Днес преподавателите от катедра „Теология” на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” дадоха пресконференция във връзка с новооткритата в града Духовна академия и проблемите на богословското образование у нас. На пресконференцията присъстваха: ректорът на университета проф. д-р Запрян Козлуджов, деканът на Философско-историческия факултет доц. д-р Красимира Кръстанова и членовете на катедрата по Теология. Пред медиите беше оповестена декларация, която преподавателите са изпратили до Св. Синод на БПЦ и очакват от тях отговор на посочените проблеми.
В декларацията си преподавателите изразвят своето огорчение, че водещ мотив за създаването на Духовната академия в Пловдив е конфронтацията със съществуващите богословски факултети и катедри. Те смятат, че е било редно тази инициатива на Св. Синод на Българската църква поне да бъде обсъдена с преподавателите по богословие у нас, както и да се проведе обществена дискусия по въпроса.
Преподавателите са притеснени, че Пловдивската духовна академия има претенции за единствено кадрово училище на БПЦ, докато в същото време нейният преподавателски състав е на ниско ниво и не отговаря на критериите за висше образование. Възпитаниците на академията няма да получат държавни дипломи за висше образование и след завършването на 4-годишното обучение ще останат със средно образование.
Богословите смятат също така, че има голяма вероятност „псевдобогословски школи като Духовната академия да осакатяват възпитаниците си с радикални, а често и с неправославни схоластични учения и разбирания и ще насаждат религиозна нетърпимост към други християнски и нехристиянски изповедания”.
Поместваме текста на цялата декларация:
„През 2000 г. с благословението на Св. Синод на Българската православна църква към филиала на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” в град Кърджали „Любен Каравелов” бе открита университетската специалност „Теология”. По-късно (през 2010 г.) специалността бе прехвърлена в Пловдив, където стана част от ФИФ, а през 2012 г. по препоръка на НАОА беше създадена и самостоятелна Катедра „Теология”. Вече петнадесета година преподавателите в катедрата и университета подготвят богослови, които се превръщат в мост между държавата и църквата. Преподаваната в катедра „Теология” богословска наука е стъпила на широка основа от различни богословски дисциплини и в много отношения повтаря учебната програма на съществувалата до началото на 90-те години на миналия век Духовна академия „Св. Климент Охридски”. Завършилите студенти се реализират в различни области на обществения живот, като по този начин формират богословски ограмотено съсловие, от което гражданското ни общество има огромна нужда.
През последните няколко месеца станахме свидетели на опитите да бъде основана т. нар. Духовна академия, която още преди да бъде създадена, предяви претенции за единствено кадрово училище на Българската православна църква, което да задава критерии за богословска наука и мерило за правоверие. Не оспорваме и не отричаме правото на върховното църковно управление да открива духовни училища, които да подготвят кадри за нуждите на Българската църква, но като членове на тази църква смятаме, че те не бива да се противопоставят на Богословските факултети и катедри. Естествено е инициативи като основаване на ново богословско учебно заведение да бъдат широко обсъдени не само с преподавателите в Богословските школи, но и с представителите на различни граждански и неправителствени организации. Отдалечаването на Богословските факултети и катедри от Св. Синод не е по тяхна вина. Катедра „Теология” при ФИФ на ПУ „Паисий Хилендарски” е доказала готовността си за сътрудничество с местните епархийски власти – усилия, които, за съжаление, не срещнаха разбиране.
Богословието е наука и като всички науки се предполага то да бъде преподавано от специалисти, които са доказали качествата си на изследователи, учени и праподаватели чрез многобройни пубикации, конференции, симпозиуми и срещи. Съществува реална опасност нивото на обучение в т. нар. Духовна академия да бъде много ниско, тъй като ще бъде водено от нехабилитирани, но близки до един или друг висш йерарх на църквата ни, преподаватели. Паралелни на Богословските факултети и катедри структури като т. нар. Духовна академия ще принизят богословската наука, ще я превърнат в тясно клерикално по характер образование със спорни научни достойнства. Тя не е акредитирана, дипломите ѝ не се призанават от нито една институция в България или чужбина, освен в системата на Българската църква, която не е голям работодател. С други думи завършилите я трудно ще се реализират, тъй като след четиригодишно обучение остават със средно образование и няма да могат да продължат обучението си в различните магистърски програми – богословски и небогословски, нито в богословски и небогословски учебни заведения в страната и чужбина.
