Църковните фотографи не са ново явление, но през последните години, благодарение на новите технологии и интернет, техните снимки достигат до огромен брой хора. Църковните фотографи в повечето случаи не са назначени за такива, те не са просто хроникьори на богослуженията и църковните мероприятия. Повечето от тях са творци и осъзнати християни, които чрез фотографията изразяват своята гледна точка за дадено събитие, предават отношение. Това не са хора, които по време на богослужение щракат снимки за спомен с мобилните си телефони, а представят църковното събитие в образи, отправят послания. Има фотографи, чиито снимки говорят повече от хиляди думи на репортерите. Но снимащите много често остават анонимни за читателите. Затова представяме в Двери някои от тях, давайки им възможност не само да покажат, но и да изкажат впечатлението си от православното богослужение като миряни, като художници и творци, като съ-участници.
Макар да изпратихме едни и същи въпроси на всички, те отговарят по различен начин, така както всеки фотограф си има свой поглед към дадено събитие и снимките от едно и също богослужение, носят отпечатъка от личността на своя автор.
1. Представяне накратко: Николай Трейман
2. В кои църковни медии публикувате фотографиите си?
Списание Християнство и култура, портал Култура.бг, сайт на БПСЦ.
3. Кое прави православното богослужение интересно за фотографите?
Интересно е, когато се съчетае момент от богослужението с фотографски значима ситуация – например, лъч светлина, уловен миг, добра композиция, оригинална гледна точка и т. н.
4. Богослуженията следват винаги един и същ точно определен ред, който се повтаря всеки път. Няма ли опасност снимките да станат еднотипни? Търсите ли различен поглед към богослуженията?
Мисия на фотографа е винаги да търси и да бди за неочаквани визуални открития. Те задължително съществуват дори в привидно еднообразните сюжети.
5. Има ли теми или кадри от богослужението или църковния живот, които възприемате като своеобразно табу, навлизане в личното пространство, и не бихте насочили обектива си натам?
Фотографията уж е обективна, но тя има способността да изопачава, да преподрежда, а дори и да лъже. Ако се възползваме от това качество, ще насочим обектива си в съвсем друга посока. Такава фотография би заинтересувала този, който не знае смисъла на случващото се в храма.
6. Фотографът не само запечатва даден миг от реалността, но чрез своите кадри той изпраща послание. Какви са посланията, които искате да отправите чрез снимките си?
Посланието на добрия образ е многосъставно – той може да радва с красотата си, да разказва и учи, да привлича и буди интерес.
* * *
1. Представяне накратко: Името ми е Стефка Борисова.
2. В кои църковни медии публикувате фотографиите си?
Публикувам в Двери на православието.
3. Кое прави православното богослужение интересно за фотографите?
За мене интересното в православното богослужение e свидетелството за вечността. И детайлът, който не е конкретен. Фотографията прави опит да покаже кратки отрязъци от времето, които не забелязваме, не им обръщаме внимание или просто бързо забравяме. Участието ни в православното богослужение има за цел да ни покаже и приобщи с истинската Светлина. „Фотография” означава рисувам, пиша със светлина, с други думи: заниманието с фотография зависи от видимата светлина. Това за мен е интересно.
4. Богослуженията следват винаги един и същ точно определен ред, който се повтаря всеки път. Няма ли опасност снимките да станат еднотипни? Търсите ли различен поглед към богослуженията? Моля, изпратете ни правена от вас снимка, която илюстрира лично вашия поглед към дадено църковно богослужение.
Структурата на богослуженията е фиксирана, но това не ги прави еднотипни. Това е и предизвикателството, да се потопиш по-дълбоко в богослужението, да откриеш дълбокия смисъл на извършваното. По-често отивам на църква без фотокамера, а никога не възприемам случващото се като повторение, затова, когато снимам, не се притеснявам, че снимките ще се повтарят. Наистина, по-трудно е да изразиш нюанса на новото преживяване, с което си се обогатил с участието си във всяко следващо богослужение, но е удоволствие да опиташ да се изразиш. Търся да допълня това, което не съм забелязала при друго снимане. Да си призная: и не всичко приемам като свое дело – да, наистина, натискам спусъка, но кадърът се случва често и въпреки мене самата. Удивително е!
Момент от интронизацията на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит:
5. Има ли теми или кадри от богослужението или църковния живот, които възприемате като своеобразно табу, навлизане в личното пространство, и не бихте насочили обектива си натам?
