К. Якимов: Здравейте! Има ли някъде в България истински прозорливи старци,които могат да напътстват обикновените миряни и да могат да отговорят на въпроси, които представляват трудност за свещениците?
Здравейте, старчеството е дар, даван от Бога на Църквата и като такъв е без съмнение необходим. Старците са получили от Бога служението да бъдат духовни наставници на Божия народ, не само като им предават своя опит от следването на Христа, но и чрез някои специални харизми, които Бог им дава, за да осъществяват служението си. Сред тях са прозорливостта, но не в смисъл на предвиждане на бъдещето, а виждане на конкретния духовен проблем на всеки конкретен човек, на скритото съдържание на сърцето му. Такива хора, най-често монаси, са рядкост не само у нас, но и в цялата Божия църква. За щастие ги има все още, защото без тях хората много лесно биха загубили от погледа си целта, към която ги призовава Христос. Старците и по принцип святите хора носят живото предание и по този начин предпазват Църквата от подчиняването й на буквата, вместо на духа, оживотворяват това, за което четем в духовната литература. Има обаче едно голямо НО.
Както всяко истинско духовно явление, и старчеството има свой двойник. И като всеки двойник е толкова по-уродлив, колкото по-свят е оригинала, на когото подражава. Никога преди в църковната история хората не са имали толкова лесен достъп до литературата, никога не се е осъществявал по-лесен обмен на идеи. Ние днес сме изложени на изкушението да поемаме огромно количество информация, за която духът и сърцето ни не са съзрели и не са в състояние да разберат. Така умът изпреварва сърцето ни и ние ставаме жертва на собствените си логични конструкции, ограничени тълкувания и най-вече ставаме жертва на своята неодухотворена фантазия. Желаем да заживеем в света, който ни откриват духовните книги - но тъй като не можем да го разберем в дълбочина, нашата фантазия го "облича" в дрехи по нашата мярка и разбиране. Получава се нещо трогателно-наивно, в по-добрия случай, и патологично - в по-лошия. По-ревностни духовници се изкушават да подражават на "старците" от книгите, имитират тяхното поведение, почват да разиграват пред себе си и другите своеобразен театър. Миряните пък започват трескаво да търсят "прозорливи старци", защото им се струва, че без тях християнският им живот не е истински и е много далеч от това, за което четат в книгите. И двете реакции са признак на духовна незрялост. Може да прочетете следните пет статии в "Двери" по този повод:
https://dveri.bg/content/view/7988/148
https://dveri.bg/content/view/7996/148/
https://dveri.bg/content/view/1362/97/
https://dveri.bg/content/view/548/100/
https://dveri.bg/content/view/186/97/
Бог дава на човека това, от което има нужда. На Света Гора, например, е имало и има истински старци, с дара на прозорливостта. Това обаче не означава, че всеки, който се срещне с такъв човек ще получи отговор на проблема си. Комуто Бог даде, ще го получи. Но има и много случаи, за които също четем в духовната литература, когато хората не са получавали търсенето от тях решение - не защото старецът не е бил истински, а защото Бог е преценявал, че има още път, който човекът трябва да извърви, за да стане готов да приеме решение на проблема си. Наистина е мъчително за църковния живот у нас, когато свещеници не отговарят дори на елементарните изисквания за богословско образование, не се ограмотяват и не могат да разговарят адекватно с хората. Но не всички са такива - обикновено, и това е нормално, нивото на миряните е много по-ниско от това на духовниците и те имат на какво да ги научат. А ако човек не е срещнал свещеника, с който би могъл да обсъжда своите богословски недоумения и духовни въпроси, трябва просто да търси по-активно. Не е задължително да бъде старец - имайки предвид духовната пустиня, в която днес живеем, Бог промисля за всеки и ни дава търсенето и по други начини. Да не забравяме за красноречивия пример със св. Ефрем Сириец, който молил Бога да му каже какво е най-важното да знае в този момент от пътя си и Бог му дал отговора чрез устата на една проститутка, която той срещнал случайно на улицата. Така че нека бъдем смирени, трезви, да си даваме сметка какво движи желанията ни. Нашият истински учител е Христос - нека не забравяме това. И макар че сме лоши ученици, които не внимават и не могат дори да чуят гласа на Учителя си, все пак нека помним, че старците и добрите свещеници са само нашите възпитатели, които ще ни позволят да се вслушаме и да разпознаем гласа на Учителя си. А Христос винаги чува нашия глас, когато викаме към Него от сърце и с искрена духовна потребност. Той се вслушва дори в обикновените ни молби, касаещи нашето ежедневие. А колко повече в молбите ни, когато те са духовни и са родени от жаждата ни за Него. И ако един ден Бог реши, непременно ще пресече стъпките ни с тези на човека, от когото имаме нужда.