Завършилите т. нар. Духовна академия не получават и педагогическа правоспособност и няма да бъдат допуснати да преподават в нито едно училище. Таксите, които студентите в Духовната академия плащат за обучението си, са малко по-ниски от тези в университетите, но срещу тях те няма да получават академично образование и научна степен. Нямат право и на стипендии, които университетите отпускат, нито на участие в многобройните научни проекти, реализирани в акредитираните богословски школи.
Вероятно е след една или две години т. нар. Духовна академия да бъде закрита и възпитаниците ѝ да се окажат загубили време и средства, без да могат да потърсят правата си, а парите, отпуснати за нейното финансиране и функциониране, да потънат, вместо да бъдат изразходвани за належащи нужди на църквата, например в областта на социалната дейност, която за съжаление почти липсва.
Духовна академия в България е имало в годините на комунистическия режим, когато атеистите не са допускали съществуването на богословски факултети и катедри към университетите. Днес подобни ограничения няма. В цялата история на Българската църква и българската държава те са били едно цяло. Годините, през които бяха разделени, се оказаха най-мрачните и тежки години и за църквата, и за държавата. Учебни заведения като т. нар. Духовна академия задълбочават това разделение, от което ще загубят и двете. За справка – във всички съседни нам православни балкански страни висшето богословско образование се осъществява в богословските факултети на съответните университети и никъде църквите не откриват паралелни структури, които да ги конфронтират.
Имаме основания да смятаме, че съществуването на псевдобогословски школи като Духовната академия ще осакатяват възпитаниците си с радикални, а често и с неправославни схоластични учения и разбирания и ще насаждат религиозна нетърпимост към други християнски и нехристиянски изповедания.
Голяма част от висшите клирици на Българската църква са завършили не Духовна академия, а богословски факултети или катедри, и е странно, че едва сега се сещат, че те не се вместват в представите им за качествено богословско образование.
До катедра „Теология” достигат сведения, че някои от обучаваните в нея студенти са „притискани” с различни средства да прекратят обучението си и да се запишат в т. нар. Духовна академия. Обезпокоени сме от факта, че от страна на служителите на Пловдивската духовната семинария по адрес на катедра „Теология” се разпространяват редица неверни слухове, като този, че е закрита, че няма да получи държавна поръчка за прием на студенти, че в нея преподават нехристияни и т. н. Не по-малко сме обезпокоени от факта, че Св. Синод възложи откриването на ДА в Пловдив, без да провери дали отговарят на действителността изложените аргументи в писмото на Пловдивски митрополит Николай до Негово Светейшество Българския патриарх Неофит по повод откриването на ДА.
Ние, преподавателите от катедра „Теология”, сме доказали своята преданост към каузата на богословското образование, кауза, която Светият Синод преди 15 години благослови, и която блаженопочившия Пловидивски митрополит Арсений подкрепяше с пастирска любов до смъртния си час. Нямаме обяснение, защо отделни негови членове открито се конфронтират не само с нас, но и с колегите от Софийския, Великотърновския и Шуменския университет, вместо с пастирска загриженост да потърсят решение на общите ни проблеми.
С настоящата декларация се обръщаме към православната българска общественост и към Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и членовете на Св. Синод на БПЦ, с настоятелна молба да се вземат предвид изложените от нас аргументи. Молим Св. Синод да преразгледа своето решение във връзка с откриването на ДА в Пловдив. В случай, че Св. Синод потвърди своето решение за съществуването на подобна образователна институция, то тя би трябвало да се реализира в подходяща форма, на правилното място и от преподаватели с опит в образователната система и висшето образование в България”.
