Необходима е нова стратегическа рамка за реализация на богословското образование

Без да се спираме на конкретни констатации и оценки, публикувани във всеки един от тези документи, ще коментираме отново в светлината на формулирани и оповестени проблеми на българското висше образование мястото на висшето богословско образование.

- Какво представлява Рейтинговата система, разработена от Дирекция „Висше образование“ на МОН, и за какво се използва или по-точно може да бъде използвана стандартизираната класация, която тя предлага?

- Рейтинговата система представлява обобщен метод за произвеждане на устойчиви класации, наречени рейтинги. Популярната вече у нас Рейтингова система е разработена от Дирекция „Висше образование” на МОН в периода 2007-2013 г. с помощта на консорциум от три организации: Институт "Отворено общество"-София, социологическа агенция МБМД и Сирма Солюшънс, образуващи консорциум (Консорциум „ИОО-МБМД-С“).

Рейтинговата система е резултат от изпълнението на проект BG051PO001/3.2.04-0001 „Развитие на рейтинговата система на висшите училища”, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.

Рейтинговата система е актуализирана и доразвивана последователно след приключването на проекта от Консорциума „ИОО-МБМД-С“, включително и през 2015 г. Това, което много често не се отчита от обществото, е фактът, че работата по Рейтинговата система съвсем не е приключена.

Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми” на МОН в качеството си на Управляващ орган на Оперативна програма ,,Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. кани конкретния бенефициент, МОН, да представи проектно предложение по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG05M20P001-2.005 „Поддържане и усъвършенстване на разработената рейтингова система на висшите училища – Фаза 1“. Рейтинговата система трябва да бъде верифицирана, да бъде проверена нейната адекватност и да бъде развивана в съответствие с ясно обявени цели.

Целта на рейтинговата система, такава каквато е обявена публично в пресата, е да подпомогне потребителите на образователни услуги в намирането на сравнителна информация за висшите училища. Очевидно е, че широката общественост и кандидат-студентите нямат ясна представа за качеството и условията на обучение в не малка част от висшите училища. Липсата на надеждна и пълна информация за спецификата на предлаганото от различните висши училища образование възпрепятства кандидат-студентите да направят информиран избор и създава условия изборът на висше училище и специалност от младите хора да се прави на основата главно на неакадемични критерии. Използвайки рейтинговата система, всеки от кандидат-студентите може да произведе собствена класация (рейтинг), преследвайки определена цел или информираност.

В свое обръщение, отпечатано към изданието във в. „24 часа“, министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев обявява като основен ползвател на тази рейтингова система кандидат-студентите и техните семейства, които трябва информирано да направят своя избор на висше училище и професионално направление. Приоритетът е реализацията на завършилите студенти: „Избери висше училище в България! Намери си добре платена работа!“.

Това, което не може да бъде намерено на електронната страница на Рейтинговата система и в публикувания от в. „24 часа“ материал, намираме не само в изказвания и коментари в пресата, но можем да прочетем в чл. 1, ал. 2 на Постановление на МС № 121 от 6 февруари 2015 г. (изменено и допълнено), където се казва ясно, че т. нар. комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда се формира въз основа на стойности на индикатори от Рейтинговата система. Тази оценка се използва за определянето на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението във висшите училища.

Казаното от минисътра на образованието науката през м. януари 2015 г. – „Парите за висок рейтинг ще отиват в най-добрите университетските специалности“ – беше направено. 21 милиона лева бяха разпределени с МПС между висшите училища, класирани на първо, второ и трето място в съответните професионални направления.

В свое интервю за сутрешния блок на Bulgariaonair бившият министър, проф. Сергей Игнатов, беше откровен и пределно ясен: „Рейтинговата система на висшите училища у нас доказа, че може да се превърне в инструмент за управление на качеството на университетите; крайната цел е да се финансират само най-добрите професионални направления (специалности) и да се спре субсидирането на неефективните“. Няма да спорим за това, дали рейтинговата система се е превърнала в инструмент за управление на качеството на университетите; факт е това, че рейтинговата система беше използвана и ще бъде използвана като инструмент за финансовото управление на висшето образование.

Проф. Тодор Танев довърши посланието по един много интересен начин: „Нашето министерство зачита академичната автономия на университетите, ние не можем да се месим в техните решения, но се надяваме чрез финансирането и цялостната политика спрямо висшето образование да направим така, че процесите да се регулират“.

Ето, това е новото и то предизвиква и недоумение, и основателни опасения, които могат да бъдат формулирани така: нима е възможно да бъде създадена устойчива във времето държавна политика в областта на висшето образование и рейтингова система, която да бъде свързана с нея, за да могат университетите да знаят за следващите пет или десет години каква е посоката, в която трябва да вървят, и къде да потърсят резерви за своето развитие?

