това? Ако Бог е искал различен план за теб, нямаше ли да предотврати това? И ти казваш: нима съм обречен постоянно да бъда с тях и да ме обременяват, да ми се подиграват, да ме онеправдават и аз да стана жертва? Е, добре, ако казваш така, явно сам си си виновен, аз не казах нещо такова. Казах обаче да оставиш този бунтовен дух.
Ако разбереш, че всички други са те онеправдали, че те са виновни за това, че се чувстваш зле, че отговорността е тяхна, първо, какво казахме да правим при всеки проблем – успокой се! Успокой се вътрешно! Утихни, спомни си, че това, което е станало, не е случайно, Бог го е допуснал и когато се успокоиш, виж какво ще правиш оттук нататък. Ще продължиш да бъдеш заедно с тях, за да се осветиш, да се научиш да ги обичаш, тъй като Бог те призовава да бъдеш отново с тях; или сигурно вече е време да си тръгнеш от тях? И да се избавиш от този натиск, но вече по различен начин. Това е разликата. Ще си тръгнеш от тях, ще стъпиш в живота си, няма да си жертва, човек, с когото другите правят каквото си искат, но не с омраза, не с нерви, не със злоба, не с горчивина. Това е разликата, за която ти говоря днес. Преди всичко почувствай Бога, Неговия промисъл, мъдрост, присъствие и съприкосновение с Него, което нямаш. Нямаш го. Защото не може да го имаш, да осъзнаваш всички тези неща и да изкарваш омраза и нерви в твоето общуване с хората. Тогава сякаш не познаваш реалността. Сякаш имаш най-голямата болест, която се казва невежество. Непознаване на духовната истина в живота ни. Какво казал Господ, когато Го разпнали: Отче, прости им, те не знаят какво правят! Той разбирал в онзи миг какво ставало. Какво? – че тези хора около Него не знаят какво правят. Затова Той нямал нерви, омраза, немилосърдие, а разбрал, че пред Него стои тълпа, която живее в безкрайно неведение. Нима Христос не знаел кой стои пред Него? Хората обаче не съзнавали това. Господ обаче оправдал Своите създания. Защото Господ няма нужда от това да ни се гневи, за да се успокои, няма нужда да онеправдава хората, за да изпита удоволствие. Неговото удовлетворение било в това да ни разбере. Деца Мои, разбирам ви! Не ви се сърдя, а ви обичам, отвръщам на вашата омраза с любов и се моля на Бог Отец да ви разбере и да прояви състрадание към вас! Затова Той казал: Отче, прости им, те не знаят какво правят!
Нека в нашата болка осъзнаем, че и другите, каквото и да са направили, са го направили, бидейки в неведение. Бог е допуснал тези хора да се повяват в живота ти и да те накарат да изпиташ болка, да се намери този жесток мъж, тази странна жена, която ти измени, огорчи, заряза те, накара сърцето ти да кърви. Той е допуснал цялата тази болка в работата, вкъщи, в офиса. Каква е твоята болка? Нима всички болки не си приличат? Болести, проблеми в междуличностни, съпружески, колегиални отношения, с децата, с родителите, родствени връзки. Когато вътрешно се успокоиш, не тръгваш да отмъщаваш, не правиш погрешни движения, как да го кажа, придобиваш друга мъдрост в твоето поведение и гледаш мъдро на нещата, защото в противен случай сякаш се караш с Бога. Когато тръгваш да се караш с някой човек, Бог те гледа отгоре и казва: добре, нима Аз не знаех, че ти пратих този човек?! Значи сега хулиш и Мен? Ти казваш: не те хуля, Боже мой! Мен хулиш, защото Аз го изпратих при теб. Аз оставих да стане това в твоя живот. Защо? Защото исках да научиш определени неща. Какво искаше да науча, Боже мой? Този човек ме предаде и Ти искаше да ме научиш на какво – да ме предават? Да, исках да научиш, че въпреки че някой те предава, за Мене ти си важен. Първо. Исках да научиш, че въпреки че някой те предава, ти можеш да се изправиш в живота и твоята ценност не зависи от това какво правят другите спрямо теб, защото, за съжаление, копнееш другите да ти казват, че са с теб, подкрепят те, никога няма да те предадат и от всичко това ти си „засмуквал” живот. Тези неща са те крепели и Христос казва: ето, накараха те да изпиташ болка, огорчиха те, какво означава това, че не си ценен? Няма да се изправиш на нозе? Ти не си ли личност? Нямаш ли душа? Значима, безсмъртна, създадена от Моите ръце, понеже другите са те предали? Ето как чрез болката ще излезе нещо добро за теб, защото Аз допуснах това. Потърси доброто, но за да го потърсиш, е