Продължение от Писмо седмо

ПИСМО ОСМО

1. Обични в Господа, пиша ви като на чада, които сте скъпи на вашите родители!

Ако чадата по плът подражават на своите родители и се помиряват с тях, родителите ги обичат от цяло­то си сърце и ги удостояват с много повече почести, отколкото другите си чада, които не им се подчиня­ват. И ако придобият нещо добро, те го съхраняват за децата, които ги слушат и им подражават. Следовател­но, ако родителите по плът постъпват така, то колко повече нашите духовни отци желаят да преподадат сво­ите дарове на чадата, които ги слушат и им подража­ват!

Ето защо, скъпи в Господ, които обичам от цялото си сърце, искам да бъда постоянно сред вас, за да ви виж­дам и благославям, тъй като установявам, че привърза­ността, която показвате, подражанието ви на мене и вашето завръщане към Бога са искрени.

Тъй че вие сте в моето сърце (срв. 2 Кор. 7:3). Занап­ред аз ще се моля на моя Бог ден и нощ, за да ви удостои с даровете, които Той ми даде единствено по Своята милост, а не по моите заслуги. Това е наистина голямо­то съкровище, което ми даде нашият Господ и аз Го мо­ля Той и на вас да ви го даде! Това е най-голямото ми желание, а денонощната ми молитва е вие да бъдете с мене там, където и аз ще бъда, след като напусна това тяло. Впрочем Господ винаги ми е откликвал - от детст­вото, та до днес. Затова и зная, че Той по Своята бла­гост ще изпълни това мое прошение.

Продължение от Писмо шесто

ПИСМО СЕДМО

Антоний ви поздравява, скъпи в Господа братя: ра­достта да бъде с вас!

Няма да се изморя да се връщам към спомена за вас, членове на вселенската Църква. Знайте това: любовта, която храня към вас, не е чисто плътска, но е духовна и е според Бога, понеже любовта, която е само плътска, е слаба, не­постоянна и непрекъснато надвивана от променли­ви ветрове.

Тези, които имат страх от Бога и пазят заповеди­те Му, са Негови служители. Едно такова служение още не е съвършенство, а е правда, която ни води малко по малко към Духа на осиновението (Рим. 8:15). Ето защо пророците, апостолите, съборът на светиите, тези, които бяха избрани от Бога и им се повери апостолската пропо­вед, всички бяха запленени от Иисус Христос по благост­та на Бог Отец. Всъщност св. апостол Павел казва: „Павел, раб на Иисус Христос, призван апостол, отреден за Бо­жието благовестие" (Рим. 1:1); „Ето защо аз, Павел, съм окованик Иисус Христов за вас, езичниците" (Еф. 3:1). Тъй че писаният Закон да ви бъде в помощ при святото ви служение до деня, когато ще ви бъде дадено да обуз­даете страстите и да придобиете съвършенство в свя­то упражняване на добродетелта благодарение на дара, който получиха и апостолите.

„Бог е любов", „християнството учи на любов", „най-важната християнска заповед е обичай ближния си"... Често чуваме всичко това. Но за каква любов става дума? Какво е любовта от гледна точка на Евангелието? Нека се опитаме да изясним.     

Основните източници, на които християните се опират, когато говорят за любовта – това са Евангелието, разказващо за живота и учението на Господ Иисус Христос, и посланията на Неговите ученици – апостолите.

В Евангелието Христос казва, че Бог дава на хората само две ключови заповеди и те се отнасят за любовта: Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; – казва Спасителят, – а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците (Мат. 22:37-40). „Законът и пророците“ – това е цялото учение на Стария Завет, многобройните предписания и заповеди; всичко, което проповядват древните пророци. Всички повеления и закони, дадени от Бога, съдържат в сърцевината си любовта като първооснова – ето, това има предвид Христос. Защото заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самия себе си – ще обясни впоследствие апостол Павел (Рим. 13:9).

Продължение от Писмо пето

ПИСМО ШЕСТО

Надареният с разум човек, който се готви за отговор при Христовото пришествие, трябва да знае това, което съответства на духовната му природа. Който познава себе си, познава също и Божия план на спасени­ето, осъществен от Твореца, и всичко онова, което Бог прави за Своите творения.

Скъпи в Господа чеда, умолявам ви в името на Иисус Христос, вие, които сте като мои собствени членове и сънаследници на светиите, постъпвайте така, че Бог да ви дарува дух на мъдрост, за да отличите и разбере­те, че голямата любов, която ви поднасям, не е плътс­ка, а духовна обич в името на Господа. Има ли смисъл да спо­менавам земните ви имена, след като те са преходни? Ето защо при нощната си борба с ангела Яков не си е сменил името през цялата нощ, но едва след настъпването на деня е получил името Израил, което се превежда та­ка: „Дух, който вижда Бога“ (Бит. 32:24-28).

Преди 175 години се появява един превод на църковнославянски език на службата в чест на свети патриарх Фотий Цариградски, живял през 9 век. Службата била съставена от Ставрополския митрополит Константин (Типалд), ректор на Халкинската богословска школа през 19 век, а преводът е на преподавателя в тази школа по църковнославянски език йеромонах Неофит п. Петров Рилец, както сам той се подписва.

Свети Фотий, чиято памет се почита на 6 февруари – деня, когато е починал, бил известен богослов на IХ век, преподавал в Магнаурската школа. При него учил свети Константин-Кирил. Заради своите изключителни дарования и високо образование през 858 г. Фотий бил избран за цариградски патриарх. Той насърчил свети Константин да стане християнски просветител на славяните. Борил се против изопачаванията на християнството и често изобличавал византийските императори, когато те подкрепяли еретиците. Бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол, докато най-после умрял в заточение на 6 февруари 893 г. Тъй като се е упокоил далече от столицата и в немилост, годината на смъртта му явно не е записана в патриаршията и се сочи различно: 891, 893 и 897.