Св. Силуан Атонски – незабележимият светец на вселената

Св. Силуан е живял в епоха, в която фокусирането на интереса върху него не е било възможно. Това е бил периодът между двете световни войни, в смутна Европа, в един объркан свят, който повече се е опитвал да постигне социално равновесие, отколкото да погледне духовно на това, което прави. Св. Силуан се е подвизавал на Света гора. Света гора тогава е била в упадък, в процес на неконтролируем разпад. Кой да му обърне внимание? Било е невъзможно да привлече нечие внимание. Той е избрал за себе си място някъде в периферията и системно е отбягвал да бъде в центъра на манастирския живот. Не е бил ученик на някой известен старец. Навярно не е намерил такъв. Поучил се е от монашеската традиция в манастира „Св. Пантелеймон“.

Живял е в голяма незабележимост, за което са спомогнали и други обстоятелства – св. Силуан не е имал дипломи, специално образование, светски таланти, не е имал някакви особени външни дарби, за да привлече вниманието на хората, нищо, което би могло да предначертае това, което е станало към края на живота му. Той е живял скрит, презрян, неразбран, непознат сред хората.

Всичко е спомогнало да остане неизвестен. Незабележимостта обаче е и негов съзнателен избор. И това е така, защото е попил добродетелта, която се нарича смирение. Затова логиката на словото му е напълно различна от светската или господстващата, затова и той разбира любовта като смирение. Дори любовта към врага. Той разбира Божията любов като Божие смирение. Виждаме това в неговите текстове. Той е влязъл в съкровищницата на незабележимостта по Бога и чрез Бога.

Вселенски светец

Но ето че Бог има Своите начини и Той Самият явява някои Свои човеци, за да бъдат утеха на Църквата, да бъдат видими светилници, да се напоява животът на всички нас от тяхната благодат. Премъдрият Бог има Своята скъпоценна собственост, която, макар и скрита, ни я дава. Той обаче има и Своите инструменти, чрез които извършва Своето домостроителство.

А какви са особените черти на светостта на св. Силуан – този въпрос си задават мнозина. Светецът не е загинал мъченически, не е повлиял хода на живота на Църквата, не е вършил велики дела, впечатлявайки с аскетически постижения. Правил е обичайните неща за един монах, а не нещо особено и уникално. В негово лице обаче Бог е отличил, а след това и Църквата е видяла и е признала, особените прояви на благодатта и духа на съработничеството, който той е принесъл на Светия Дух. Затова Той е благословил подвижника да Го почита с голямо усърдие и вътрешен плам на вяра и любов.

Така започва да се проявява вселенският „капацитет“ на светеца. Подозрението, че пред нас нямаме обикновено благоговейно смирено монашеско присъствие, а нещо много по-велико, започва да се ражда и все повече нараства в Църквата. Колко велико е човек да бъде толкова смирен и да отхвърля всичко – всички външни неща на този свят, и да избере незабележимостта, абсолютния Божи път. Колко велико благословение е преминаването от света на незабележимостта към благодатта на забележимостта да бъде единствено божествен избор и промисъл!

Бог е намерил начин да свали от него предпазната и свята дреха на неговата незабележимост, обличайки го в смирената одежда на Своята божествена забележимост. По Неговия промисъл в пътя на св. Силуан се е явил човек – най-подходящият човек – този, който е можел да оцени скъпоценното съдържание на този избран Божи съсъд, да сподели доверието си с него и да дари на Църквата разказа за неговия живот и освещаващо слово, както и вечната му молитва за цялото творение. Старецът Софроний е разпознал в лицето на великия светец скъпоценното съкровище, което Божията благодат била вложила в него. Той е забелязал ценността не толкова на неговото слово и живот, колкото на неговата личност и е разпространил неговата всемирност и вселенски дух. Св. Силуан е бил не само негов старец, но вече е бил светец на цялата вселена (οικουμένη).

Тяхното запознанство е станало неочаквано. Продължило е само шест години. То обаче е създало вечни връзки, вкоренени дълбоко в любовта и в Божия Дух. Колко дивен е Бог! Той влиза в човека – и го скрива. Човекът бива погребан в земята – и Бог го открива. После поражда подозрение у някого, който нищо не подозира, и така се открива Неговата тайна. Светецът е оставил своите стари братя и е бил „хванат в мрежите“ на новия, напълно непознат за него събрат. Затова трябва да знаем, че често се случва да имаме редом с нас съкровища, обиталища на Светия Дух, човеци с тайнствено величие, от които струи Божията благодат, а ние изпитваме презрение към тях; и нашето духовно търсене и интереси да са насочени в съвсем различна посока.

Светецът е бил издаден и от състоянието на своите св. мощи. Седемдесет и две години са били достатъчни, за да „изгори горивото“ на неговия земен път. Извадили костите му от гроба. Там присъствал и старецът Софроний. В крайна сметка, колко хубаво нещо е това – повторна среща с „възобновения в древната красота“ Божи образ. Междинен момент и време за божествени знаци за вечното състояние на човека. Останките на стареца Силуан са били съвсем различни – те са восъчно-жълти на вид и до днес благоухаят. Покланяш се и усещаш не толкова мирис с твоето обоняние, колкото тайнствено благоухание в сърцето си. Разбираш, че пред себе си имаш не кости на починал, а мощи на вечножив човек. Мощи на светец – и така светецът бива издаден от жизнеността на своята мъртвост, защото казано е, че „праведниците дори да умрат, ще бъдат живи“ (Икос от службата на св. Атанасий Велики).

Животът на св. Силуан не е бил прекъснат от смъртта. Той си е тръгнал от този свят, а неговото влияние е станало по-силно. Болни се покланят на неговите св. мощи и се изцеляват. Хора слушат за него и се вдъхновяват за нов живот. Призовават неговите молитви и техните прошения биват чути. Светецът говори със своя пример, със своите мощи, говори дори само с призоваването на неговото име. Неговите „знамения“ откриват светостта му.

Св. Силуан обаче се разкрива и чрез своето слово и текстове. От възкресението на духовните идеи чрез скъпоценните завети и духовни завещания, които ни остави. Със силата, която притежават, тези текстове пораждат вътрешен духовен отглас, тайнствени звуци в душите на хората без връзка с православната традиция, особено на атеистите, съмняващите се и младите. Неговото слово съдържа истина, богословие и живот. Текстовете му са преведени на десетки езици, издадени са многократно и са пробудили за Христос хиляди спящи души. Това, което словата и преводите на великите отци на Църквата не постигаха, и там, където не можеше да проникне опитното слово на ниптичния и аскетичен опит, това успя да направи словото на простодушния, непознат и презрян светогорски старец Силуан. Св. Силуан е прекарал незабележимо живота си на Света гора. Той обаче се яви в съвременния свят напълно жив след смъртта си.

Светците имат своя начин да се крият, но и, когато реши, Бог има Своите начини да ги яви и открие, и Той Самият да бъде прославен „в Своите светци“.

Етапи и форми на молитвата

Няколко стъпки в тайната на неговата душа и човек лесно вижда как хоризонтът се прояснява и различава копнежа, страстта, силата, реалния живот на неговата молитва. В началото виждаме светеца да се моли до кръв, принасяйки покаяние, както се споменава в житието му. Център на неговия принос към богословието и духовния живот е безкомпромисната борба на покаянието. В своите текстове той постоянно говори за нуждата от покаяние, от вътрешно смирение пред Бога и разположение към промяна. Той се покайва за своите грехове до най-малкия от тях. Това е първата му молитва.

Съществува и втора молитва – молитвата на силния и ненаситен копнеж, както се казва в тропара: „Закопнял си ненаситно за Христос“. Св. Силуан не се е насищал на любовта към Христос, на любовта към Бога и този негов непримирим и абсолютен дух се вижда в неговите текстове. За да стигне човек до такава любов, той тръгва от смирението на покаянието и тогава, като река от него се излива все по-силна любов към Бога. Тази любов е „преследване“ на Бога – Бог те „замайва“ и ти тичаш след Него. Без съмнение в тази абсолютна форма това може да бъде преживяно от монах, но и всеки вярващ може да го преживее в мярата, достатъчна за неговото спасение и преживяване на тайната на Бога.

Светецът говори и за трето състояние на молитва. Това е молитвата, която се ражда от усещането за любовта на Бога към нас и към целия свят. Сам той е почувствал разтърсването от божествената любов по своеобразен, прост, но и много дълбок богословски и проницателен начин. Често голямата болка поражда в хладната човешка логика впечатления за отсъствието на Бога и поражда силни съмнения в Него. Страшно е човек да плува в морето от Божиите благословения и да се пита за Неговото съществуване и присъствие. Страшно е болката, несправедливостта и трагичността на човешкия живот ненатрапчиво да ни насочват към Божията милост, а човек да изповядва своето отчуждение от Бога. Св. Силуан е постоянно изправен пред обилието на божествената любов. Неговата молитва е тихо изповядване на тази любов.

Първата молитва е молитвата на покаянието; втората е молитвата на любовта към Бога; третата е молитвата на преживяването на Божията любов към човека и към целия свят. Съществува и четвърта: молитва за целия свят, дори за враговете ни. В тропар от службата за св. Силуан пеем: „Дай на Твоите народи спасителното познание. Дай на народа Си свръхразумната любов“. Когато човек избяга от теснотата на своята молитва и се моли за всички, дори за своите врагове, това окрилява душата да живее Божията любов не като предмет на духовен размисъл, а като тайнствен личен опит и благодатно състояние.

