(Публикува се съгласно решенията на Срещата на предстоятелите на православните църкви, Шамбези, Женева, 21-28 януари 2016 г.)
1. Православната църква, която е едната, света, вселенска и апостолска Църква, в своето дълбоко църковно самосъзнание твърдо вярва, че заема господстващо място в делото за насърчаването на единството на християните в съвременния свят.
2. Православната църква основава единството на Църквата върху факта на нейното основаване от нашия Господ Иисус Христос и върху общението в Светата Троица и в тайнствата. Това единство се изразява чрез апостолската приемственост и светоотеческата традиция и се преживява в нея до днес. Православната църква има мисията и задължението да преподава и да проповядва цялата истина, съдържаща се в Свещеното Писание и в Свещеното Предание, която придава на Църквата нейния всеобщ (вселенски) характер.
3. Отговорността на Православната църква за единството, както и нейната вселенска мисия са били изразени от вселенските събори. Те особено са подчертали съществуващата неразривна връзка между правата вяра и общението в тайнствата.
4. Православната църква, непрестанно молеща се „за единението на всички”, винаги е поддържала диалог с отделените от нея, близки и далечни, и дори е първенствувала в съвременното търсене на пътища и начини за възстановяване на единството на вярващите в Христос, участвала е в икуменическото движение от неговото появяване и е допринесла за неговото формиране и по-нататъшното му развитие. Освен това Православната църква благодарение на отличаващия я вселенски и човеколюбив дух, който според Божията повеля се моли „да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината” (1 Tим. 2:4), винаги се е борила за възстановяването на християнското единство. Затова православното участие в движението за възстановяване на единството на християните изобщо не е чуждо на естеството и историята на Православната църква, а представлява последователен израз на апостолската вяра и традиция в новите исторически условия.
5. Съвременните двустранни богословски диалози на Православната църква, както и участието й в икуменическото движение се основават на това нейно православно самосъзнание и на нейния вселенски дух и имат за цел да потърсят изгубеното християнско единство въз основа на вярата и преданието на древната Църква на седемте вселенски събора.
6. Според онтологичната природа на Църквата нейното единство не може да бъде нарушено. Православната църква признава историческото съществуване на други християнски църкви и изповедания, които не са в общение с нея, но и вярва, че нейните отношения с тях трябва да се основават на възможно най-бързото и най-обективно изясняване от тяхна страна на целия еклезиологичен въпрос и особено на тяхното основно учение за тайнствата, благодатта, свещенството и апостолското приемство. Така тя е била благосклонно и положително настроена както по богословски, така и по пастирски причини за богословски диалог с различните християнски църкви и изповедания и за участието въобще в съвременното икуменическо движение с убеждението, че чрез диалога дава силно свидетелство за пълнотата на Христовата истина и за своите духовни съкровища на тези, които са извън нея, с обективната цел да подготви пътя, който води към единство.
7. В горепосочения дух всички поместни светейши православни църкви дейно участват днес в официалните богословски диалози, а по-голямата част от тях и в различни национални, регионални и международни християнски организации въпреки настъпилата дълбока криза в икуменическото движение. Тази многообразна дейност на Православната църква извира от чувството на отговорност и от убеждението, че взаимното разбиране, сътрудничеството и общите усилия за възстановяване на християнското единство са съществени, „за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие” (1 Кор. 9:12).
8. Разбира се, Православната църква, когато води диалог с останалите християни, не пренебрегва трудностите на такова едно начинание, но ги осъзнава по пътя на общото разбиране на преданието на древната Църква и с надеждата, че Светият Дух, Който „съчетава цялата институция на Църквата” (стихира на вечернята на Петдесетница), „ще възпълни недостигащото” (молитва при ръкоположение). В този смисъл Православната църква в отношенията си с останалия християнски свят не се опира единствено на човешките сили на провеждащите диалозите, но се уповава преди всичко на надзора на Светия Дух чрез благодатта на Господ, Който се е молил ”да бъдат всички едно” (Йоан 17:21).
9. Съвременните двустранни богословски диалози, обявени от всеправославните съвещания, изразяват единодушното решение на всички поместни светейши православни църкви, които имат задължението дейно и постоянно да участват в тяхното провеждане, за да не възпрепятства единодушното свидетелство на Православието за прослава на Троичния Бог. В случай че някоя поместна църква реши да не определи свои представители в някой диалог или за заседание на някой диалог, ако това решение не е всеправославно, диалогът си продължава. Преди започването на диалога или на съответното заседание отсъствието на някоя поместна църква непременно трябва да се обсъди от православната комисия на диалога, за да се изрази солидарността и единството на Православната църква.
