Векове наред нашите предци от Софийско, които са имали силна вяра и са били истински православни българи, са правели своите поклоннически пътувания до Рилския манастир поне веднъж в годината. Обикновено се е тръгвало от две точки - Дупница и Самоков, затова и днес двете порти на манастира се наричат Самоковска и Дупнишка. Възстановители на тази традиция, закърняла по време на комунизма, са студентите и преподавателите от първия випуск на магистърската програма „Християнско поклонничество“ на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Разговаряме с доц. Павел Павлов, инициатор и организатор на поклонническия път в чест на св. Йоан Рилски, който в началото на август за шести път предстои да започне в София и да завърши в Рилския манастир на празника Преображение Господне.
Соня Спасова: - Предстои започването за шеста поредна година на поклонническия път "Св. Йоан Рилски Чудотворец". Какви са новите моменти?
Доц. Павел Павлов: - Основната новост е осъществяването на наша стара мечта - да дойде време, в което да има отделни групи, които ще тръгват от различни градове в България и които ще създават един общ „лъч“. През годините имаше участници в похода от Велико Търново, които възприеха идеята, че походът трябва да започва оттам. Тази година успяха да се организират и на 27 юли, деня на св. Панталеймон, тръгнаха от Велико Търново, а на 1 август групата ще е в София, за да участва в св. Литургия в храм "Св. София" заедно с нас, които тръгваме от столицата.
- С какво трябва да е подготвен този, който иска да се включи за първи път в похода?
- Всеки, който иска да дойде, трябва да има удобни обувки, слънцезащитен крем и раница с багаж, колкото може да носи. Не са необходими някакви специални предварителни приготовления.
- Бихте ли ни разказали, какво представлява и как обикновено протича поклонническият път в чест на св. Йоан Рилски Чудотворец?
- Това е поклонническо шествие. Отпред върви иконата на св. Йоан Рилски и хоругвата. По няколко пъти през деня спираме и четем акатиста на светеца. Когато има стръмни участъци, казваме „Господи, помилуй“. През цялото време пеем тропара на св. Йоан Рилски. Самото шествие изглежда като една продължаваща молитва. Участието в това шествие е подвиг! Особено в днешно време, когато сме свикнали да възприемаме август като месец, в който ходим на почивка. Ние нямаме туристически и спортни амбиции. Не е важното да се извърви целият маршрут на похода, а включването в него, участието в службите.
- Всички, които тръгват, ли успяват да извървят целия път и да стигнат до Рилския манастир?
- Първата година, когато се проведе походът, имаше доста участници, които много амбициозно смятаха, че задължително, щом се тръгне от София, трябва да се стигне до Рилския манастир. С годините стана ясно, че много по-важно е молитвеното участие в богослужението, което съвпада с постния период. Извървяването на похода е свързано по-скоро с по-голямо молитвено усилие, отколкото с физическо. Докато преминаваме през трите планини Витоша, Верила и Рила, имаме много време да общуваме помежду си. Хората в планината стават много по-отворени един към друг. Сближава ги преодоляването на изпитанията заедно. Най-често хората, които тръгват с амбицията непременно да извървят целия маршрут, се отказват още в началото, защото се оказва, че са тръгнали с неудобни обувки и получават рани по краката или получават изгаряния от слънцето, защото не са взели слънцезащитен крем. Градските хора, които живеем в света, понякога не съобразяваме практичните неща.
- Поклонническият поход е организиран в шестдневна програма, нощува се на различни места, понякога на открито. Какъв е маршрутът, през който се преминава?
- Минаваме през планински и населени места. Първата година се стремяхме и следяхме пътя, който е начертан от Владислав Граматик за пренасяне на мощите на св. Иван Рилски, специално търсехме топоси от неговия разказ. След това осъзнахме, че много по-важно е включването на хората в похода. Всеки участва толкова дни, колкото може. Всеки сам преценява колко и къде да се включи. Дори има хора, които след сутрешната служба отиват на работа в София, а вечерта пак се присъединят към групата на следващата точка, до която е стигнала групата. Това е доброволно участие в молитвен поклонически път.
- Хората от селищата, през които преминавате, как се отнасят към поклоническата група?
- Чакат ни с нетърпение, отношението им към нас е изключително радушно. Начинът, по който ни посрещат, е нещото, което най-много ни вдъхновява. Хората по селищата чувстват нашия поход като празник. Много им благодарим!
- Има ли свещеник с групата?
- Свещеници винаги има – о. Ангел Ангелов (протосингел на Софийска епархия, бел. ред.) участва във всичките пет похода до момента, той е сърцето на литийния поход, грижи се за групата, успокоява ни в трудните моменти, благославя ни... От самото начало той прие идеята за този поклоннически път и го очаква. Включват се и свещениците от храм „Св. Димитър Солунски“ в София заедно с част от тази енория. Присъединяват се и още свещеници от столицата и други градове.
- Традиционно през август повечето хора организират лятната си почивка. Има ли хора в днешно време, които предпочитат вместо да почиват на плажа да вървят повече от 100 км пеша в планината?
- Има, да. Миналата година участие в похода взеха около 200 души. Освен българи има и чужденци в групата - от Русия, Украйна, няколко години участва един православен белгиец, както и българи, които живеят в чужбина, но съобразяват отпуските си и се връщат в България по времето, в което се провежда походът. Освен това в групата има хора на различни възрасти - най-младият участник първата година беше на 5 г., a най-възрастният традиционно е бай Боре, който е над осемдесетгодишен и е участвал в хималайската експедиция на Христо Проданов през 80-те години на XX век. С течение на годините се оказа, че има хора от всякакви възрастови групи, както и хора с най-различни интереси. Общото между всички тях е почитта към св. Иван Рилски.
Не е случайно това, че тръгваме на 1 август, защото още от времето на Римската империя този ден е ден за лития. В Цариград на 1 август, който е в средата на лятото, са се правели специални кръстни шествия, за да могат хората да се осеняват със силата на кръста и да издържат на изпитанията на горещините. Така правим и ние сега – на 1 август изнасяме кръста в центъра на София и правим лития с него от храм „Св. София“ до ротондата „Св. Георги“.
- Какво е вашето мнение за популярния поклоннически маршрут Ел Камино до катедралата Сантяго де Компостела, който се провежда в Испания? Могат ли православни християни да се включват в него?
- Да, православни християни могат да се включват в Ел Камино, защото този път съществува от времето преди разделението на Римокатолическата и Православната църква. Още тогава хората по тези места са имали голяма почит към св. апостол Яков. През годините е имало периоди, в които е Ел Камино е бил изоставян, и други периоди, в които се е развивал. През 20-ти век тази традиция е била почти замряла, но един свещеник заедно с група младежи я възстановява. Ел Камино обаче придобива изключителна популярност, когато става културен коридор № 1 в Европа чрез различни програми и инициативи и придобива общоевропейско значение, започват да се включват хора от много страни. Ел Камино има не само поклонническо измерение, а и културно-ценностно. В Испания има закон, уреждащ поклонническия път Ел Камино, включващ забрана за застрояване на местата, през които преминава, културна програма, съпътстваща пътя и пр.
- Благодаря Ви за интервюто, а на участниците в поклонническия път до Рилския манастир пожелаваме физически сили и духовна бодрост в следването на св. Йоан Рилски Чудотворец.
Снимките са от миналогодишния поклоннически път.
Фотограф: Стефка Борисова
