(Изпълнява се във Велики четвъртък вечерта от 19 ч. с четене на 12-те евангелия)
Първи антифон, гл. 8
Народните водачи се събраха срещу Господ и срещу Неговия Христос (Месия, Помазаник).
Незаконни думи доложиха срещу Мене, Господи, Господи, не Ме изоставяй.
Нека да предложим на Христос чисти нашите чувства и като Негови приятели да пожертваме душите си за Него; и да не се задушаваме от житейските грижи като Юда, но да извикаме от сърце: Отче наш, Който си на небесата, избави ни от лукавия.
Слава…, и сега… Богородичен
Родила си като Дева, непознала брак, и Дева си останала, Майко неневестна, Богородице Марийо! Моли Христос, нашия Бог, да се спасим.
Втори антифон, гл. 6
Побърза Юда и каза на беззаконните книжници: какво ще ми дадете и аз ще ви Го предам. А Сам Ти невидимо стоеше сред договарящите се и се съгласи. Сърцеведче, пожали душите ни!
С милост да послужим на Бога като Мария на вечерята и да не бъдем завладени от сребролюбие като Юда, за да бъдем винаги с Христос Бог.
Слава…, и сега… Богородичен
Този, Когото си родила необяснимо, Дево, не преставай като Човеколюбец да Го молиш постоянно, да спаси от опасности тези, които прибягват към тебе.
Трети антифон, гл. 2
Заради възкресяването на Лазар, Господи, еврейските деца Ти възгласяха „Осанна!”, а беззаконният Юда не пожела да разбере.
По време на Твоята вечеря, Христе Боже, Ти предсказа на учениците Си: „един от вас ще Ме предаде”, а беззаконният Юда не пожела да разбере.
Когато Йоан попита: „Господи, кой ще Те предаде?”, Ти си го показал с хляба, а беззаконният Юда не пожела да разбере.
За трийсет сребърника и с коварна целувка, Господи, юдеите искаха да Те убият, а беззаконният Юда не пожела да разбере.
Когато измиваше учениците Си, Христе Боже, Ти им препоръча: така правете, както видяхте. А беззаконният Юда не пожела да разбере.
„Бъдете будни и се молете, за да не бъдете изкушени”, казваше на учениците Си, Боже наш, а беззаконният Юда не пожела да разбере.
Слава…, и сега… Богородичен
Спаси от беди твоите раби, Богородице, защото всички след Бога към тебе прибягваме като неразрушима стена и закрила.
Четвърти антифон, гл. 5
Днес Юда изоставя Учителя и приема дявола, заслепява се от страстта на сребролюбието и помрачен отпада от светлината. Защото как би могъл да гледа този, който за трийсет сребърника е продал Светилото? Но за нас изгря Този, Който пострада за света. Нека извикаме към Него: слава на Тебе, Който пострада и прояви състрадание към хората.
Днес Юда се присторва на благочестив и се отчуждава от дара: бидейки ученик, става предател; с приятелско поведение крие коварство и пред любовта на Владиката неразумно предпочита трийсетте сребърника, като става водач на беззаконното сборище. А ние, имайки Христос за спасение, Него прославяме.
Гл. 1
Братолюбие в Христос да придобием, братя, а да не се отнасяме немилостиво с нашите ближни, за да не бъдем осъдени като немилостивия роб заради динарите. И да съжалим като Юда, нищо няма да ни ползва.
Слава…, и сега… Богородичен
Славни неща се разказваха за тебе навсякъде, защото ти по плът си заченала Твореца на всичко, Богородице Марийо, всевъзпявана и неизпитала брак.
Пети антифон, гл. 6
Ученикът договори цената на Учителя и за трийсет сребърника продаде Господ, като с коварна целувка Го предаде на беззаконните за смърт.
Днес Създателят на небето и земята казваше на Своите ученици: наближи часът и пристигна Юда, който Ме предава. Да не би някой да се отрече от Мене, като Ме гледа на кръста сред двама разбойника, защото Аз като човек страдам и като човеколюбец спасявам тия, които вярват в Мене.
Слава…, и сега… Богородичен
Неизказано заченала в последните времена и родила Самия Създател, Дево, спасявай тия, които те величаят.