Ние не знаем някъде по света рейтингът да се използва като финансов инструмент, все още нямаме резултати от верификацията на разработената рейтингова система, но вместо това една недовършена рейтингова система вече се използва от МОН като финансов инструмент. И това е факт! Изправени сме пред свършен факт, който не бихме искали да коментираме, но не можем да приемем.

Нещо повече, никъде по света този, който ползва рейтингова система, не си я прави сам. МОН чрез Дирекция „Висше образование“ е бенефициент на финансова помощ, с която разработва, поддържа и подобрява рейтингова система, която от друга страна има намерение да ползва и ползва като финансов инструмент. Това също е много, много обезпокоително.

Настояваме да бъдем разбрани правилно, ние не сме против рейтинговата система, но сме силно обезпокоени от различните послания, които срещаме в пресата. Рейтингът на висшите училища трябва да се използва внимателно. Информацията и класациите (рейтингите) не представляват препоръка за избор на конкретно висше училище или професионално направление. В същото време обаче без коментар и обосновка „информацията и класациите“ се използват за нещо повече от препоръка – за формиране на комплексна оценка и определяне на размера на държавното финансиране на професионални направления.

Оценяването на качеството на висшето образование чрез използване на рейтингови системи и преди всичко гарантирането на висока степен на достоверност и надеждност на изготвяните у нас класации изисква: първо, да бъде създадено самостоятелно звено, което да се специализира и изгради капацитет в областта на рейтинговите системи; второ, да бъдат приети ясни процедури и правила за отношенията между звеното, изготвящо рейтингите, от една страна, и висшите училища, МОН и НАОА, от друга, и още правила, отнасящи се до начина на събиране на данни, ползването на класациите, начина на усъвършенстване на критериите и индикаторите, и т. н.; трето, класациите да се правят с определена периодичност, а данните по обективните индикатори в тях да се актуализират своевременно.

В стандартната класация на Рейтинговата система за 2014 г. Софийският унивреситет „Св. Климент Охридски“ е класиран на първо място в професионалното направление „Религия и теология“, като са използвани 52 индикатора. В класирането по ПМС № 121/ 2012 г. за 2014 г. той отново е класиран на първо място, но при използването на 19 от обявените индикатори (чл. 1, ал. 2: Приложение 1 от 2015 г.), разпределени в три групи: учебен процес (30%); научни изследвания (28%) и реализация и връзка с пазара на труда (42%). Най-висока тежест имат индикаторите „акредитационна оценка“ (25%), „безработица сред завършилите“ (15%) и „приложение на придобитото висше образование“ (10%).

Коефициентът на увеличение на норматива за издръжка на обучението на един студент (в този случай 1,09 или увеличение с 9%) в професионално направление „Религия и теология“ се определя единствено от стойностите на два от индикаторите в трета група – „приложение на придобитото висше образование“: 30 < 42,95 < 66%; и „безработица сред завършилите“: 4 < 5 < 6%. Няма класирани на второ и трето място. Разпределени са 30 037 лв. от 21 млн. лева.

Рейтинговата система и ПМС № 121 се оказват пряко свързани (чл. 1, ал. 2) и така се представят пред обществото, но това не е приемливо от гледна точка на използваната методология и приложението на рейтинговите системи по същество.

- Съществуват ли други рейтингови системи, в които участват български висши училища? Как изглеждат те?

 - Ключовият въпрос за бъдещето развитие на Рейтинговата система е какъв да бъде подходът – дали да продължи да се прави подредба в низходящ/възходящ ред на висшите училища или те да бъдат категоризирани в няколко групи, т. е. изборът е между рейтинг и категоризация.

При правенето на рейтинги според подхода на категоризацията се отхвърля възможността за създаване на агрегирани рейтинги, в които се приписват различни тегла на отделните индикатори. Смята се, че подобни рейтинги скриват различията между отделните висши училища, не отчитат интересите на различните потребители и не представят убедителни аргументи за избраните тегла на индикаторите. Вместо това се търси многоизмерен подход, при който всички образователни институции се категоризират в групи, а не се рангират в таблица по низходящ/възходящ ред. Висшите училища се разпределят в различни категории, като се отчитат техните специфични мисии.

Трябва обаче специално да се подчертае, че една класификация все още не е рейтинг и тя не изразява разлика в качеството на висшето образование между различните категории. Това, което има стойност в този случай, е групата от институции, сред които дадено висше училище попада, а не точното му място в класацията. Освен това категоризацията позволява да се сравняват само институции, които са сходни и сравними от гледна точка на своите мисии и структура. В този смисъл всеки рейтинг е добре да се основава на предварителна класификация на висшите училища. Тъй като „рейтингът има смисъл само по отношение на дефинирани групи от сравними институции”, класификацията на висшите училища е наистина задължителна предпоставка при изработването на рейтинги.