Има моменти, в които смятам за неуместно да присъствам с пръст върху спусъка. Моменти, които съдържат друго време, от друг порядък са и е нелепо да опитваш да ги вместиш чрез наличната техника. Некоректно е и заради богослужението, а мен самата ме ощетяват. Свидетели сме на неща, които не се от този свят, затова мисля да не ги принизяваме до временното и конкретното.
6. Кои са любимите ви фотографски обекти от богослужението. Изпратете ни снимка, която илюстрира някои от тях?
Светлината за мене е най-важна. Опитвам се да съм водена от нея и нея снимам с най-голямо удоволствие.
7. Фотографът не само запечатва даден миг от реалността, но чрез своите кадри той изпраща послание. Какви са посланията, които искате да отправите чрез снимките си? Изпратете ни една фотография като пример.
Нямам претенции да отправям послания. Чрез фотографиите общувам, изравявайки себе си. Обичам да снимам.
7. Кой е кадърът от дадено богослужение, който в момента смятате за най-доброто ви попадение? Моля, изпратете ни го.
Нямам такъв кадър, ако имах, това би значело застой.
* * *
1. Представяне накратко:
а) Име: Атанас Димитров – АтаДим
б) В кои църковни медии публикува фотографии: Основно в официалния сайт на БПЦ-БП – bg-patriarshia.bg и в Църковен вестник, също така има публикации в dveri.bg, pravoslavie.bg и в някои митрополитски страници, православни сайтове, блогове и фейсбук-групи.
2. Кое прави православното богослужение интересно за фотографите?
Тайнствеността. Красотата на православието грабва фотографа и го пленява със своята магия и очарование. Веднъж попаднал в този чуден свят, човек не може да му се насити и снима, снима, снима...
3. Богослуженията следват винаги един и същ точно определен ред, който се повтаря всеки път. Няма ли опасност снимките да станат еднотипни? Търсите ли различен поглед към богослуженията? Моля, изпратете ни направена от вас снимка, която илюстрира лично Вашия поглед към дадено църковно последование.
Всеки фотограф, включително и аз, пречупва нещата през своя собствен мироглед и емоционалност и се получава оригинална интерпретация на богослужението. Винаги ме радва, когато ме срещат хора в църквата или на улицата и ми кажат: „Вашите снимки ме накараха да се почувствам съпричастен с богослужението, макар и да не съм присъствал/а там”. Дори и снимките ми да не са подписани, повечето хора ги разпознават и казват: това са снимките на АтаДим, което красноречиво говори, колкото и нескромно да звучи, че съм си изградил собствен фотографски почерк. Ето нещо интересно, което ми се случи на 30 март (понеделник). Пътувам в тролей № 9 и към мене се приближава един окаян човечец. Поглежда ме в очите и с треперещ глас казва: „Аз Вас Ви познавам! Вие снимате за църквата!”. Този човек, който най-вероятно няма дом, облечен е скромно и от когото всички се отдръпват, когато минава… Той просто ме е виждал да снимам в църквата... Ето, от такива моменти на човек му става топло на душата...
Страстната седмица в Патриаршеската катедрала:
4. Има ли теми или кадри от богослужението или църковния живот, които възприемате като своеобразно табу, навлизане в личното пространство, и не бихте насочили обектива си натам?
По отношение на фотографиите на богослужението не мисля, че трябва да има табу, всеки фотограф трябва да се стреми да представи нещата в пълнота. Но в никакъв случай той не трябва манипулативно да представя случващото се. Трябва да е безпристрастен и етичен. По отношение на църковния живот или на моментите на дълбока лична трагедия фотографът вътрешно трябва да усети границата, до която може и трябва да достигне, за да не нахълта в личното пространство.
5. Кои са любимите ви фотографски обекти от богослужението? Изпратете ни снимка, която илюстрира някои от тях.
Харесва ми да отразявам цялото богослужение. Интересни са ми констрастите и представянето на противоположностите.
6. Фотографът не само запечатва даден миг от реалността, но чрез своите кадри той изпраща послание. Какви са посланията, които искате да отправите чрез снимките си? Изпратете ни една фотография като пример.
Всеки фотос трябва да съдържа в себе си идея, зад кадъра трябва да има втори план, обикновеното това е онзи план, който трябва да ни показва необикновеното, от временното да ни води към вечното. Да провокирам хората да потърсят и уловят красотата на православието. Да се докоснат до вярата.
