По случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост разговаряме с Цвета Узунова, магистър богослов и библиотекар, ръководител на библиотеката на Богословския факултет към СУ "Св. Климент Охридски". Библиотеката разполага с богат книжен фонд в областта на богословието, старобългарската книжнина, църковно изкуство и музика, справочна литература на класически, славянски и западни езици. Тук се съхраняват уникални издания: старопечатни български и руски книги, възрожденска периодика, книги на Синодално издателство от самото му създаване, издания на български и руски църкви и манастири. Г-жа Узунова споделя, че Богословската библиотека участва в мисията да подготвя бъдещи духовници, учители и радетели за успешно разпространяване на християнските ценности.
Соня Спасова: - Разкажете ни за библиотеката на Богословския факултет – откога съществува и как нейният богат фонд успява да бъде запазен през годините въпреки всички политически, организационни и други промени във факултета?
- Богословската библиотека съществува още от създаването на Богословския факултет през 1923 г. и се намира на първия етаж в сградата на факултета заедно с Църковно-исторически архивен институт (ЦИАИ) и Национален църковен историко-археологически музей (НЦИАМ). Така посетителите могат да съчетаят интересите си и в едно общо гостоприемство черпят полезна информация – от библиотеката, от музея и от църковния институт.
Всъщност структурно Богословската библиотека е част от Университетската библиотека на СУ „Св. Климент Охридски”, неин филиал. Това обаче невинаги е било така. В периода от 1950 до 1991 г. Богословският факултет е бил буквално изхвърлен от Алма матер и трансформиран в Духовна академия „Св. Климент Охридски” под ведомството на Светия Синод на БПЦ (указ № 325/8.7.1950 г. на Народното събрание). По мое лично мнение тази съдба има две страни – добра и не чак толкова добра. Добрата страна е, че през този период библиотеката е ръководена от богослов, а комплектуването й става чрез Св. Синод, което пък донякъде е ограничило купуването на цензурирани издания или такива с пропагандна агитация от комунистическия режим. Проблемната страна е, че тази промяна води до текучество на библиотечния персонал, правилникът за работа на библиотеката се променя, създадени са така наречените семинарни фондове (т. е. кабинетни библиотеки, ограничаващи ползването и достъпноста им); преинвентирането на фонда води до огромни грешки и загуби. В интерес на истината нашият фонд е камък за препъване и до днес. От една страна, заради двойната собственост, а от друга - заради двойното инвентиране на фонда. Това поражда невъзможно описването и качването му в електронен каталог и затруднява работата на библиотекарите, затруднява и обслужването, прави невъзможен електронния достъп до стария фонд.
- Как е набавен и приблизително колко екземпляра наброява фондът на библиотеката?
- Общият фонд на библиотеката наброява 81 169 библиотечни единици – книги, периодични издания, нотни текстове, картографски издания и др.
Постъпленията в библиотеката стават чрез дарение, книгообмен, покупка и депозит. В годините този процес никога не е бил спиран. Преобладаващата част са даренията. Те са авторски, от институции, от наследници и лични колекции. Първите дарители на богослужебни книги, лекции и други учебни пособия са руските преподаватели-емигранти: проф. прот. Александър Рождественский, проф. Николай Глубоковский, проф. прот. Георгий Шавелский, проф. Михаил Поснов. Старите инвентарни книги, калиграфски изписвани, са историческото свидетелство за подарените книги от първите преподаватели на факултета. Първият библиотекар е бил д-р Маньо Стоянов, известен историк и книговед, изследовател на българското Възраждане (семинарист и д-р по богословие от Берн, Швейцария - б. р.).