Пет висши училища от страната – Американският университет в България, Техническият университет в София, Русенският университет, Варненският свободен университет и Висшето училище Международен колеж във Варна – направиха първа стъпка към независимо международно оценяване. Този факт, от една страна, трябва да се възприеме като свидетелство за увереност в качеството на осъществяваната образователна и изследователска дейност, но също така и като част от добре обмислена стратегия за интернационализация на висшето образование. Става дума за първото издание на новата европейска рейтингова система U-Multirank.

За разлика от най-популярните досега рейтингови системи AcademicRankingofWorldUniversities (ARWU), по-известна като Шанхайска система, или британската TimesHigherEducation на световните топ-400 университети U-Multirank не произвежда класация на университетите набазата на комплексни резултати, а позволява на потребителите да идентифицират силните и слабите страни на даден университет, както и аспекти от неговата дейност, които ги интересуват в най-голяма степен.

Европейската комисия смята, че рейтингите трябва да се отнасят не само до научните постижения, но също така и до другите мисии (на висшите училища), които представляват интерес за различните стейкхолдери (заинтересовани страни – б. р.) и особено за студентите. Поради тази причина Европейската комисия финансира проект, който да разработи модел за класифициране на европейските висши училища на основата на многообразието от профили и мисии. Комисията стартира изследване за разработването на глобален многоизмерен рейтинг, базиран на тази класификация, който да позволява сравняването на сходни институции. Той няма да завърши с представянето на обща листа на университетите. По-скоро потребителите ще могат да правят „индивидуални рейтинги”, основани на смятаните от тях за приоритетни измерения и индикатори.

U-Multirank е многоизмерна рейтингова система, която сравнява „подобното сподобно“, т. е. генерира единствено база данни в рамките на конкретно професионалнонаправление. Към момента на обявяване на резултатите от U-Multirank през м. май 2014 г. в нея са взели участие 850 институции за висше образование, оценени са повече от 1000 факултета и над 5000 специалности от 70 страни по света.

Известно ни е, че в света т. нар. класации на университети са повече от 50 и е много възможно да надминават по брой 100. В големите и развити страни успоредно съществуват по няколко университетски рейтинги, като само в САЩ те са над 10. Голям е броят на използваните индикатори – повече от 60. Като правило тези класации се изработват и публикуват от частния и неправителствения сектор – преди всичко от вестници, списания или институти и най-често като рубрика в справочници за кандидат-студенти. Единствената подобна класация, създадена от държавата, която остава видима, е поръчана от Комисията за висше образование на Пакистан през 2006 г. Да, има и трябва да има рейтингови системи, но те са нещо относително и информацията, и класициите трябва да бъдат използвани много внимателно.

Ние приемаме за правомерно това, че авторите на нашата рейтингова система съветват тя да бъде само начало в едно по-дълго и детайлно проучване на възможностите за обучение, предлагани от българските висши училища. Тя може само да подпомага това проучване, за да стане този избор по-информиран. Класациите в Рейтинговата система, както и останалата информация, която се предоставя чрез нея, не представляват препоръка за избор на конкретно висше училище или конкретно професионално направление. Никоя експертна система не може да замени автономния избор.

На какво основание тогава МОН, без проверка за достоверността и надеждноста, без необходимата верификация, я превръща в инструмент за управление на качеството и още по-лошо – стреми се да я превърне във финансов инструмент за управление на висшите училища и образованието в различните професионални направления в България?

Оставаме със съмнението, доколко разработената Рейтингова система може да измери качеството на образованието. Дебатите за качеството на висшето образование и за начина, по който то може да бъде измерено, тепърва предстоят и те задължително следва да се имат предвид при усъвършенстването на тази рейтингова система.

- Може ли да бъде коментирано мястото на висшето богословско образование според публикуваната рейтингова система на висшите училища в България за изтеклата 2015г.?

- В най-новото си издание (пето по ред, публикувано на 9 ноември 2015) Рейтинговата система сравнява в т. нар. стандартизирана класация представянето на 51 висши училища по 52 професионални направления на основата на 52 рейтингови индикатора, разделени в познатите 6 групи, измерващи различни аспекти на учебния процес (25%), научната дейност (20%), учебната среда (5%), социално-битовите и административните услуги (5%), престижа (10%) и реализацията и връзката с пазара на труда (35%).

Висшето богословско образование в България е представено единствено от факултети (и катедри) към държавни висши училища, открити по Закона за висшето образование (ЗВО) с държавна акредитация и финансиране, които се подреждат в следната стандартизирана класация по рейтинг в професионално направление "Религия и теология":

Богословският факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", който включва три катедри: "Библеистика", "Историческо и систематическо богословие" и "Практическо богословие" и обучава в ОКС "бакалавър" и "магистър", се класира на първо място с оценка 51 точки по скалата от 0 до 100 точки (съответно през 2013 г. 44, през 2014 – 48);

Факултетът по хуманитарни науки на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", който включва катедра:"Теология" и обучава в ОКС "бакалавър" и "магистър" и ОНС "доктор", се класира на второ място с 37 точки (2013: 43; 2014: 42);

Философско-историческият факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", който включва катедра "Теология" и обучава в ОКС "бакалавър" и "магистър" (2013: 35; той не беше включен в класацията за 2014 г. поради това, че липсват достатъчно данни, които да позволят неговото класиране), сега се класира на трето място с 35 точки.