Шести антифон, гл. 7
Днес Юда бди, за да предаде Господ, предвечния Спасител на света, Който с пет хляба нахрани множествата. Днес беззаконният се отрича от Учителя, след като беше станал ученик; предаде Владиката, за пари продаде Този, Който с манна нахрани човека.
Днес юдеите приковаха на кръста Господ, Който с жезъла раздели морето и ги преведе в пустинята; днес с копие прободоха ребрата на Този, Който заради тях с порази измъчи египтяните, и с жлъчка напоиха Този, Който за храна им изпрати манна като дъжд.
Господи, дошъл да пострадаш по Своя воля, Ти извика на учениците Си: дори един час не издържахте да стоите будни заедно с Мене, а как обещавате да умрете за Мене? Как не видяхте Юда, че не спи, а бърза да Ме предаде на беззаконниците? Станете, молете се, за да не би някой да се откаже от Мене, като Ме види на кръста. Дълготърпеливи, слава на Тебе!
Слава…, и сега… Богородичен
Радвай се, Богородице, която побра в своята утроба Онзи, Когото небесата не могат да поберат; радвай се, Дево, проповядвана от пророците, чрез която за нас възсия Емануил; радвай се, майко на Христос Бог.
Седми антифон, гл. 8
На онези беззаконници, които те заловиха и Ти го допусна, така си казал, Господи: макар и да поразихте Пастира и разпръснахте дванайсте овци – Моите ученици, Аз бих могъл повече от дванайсет легиона ангели да изпратя, но търпя смирено, за да се изпълнят ония тайни и скрити неща, които съм ви казал чрез Моите пророци. Господи, слава на Тебе!
За трети път като се отрече Петър, веднага разбра казаното му и Ти поднесе сълзи на покаяние: Боже, смили се над мене и ме спаси!
Слава…, и сега… Богородичен
Нека всички да възпеем светата Дева като спасителна врата и приятен рай, и облак на вечната светлина, като й кажем: радвай се!
Осми антифон, гл. 2
Кажете, беззаконници: какво чухте от нашия Спасител освен да изяснява закона и поученията на пророците? И как замислихте да предадете на Пилат Този, който е Бог Слово от Бога, Изкупителя на нашите души?
„Да бъде разпнат” викаха тези, които се наслаждаваха на Твоите дарове, и злодееца вместо Благодетеля поискаха да им бъде пуснат онези, които бяха убийци на праведниците; а Ти мълчеше, Христе, и понасяше тяхната дързост, искайки като човеколюбец да пострадаш и да ни спасиш.
Слава…, и сега… Богородичен
Защото поради много си грехове ние нямаме дръзновение, ти умолявай Родилия се от тебе, Богородице Дево, понеже много постига майчината молитва пред благоразположението на Владиката; не презирай моленията на грешните, пречиста, защото е милостив и може да спасява Този, Който и прие да пострада за нас.
Девети антифон, гл. 3
Платиха трийсет сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха израилските синове. Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение, защото духът е бодър, но плътта е немощна, затова бъдете будни!
„Дадоха ми за храна жлъчка и в жаждата ми с оцет ме напоиха”, „а Ти, Господи, изправи ме и аз ще им въздам”![1]
Слава…, и сега… Богородичен
Всички народи те възпяваме, чиста Богородице, защото роди нашия Христос Бог, Който чрез тебе освободи човеците от проклятието.
Десети антифон, гл. 6
Този, Който се облича със светлина като с дреха, стоеше гол на съд и получи плесница по бузата от ръце, които Сам е създал, а беззаконният народ прикова на кръста Господ на славата; тогава храмовата завеса се раздра, слънцето помръкна, като не понесе да гледа как се хули Бог, от Когото трепери цялото творение. На Него да се поклоним!
Ученикът се отрече, а разбойникът извика: спомни си за мене, Господи, в царството Си.
Слава…, и сега… Богородичен
Умири света, Господи, Който заради рабите си благоволил да приемеш плът от Дева, за да те славословим единодушно, Човеколюбче.
Единадесети антифон, гл. 6
В замяна на добрините, които си направил, Христе, на еврейския род, те Те осъдиха да бъдеш разпнат, с оцет и жлъчка Те напоиха. Но въздай им според делата им, защото не проумяха Твоето снизхождение.
Не се задоволи с предателството еврейският народ, но клатеха глава, като Те хулеха и се присмиваха. Но въздай им според делата им, защото замислиха срещу Тебе безполезни неща.
Нито земята като се разтресе, ни скалите като се разпукаха, нито храмовата завеса, ни възкръсването на мъртъвците убедиха евреите. Но въздай им според делата им, защото замислиха срещу Тебе безполезни неща.
Слава…, и сега… Богородичен
Единствена чиста, единствена благословена Богородице Дево, познахме Бога, въплътен от тебе, затова непрестанно те възпяваме и величаем.
Дванадесети антифон, гл. 8
Така казва Господ на юдеите: „Народе Мой! Какво ти сторих и с какво те отегчавах?”.[2] Слепците ти направих да гледат, прокажените ти очистих, изправих на крака човека, лежащ на одър. „Народе Мой! Какво ти сторих и с какво те отегчавах?”. За манната – жлъчка получих, за водата – оцет, вместо да Ме обичате, на кръст Ме приковахте, затова повече няма да ви търпя, ще призова другите народи и те ще Ме прославят заедно с Отец и Дух Свети, и Аз ще им даря живот вечен.
За изобличение на беззаконните днес храмовата завеса се раздира и слънцето скрива своите лъчи, като гледа Владиката разпъван.
Апостолският хор вика към вас, израилски законодатели, юдеи и фарисеи,: ето храма, който вие разрушихте, ето Агнеца, Който вие разпнахте и в гроба изпратихте, но със Своята сила Той възкръсна. Не се заблуждавайте, юдеи, защото Този е, Който ви спаси в морето, храни ви в пустинята, Той е животът и светлината, и мирът на света.
Слава…, и сега… Богородичен
Радвай се, врата на Царя на славата, която Всевишният Сам премина и пак я остави запечатана за спасение на душите ни.
Тринадесети антифон, гл. 6
Юдейското събрание поиска от Пилат да Те разпънат, Господи; като не намериха вина в Тебе, освободиха виновния Варава, а Тебе, Праведния, осъдиха, като наследиха престъплението на скверното убийство.[3] Но въздай им, Господи, каквото са заслужили, защото замислиха срещу Тебе безполезни неща.
Този, от Когото всички се боят и треперят, и всеки език Го възпява – Христос, Божията сила и Божия премъдрост, свещениците Му удариха плесница и дадоха жлъчка, и Той прие всичко да изстрада, искайки като Човеколюбец с кръвта Си да ни спаси от нашите беззакония.
Слава…, и сега… Богородичен
Богородице, чрез Божието слово неизказано родила Самия Създател, Него умолявай да спаси душите ни.
Четиринадесети антифон, гл. 8
Господи, Който прие за спътник разбойника, осквернил ръцете си с кръв, причисли и нас към него като благ и човеколюбив.
Малко думи каза разбойникът на кръста, а голяма вяра намери, в миг се спаси и пръв отвори вратата на рая и влезе. Слава на Тебе, Господи, Който прие неговото покаяние.
Слава…, и сега… Богородичен
Радвай се ти, която чрез ангела прие радостта за света, радвай се ти, която роди твоя Творец и Господ, радвай се ти, която се удостои да станеш майка на Христос Бог.
Петнадесети антифон, гл. 6
Днес виси на дърво Този, Който повеси земята върху водите (3 п.), с венец от тръни е увенчан Царят на ангелите, с лъжлива багреница е облечен Този, Който облича небето с облаци, плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам, с гвоздеи е прикован Женихът на Църквата, с копие е прободен Синът на Девата. Покланяме се на Твоите страдания, Христе! (3 п.) Покажи ни и славното Си възкресение!
Нека не празнуваме като юдеите, защото и нашата Пасха се принесе в жертва заради нас – Христос Бог, но да очистим себе си от всяка сквернота и искрено да Му се помолим: възкресни, Господи, спаси ни като Човеколюбец.
Твоят кръст, Господи, е живот и възкресение за Твоя народ и ние, които се уповаваме на него, възпяваме Тебе, Разпнатия наш Бог. Помилвай ни!
Слава…, и сега… Богородичен
Гледайки Те повесен, Христе, родилата Те извика: какво е това странно чудо, което виждам, Сине мой? Как умираш на дървото с прикована плът, Подателю на живота?
Превод: Проф. Иван Желев
[1] Пс. 68:22 и 40:11.
[2] Мих. 6:3.
[3] На Авел, срв. Мат. 23:35.