Идват великденските празници. Хората в Църквата знаят, че дните на страданията Христови и последващата Светла седмица, изцяло белязана от Празника на празниците – Пасха, са най-тежки за всички, които са впрегнали силите си в храмовото пространство. Включително и за църковните певци.

Периодът е такъв, че на певеца се пада нелеката задача да озвучи богослужението, да „нарисува“ звуковата картина на празничните събития. Което, съгласете се, е колкото красива и отговорна задача, толкова и трудна, защото от пеещия се изискват немалко гласови усилия.

Знаем, че Църквата Христова е хилядолетно събрание, възглавявано от Спасителя Христос – тя е Негово тяло. Ние сме Негово тяло.

Което автоматично означава, че и богослужбите в православния храм са на стотици години. Какво имам предвид с тези думи ли? Ще ви разкажа случка отпреди повече от 130 години, която е своего рода доказателство за многолетния живот на православното богослужение.

По повод 40-ия ден от блажената кончина на Българския патриарх Неофит

Жив е той, жив е, там на небето, където няма тъгуване за земното и вещественото, а ще бъде по достойнство в селенията на праведните, които са благоугодили на Бога.

Обикновено на погребение и помен не се кани, а само се съобщава, че домашните имат покойник и поменът ще бъде в еди-кой си ден и час.

Вярно, за нас двамата с духовния ми брат няма вече кой да кани, защото и духовните сродници, и домашните на дядо Неофит, както и моите от нашето поколение всички са заминали по пътя на целия свят. Сега и аз чакам моя ред с надежда да бъдем пак заедно, за да разберем как се свързваме със смъртта и както е писано - да узнаем, как Бог нарежда и дава упокоението на всички нас, които отиваме при Него.

Интервю със Елеонора Караиванска, зограф и преподавател по иконопис в Софийската духовна семинария

- Какво означава да си зограф в 21 век, когато сме залети от визуална информация и лесни решения?  

- От днешна гледна точка не мога да си представя как зографите са общували и обменяли информация в миналото, но те със сигурност са го правили и по този начин са изграждали и пренасяли традицията през вековете. Изследователите на църковното изкуство все още не са намерили еднозначни отговори на това как точно зографите са препредавали и усъвършенствали уменията си, какъв е бил начинът им на живот и социален статус. Ясно е, че са работили в малки или по-големи групи, където водещ е „майстора“, придружен от помощници – чираци и ученици. Учениците са заплащали за обучението си, което е продължавало до десет години. Това е бил занаят с полуномадски характер, какъвто впрочем е и днес, тъй като изписването на храм е свързано с дългосрочна работа и преместване на цялото ти битие на друго място, поне през топлия сезон, а понякога и целогодишно.

Днес имаме достъп до обширна визуална информация, свързана с църковното изкуство. Можем да препускаме през различните периоди и стилистики с едно кликване на мишката. Това ни помага да имаме широка култура, но същевременно е и голямо предизвикателство пред зографа. Как да я анализираш, да я обхванеш и синтезираш, така че „творчеството ти“ да се приобщи органично с тази многовековна култура.

Авторът Георги Бакалов е юрист, преподавател по право в Нов Български университет

„А ти, когато правиш добро дело, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, за да остане благодеянието ти в тайна“ (Мат. 6:3-4)

Споделям с всички един анализ, защо актовете следва да имат мотиви… И правя това, защото, както са казвали древните, „Amicus Plato, sed magis amica veritas“ или на български: „Мил ми е Платон, но истината ми е по-мила“.

За какво става дума

Когато разсъждавах как ще бъде най-уместно да започна своето изложение по коментирания от юриста Александър Тодоров въпрос за „касирането на избора на епархийските избиратели и дължимото канонично поведение на клириците и миряните“, се сетих за един цитат от Св. Писание: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу“ (Лука 20:25).

Не бих желал да изпадам в размишления относно смисъла на това послание, защото тези, които проявяват жив интерес към Св. Писание и светоотеческата книжнина, знаят колко много смисъл съдържа едно изречение. Не искам да размишлявам и защото нямам самочувствието да съм изразител на едната правда, а също защото знаем, колко опасно е многословието според св. Отци!

Лъжковден или Първи април, деликатно наричан от габровци Ден на хумора и шегата, не се празнува в средите на Българската православна църква – Българска патриаршия. Но поради нечии натрапчиви идеи се очертава цялата 2024-та година да се превърне в година на лъжата.

Тя започна с едни патриаршески послания на покойния вече наш патриарх Неофит – Бог да го прости! Сетне някои се сетиха, че по това време патриархът не е бил в състояние да преглежда и одобрява такива текстове като патриаршески и синодални послания.

Митрополийските служители непрекъснато си правеха каквото им дойде на ум, „с благословението на Негово Светейшество Неофит, Митрополит Софийски и Патриарх Български“. Който пак по същото време по независещи от него причини не можеше нито да се осведоми, нито да благослови каквото и да било.