Разговор за проблемите и трудностите на духовния живот, свързани с Тайнството на изповедта
Съществото на Църквата е йерархично, многослойно. Върхът на Църквата се губи в мистичния облак на божествената благодат и Таворската светлина. Долу, в ниското, Църквата се опира върху благоразтворението на въздуха и изобилието от земни плодове. В средата се намира човешкото благополучие, също и благополучието на душата.
В утилитарен аспект благополучието и здравето на душата се осигуряват от процес, свързан в логическата верига духовничество – изповед – причастие, а Църквата се уподобява на болница.
Първичният прием се води от личния лекар – духовника. Той прави изследванията, както обикновените лекари. Светският лекар назначава например ултразвук, магнитен резонанс, кръвна картина, ендоскопия и пр. и по тях разбира каква е картината на общото състояние на човека и определя лечението. Така и духовникът задава въпроси, търси причини и взаимовръзки, както професионалистът намира определение на болестта и назначава духовните таблетки. Понеже грехът също е болест на душата.
След прегледа при лекаря пациентът отива в процедурния кабинет, където се слагат инжекции, поставят се системи, правят се облъчванията и т.н. А след разговор с духовника християнинът отива на изповед, където по рецепта получава освобождаване от симптомите и причините, подобно на почистването на раната и подготовката към вземане на лекарството.
След това човекът, чието сърце е пречистено и който е готов да вземе божественото лекарство, приема Светите Дарове и получава изцеление при Лекаря на всички Лекари.
Такъв е идеалният замисъл. Това се случва например в Гърция. У нас има една специфика – да живееш под ръководството на духовника е голяма рядкост и не е разпространено в практикуващата Църква. По силата на исторически и културни причини изповедта се е сраснала с експресното духовничество, като е породила специфичния руски модел на живот в Църквата.
Дълго не можех да разбера защо някои миряни с досада ми казват по време на изповед:
– Отче, вашите въпроси на изповед са неуместни. Аз ви казах, каквото имам да казвам, вие ме изслушахте. Аз казах на Бог, а не на вас. Вие трябва да стоите настрана. Слагайте епитрахила и четете разрешителната молитва.
Няма проблем да ви метна епитрахила и да произнеса думите на разрешителната молитва. Даже ми е по-лесно – изобщо не ми трябва боклукът от вашата душа. Но на мен ми е жал за вас. Вие нямате духовник. Как изобщо виждате себе си и своите грехове?
Все едно някой болен да отиде при лекаря в поликлиниката и сам да си каже диагнозата, сам да си напише рецепта и да помоли лекаря да сложи печат на тази рецепта, в която има забранени лекарства.
Кому е нужно подобно лечение? Доколко то е ефективно? Как на всичко това ще погледне лекарят, когато в кабинета му влиза някой, дето сам си поставя диагнозата и идва да си побъбри в работното му време?
Ще го изгони – нито един лекар не може да търпи подигравка с професията му, нито пък със здравия разум, нито със себе си. И ще бъде прав.
Инструктирайте автомонтьора как да завърта гайките в автомобила. Актьора посъветвайте как да играе, а архитекта – как да строи. Автомонтьорът ще си изтрие ръцете с парцалите, ще ви връчи ключа от вашата кола и ще ви прати, където ви е мястото, че на туй отгоре ще ви пожелае и всичко най-хубаво, най-вече никога да не се връщате в неговия сервиз.
При съвременната експресна изповед в енориите свещеникът се държи като лекар в поликлиниката или фелдшер. Бързо, докато трае изповедта, той задава въпроси, въз основа на които поставя диагнозата, препоръчва лечение и назначава процедури.
Особено място отделя за сканиране на сърцето. Той майсторски трябва да открие в сърцето на всеки мирянин невидимите за него рани, стъкло, бодили и нечистотии, да ги посочи и да го помоли в бъдеще да внимава повече.
Всичко това се прави не защото свещеникът страда от патологично любопитство. И не защото, напрягайки хората, се опитва да изгради психологическа зависимост и да я конвертира в рубли или услуги, а понеже той е съ-работник на Бог. Понеже смисълът на това съ-работничество е да подготви хората за живота в рая, да ги научи да бъдат щастливи преди рая, още в този живот.
Когато човек не желае лечение-изповед, изповедта за радост на равнодушния лекар може да се съкрати, а болестта на душата на мирянина за радост на заинтересованите бесове – да продължи. Неизповяданият човек си тръгва от аналоя нещастен и болен. Истинският свещеник, ако е добър слуга на Господ, би трябвало да жали тези опърничави болни.