необходимо отново да се успокоиш, да утихнеш – сега чувствата те задавят и плачеш, удряш се, хващат те нервите и ти идва да хванеш възглавницата и да я разпердушиниш, да си удариш главата в стената – не го прави. Някой човек сритал вратата, трети счупил прозорците – това не е решение. Нещо добро трябва да излезе от това състояние и да разберем, че докато всички казваме, че сме духовни хора и ходим на църква, когато дойдат проблемите, се оказваме много лоши ученици. Не казвам това, за да се отчаем, а просто да придобием малко повече себепризнание и себепознание. Такива хора сме. Душата ни бавно се съвзема. Дългото време, от което се нуждаем, за да се съвземем, показва колко далеч сме от Бога. Когато се нуждаеш от три седмици, за да се съвземеш от горчивината, която някой човек ти е причинил, това показва, че за три седмици всички тези истини и съприкосновение с Бога не са съществували в душата ти. Означава, че за три седмици съприкосновението ти с Бога, това, което е съединявало душата ти с Бога и ти е предавало Божията благодат и енергия, това съприкосновение с Бога е била загубено. Ти си бил като самолет, който не знае къде да се приземи, защото е загубил връзка с контролната кула. Загубен в пространството. Полетял си и не си знаел къде отиваш. Не си знаел къде се намира летището, за да се приземиш, къде се намира пристанището, за да пуснеш котва. Така страда нашата душа.
Това е разликата между нас и светците, че светците са минали през същите неща, но не са се нуждаели от толкова много време, за да влязат отново в съприкосновение с Бога. Ако сега се чувстваш добре, но телефонът ти иззвъни и ти кажат някаква неприятна новина, ако този, който те обича, ти изпрати смс и ти каже: искам да се разделим!, ако тези четири думи искам да се разделим! те сринат и почувстваме болка значи сме далече от Бога. Дотогава си мислел, че плуваш в океан от щастие. И казваш: защо Бог ми причини това? За да ти покаже, че не е възможно твоето щастие да зависи от това, да се сриваш, ако някой те напусне и да чувстваш, че душата ти няма сила да продължи напред и без него. Имаш сила и с него, и без него. Имаш щастие в твоето сърце, което няма да ти дадат връзката, парите, ястията, къщите, покупките. Не. Трябва да го намериш в себе си и всички тези събития ни помагат да разберем, че сме се хванали за неща, които изтляват, изчезват и след това ги няма. Както кулите на морския бряг, които детето строи. То се радва, но идва една вълна, внезапно идва друга още по-силна, която събаря кулата и то се наскърбява. Защо? Това е кула, детенцето ми. Стъпил си върху нещо, което си построил с пясък, но пясъкът не може да те крепи в живота. Едно е да казваш хубаво си прекарваме заедно!, а друго, че без тебе животът ми няма смисъл! Едно е да казваш: харесва ми твоята любов, общуването с теб, работата, която имам, децата, които имам, колата, и друго – не мога да живея без тези неща, това е моето щастие, всичко в моя живот! Всички удари, които понасяме в живота, показват, че това, което сме обикнали, което сме очаквали, което сме абсолютизирали и към което сме били привързани, накрая не е било всичко, защото, ако беше всичко, нямаше да изчезне, но всички тези кули падат като изкуствени пясъчни кули на брега на живота.
Ето, нещо добро може да излезе от всичко това: да разбереш тленността на човешките неща, да разбереш красотата на душата ти, силата на твоето сърце и Бог да те усъвършенства през болката и да ти даде по-голяма радост отпреди, да ти даде мъдрост оттук нататък да правиш по-правилни движения, по-внимателни стъпки, да не оплескваш нещата толкова често и следващият опит и усилие да бъдат по-старателни. Затова много хора, които са изпитали голяма болка в живота си, след това са по-приземени. Една девойка, която имала приятел, който се отнасял много зле с нея, след това внимава и се научава да не се разочарова. Затова сме християни. Това е разликата. Там, където за другите започва разочарованието, ние започваме да се очароваме от Бога, от очарованието на нашата собствена душа, от красотата на силата, която Бог дарява в нас, от отражението на Христовата слава в нас, която чувстваме да става и наша слава и придобиваме опит, мъдрост, благоразумие, разсъдителност, просветление, т. е. нещата, които ни липсват.
