Въпрос: Откъде идва традицията да се приготвят просфорите с квас (ферментирала смес от вода и брашно) и единствено от мъж или овдовяла жена (чувала съм също за неомъжвана жена, която вече не получава месечен цикъл)? Доколкото си спомням от разказите, водата трябва да е вряла, за да не се получат шупли (това е важно после при разрязването).
Отговор: Въпросът има две части, като третата - за врялата водя, я оставям на знаещите да месят.
1) В Православната църква светата евхаристия се приготвя с квасен хляб. И това е в противовес на еврейската пасха, която се извършва с безквасен хляб. В евангелията се говори за "безквасници" ("азимон") у евреите, а на тайната вечеря Господ Иисус Христос взел квасен хляб ("артос"), разчупил го и го раздал на учениците като Свое тяло. Наистина през последните стотина години квасът напълно беше изместен от хлебната мая. Важното е все пак, че хлябът, просфората, от която се прави евхаристията, не е от безквасно тесто (както е и в католическата църква - техните хостии също са безквасни).
2) В Църквата винаги се търси постигане и на телесна чистота заедно с духовната. Това кара някои църковни дейци да прибягват към подобна сегрегация. Дори в католическата църква имало традиция навремето малки деца (до пубертета) да обработват лозята, от които се получавало гроздето, от което пък се правело виното за причастие. Всеки разбира, че тук се стига до крайности, които на всичко отгоре са и противозаконни (експлоатация на труда на малолетни!). Тези съображения за телесна чистота (конкретно в смисъл на отсъствие на месечен цикъл у жените и на полов живот при мъжете и жените) са създали традицията възрастни мъже или жени, които вече нямат полов живот, да месят и пекат просфорите. Но такава една практика предполага възглед за половите контакти (в брака, безспорно!) като греховни, а това съвсем не е така! Затова нека всеки "да запазва своя съсъд в светост и чест" (1 Сол. 4:4) и да не се страхува - щом е достоен след пост и изповед да приеме в себе си тялото и кръвта на Спасителя, как да не е достоен да омеси брашно и вода?! Излишно е да изтъквам, че при днешното занаятчийско произвеждане на просфори няма как да се спазват споменатите изисквания, налагани от някои хора с прекалена ревност.