През годините в библиотеката постъпват не малко дарения от преподавателите на Богословския факултет, дори на цели лични библиотеки, като за отбелязване са тези на приснопаметния Български патриарх акад. д-р Кирил, на акад. протопрезвитер д-р Стефан Цанков, на Н. Бл. екзарх Йосиф, Търновски митрополит Климент (Васил Друмев), Български екзарх Стефан, на Старозагорския митрополит Методий (Кусев), на Н. В. цар Борис ІІІ, на бившия протосингел на Великотърновска митрополия архим. Самуил, завещание от бивш Скопски митрополит Теодосий, Варненски митрополит Симеон и др. В близките години постъпиха и нови лични библиотеки на починали преподаватели: проф. Т. Коев, на проф. Хр. Стоянов, доц. Ст. Кожухаров и др.; както и на живи личности като: г-н Д. Добрев, проф. протопр. Н. Шиваров, проф. Ив. Желев.
- Бихте ли ни разказали, кои са най-ценните и интересните книги в библиотеката?
- Днес библиотека “Теология”, както служебно се нарича, разполага с богата сбирка в областта на богословието – учебна литература и изворови текстове; изследвания в областта на старобългаристиката и химнографията, нотни текстове на западна и източна музика, албуми свързани с християнското изкуство; карти, икони, портрети; както и ценна справочна литература на български и чужди езици. Значителна е колекцията от руски богослужебни книги, научни богословски изследвания и периодика от началото на 18 век до днес. Сбирката от ръкописи, „редки и ценни книги” съдържа: първопечатни, старопечатни и литографски издания на български, руски, гръцки, сръбски, румънски и западни езици. Най-старата печатна книга в библиотеката е “Служебник” от 1519 г. на църковно-славянски език, отпечатан във Венеция от Божидар Вукович. Тя е част от богатата лична колекция на Българския патриарх Кирил, разположена в Деканата на факултета. През 2014 г. в реставрационната лаборатория на ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев” при СУ безвъзмездно бяха дезинфекцирани и дигитално заснети осемте ръкописа от фонда на нашата библиотека. По време на официалното представяне на Зографската дигитална колекция в УБ, филиал „Филологии” (19.5.2015 г.), бяха върнати на Богословския факултет чрез декана доц. д-р Александър Омарчевски реставрираните турски документ и фрагмент от гръцка ръкописна книга заедно с дигиталните копия на всички ръкописи.
- Във времето на дигиталните технологии посещава се ли библиотеката от студентите?
- Да, действително аудиторната заетост на студентите съвпада с работното време на библиотеката и това е една от причините посещенията да са разредени. Но специфичната учебна програма на нашите студенти започва по време на богослужението, т. е. рано сутрин и късно вечер. В тези часове им се налага да ползват библиотечния фонд, разположен в клиросните шкафове. Това са най-използваните библиотечни единици (богослужебните книги). През междучасията студентите, групово или индивидуално, често търсят Библия за часовете по Свещено Писание на Стария и на Новия Завет или други изворови текстове за справка и всякаква друга информация. В библиотеката ползват безплатен интернет WI-FI.
Мисля, че библиотеката е едно от любимите места на студентите, защото в нея има уют и атмосфера. Убедена съм, че тук те намират полезна информация, подготвят курсовите си работи, съчиняват своите есета или просто се срещат с приятели.
- Библиотеката често става място за представяне на книги, срещи с автори или изтъкнати богослови и преподаватели, които факултетът организира. Какви подобни събития предвиждате в близко бъдеще?
- Да, планирали сме някои събития. Предстои издаването на две библиографии - пълно библиографско описание на списание „Духовна култура” и на списание „Богословска мисъл”. С помощта на библиотекарите и студенти от Богословски факултет и студенти-стажанти от Катедрата по Библиотечно-информационни науки към Философския факултет на СУ подготвяме база-данни от сканирани и обработени портрети на духовни и светски лица, публикувани в „Църковен вестник“.
Из фонда на библиотеката: Първопечатна книга. Служебник, отпечатан във Венеция през 1519 г.:
150-те тома на Patrologia Graeca (преди години собственост на библиотеката на Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски"):
Различни карти са на разположение в библиотеката на Богословския факултет:
