„Ако в Църквата се води някаква борба, то тя е срещу Евхаристията като център на нашия живот. Всички останали проблеми, с които се сблъскваме, са второстепенни и произтичат от този“ – с тези думи Варненски и Великопреславски митр. Йоан откри международния богословски семинар „Евхаристията – център на църковния живот“, който се проведе в рамките на Седмицата на православната книга във Варна.
Негово Високопреосвещенство се спря на въпроса, който през последните две десетилетия се коментира активно в Българската църква: колко често трябва да се причастяваме?
Така зададен, смята митрополитът, въпросът е неправилен. Не колко, а как се причастяваме е правилната перспектива, според него. Нашите патриарси, както приснопаметният патр. Максим, така и патр. Неофит, се придържат към линията на умереност, имайки пред очите си апостолските думи, че който яде и пие Христовите Тяло и Кръв недостойно, яде и пие своето осъждане. Решението трябва да се търси индивидуално, според човека, духовника и практиката на дадената поместна църква. „Затова аз много се радвам, че представителите на сестрите-църкви ще споделят своя поместен опит“, заяви митрополитът.
В семинара взеха участие епископите Нишки Йован (Пурич) и Покровски и Николаевски Пахомий, архимандритите Хризостом (Майдонис) – протосингел на митрополията на Арнея, Йерисо и Света гора, и Емилиан (Казандзидис) – игумен на манастира „Св. Пантелеймон“, прот. Добромир Димитров и доц. д-р Мариян Стоядинов от Православния богословски факултет във Велико Търново и доц. д-р Светослав Риболов от БФ в София.
Семинарът беше съчетан със свещеническа конференция, така че в аулата на Икономическия университет във Варна присъстваха и свещеници от цялата епархия. Научното събитие беше част от провежданата от новия митрополит политика за духовно обгрижване и повишаване на богословската подготовка на свещенослужителите във Варненска и Великопреславска епархия. Свещениците имаха възможността да чуят гледните точки по въпроса за Евхаристията на богослови от Сърбия, Гърция, Русия, Македония, България, както и за зададат въпроси и да участват в дискусии по темата. По-късно докладите от семинара ще бъдат издадени в книжно тяло.
Първи говори Нишки еп. Йован (Пурич) от Сръбската патриаршия с доклад на тема „Св. Йоан Златоуст – литургийният етос и съвременността“.
За „Тайната на благочестието и св. Евхаристия“ говори Покровски и Николаевски еп. Пахомий от Московска патриаршия.
Силен интерес предизвика докладът на архим. Хризостом (Майдонис) на тема: „Св. Литургия и апостолската мисия на Църквата“. Авторът подчерта изключителната роля и сила на православното богослужение и даде за пример как една единствена литургия в константинополския храм „Света Софѝя“ става причина руският народ да стане православен.
Лекторът, който е преподавател по мисионерство в Киншаса, Конго, Африка, отбеляза, че всяка част от св. Литургия има своето важно значение и днес. Архим. Хризостом каза, че, за съжаление, днес в т. нар. православни страни се обръща по-малко внимание на първата част на св. Литургия, на Словото. Тази част е наречена още и мисионерска, защото е посветена и обърната към оглашените – тези, които се готвят да приемат св. Кръщение. Според него днес в Европа на богослужение в храмовете присъстват много хора, които можем да наречем оглашени, които се нуждаят от мисионерско обгрижване, да бъдат обучавани със средствата на православното богослужение – чрез евангелските четива и проповедта върху тях.
Лекторът говори и за ролята на мисионерството в Православната църква днес. Той отбеляза, че църква без мисионерство е църква без мисия и назначение. Мисионерство се дава и може да провежда само църква, която има духовен напредък.
По-натам в лекцията си о. Хризостом отбеляза, че една литургия, извършена с внимание и почит, е най-голямото мисионерство. Той посочи необходимостта народът активно да участва в богослужението, като пее и разбира думите на св. Литургия, като се подготвя с внимание и трепет за приемането на св. Причастие.