Православният богословски факултет на Великотърновски университет "Св. Кирил и Методий", който включва три катедри: "Историческо и практическо богословие", "Църковни изкуства" и  "Библейско и систематическо богословие" и обучава в ОКС "бакалавър" и "магистър", не е включен в класацията за 2015 г. поради това, че липсват достатъчно данни, които да позволят неговото класиране (2013: 37; 2014: 40).

Професионалното направление „Религия и теология“ е представено единствено в университети с голям и много голям брой на научните направления: в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (28, на І място); Софийския университет "Св. Климент Охридски" (25, на ІV място); Шуменския университет "Епископ Константин Преславски"(24, на V място) и Великотърновския университет "Св. Кирил и Методий" (20, на VІ място).

Заместник-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков обясни, че „от система за мониторинг и за оценка на качеството Рейтинговата система все повече се превръща в инструмент за правене на политики“. Този процес стартира през 2012 г. с въвеждането на т. нар. комплексна оценка за качеството и връзката на висшите училища с пазара на труда. Частта от средствата за издръжка на обучението на един студент в държавните висши училища, която се дава въз основа на комплексната оценка (с приетата Стратегия за развитие на висшето образование в Република България и предложените промени в Закона за висшето образование), през следващите години се очаква много бързо да нарасне. От 12,8% през 2015 г. на 25% през 2016 г., 40% през 2017 г., 50% през 2018 г., и 60% през 2020 г. С промените в Закона за висше образование, които са предложени, се поставят правила, съгласно които висшите училища трябва да се насочат към „финансиране и поддържане на професионални направления и специалности, които се характеризират с качествено обучение и добра реализация на пазара на труда“, изтъкна в становището си заместник-министърът.

Предлаганият "нов модел" на финансиране на висшето образование предвижда две групи от дейности и мерки, които няма как да не повдигат въпроси относно обучението в направление „Религия и теология“: първо, прекратяване на утвърждаване на прием за професионалните направления с най-ниски резултати; второ, значително диференциране на финансирането според качеството и реализацията вътре във всяко професионалното направление.

Представяме графично разпределението на процента на професионални направления в конкретно висше училище с оценка по-висока от определената (получената) оценка, което много лесно може да представи риска, който може да носи класирането на богословските школи според комплексната оценка в публикуваната през 2015 г. рейтингова класация (Фиг. 1).

Достатъчно е този брой на професионалните направления в конкретно висше училище (321) да бъде съкратен само с 5%, за да остане една единствена богословска школа в направлението Религия и теология – тази на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Нещо повече, в полезрението на рейтинговата система и този път не влизат всички онези висши духовни (богословски, теологични) училища, открити с разрешение на Министерския съвет на Република България в съответствие с чл. 33, ал. 7 от Закона за вероизповеданията (ЗзВ).

Това са недържавни (частни) духовни висши училища на регистрираните у нас вероизповедания – Висшият ислямски институт (1998 г., учреден от Мюсюлманско изповедание); Висшият евангелски богословски институт (1999 г., учреден от шест от традиционните и най-големите протестантски вероизповедания в страната); Теологичният колеж "Стефан Константинов" (2005 г., Съюз на църквите на адвентистите от седмия ден); Висше духовно училище "Св. Тривелий" (2012 г., продължител на визията, философията и целите на Обединения богословски факултет към Висшия евангелски богословски институт); Православната духовна академия "Св. Кирил и Методий" (2014 г., учредена от Светия Синод на Българската православна църква).

От тази позиция трябва да стане ясно, че Рейтинговата система не е и не може да бъде рейтингова система на висшите училища в България – това е рейтингова система на акредитираните висши училища в България. Действително през 2014 г. за пръв път по настояване на висшите училища в стандартизираните класации по професионални направления наред с рейтинговия индикатор "програмна акредитация" на професионалното направление се включва "институционалната оценка", който отразява съответната оценка на Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА).

Оценката от институционалната акредитация (20%) заедно с оценката от програмната акредитация (60%) на НАОА имат обща тежест (значимост) от 80% при формирането на оценката на първата група "учебен процес" от класацията. Тежестта на тази група от индикатори при формирането на стандартизираната класация на професионалното направление е 25%, което веднага проявява тежестта на двата индикатора при формирането на класацията - тя става 20%.