Църковното свидетелство

Св. Силуан, този благословен и съвременен велик светец, е светец на Църквата: неговите текстове свидетелстват за целокупната истина на Църквата и словото му съдържа пълнота и „единство на вярата“.

Ние изповядаме, че нашата Църква е една, свята, съборна и апостолска. Истината също е една, свята, съборна и апостолска. Тя има за свои характерни свойства единството, светостта, съборността и апостоличността. Тези думи не са били избрани случайно от нашите богоносни отци.

Една означава, че Църквата притежава пълнотата на истината. Не съществуват много истини, всяка от които да е непълна и всички заедно да се допълват. Бидейки една, в същото време това означава, че истината на Църквата е целокупна, съвършена и пълна. Учението на св. Силуан се отличава по своя баланс и пълнота. Също така то не е абстрактно, „теологично“, теоретично, философско, а опитно и тайнствено. То не е учение без връзка с живота и делата и не е интелектуално изследване или емоционална маскировка. Доказателство са чудните събития, които стават в началото на неговия живот и най-вече начинът, по който Бог влиза в него. В житието му се споменава, че три седмици след като е започнал да се моли наум, стоейки пред иконата на св. Богородица, той е почувствал Божието присъствие в себе си; почувствал е, че молитвата е влязла в него и не излиза оттам. Мисълта за Бога, усещането за Неговото присъствие се е установило неизменно в него. Неговото дихание е функционирало като дихание на Бога в пространството на неговото сърце. След три седмици Божията благодат го е посетила и покрила завинаги. Тя го е просветлила и, чрез него, и до днес просветлява вселената.

Четеш неговите текстове и не мислиш, не размишляваш, не спекулираш. Трогваш се и вътрешно се движиш към пътя и благодатта на освещението. Учението на светеца разкрива Църквата като свята и освещаваща. Когато живееш неговото учение не като теория, не като даващо отговори на недоумения, а най-вече като освещаваща истина, отговор и приспособяване на живота към Христос, тогава тази истина – такава, каквато е представена в текстовете на св. Силуан – води до „святост, без която никой няма да види Господа“.

Св. Силуан е всемирен светец. В един от тропарите на неговата празнична служба се пее „всемирни отче на отците“. По-горе казахме, че неговата молитва обхваща всички народи, дори починалите хора. Той е отец и на живите, и на починалите, и на монашестващите, и на целия свят. Неговото послание, еднакво с това на древните отци, същевременно е толкова съвременно. Светецът ни убеждава, че нашите светци не са само изображения, залепени върху стените, а са живи, между нас и доказват и потвърждават благодатта и присъствието на Бога дори в този свят, дори в наши дни, дори в нашия живот. Светостта не се изчерпва в спомени за стари подвизи, а се преживява в нашето време и намира начини и хора да се прояви в нашето всекидневие.

Текстовете на св. Силуан се превеждат на много езици и навярно са най-съвременното слово на православното свидетелство на Запад и в не-традиционно православните страни. Не можем да не кажем, че този вселенски светец е съборен светец, че е всемирен светец, светец на всяка епоха и време.

И накрая, св. Силуан е апостолски светец. Неговите текстове се основават върху Св. Писание и живота на Църквата. Неговото учение отговаря напълно на вярата на първите християни и отпраща към съдържанието на опита и текстовете на раннохристиянската Църква. То е развитие на апостолската проповед и свидетелството на св. Господни ученици.

„Дай на Твоите народи Твоя светец като всемирен застъпник“.

Днес се радваме с духовна радост, че се намираме на мястото не на неговия подвиг, а на неговото явяване – тук, в това кътче на европейската земя, за да честваме неговата памет и да му се помолим; да го познаем в Светия Дух и да станем възприемници на неговата голяма и обилна благодат.

Нашето пожелание е по молитвите на великия светец, на преподобния отец Силуан Атонски, Бог да даде нещо от неговата благодат да намери покрив, обиталище и гостоприемно място и в нашето сърце.

Нека завършим с неговата молитва: „Дай на Твоите народи спасително познание. Дай на Твоите народи свръразумна любов“. И смирено да добавим „Дай на Твоите народи Твоя Дух като Утешител. Дай на Твоите народи Твоя светец като всемирен застъпник“, като светец, който прегръща целия свят и неговата благодат влиза във всяко сърце.

Нека Бог даде обилно Своята благодат на всички, да благославя и укрепва този благословен манастир, да пробужда всички и да просветлява целия свят по молитвите на светия наш отец Силуан Атонски!

Превод: Константин Константинов