Празниците на св. братя Кирил и Методий всяка година поставят отново пред нас задачата не само за честването на тяхната памет, но също и за изследването на тяхното дело. Един от нерешените въпроси е за мястото на престоя на св. Методий по време на неговото пленничество в Германия. С оглед на нарастващата българска емиграция отговорът на този въпрос има не просто академичен характер, а следва да помогне и при намирането на място, където да се отпразнува подобаващо тяхното дело. Необходимостта от такова място се проявява и във факта, че още по времето на комунизма беше обявено, че мястото на пленничеството на св. Методий е бил манастирът „Елванген“. Въпреки че тази хипотеза още от самото начало е посрещната скептично от много учени, защото няма нито едно доказателство за такъв престой, това не попречи от „Елванген“ да се направи място за почитане на двамата братя, където идват не само българи, но и представители на други славянски народи, най-вече на македонци и словаци, докато руснаците обикновено отсъстват. През 70-те години българското правителство поставя възпоменателна плоча на това място, а местните политици предприемат всичко възможно, за да придадат на малкото градче международен профил, като го налагат за център на поклонение за славянските емигранти и не само.
1. Манастирът „Райхенау“ и неговата мемориална традиция
В 80-те години Алфонс Цетлер разчете името Кирил[1] в кодекс от 9 в., изпълняващ функциите на поменик (Liber memorialis) на манастира „Райхенау“.[2] То е било нанесено на едно от най-видните места в списък на починалите членове на монашеското братство (Nomina defunctorum fratrum insulanensium). Това откритие наклони решаващо везните в спора, който се водеше през 20 в. относно идентичността на друга видна личност, нанесена в същия поменик, само че в списъка на живите монаси (Nomina vivorum fratrum insulanensium), с името Методий. Част от тях беше склонна да вижда в него друг Методий, който по време на иконоборческите гонения бяга в Италия, а впоследствие се връща и става патриарх на Константинопол (843-847).[3] Другата част го идентифицираше като солунския учител, който се е увековечил в тази книга при посещение на манастира „Райхенау“.[4]
Манастирът „Райхенау“ е разположен на малък остров в Бодензее, на ок. 5 км от гр. Констанц. От края на 8 в. той е един от най-забележителните във Франкската империя, дава видни монаси и епископи, които често са играли важна роля в политическия живот на франките, а някои от тях са били участници и в дипломатически инициативи. Така например абатът Хайто (806-822) е изпратен от Карл Велики в Константинопол, за да води преговори с имп. Никифор Геник. Пристигайки в ромейската столица, той научава, че императорът е загинал в похода си срещу българите, предвождани от кан Крум. Tази мисия остава за дълго в историческите спомени на „Райхенау“ и на Санкт Гален, понеже Хайто я е предал писмено и този документ е бил съхраняван векове наред. Манастирът е известен и като средище на литературна и художествена дейност (най-известни представители са Валафрид Страбо и Херман Паралитика) и е поставен под защитата на ЮНЕСКО. В края на 8 в. св. обител в Райхенау се побратимява с други манастири, което се изразява най-вече в разменяне на списъци с имена на живи и починали членове на монашеските братства, с цел те да бъдат прочитани по време на св. Литургия в побратимените манастири. По този начин монасите са се надявали, че възможността им да влязат във вечната книга на живота, се увеличават. В резултат от нарасналия брой списъци с имена от различни монашески братства през 20-те години на 9 в. в „Райхенау“ решават да създадат специален кодекс, където да се внесат всички имена, разменени до този момент, като се остави празно пространство за бъдещи списъци. За целта в кодекса са предвидени за всеки побратимен манастир определен брой страници, като те са разделени на два списъка: на живите братя и на починалите монаси. След това са били предвидени и страници за благодетели на манастира. Впоследствие, в течение на вековете се прибавят все повече имена, страниците не достигат и затова се налага да се вписват имена в полетата или да се вмъкват между други имена.
2. Имената на св. Кирил и Методий и техните ученици
В продължение на няколко столетия в кодекса са нанесени общо ок. 38 000 имена, като разцветът на тази традиция е в 9 в. При това огромно число прави впечатление, че както името на Методий е записано сред първите имена на живущите братя, така и това на Кирил е в началото на списъка на починалите. Това е станало около половин век след вкарването на книгата на побратимените манастири в употреба. Двете имена са написани на латински. Името на Методий обаче се среща и в гръцкия си вариант на друго място в книгата, а именно на страниците, които при създаването на кодекса са били запазени за имена на членове на манастира „Люксойл“. Заедно с него на гръцки са записани и други шест имена, очевидно на придружаващи го при посещението му в Райхенау, при което едно от тези имена – Драгаис – очевидно е със славянски произход. Това е единственият случай сред хилядите имена, когато е бил използван изключително гръцки език.[5] Всички имена са написани с главни букви от един и същи опитен писар и най-вероятно това е бил самият Методий като предводител на групата. Основания за това ни дава фактът, че е използван гръцки унциален шрифт, който все още е бил в употреба успоредно с появяващия се и започващ да става предпочитан минускулен шрифт. Така кодексът на „Райхенау“ се оказва единственият документ в света, съдържащ оригинално написани думи на един от двамата братя. Всички останали техни писания са изгубени и доколкото са познати, това е основно чрез преписи. Същевременно придружителите на Методий са записани и на латински (употребен е каролингски минускул), но не до неговото име, а на следващата с. 5 на кодекса, като са вмъкнати между имената на новопостъпили в обителта монаси, записвани в книгата в 70-те години. Това ясно показва с какъв авторитет се е ползвал архиепископът на Моравия сред монасите в „Райхенау“, които му отделят специално място до най-видните представители на тяхното братство – Ерлебалд и Хайто, оглавяващи първоначалния списък. Абат Ерлебалд (822-838) е инициирал създаването на кодекса към 824 г. и стои на първо място в списъка, което се пада с. 4 на кодекса. Следва го споменатият вече абат Хайто, който е бил негов предходник, а впоследствие се отказва от поста си на абат и на епископ на Базел, които е заемал по съвместителство, и остава да живее в „Райхенау“ като обикновен монах до смъртта си през 836 г. Около 50 години по-късно до неговата епископска титла е вписано и името на Методий. Теоретично е възможно обозначението „епископ“ да се отнася и до славянския просветител, понеже по това време той е имал този сан. Но това би било голямо изключение от практиката в кодекса йерархическата степен да се отбелязва след името.
3. Горанзан (Горазд)
Сред имената на придружителите в латински вариант прави впечатление най-вече това на Горанзан или Коранзан (Choranzanus). Тази латинска форма обозначава по всяка вероятност славянското име Горазд. По този начин имаме посочка за престоя в островния манастир и на един от другите св. Седмочисленици, както и доказателство, потвърждаващо църковното предание за неговото видно място сред учениците на Солунските братя. А такова той ще да е притежавал и по време на посещението на островната обител, понеже неговото име е на първа позиция отгоре надолу спрямо останалите спътници: Игнатий, Лео, Йоаким, Лазар, Симон. Всички тези имена заедно с латинската форма на Методий са написани от един и същ скриптор. Между гръцките и латинските групи от имена са налични обаче и някои разлики (при гръцките липсват имената Лазар и Горанзан, за сметка на това присъства Драгаис), които поставят въпроса, дали не става дума за записвания на две различни групи, което би предположило едно двукратно посещение от страна на св. Методий на този манастир. Не е ясен поводът за престоя в него, но едва ли манастирът ще е служил като място на заточение на светеца, понеже в такъв случай монасите нямаше да окажат към него респект в тази така важна за тях книга. Също и името на св. Кирил е вмъкнато допълнително в началото на списъка на починалите братя. То стои непосредствено под също допълнително записаното име на Бернолд, епископ на Страсбург († ок. 840 г.), и произхожда от ръката на същия писар, който е нанесъл и имената на св. Методий и неговите придружители на латински. Въпреки че в 870 г. е имало достатъчно място за записване на нови имена,[6] очевидно името на починалия славянски учител е целенасочено поставено под това на Страсбургския епископ. След Кирил следва името на по-късно починалия епископ на Вюрцбург Арн (855-892). По този начин може да се заключи, че франксият монах е осъществил следната концепция при записването на имената: Методий е сред водачите в списъка на живите братя, Кирил сред видните покойници, а придружителите на Методий се намират също на изключително място, пазено най-вече за членове на братството на „Райхенау“, като при това най-отгоре е поставено името на Горанзан (Горазд).
4. Възможни обяснения за оказаната почит
Кое е накарало братството на „Райхенау“ да окаже такава почит на Солунските братя? Една възможност е признанието за тяхната равноапостолска дейност, която е била високо ценена, понеже и самият манастир е бил участник в мисионерски задачи. Фактът, че св. Методий е получил в Рим архиепископски сан, също е допринесъл за изразеното уважение. Той обаче не може да бъде основен, защото и неговият брат получава голяма почит, въпреки че е бил само монах. Може би най-вероятното обяснение е свързано с намирането и донасянето на мощите на св. Климент Римски в Рим. Във всеки случай Солунските братя получават голямо признание в Римската църква заради дарението, което правят на папата. Поради това и св. Кирил е бил удостоен с честта да бъде погребан в една от най-значителните църкви на Рим – „Св. Климент“.
5. Изводи
В заключение може да се каже, че „Райхенау“ едва ли е бил мястото на заточението на св. Методий. Вероятно той го е посетил два пъти със своите ученици, което е станало след 869 г., когато е починал св. Кирил. Славянските апостоли са били удостоени с много висока почит от братството на един от най-видните манастири по онова време в Европа – най-вероятно поради мисионерското си дело и заради донасянето на мощите на св. Климент Римски. Във възпоменателната книга на манастира се намира единственото запазено свидетелство от собствената ръка на св. Методий – името му и тези на учениците му. Потвърдени са и другите документи на църковната предание относно видната роля, която е играл св. Горазд сред последователите на солунските братя.
6. Възстановяване на литургичната традиция на възпоменаване на славянските апостоли, положена в 9 в. в манастира „Райхенау“
На фона на тези резултати би следвало да се постави и въпросът: дали „Райхенау“ не е най-подходящото място в Германия за празнуване на паметта на двамата братя? При него имаме обединение на научна историчност и църковно предание, както и една много стара традиция на литургичното възпоменаване на св. Братя и учениците им, която е започнала преди ок. 1140 години, когато имената им са записани в поменната книга. Ако Българската православна църква – Българска патриаршия избере „Райхенау“ като място, където да се възобнови тази традиция, с това тя би показала, че за нея са важни автентичното църковно предание и научните резултати, а не следването на политически инициативи, нямащи научна обосновка. Също така от значение е и какво точно ще се празнува: едва ли заточението на св. Методий е повод за големи празници. Още съвременниците и житиеписците на Моравския архиепископ не са отделили на това събитие почти никакво внимание. Вместо това би следвало да видим високата почит и признание, оказана на славянските първоучители, при това от франкски монаси. Това е едно впечатляващо свидетелство на духовното единство на тогавашните Западна и Източна църква, каквото в следващото хилядолетие, та и досега се оказва неизпълнимо. За в бъдеще би могло да се помисли за отслужване на молебен на 11 май в старовременния манастир или пред посветеното на двамата братя параклисче, изградено до стената на манастирската градината. Тази дата дава възможност да се избегне едно нежелателно противопоставяне на проявите в „Елванген“, които обикновено се провеждат около 24 май. По този начин ще се даде възможност на българи и на християни от други националности в района на Боденското езеро, обхващащ не само немски, но и швейцарски територии, да отпразнуват подобаващо паметта на равноапостолните Братя и техните ученици. Провеждане на концерти или организиране на изложби могат да съпроводят църковния празник, при което да се взаимодейства с църквите-сестри. Надеждата е църквата ни да поеме водещата роля при отбелязване на този празник и активно да оформи реда и програмата на провеждането му, да се наблегне на църковния характер в просветителското дело на св. Кирил и Методий и да се очертае неговото наднационално значение.