Ето отговора на вашия въпрос: от публикуваната рейтингова система на висшите училища в България за изтеклата 2015 г. не може да се очаква да представи адекватно мястото на висшето богословско образование, тъй като повечето (пет от общо деветте) висши богословски училища остават вън от тази класация, т. е. остават „в сянката“ на "светското" висше образование, и остават "незабелязани" от тези, които чертаят бъдещето на висшето образование у нас.

Не е казано в прав текст, но по-скоро се подразбира, че религиозното (богословското) образование във висши училища, открити при условията и по реда на Закона за висшето образование, се осъществява само и единствено в светския контекст, който отговаря на светската среда, т. е. неконфесионално. Това определя нерешими проблеми и на първо място не позволява включването на неакредитирани висши духовни училища, открити според Закона за вероизповеданията, в Рейтинговата система.

Индикаторът „акредитационна оценка“ вече придобива (2015 г.) съществена тежест и определя до 20% от комплексната оценка на професионалното направление. Нещо повече: липсата на акредитация по определено професионално направление във висше училище може да бъде основание за извеждането му „под черта“, т. е. да не позволи то да бъде класирано. При определени случаи липсата на акредитация в комбинация с липсата на записани студенти в дадено направление на дадено висше училище е основание за неговото изключване от Рейтинговата системата.

Ние знаем много добре, че висшето богословско образование у нас трябва да служи на Църквата и на света, а това означава, че, от една страна, то трябва да се завърне във вероизповедна среда, а, от друга, то трябва да отговори на критериите, поставени от Закона за висшето образование. Това според сега действащото законодателство не е възможно.

Във висшите училища, разкрити по реда и условията на ЗВО, обучението трябва да обхваща общокултурните, историческите и философските аспекти на религиите, т. е. да бъде неконфесионално. Учебните планове на обучението по професионално направление Религия и теология се утвърждават от академичните съвети, т. е. те са под контрола на държавата, осъществен чрез автономните държавни висши училища. Всичко това ограничава силно отношенията на Православната църква с висшето училище, с преподавателите и тяхното академично израстване, със студентите и тяхното приобщаване към живото тяло на Църквата. Българските храмове не могат да бъдат оживени по този начин със свещеници, манастирите – с монаси. В рамките на тази логика само завършилите богословско (християнско или ислямско) висше училище (факултет) могат да бъдат учители в средното училище, но в същото време предметът „Религия“ не може да бъде задължителен в българското начално и средно училище.

Висшите духовни училища, създадени по реда и условията на Закона за вероизповеданията, се откриват по предложение на ръководствата на регистрираните в страната вероизповедания с разрешение на Министерския съвет. Именно те подготвят духовни лица, които обслужват нуждите на съответните религии, т. е. това образование е конфесионално. Завършилите Православната духовна академия в Пловдив, например, ще участват пряко в духовни дейности на Църквата и съответно завършилите Висшия ислямски институт в София се обучават за имами, ваизи, хатиби и мюфтии. Висшите духовни училища се откриват с разрешение на Министерския съвет на Р. България, но обучаваните в тях нямат статута на студенти, а и дипломите им не се признават от държавата като документ за завършено висше образование. „Логично“ е тези духовни лица да не могат да преподават в средното училище, което по закон е светско и изисква документ за завършено висше образование.

Висшето богословско образование у нас може да служи едновременно и на Църквата, и на света по един единствен начин сега: регистрираните в страната вероизповедания да открият едно висше богословско училище по реда и условията на ЗВО и ЗзВ, за да служат на света, и още едно духовно (религиозно) висше училище по реда и условията на ЗзВ, за да служат на вярващите от съответното вероизповедание. И двете висши училища задължително трябва да бъдат частни, т. е. да бъдат издържани за сметка на изповеданието. Това е „логиката“ на закона (ЗзВ) и нищо не може да я промени или по-точно никой няма волята да я промени. Все още не сме дочакали частно висше богословско (християнско или ислямско) училище, разкрито по реда и условията на ЗВО, а опити действително бяха направени. Имаше дори проект за откриване с положителна оценка от Националната агенция за акредитация и оценяване (НАОА). За това се говорú, писá..., и какво от това?! Строим църкви, възстановяваме манастири, но именно по тази „законова логика“ храмовете са обречени да останат без духовни пастири, в тях да не извършва света литургия, а енориите да останат без свещеници. Това е „логиката“ на днешния ден, която видимо унищожава утрешния ден.

Образованието в духовните училища се приравнява към светското в съответствие със Закона за народната просвета (ЗНП), но това е валидно само за средното образование; то не може да се приложи за висшите духовни училища. Какво ще стане, ако просто се добави още нещо към горния текст – „и Закона за висшето образование“ и ако се предвиди необходимата процедура по ЗВО. Но кои сме ние тук да съдим, че и да предлагаме!

