На днешния празник Неделя на православието в миналото, а понякога и днес, в църквите са се произнасяли анатеми срещу всички ереси, с които Църквата се е сблъскала през първите девет века от своето съществуване. Смисълът на това чинопоследование е бил да се възпитава памет у християните за преодолените лъжеучения, които под различна форма се възобновяват във всяка епоха, както и за църковните личности – светци и царе, допринесли за възтържествуването на православното учение. С течение на времето, още преди края на Византийската империя, с анатемите започва да се злоупотребява – те започват да се прибавят към всякакви текстове, дори издадени по незначителен повод и с нецърковно съдържание, с цел да предизвикат страх у четящите ги и да ги възпрат от определени действия. Силата на анатемата да събужда страх в душите на хората е съзнавана от различни користолюбци, които са злоупотребявали и преди, и днес с тях.
Преди няколко години в Двери излезе статия, посветена на лъжеанатемите срещу календара (тук). Тези анатеми се ползват с голяма популярност между старостилците от всички страни и до днес се използват, за да карат по-неопитните християни да напускат Църквата и да се присъединяват към техните църковни фракции. Фалшивият „сигилий с анатеми срещу календара“, създаден уж през 16 в., е любим и на старостилците в каноничната Църква, които вярват в „светостта на календара“.
Срещу обективните и добре обосновани статии в Двери се изписаха много страници, някои ревностни „не по разум“ написаха дори книга „в защита на сигилия с анатемите“ и т. н.
Днес бихме искали да предложим на читателите на сайта признанието на един от основните старостилни водачи – гръцкия старостилен митрополит на Оропос и Фили Киприан (Гулис), че въпросният сигилий е наистина фалшификат, който неправомерно се е разпространил сред старостилците за нуждите на полемиката им с каноничните Църкви. Изложените сведения напълно съвпадат със съдържанието на статията в Двери и дори я допълват с още факти за прословутия фалшификат.
Ето един откъс от историята на създаването на фалшивия сигилий с лъжеанатемите – така, както е описано в студията на митр. Киприан (Гулис) за календарните спорове, издадена през 2011 г.:
1. Светогорският монах Яков Новоскитски е преписал през 1858 г. различни текстове от гореспоменатите относно отхвърлянето и осъждането на григорианския календар, които се намират в ръкопис № 258 на библиотеката на (скита) „Кавсокаливия“, от който после е съставен ръкопис № 722 на манастира „Св. Пантелеймон“.
2. Текстовете на монах Яков, първичните и произлезлите от него из ръкописите, са крещящо самоволна смес от разнородни и с различни датировки текстове, в които при това са направени също промени и добавки, така че в крайна сметка човек се чуди какво е било намерението на фалшификатора, подправяча и изопачителя Яков.
3. Тази наистина жалка бъркотия на новоскитския монах своеволно е била наречена „патриаршески и синодален сигилий“ „с епитимия и анатема“, а вече в хода на користната му употреба от 1924 г. и нататък се появява в множество варианти, всеки един по-лош от другия, а накрая се наложи една форма със заглавие, която не е засвидетелствана в оригиналните текстове от 16 и 17 в.: „Сигилий с патриаршеска формулировка на окръжно послание… с епитимия и анатема“.
4. В посочените по-горе светогорски ръкописи е направено смесване и съчетаване на следните три текста, които нямат връзка помежду си, в които – както се каза – са внесени промени и прибавки:
а) на съвместното послание до арменците на патриарсите Йеремия и Силвестър от 20.11.1583 г.;
б) на „синодалния акт“ от 1593 г;
в) на „томоса“ на Кирил Лукарис, Александрийски патриарх (1570-1638 г.), от Търговище, Молдовлахия, през 1616 г.
5. В наложилата се форма на „сигилия“ има пет крещящи своеволия на компилатора:
а) заглавието – то е чиста измислица на фалшификатора;
б) датата – сочи се, че е съставен на 20.11.1583 г., като препраща към съвместното послание на Йеремия и Силвестър от 1583 г., а цитираният текст е съставен през 1616 г.;
в) подписите – подписалите патриарси Йеремия († 1595 г.) и Силвестър († 1590 г.) не са живи през 1616 г., а Софроний вече е бил подал оставка през 1608 г.;
г) текстът – той е на Лукарис (от 1616 г.), а не на събора от 1583 г., пък и съдържанието му не само няма абсолютно никаква връзка с календарния въпрос, но е и страхотно фалшифицирано;
д) анатемата – в текста на Лукарис има шест анатеми, отнасящи се до папските учения, а в „сигилия“ е добавен от фалшификатора един седми анатематизъм за онези, които следват „новоизнамерената пасхалия и НОВИЯ КАЛЕНДАР на безбожните астрономи на папата“ (така!)“.
6. Доводът, че уж съдържанието на двата посочени по-горе светогорски ръкописа се потвърждава от ръкописния кодекс на Синайския манастир, от който „сигилият“ е публикуван в Румъния от архимандрит (Порфирий – бел. прев.) Успенски, посетил Синай през 1850 г., не се подкрепя от свидетелства, защото според румънските ни източници Порфирий е публикувал в превод само „Александрийския томос“ на Мелетий Пигас, както и писмото му до руския цар Теодор (Фьодор – бел. прев.) Иванович от 12.9.1594 г.“.
Авторът Киприан (Гулис) като Орейски епископ е бил изпълняващ длъжността предстоятел на т. нар. „Синод на противостоящите“ в периода от 2007 г. до 2013 г., а след смъртта на митр. Киприан (Куцумба) е избран за предстоятел на тази старостилна общност (октомври 2013 г.). „Синодът на противостоящите“ създаде през 1993 г. свое разклонение в България в Княжевския манастир, като ръкоположи за Триадицки епископ Фотий (Росен Сиромахов). Преди няколко дена пък последният беше повишен от руски схизматици в митрополит.
