За Възкресение Христово Негово Светейшество Неофит, Български патриарх и Софийски митрополит, е отправил думи на отечески благослов и е дал отговори на въпросите на в-к „Монитор”.
Скъпи сънародници,
в нашето сложно и неспокойно време на несигурност и вражда само вярата може да укрепи нашето търпение, да ни даде сили и мъдрост да преодоляваме изпитанията, които животът ни поднася.
Само вярата може да внесе в сърцата ни мир и в общество ни съгласие да примири враждуващите, да съедини разделените, да напъти в истината заблудилите се. Възкръсналият Христос нека ни бъде пример за състрадателна и жертвена любов, която да ни примири с другите и изпълни живота ни със смисъл и радост.
Отправяме пасхално приветствие към всички наши духовни чеда и всички хора с добра воля с пожелание до всеки да достигне светлината на Христовото Възкресение! Нека Спасителя да вдъхне в нашите души твърда решимост да преуспяваме в доброто и укрепваме във вярата, надеждата и любовта!
Христос воскресе!
- Ваше Светейшество, какво може да направи съвременният българин, за да посрещне празника Възкресение Христово достойно?
- Да се възползваме от оставащото време, за да очистим душите, да принесем покаяние за всичко лошо, суетно, празно, с което изпълваме сърцата и дните си. И да заживеем по новому, с твърдата решимост да се стараем да подражаваме на Спасителя в Неговата неотпадаща, всепрощаваща, себежертвена любов към всички хора, които срещаме на житейския си път.
- В последните две десетилетия храмовете се пълнят с хора, особено на големи празници, венчават се, кръщават се. По-вярващ ли стана българинът, или просто паленето на свещ в храма е поредното модно увлечение?
- Слава Богу, българският народ постепенно се завръща към своята вяра. Все повече млади хора, семейства с деца, хора с различен социален статус и професии идват в храма. И ако непосредствено след демократичните промени имаше някаква еуфория у нашите сънародници, то с времето хората все по-осъзнато започнаха да влизат в храмовете. Те участват в тайнствата на Църквата, опитват се да живеят според вярата си и в своя личен, професионален и обществен живот. Ние не бива да изследваме какви са причините за това завръщане към храма – дали поради мода или поради дълбока лична потребност. Животът е тежък за всички и къде осъзнато, къде чисто инстинктивно, българите търсят утеха, подкрепа, сили и вярната посока в Църквата. Все повече хора днес вярват в Бога и Го търсят. Те може да вярват по своему, вярата им може да не е съвсем по догматите и каноните на Църквата, но те носят православната вяра в сърцето си, а с времето, надяваме се, ще дойде и желанието да научат повече за нея, да я познават и изповядват правилно.
- Напоследък ставаме свидетели на нечувано насилие, агресия сред младите хора, дори автоагресия. С какво ще обясните тези личностни неблагополучия?
- Когато човек няма вяра, не е в състояние да се справя със страстите, с негативните чувства в себе си – завистта, гнева, страха... Той не знае как да преодолява трудностите, неудачите, чувството за безсилие, безизходица и неудовлетвореност. Друга причина за агресивното поведение, струва ми се, е чувството за безнаказаност и липсата на действена любов.
- Как според вас може да се възстанови духовността на българина? Ще повдигнете ли отново въпроса за въвеждане на религия – християнство, в българските училища въпреки категоричността на Закона за образованието?
- Нямаме ли вяра, нямаме верни ориентири в живота си за това защо живеем и как трябва да живеем, как да се отнасяме към проблемите, с които се сблъскваме, към задълженията си и към другите хора. Изградим ли живота си като личности и като общество върху основата на лъжливи ценности, и животът ни ще бъде лъжлив, без стойност. Той няма да ни носи така желаното удовлетворение и радост. Повсеместната криза, която е обзела обществото ни, е признак именно на това – че не градим живота си на здрава основа.
Като настояваме за въвеждането на религиозно образование в българското училище вече повече от двадесет години – от началото на прехода, ние сме водени от разбирането, че нравственото възпитание на децата е задължително условие за стабилността на обществото и благоденствието на нашия народ. Всички знания за заобикалящия ни свят са безполезни, ако те не са съчетани с добродетелност и вяра, ако човек не живее в мир със заобикалящите го хора и със собствената си съвест. Нашето желание е всяко дете задължително да придобие нравствено възпитание в духа на вероизповеданието, към което принадлежи, а за невярващите това да става в духа на светската етика.
- От година насам селища в страната ни бяха потопени от наводнения, случиха се мащабни трудови инциденти, изживяхме какви ли не неблагополучия. Имате ли обяснение дали това не е наказание Божие за нашите грехове? В миналото след подобни масови премеждия Църквата е налагала дни на извънредни пости и покаяние. Нуждаем ли се от всеобщо покаяние?