В заключение духовникът подчерта, че любовта между християните е най-голямата сила в мисионерството. В първите векове тази любов е привличала езичниците и ги е мотивирала да стават християни. Затова и днешната мисия на православните е необходимо да става в единството на любовта, която надминава и заглажда всички различия и привлича към православието с непреодолима сила.
Архим. Емилиан (Казандзидис) говори за „Светоотеческото учение за подготовката за достойно приемане на св. Дарове, опазването на благодатта на св. Тайни и плодовете от достойното и недостойното причастяване според св. Никодим Светогорец“. В изложението си лекторът проследи в исторически план как от ежедневното причастяване на християните в първите векове се е стигнало до пристъпване към св. Тайни по веднъж или два пъти в годината, каквито случаи се наблюдават днес. Той отбеляза историческите предпоставки за това, но подчерта, че е необходимо тази практика да бъде постепенно преодоляна. Това, което е било наложено като епитимия на третобрачните – да се причастяват само два-три пъти в годината, днес е станало практика за всички християни, отбеляза арихм. Емилиан. Той подчерта, че е необходимо завръщане към практиката на честото причастяване, която обаче изисква от християните истински духовен живот, подходяща подготовка, чиста съвест, молитва.
Йером. Григорий от килията „Св. Йоан Богослов“ на манастира „Кутлумуш“ на Света гора говори на тема „Св. Литургия – общение в тайнството на любовта“. Той обясни, защо за всеки християнин участието в литургията е от първостепенно значение. Всеки път, когато се извършва св. Литургия, се осъществява своеобразно двупосочно движение на любовта: първо се задвижва любовта на Бога към човека, а отговорът на тази божествена любов е и задвижването на любовта на човека към Бога. Тези две действия изживяваме изключително в св. Литургия, каза о. Григорий.
Божественото причастяване е най-голямото доказателство за непрекъсващата Божия любов, защото сега Сам Христос ни храни със светото Си Тяло. Ние обаче, за да обикнем Христос, е нужно да спазваме Неговите заповеди според думите Му: Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми. Любовта към ближните също носи полза на единението с Бога: Ако любим един другиго. Бог пребъдва в нас и любовта Му е съвършена в нас. Когато ние, християните, се обичаме взаимно и сме единни помежду си с единомислие и от сърце, така щото да нямаме помежду си никакво разделение, тогава със сигурност сме единени с нашия Създател и Владика, цитира о. Григорий думите на св. Никодим Светогорец от негового Тълкувание на съборните апостолски послания.
Прот. Добромир Димитров от Православния богословски факултет на ВТУ „Св. Кирил и Методий“ говори на тема „Мястото и служението на лаоса в евхаристийното събрание според раннопатристичните свидетелства и Апостолско правило 9“.
Доц. д-р Мариян Стоядинов от Православния богословски факултет във ВТУ представи доклад на тема „Евхаристийните граници на Църквата“. Българският богослов разгледа евхаристийните граници на Църквата като единствените неизменими граници, за разлика от всички останали. Те са били и остават мерило, същина на Църквата, различаващи Църквата от нецърковния свят. Всички други граници са се променяли и продължават да се променят – както политическите, така и каноническите. Ако се сравнят източната и западната перспективи, можем да разберем произхода на тезата за съществуването на своеобразна канонична територия извън евхаристийните граници на Църквата, която се оказва проблем, сериозно изпитание за православието днес. Съвременният поглед обръща най-малко внимание на евхаристийните граници. В православието те са пулсиращи, доколкото нашето участие в Евхаристията може да се разбира като ново и ново вписване в Тялото на Църквата и поради тази причина то трябва да се извършва постоянно. Тайнството Кръщение се извършва еднократно, то не се актуализира, но динамиката на църковния живот изисква постоянното ни вписване в границите на Църквата.
В края на семинара доц. д-р Светослав Риболов от Богословския факултет на СУ представи своя доклад на тема „Светоотеческият характер на източно църковното пеене“.
След това се състоя дискусия върху темата на семинара, като свещениците имаха възможност да поставят въпроси, свързани с тяхната конкретна пастирска практика.
Еп. Йован от Сръбската патриаршия чете своя доклад:
Лекцията на архим. Хризостом беше придружена от презентация на български:
