За православните християни Рождество Христово не е яденето и пиенето по празника, нито подаръците, които взаимно си правим, още по-малко са почивните дни, колкото и да са те на брой. За вярващия човек основното е благодарността и възхвалата към Бога за Неговата любов и милост. „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3:16). Заедно с тези обичайни за вярващите хора прояви на молитвена благодарност и възхвала на Бога се нарежда и евхаристийната страна на празника – след съответната подготовка те се причастяват с Тялото и Кръвта Христови по време на св. Литургия. С други думи, богослужебната страна на празника е водещата, даващата смисъл на празника, а всичко останало е следствие от правилното разбиране и практикуване на християнската празничност.
С наближаването на Рождество Христово отдалече, повече от месец преди това, започват да се пеят химни в чест на Въплътилия се и Родил се „заради нас и нашето спасение“ Божи Син. В навечерието на празника се засилва това присъствие на рождественските мотиви във всяко богослужение от дневния кръг: вечерна, утринна, часове, литургия. За да стигнем до утрешния ден, 24 декември, когато след утринната ще се отслужат последователно четирите празнични, наричани велики или „царски“ часове.1 За отбелязване е и „славата“ на 9-ия час, която по подобие на стихирата от 15-ия антифон на Велики петък започва тържествено: „Днес се ражда от Девата Онзи, Който в дланта Си държи цялата вселена...“. След това ще започне св. Литургия на св. Василий Велики, обаче по един особен начин: тя започва с началния литургиен възглас „Благословено е царството на Отца, Сина и Светия Дух...“, но веднага продължава последованието на вечерната за следващия ден – Рождество Христово. От входа на вечерната богослужението рязко се промена. Този „вход“ става вход на Литургията, която нататък се изпълнява по обичайния за Василиева литургия начин.
Макар и частично отслужена, вечерната не се изпълнява повече в обичайното време – вечерта преди Рождество Христово. В църквите, където се извършва така нареченото „всенощно бдение“,2 вечерта преди празника ще се отслужи утринната, т. е. втората част на това бдение. Това ще покаже у нас и БНТ-1 в обичайния час (18-19 ч.). Сутринта на празника в повечето наши църкви ще се отслужи утринната и след нея Златоустовата св. литургия. Където е служено (половина) бдение вечерта, сутринта ще се служи само св. Литургия на св. Йоан Златоуст.
На Рождество Христово вечерта се отслужва вечерна, а сутринта на 26 декември, който ден отбелязваме като Събор на св. Богородица, се служи св. Златоустова литургия. По стара традиция в Църквата на следващия ден след голям празник се честват, така да се каже, „вторите главни действащи лица“ в празника. Например след Богоявление се чества св. Йоан Предтеча и Кръстител, след Рождество Богородично – св. Йоаким и Анна, родители на св. Богородица, след празника Петдесетница – Светият Дух и пр. Така и след Христовото Рождество се чества Неговата Пресвята майка – св. Богородица.
Третият ден след Рождество Христово съвпада с паметта на св. архидякон и първомъченик Стефан (Деян. 6-7 глава). А тази година той се пада и в неделя след Рождество Христово. Затова ще се съчетаят службите на светеца и на т. нар. „попразненство“ на Рождество.
Заради предхождащия 40-дневен пост и поради празничната радост в 11-те дни от Рождество Христово до навечерието на Богоявление, 5 януари, не се полага пост, но пък самият 5 януари, когато се извършва голям, „велик“ Богоявленски водосвет, е ден на строг пост (освен когато се падне в събота и неделя – тогава постът е с олио).
1 Часовете са особен вид кратко богослужение от денонощния кръг, което се е изпълнявало първоначално според смените на стражите през три часа – в първата стража, втората, третата, четвъртата, съответно в първия, третия, шестия и деветия час, откъдето идва и названието им (според сегашното отмерване на времето това се равнява на 6 ч., 9 ч., 12 ч. и 15 ч.).
2 Определяме го като „така наречено“, защото е много далече като времетраене от истинското всенощно бдение.