- В миналото, когато хората са били връхлитани от бедствия – земетресения, наводнения, суша, глад, зарази, са имали ясното съзнание, че с поведението си, с начина си на живот са прогневявали Бога, че са се отдалечили от Него, като са престанали да спазват Неговите заповеди. Цялото мироздание се крепи на неизменни духовни закони и когато човекът ги нарушава, хармонията в тази сложно устроена система се разстройва и започват катаклизми. Нашият отговор в такива случаи трябва да е: да заживеем поновому, в съгласие с Божията воля.
- Оптимист ли сте за благоденствието на българския народ след природните катаклизми, споходили страната ни?
- Искрено се надявам, че мнозина от нашите сънародници са си извадили верните поуки за това: какво в този живот е истински важно и какво преходно, колко ценни са взаимопомощта в дни на изпитания, солидарността с мъката на другия, братолюбието. Тежките изпитания имат свойството да ни сплотяват и да ни помагат да осъзнаем от какво наистина имаме нужда и от какво – не.
- Какви съвети искат от вас най-често хората, когато ви съпровождат след литургия?
- Споделят радостите и мъките си, изпросват благословение и молитвена подкрепа за себе си и за своите близки, поддържат усилията ни за въвеждане на предмета религия в българското училище и за по-активно участие в обществения живот.
Често на човек му е нужно много малко: да се поспреш, да го изслушаш, да проявиш разбиране, съпричастност, за да се утеши, за да се стопли душата му. Не бива никога да скъпим времето и силите си за това да проявяваме на дело внимание, любов и загриженост.
- Възвърна ли се доверието на хората в Църквата? Допреди няколко години, а нерядко и сега някои я свързват предимно със скандали около един или друг свещеник, със злоупотреби.
- От години насам Българската православна църква оглавява всички социални проучвания в страната за степента на доверието на българските граждани. Това е достатъчно показателно. Пълните храмове – също. Що се отнася до това, че отделни духовници не се оказват на висотата на очакванията на хората и губят тяхното доверие – от нашето човешко несъвършенство, слава Богу, Църквата не става по-малко свята и вярата по-малко спасителна.
- До 1944 г. БПЦ е осъществявала широкомащабна благотворителна и социална дейност – сиропиталища, летовища за сираци и деца от бедни семейства, болници, църковни кухни за бедни. Възнамерявате ли да възстановите тези добри практики?
- Днес Църквата не разполага с онези възможности, с които е разполагала тогава – като условия, кадри, финансови възможности, тези ресурси са преминали в държавата, заедно с това тя е поела и отговорността за социално слабите. Въпреки това по места Църквата прави каквото е по силите й, за да полага грижи за най-нуждаещите се наши сънародници. Би могло да се направи и много повече, ако обединим усилията си с държавата. Защото грижата за хората е наша обща грижа и задължение.
- След като БПЦ получи нотариален акт за патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, може ли да се твърди за ново начало в отношенията между Църква и държава?
- Този акт е по-скоро резултат от добрите отношения, които Българската православна църква има с българската държава в последно време, отношения на взаимно уважение и зачитане, които, надявам се, ще продължат и занапред и още повече ще се разширяват. Все повече политици разбират ролята на Българската православна църква – не само като носител на определящи за националната ни идентичност традиции и култура, а и като важен фактор за духовно-нравственото здраве на нацията ни и устоите в обществото.
- Има ли и други храмове с неуреден статут в страната?
- За жалост немалко храмове са с неуреден статут. Особено проблемно е положението със старинните, които са и паметници на културата, а това силно затруднява тяхното поддържане.
- Във висшия клир влязоха вече няколко млади митрополити. Как работите с тях? Чува ли се тяхната дума?
- Те са равноправни членове на Св. Синод, чието мнение и действия са важни за всички нас. В досегашните си служения в светата ни Църква бяха натрупали немалък пастирски и административен опит и встъпвайки в митрополитското си служение, те още повече разгърнаха своите възможности както по епархиите си, така и в общоцърковното дело.
- Ваше Светейшество, наскоро се навършиха две години, откакто бяхте избран за патриарх. Какви бяха за вас тези две отминали години?
- Напрегнати, трудни, отговорни. Патриаршеското служение е изключително тежък кръст, който едва ли някой може да носи, ако божията благодатна сила не го укрепява и без молитвата и подкрепата на цялото паство.
- Какво ще пожелаете на читателите на вестник „Монитор” непосредствено преди Възкресение Христово?
- Живот в благоденствие и мир, душевно и телесно здраве, успех във всяко добро начинание и добри плодове от нашите трудове!
Христос воскресе!
Интервюто взе Силвия Николова