Преп. Павел Препрости отишъл у дома си и видял жена си, която в онзи час го предавала с друг мъж, но не били нужни нито години, нито месеци, за да се съвземе, както ние бихме правили. Ние първо нямаше да й простим, нито умът ни щеше го побере, нито щяхме го понесем, а щяхме да се чувстваме толкова подценени, окаяни, предадени, руина. Щяха да са ни нужни дълги години, за да се успокоим и щяхме да изкарваме отрова от устата си, а той – ученикът на св. Антоний, виждайки жена си да постъпва така, й казал: Не се безпокойте! Довиждане! Той тръгнал и казал ще се отдам на Бога! Ще намеря първата любов (т. е. любовта към Бога)! Естествено човек не си мисли, че той изобщо не се е наскърбил, но не било нужно да се срине, душата му да се смаже и да минат години, за да се усмихне отново.
Това искам да ти кажа, че твоето чувство и болка са помрачили ума ти, объркали си мислите ти, виждаш всичко в черно, гледаш много отчаяно, прекалено дълго си притеснен и години наред не си се усмихвал. И когато години наред не си се усмихвал, сякаш казваш години наред не съм докосвал Бога, а през цяло това време четеш духовни книги и ходиш на църква. Да, ама какво правиш? Имаш ли съприкосновение с Бога? Докосваш ли Бога, Който е като поток, който тече и доставя радост и мир, щастие и усмивка. Затова нека трите нещастни години станат две, двете да станат една и ти, който от една година не си се усмихвал, час по-скоро се усмихни, „кликни” по бързо, направи „святото кликване”. Светците са имали постоянно съприкосновение с Бога, пребивавали постоянно пред Него, което какво означава – означава, че пребивавали пред Бога и Го съзерцавали, чувствали, дишали и не било необходимо много време, за да се съвземат. Някой им казвал нещо обидно, а те приемали го с ума си и го потапяли в сърцето, което обаче било щастливо и радостно и автоматично всичко се изтривало. Нарекли ги еди-как си, похулили ли ги, подценили ги, обидили ги, никой не ги искал – те слушали малко, на повърхността на сърцето им се появявали две вълнички, но на дъното чувствали радост и, край! Това е разликата между нас и светците.
Трябва да съкратим времето на нашето нещастие, скръб, меланхолия. Скъсали са те на някой изпит, малко ще се наскърбиш и ще продължиш да четеш. Поплачи малко и продължи с радост твоя живот; ще се смутиш малко, но това малко да не става много, а да бъде краткотрайно. Нека усърдно молим Бога, нужна е силна молитва към Бога, жажда, копнеж, нужно е човек да закопнее и да каже: Боже, моля Те, помогни ми да се държа за Теб, да мисля за Теб, да Те усещам, помогни ми в мен постоянно да се движи Твоята кръв, дух, мисъл, за да не могат да влязат други мисли, помисли, състояния, дай ми Твоето състояние! Да бъда настроен постоянно към Твоето състояние и всичко друго, което иска да влезе, да не може. Как ще влезе? След като говоря с Христос, виждам Бога, чувствам Неговата любов, честта, която ми оказва, достойнството и силата, които ми дава. Ти ще дойдеш да ми кажеш нещо, но в онзи час аз гледам Христос, поглеждам те малко и отново гледам към Него. И това, което ми каза, и това, което ти е казал някой и те е накарал да изпитваш болка, колкото и да е тежко и да те боли от него, ти отново гледаш Христос. Дано това кликване на душата стане по-бързо, да бъдем бодри и бързи. Това са хубави неща. Това ще даде решение на твоя проблем. Защото днес те видях малко наскърбен и ти казах тези думи, които се моля да станат повод за по-пламенна молитва към Бога и съприкосновение с Неговата сила, любов, присъствие! Проблеми винаги ще има. Просто си припомни какво казахме и съкрати времето на твоята скръб, за да се увеличи радостта от Христовото присъствие!
Превод: Константин Константинов
Снимка: Стефка Борисова