10. Проблемите, които възникват при провеждането на богословските разисквания в смесените богословски комисии, не винаги са достатъчно основание за едностранното отзоваване на нейните представители или за окончателното прекратяване на участието на дадена поместна православна църква. Оттеглянето на някоя православна църква от диалога по правило трябва да се избягва, като се положат подобаващите междуправославни усилия за възстановяването на представителната цялост на православната богословска комисия в този диалог. Ако някоя поместна църква или някои православни църкви отказват да участват в заседанията на смесената богословска комисия на даден диалог, позовавайки се на сериозни еклезиологични, канонични, пастирски или от морално естество основания, тази църквата или църкви известяват писмено за своя отказ Вселенския патриарх и всички православни църкви според всеправославните норми. В хода на всеправославното обсъждане Вселенският патриарх търси единодушното съгласие на останалите православни църкви за това, как да се подходи по-нататък, включително и за нова оценка на хода на конкретния богословски диалог, щом като единодушно това бъде сметнато за необходимо.
11. Следваната методология при провеждане на богословските диалози има за цел разрешаването на традиционните или на евентуални новопоявили се различия и търсенето на общи елементи на християнската вяра. Тази методология предполага съответното осведомяване на изпълнението на Църквата относно разните етапи от развитието на диалозите. В случай на невъзможност да се преодолее дадено богословско различие богословският диалог може да продължи, като се отбелязва установеното несъгласие по конкретния въпрос на богословско различие, а това несъгласие се съобщава на всички поместни православни църкви за необходимите по-нататъшни действия.
12. Разбираемо е, че при провеждането на богословските диалози общата цел за всички е окончателното възстановяване на единството в правата вяра и любовта. Но при все това съществуващите богословски и еклезиологични различия позволяват известно степенуване на възникващите трудностите при постигането на всеправославно поставената цел. Различният характер на проблемите на всеки двустранен диалог предполага промяна на прилаганата при тях методология, но не и промяна на целта, защото целта е единна във всички диалози.
13. При все това се налага в случай на нужда да се положат усилия за съгласуване на работата на различните междуправославни богословски комисии, още повече че и в хода на тези диалози трябва да се открива и да се проявява съществуващото неразривно същностно единство на Православната църква.
14. Приключването на даден официално обявен богословски диалог става със завършването на работата на съответната Смесена богословска комисия, при което председателят на Междуправославната комисия подава изложение до Вселенския патриарх, който в съгласие с предстоятелите на поместните православни църкви обявява приключването на диалога. Никой диалог не се смята за завършен преди да се обяви за приключил чрез такова всеправославно становище.
15. В случай че работата на даден богословски диалог приключи успешно, всеправославното решение за възстановяване на църковното общение трябва да се основава на единодушното мнение на всички поместни православни църкви.
16. Един от главните органи в историята на икуменическото движение е Световният съвет на църквите (ССЦ). Някои православни църкви са негови учредителни членове, а в последствие всички поместни православни църкви са станали негови членове. ССЦ е едно съвкупно сформирано междухристиянско тяло, въпреки че то не обхваща всички християнски църкви и изповедания. Успоредно с него съществуват и други междухристиянски организации и регионални органи като Конференцията на европейските църкви (КЕЦ) и Съвета на църквите на Близкия Изток (СЦБИ). Те заедно със ССЦ изпълняват важна мисия за насърчаването на единство на християнския свят. Православните църкви на Грузия и България се оттеглиха от Световният съвет на църквите: първата през 1997 г., а втората през 1998 г., като имаха особено мнение за работата на Световния съвет на църквите и затова не участват в дейностите, организирани от него и от други междухристиянски органи.
17. Православните поместни църкви, членове на ССЦ, вземат пълно и равночестно участие в организацията на Световния съвет на църквите и допринасят с всички разполагаеми средства за свидетелството на истината и за подобряването на единството на християните. Православната църква прие със задоволство решението на ССЦ да откликне на нейната молба за създаването на специална комисия за православното участие в ССЦ в съответствие с препоръката на междуправославната среща в Солун (1998 г.). Установените от специалната комисия критерии, които бяха предложени от православните и възприети от ССЦ, доведоха до създаването на постоянна комисия за сътрудничество и консенсус, бяха утвърдени и включени в устава и в правилника за работата на ССЦ.
18. Православната църква, вярна на своята еклезиология, на тъждествеността на своето вътрешно устройство и на учението на древната Църква на седемте вселенски събора, като участва в организацията на ССЦ, по никакъв начин не приема идеята за „равенството на изповеданията” и в никакъв случай не може да приеме единството на Църквата като някакъв компромис между изповеданията. И този смисъл единството, което се търси в ССЦ, не може да бъде плод само на богословски съглашения, но и на единството на вярата, което се пази и живее в тайнствата в Православната църква.
19. Православните църкви-членки смятат за необходимо условие за участие в ССЦ основополагащия член на неговия устав, според който негови членове могат да бъдат само църквите и изповеданията, които признават Господ Иисус Христос като Бог и Спасител според Писанията и изповядват Бога в Троица: Отец, Син и Свети Дух според Никео-цариградския символ на вярата. Те са дълбоко убедени, че еклезиологичните предпоставки на Декларацията от Торонто (1950 г.), озаглавена „Църквата, църквите и Световния съвет на църквите”, е от основно значение за православното участие в ССЦ. За това се разбира от само себе си, че ССЦ не е и в никакъв случай не е допустимо да стане свръх-църква. „Цел на Световния съвет на църквите не е да договаря обединения между църквите, което може да става само от църквите, действащи по собствена инициатива, но да доведе църквите до жив контакт между тях и да насърчи проучването и обсъждането на въпросите за християнското единство” (Декларация от Торонто, § 2).
20. Перспективите на богословските диалози на Православната църква с другите християнски църкви и изповедания се определят винаги въз основа на каноничните критерии на вече създадената църковна традиция (7 правило на Втория вселенски събор и 95 правило на Пето-шестия вселенски събор).
21. Православната църква желае да се подкрепи работата на комисията „Вяра и устройство” и с особен интерес следи нейния богословски принос досега. Оценява положително издадените от нея богословски текстове със значителното сътрудничество и на православни богослови, които представляват важна стъпка в икуменическото движение за сближаването на църквите. При все това Православната църква запазва особено мнение по основни въпроси на вярата и църковното устройство.
22. Православната църква смята за осъдително всяко разбиване на единството на Църквата от отделни личности или групи под предлог, че запазват или уж защитават чистото Православие. Както свидетелства целият живот на Православната църква, запазването на чистата православна вяра се осигурява единствено от съборната система, която от незапомнени времена в Църквата представлява компетентния и висш съдник по въпросите на вярата.
23. Православната църква има общо съзнание за необходимостта от междухристиянския богословски диалог, за това и смята за необходимо той винаги да бъде съпътстван от свидетелстването в света чрез дела на взаимно разбирателство и любов, които изразяват „неизказаната радост” на благовестието (1 Петр. 1:8), като се изключва всяко действие на прозелитизъм или други предизвикателни действия на верски антагонизъм. В този дух Православната църква смята за важно всички християни, вдъхновени от общите основни принципи на нашата вяра, да се постараем да даден на щекотливите въпроси, чрез които съвременният свят ни провокира, един добронамерен и солидарен отговор, основан върху идеалния образец на новия човек в Христос.
24. Православната църква осъзнава факта, че движението за възстановяването на единството на християните приема нови форми, за да отговори на новите условия и да посрещне новите предизвикателства на съвременния свят. Нужно е да се продължи свидетелството на Православната църква в разделения християнски свят въз основа на апостолското предание и своята вяра.
Молим се християните заедно да се потрудят, така че да се приближи денят, в който Господ ще изпълни надеждата на православните църкви и „ще бъде едно стадо и един Пастир” (Йоан 10:16).
Шамбези, 15 октомври 2015 г.
† За Франция митрополит Емануил, председател
† На Добра надежда митрополит Сергий
† На Сао Паоло митрополит Дамаскин (Антиохийска патриаршия)
† Капитолиадски митрополит Исихий
† Волоколамски митрополит Иларион
† Черногорски и Приморски митрополит Амфилохий
† Търговищки митрополит Нифон
† Варненски митрополит Йоан
† Зугдидски и Цаишски митрополит Герасим
† Пафоски митрополит Георгий
† Перистерийски митрополит Хризостом
† Семятицки епископ Георгий
† Корчански митрополит Йоан
† Михайловски архиепископ Георгий
† За Швейцария митрополит Йеремия, секретар по подготовката на събора
----------------
Преведе от гръцки език: Димитър Л. Арнаудов
Редакция на превода: проф. Иван Ж. Димитров