7. Кой е кадърът от дадено богослужение, който в момента смятате за най-доброто ви попадение? Моля, изпратете ни го.
Най-доброто попадение все още се търси, пътят продължава...
* * *
1. Представяне накратко:
Казвам се Теодор Аврамов, следвам Богословие в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и снимам за Православен блог „Добротолюбие”. Започнах да се занимавам с фотография съвсем малък, на около 13 години, като държа да отбележа, че не се възприемам като фотограф, а просто като човек, участващ в богослужението, на когото случайно му е под ръка фотоапарат.
2. Кое прави православното богослужение интересно за фотографите?
Православното богослужение, поне както го разбирам аз, е извън времето, свързващо епохите, но същевременно и във времето. Определено по този начин е възможно да го разглеждаме, поне през обектива, като крайна безкрайност. Само по себе си богослуженито не може да бъде различно като ред, последование и случване, но именно това го прави уникално. Всяко нещо в него, всяко движение се е повтаряло, повтаря се и ще се повтаря. Това дава уникална възможност на човека зад обектива да „научи” физическите аспекти и да се фокусира, бувално и преносно, върху малкото променливи в уравнението, а именно хората.
Всеки един път, когато съм снимал служби, съм се старал да не правя новинарски и репортажни снимки, а да забелязвам хората, независимо дали са свещенослужители или обикновени миряни. Именно през техните изражения, поза и поглед може човек реално да вникне в богослужението, да усети настроението и да почувства нещо, а не просто да забележи, че някой е служил някъде. Старая се снимките ми да са истински. Отстоявам позицията, че програми като Photoshop са изключително полезни, но не адекватни за снимки, които имат някакъв „духовен аспект”. В тези случай най-важното нещо е мигът, за да може той да е точно толкова влиятелен на човека, който гледа снимката, колкото и на човека, който я е направил.
От казаното, надявам се, става ясно, че не се разбирам като фотограф, а повече като носител на настроение, както и това, че главният ми фокус при снимане са хората. Тук изниква един проблем. Първият път, когато снимах служба, бях изключително раздвоен. Не си бях изяснил с каква цел съм там: да снимам или да участвам в службата. Точно тогава и за първи път (но не последен) си разбих веждата. Нека разкажа по-подробно. Беше вторник вечер, през ноември месец. Богослужението беше към края си и свещеникът излезе да каже отпуста, докато аз тъкмо се приготвях да снимам един от певците в софийската катедрала „Св. Неделя”, който благочестиво беше застанал с лице към дверите и също очакваше края на богослужението. Тъкмо когато се приготвях да натисна спусъка, зад гърба ми се чу „Слава Отцу и Сину…”, в който момент аз се обърнах и с лек поклон се прекръстих, като забравих, обаче, че в дясната си ръка държа магнезиевото тяло на фотоапарата, тежащ около два килограма, и усетих само рязка болка и леко затопляне по челото.
След няколко шева по-късно разбрах две неща. Първото е, че не е задължително да си фотограф на протести или на научно-популярно списание, за да има риск за теб, а второто, че няма как да си църковен фотограф и да участваш в богослужението, което напълно обезсмисля влизането ти в храма. От този момент снимах всяко богослужение с известна неохота. Беше ми трудно да не участвам, а някак изкуствено да присъствам. Чувствах, че развалям цялото богослужение за всички в момента, в който извадя фотоапарата и го насоча към някого. Именно оттам идва и моят „стил” на снимане. Старая се да не украсявам кадрите, да не правя излишно красиви композиции, а истински – там намирам красотата аз.
Това е типична за мене снимка – прекалено тъмна, леко размазана, но предаваща, поне както аз усещам, изключително силно настроение. Снимката е от първото богослужение за Великия пост в „Св. Неделя”, 2015 г.
3. Кои са любимите Ви фотографски обекти от богослужението? Изпратете ни снимка, която илюстрира някои от тях.
Има едно нещо, което винаги се опитвам да снимам, но отново е много трудно, защото чувствам, че навлизам в личното пространство на един изключително интимен момент – родители с децата си, точно в момента когато идват на богослужение. Тогава личи тази безусловна любов, на която всички трябва поне да се опитваме да подражаваме към другите.
Това е споменатият по-горе кадър – нищо особено, дори не е на фокус, но има някакво усещане за щастие, макар и да не се вижда нито едно лице. Вход Господен в Йерусалим, „Св. Александър Невски”, 2014 г.