- Шансовете за бъдеща реализация на пазара на труда се влияят до голяма степен от университета и специалността на студента. Какво може да научи един кандидат-студент за своята бъдеща реализация на пазара на труда, ако избере учебна специалност от професионално направление "Религия и теология"?

 - И тази година читателите на вестник "24 часа" отново получиха подарък – безплатно излязоха две приложения по 64 страници с "пълната версия" на рейтинга на висшите училища в България за 2015 г. "Избери висше училище в България! Намери си добре платена работа!" - призовава вестникът. Става дума за публикуваната стандартизирана класация (рейтинг) на висшите училища в България по 52 професионални направления, включително и „Религия и теология“.

Ето какво научиха кандидат-студентите и техните родители за професионалното направление Религия и теология от това широко популяризирано издание:

- доходите на завършилите през последните пет години в това направление са сравнително ниски и нестабилни за специалисти с висше образование;

- безработицата е сред най-високите за всички професионални направления;

- приемът става със сравнително ниски оценки от дипломите за средно образование;

- студентите, избрали специалности от това професионално направление, вероятно имат по-дълбоки мотиви, които невинаги са обвързани с възможната реализация на пазара на труда.

Очевидно е за всички кандидат-студенти, че ако се насочат към специалности от професионалното направление „Религия и теология“, то няма как да си изберат добре платена работа. Това може да обясни защо степента на привлекателност на специалностите от професионално направление „Религия и теология“ в обявените висши училища, която е функция на престижа им, е сравнително ниска – няма го големия брой приети студенти с висок среден успех от дипломата за завършено средно образование. Кандидат-студентът разбира, че няма да се изложи на сериозна конкуренция и шансовете му да бъде приет са много високи. Каква е, обаче, неговата мотивация да се насочи към тези специалности? Откровено казано – никаква!

И тука идва едно предположение, което разчита на „по-дълбоки“ мотиви, които невинаги са обвързани с възможна реализация на пазара на труда. Кои са тези мотиви, които би трябвало да станат ясни на кандидат-студента и да го насочат въпреки всичко към тези специалности? За негово, а и за наше съжаление, нищо повече не се предлага от въпросното издание. Не се признава никаква изключителност или поне нещо, което да бъде признато от авторите на Рейтинговата система като специфика на професионалното направление и то да бъде изведено пред скоби. Тогава кому е нужно това предположение, не е ли то израз на неискреност, на престореност или направо на фарисейство?

Все пак нека погледнем тежестта на индикаторите за формиране на комплексната оценка според ПМС № 121/2012 (2015), за да се определят средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението в държавните висши училища. И тук, както в методологията на Рейтинговата система, с най-голяма тежест е групата от индикатори „реализация и връзка с пазара на труда“, при това увеличена – 42% срещу 35%. Издръжката на обучението на един студент от професионално направление „Религия и теология“ се увеличава диференцирано с коефициент, който се определя изключително от два добре познати индикатора от същата група – "безработица сред завършилите" и „приложение на придобитото висше образование“. Тук също така няма да намерите признание на „по-дълбоките мотиви“, които могат да насочат кандидат-студентите към специалностите от професионално направление „Религия и теология“.

Ето защо преди малко формулирахме ключовия въпрос за бъдещото развитие на Рейтинговата система: Какъв да бъде подходът – дали да продължи да се прави подредба в низходящ/възходящ ред на висшите училища или те да бъдат категоризирани в няколко групи, т. е. изборът е между рейтинг и категоризация. Не е ли време да се прояви по-голямо уважение към потребителите на рейтинговата система и да се спре с произвеждането на стандартизираната класация (рейтинг) на университетите на базата на комплексните резултати, като подобно на Европейската рейтингова система „U-Multirank“ усилията да се насочат към подобряване на условията за създаване на собствени класации.

Рейтинги, подобни на представения стандартизиран рейтинг, скриват различията между отделните висши училища, не отчитат интересите на различните потребители и не представят убедителни аргументи за избраните тегла на индикаторите. Единствено собствените (индивидуалните) рейтинги могат да позволят на потребителите да идентифицират силните и слабите страни на даден университет, както и аспекти от неговата дейност в определено професионално направление, които ги интересуват в най-голяма степен. Само така има вероятност да открием „по-дълбоките“ мотиви, които ще насочат кандидат-студентите към университетите от професионално направление „Религия и теология“.

Необходим ни е национален модел за класифициране на българските висши училища въз основа на многообразието от профили и мисии; необходим ни е общ многоизмерен рейтинг, основан върху тази класификация, който да позволи на ползвателя сравняването на сходни образователни институции на основата на смятаните от него за приоритетни измерения и индикатори.

- И все пак бихте ли коментирали по-подробно мястото на висшето богословско образование според публикуваната стандартизирана класация на акредитираните висши училища в България за изтеклата 2015г.?

- Рейтинговата система на висшите училища в България за 2015 г. отново доказва, че шансовете за бъдеща реализация на пазара на труда се влияят до голяма степен от висшето училище и специалността, която студентът е завършил. Доходите, равнището на безработица и приложението на придобитото образование зависят преди всичко от това, къде и какво е учил.

Няма съмнение, че следването във висше училище е свързано със значителни лични инвестиции - време, усилия, финансови разходи. Рейтинговата система за пореден път потвърждава, че тези лични инвестиции са оправдани и се възвръщат. Средномесечният осигурителен доход на завършилите висше образование и делът на безработните сред тях са двата рейтингови индикатори, които проявяват в значителна степен това (Табл. 1 и 3).

Според обновените данни в рейтинговата система делът на безработните сред завършилите висше образование следва тенденция към намаляване според данните от 2013-2015 г. - от 4,15; 3,77 и 3,74%, а средномесечната стойност на осигурителния им доход остава близо до 868 лв. (2013 г., 2015 г.)пристойност общо за странатасъответно 647,28; 683,34 и 724,60 лв. (Табл.3 и 1).

По-малко от половината наети висшисти (46,54%) работят на позиция, за която се изисква висше образование. Този дял също така следва тенденция на нарастване спрямо 2014 г. (45,90%) (Табл. 4).

Регистрираната безработица в страната за 2015 г. (трето тримесечие) е 9,9%, което потвърждава безспорно, че делът на безработните сред завършилите висше образование в страната е около 2,5 пъти по-малък. При това средният осигурителен доход за страната е 724,60 лв., което сочи значително по-висок (вече с около 20%) среден осигурителен доход при наетите на работа висшисти.

Анализът на разпределението на дела на безработните и средния осигурителен доход сред завършилите висше образование по различни професионални направления показват съществени разлики, които не са никак малки:

- най-нисък дял на безработните (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава отново сред завършилите в професионалните направления Военно дело, Медицина, Фармация и Стоматология (Табл. 3 и 4).

- среден месечен осигурителен доход над 1000 лева имат отново придобилите висше образование в първите десет професионални направления (Табл. 1).

Отново по-малко от половината - 46,54% (2013: 42,68%; 2014: 45,90%) наети висшисти работят на позиция, за която се изисква висше образование, т. е. това е приложението на завършеното висше образование (Табл. 4).

Данните показват значимо влияние на професионалното направление върху стойността на този рейтингов индикатор – за завършилите Военно дело то е 98,79%, докато за завършилите Туризъм – едва 19,02%.

Сред завършилите най-масовото професионално направление (с 57 375 студенти) Икономика безработицата достига 4,19% (2013: 4,50%; 2014: 4,23%), делът на заемащите позиции, за които се изисква висше образование, е 37,33% (2013: 37,00%; 2014: 36,92%), а средният осигурителен доход е 980,55 (2013: 871 лв; 2014: 864,60).

За сравнение: сред завършилите най-малкото професионално направление Теория на изкуствата безработицата е само 2,97%, делът на заемащите позиции, за които се изисква висше образование, е доста по-висок – 46,15%, но средният осигурителен доход остава значимо по-нисък 827,18.

Какво научиха кандидат-студентите и техните родители за професионалното направление Религия и теология от това ново и широко популяризирано издание:

- делът на безработните сред завършилите направлението е намалял на 5,00% (2013: 7,53%; 2014: 5,47%), но остава над средния за завършилите висше образование за страната (3,74%). Професионалното направление попада по този рейтингов показател в групата на направления с най-голям дял на безработните - на 47 място от 52 направления в класацията (Табл. 3). Не е сигурно, дали читателят знае, че делът на безработните за страната е 9,90% (ІІІ тримесечие на 2015 г.). И да знае, не е сигурно, че това ще го насочи към избора на специалност от това професионално направление;

- приносът на завършилите направлението към осигурителната система е нараснал на 67,00% (2013: 63,86%; 2014: 65,24%), но остава доста по-нисък от средния за завършилите висше образование в България (75,24%) (Табл. 5). Така повече от 33% от завършилите своето висше образование в направление Религия и теология вече не се осигуряват в страната през последните 5 години. По този рейтингов показател направлението попада в групата с най-малък принос към осигурителната система – заема 45 място от 52 направления в класацията;

- средният месечен осигурителен доход на завършилите направлението е нараснал на 699,55 лв. (2013: 622,13 лв.; 2014: 662,71 лв.), но остава трайно далече под средния за завършилите висше образование в страната - 867,36 лв.(Табл. 1). Неприятното е това, че той остава по-нисък от средномесечния доход в страната – 714,57 лв. (м. септември 2014-2015 г.). Тези факти са срещу твърдението, че завършилите висше образование имат несъмнено по-високи доходи от тези в страната. За съжаление това се превръща в една от "осветените тайни" на висшето образование, които не са достатъчно ясно откроени и са дълго премълчавани.

Професионалното направление „Религия и теология“ попада по тези рейтингови показатели в групата от направления с най-ниския осигурителен доход и съотношение на осигурителния доход спрямо брутната заплата за областта – на 50 и 49 място от 52 направления в класацията (Табл. 1 и 2). Съотношението на средния месечен осигурителния доход на завършилите спрямо средната брутна заплата за областта, в която работят, се е запазил – 0,83 (2013: 0,85; 2014: 0,84) (Табл. 2).

Действително това, което Рейтинговата класация съобщава за професионално направление Религия и теология, няма как да въодушеви един кандидат-студент, а още по-малко - неговите родители и семейство.

- Ето класацията на висшите училища от направление Религия и теология според някои рейтингови индикатори, които отразяват студентската удовлетвореност от качеството на различни страни от процеса на обучение (Табл. 7).

За всеки пълноценен и ефективен образователен процес задължително необходима е страст, живо любопитство и ангажираност, истинска личностна мотивация, която да преодолее разпространената сред младите хора скука и индиферентност и доминиращото инструментално отношение към университетската институция.

Степента на удовлетвореност по отношение на потребностите и очакванията на студентите подрежда по интересен начин направление Религия и теология – то е на второ място с 93,08%! Да, Рейтинговата система действително сочи за наличие на друга, по-дълбока мотивация, но няма индикатори, които да я направят видима.

Очевидно е и това, че вътре в едно професионално направление оценките остават силно поляризирани. В третата десетка от общата класация на висшите училища по удовлетвореност на студентите има две от трите класирани училища от направлението Религия и теология - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" и Пловдивски университет „Преп. Паисий Хилендарски“ (Табл. 7 и 8).

Рейтинговата система може да функционира като полезен инструмент при правенето на политики във висшето образование, само ако е налице ясното дефиниране на нейните цели, приоритети и основни предизвикателства.

Така например няма консенсус по ключовия въпрос за професионалното направление Религия и теология, който поставяме отново: Как следва да се съчетава мисията на висшето богословско училище да предава и създава ново знание със задачите му да подготвя хора за успешна професионална реализация в конкретните социални условия, като същевременно допринася за социално-икономическото развитие на обществото?

Знаем, че отношенията между висшите богословски училища (факултети, катедри) и Църквата законово могат да бъдат регламентирани, независимо от вероизповеданието, с цел да се защитят интересите на Църквата и вероизповеданието. Макар подобно регламентиране да е възможно и вече крайно необходимо, у нас тези важни въпроси все още зависят единствено и само от добросъвестността на университетските преподаватели и на висшето училище като цяло.

- Уважаеми колеги, нещата, които изложихте, са колкото интересни, толкова и тревожни. Разбира се, за това не можем да виним рейтинговата система, но във всички случаи е добре отговорните фактори да си вземаг поука. И нека да приключим с нещо по-градивно като препоръка!

- Отрицанието на рейтинговата система не е адекватната и полезната реакция в този случай, още по-малко би помогнало демонстрирането на отношение като към нещо, което днес е тук и "на мода", а утре, или след три дни няма да остане и следа от него. И ще продължим по старому, без рейтингови системи.

В този случай се изискват сериозни усилия от страна на всички заинтересовани страни за разбиране на същността на рейтингите, основани върху осмислянето на начините на тяхното изграждане и функциониране. По важното тук е да се отбележи, че когато се разработва или изпълнява конкретна политика или програма и се търси мнението на заинтересованите страни, трябва да се гарантира тяхната представителност. Ако се провеждат консултации с прекалено тесен кръг от заинтересовани страни, съществува голям риск процесът на консултиране да попадне "под контрол" и да бъдат представени само интересите на специфични групи, които могат да спечелят от създаването на рейтинговата система или от приемането на стратегията за развитие.

При идентифицирането на заинтересованите страни не би трябвало да се изключва никой с действителни интереси. Разнообразяването на кръга от заинтересовани страни би намалил риска от пристрастие и тенденциозност при осъществяването на тези дейности. Затова е необходимо да се познават всички заинтересовани страни, да се различава и разбира тяхното многообразие, да се познават техните интереси, гледните точки и очакванията относно характера и съдържанието на съответната програма или политика. Именно това би могло да бъде сериозна предпоставка за партньорство, за съвместна работа.

Да, нужно е не само да бъде създадена нова стратегическа рамка за реализация на висшето богословско образование, но това може да започне само след идентифициране на заинтересованите страни, за да се създадат реални предпоставки за партньорство в този сложен процес и да се намали рискът от пристрастие и тенденциозност.

- Сърдечно ви благодаря от името както на редколегията на портала "Двери на Православието", така и на нашите многобройни читатели за големия труд, който отново положихте безвъзмездно, за да ни запознаете с тази нелека, но много важна материя - мястото на богословското образование в нашето съвременно общество. 

Разговора води: Иван Желев Димитров