Изповедта е скъпоценно благо, а не задължение. Задачата на свещеника при изповед е не да напряга, а да помага. Това трябва да се цени. Опитният свещеник искрено и безкористно иска да помогне на човек да бъде щастлив. И е много странно, когато мирянинът се обижда и оскърбява от това лично внимание и грижата за него самия.
На някои не им се нрави помощта на свещеника, те смятат, че сами ще се споразумеят с Бог. Други, обратно, мислят, че общуването със свещеник е монолог в неговите уши : „Толкова много имам да ви разказвам!”.
Представете си лекаря в поликлиниката, приема пациенти, има опашка. Идва при него един и му казва:
– Толкова много имам да ви разказвам!
Лекарят го прекъсва:
– Дайте все пак да ви лекувам.
– Не, в никакъв случай! Вижте колко прекрасна и важна е моята рана, колко е разноцветна. Хайде заедно да й подухаме, да й поговорим, да изиграем около нея един танц. Защо да я лекуваме, щом тя е един източник на внимание към мене и като се замисля нямам намерение да я лекувам. Имате ли три часа свободно време? Сипете чай и да започваме.
На лекаря не трябва да се разказва нито много, нито малко, а точно толкова, колкото той самият пита за определяне на диагнозата и назначаване на лечението. Ако просто си мълчиш и това няма да помогне. Ако не искаш да се лекуваш и си дошъл просто да си поговориш, защото твоето семейство вече не може да те слуша, това е най-малкото неетично и неуважително към онези, които чакат след теб да бъдат приети.
За «изслушването» има психотерапевти или приятелки. Психотерапевтът за тези пари е готов да ви слуша безкрайно. А приятелката ще ви изслуша заради правото самата тя да излее в душата ви своята порция грях и проблеми.
Във всеки случай при такова общуване със свещеника, лекаря и приятелката грехът ви си остава там, където е. Напротив – от вниманието болестта на душата ще се усили.
Ако на лудия се обърне особено внимание, той сигурно ще се раздразни и ще се възбуди. Така е и тук.
Само Бог, с молитвата на свещеника, в процеса на ИСТИНСКА изповед може да унищожи греха – болестта на душата. И други варианти няма. И не е нужно да си измисляме или да изобретяваме някаква измислена духовна медицина.
Звучи смешно, нали? Обаче се случва доста често. И на предложението все пак да се заемем с лечение на душата такива посетители се обиждат. Свещеникът е ДЛЪЖЕН да ги слуша.
Църквата не е обществена психотерапевтична услуга и не е кантора за помощ на религиозната самодейност и чудачеството на обществени начала. В утилитарния смисъл тя е духовна болница със своя наука, традиция и специалисти. Ако искаш –лекувай се. Ако не искаш – тогава защо си дошъл?
Има още една тема, свързана с това, че Църквата е длъжна на потребителя. Неотдавна в пресата някои московски православни мамчета подхванаха една критика на процеса на изповед и причастяване. Те, с опитния поглед на борци с бюрокрацията, са открили проблемите в Църквата. Щом там има опашка, значи има скрита мотивация и момент на корумпираност. Източник, който напряга честните християни, е „недобросъвестната кантора”-храм, която манипулира с благата и създава изкуствен дефицит на причастието и другите безплатни услуги с това многостепенно бавене и опашки.
Следователно, решиха те, трябва да се отстранят всички опашки и процедурата, заради която се чака на опашка за Бог, защото църквата е създадена именно за тях и техните нетърпеливи дечица, на които в църквата им е задушно, скучно и досадно. Навсякъде в сферата на услугите има напредък, има предварителни записвания онлайн, само в храмовете услугите са на допотопно ниво.
Възможно е те като потребители да са прави. Но Църквата не е потребителска кооперация.
Хората се събират в храма и стоят там дълго време, не за да се напряга потребителят, а защото им харесва да бъдат с Бог колкото се може по-дълго. Какво са виновни, че някои, дето не чуват Бога, скучаят в църквата? Те са си у дома, в дома на Своя Отец. За къде да бързат?
Потребителите, със съзнанието на професионалния скандалджия, със светския опит от борбата и грабенето на услуги, идват в храма като в общодостъпна, безплатна кантора или химическо чистене, ДЛЪЖНА, кой знае защо, непременно да им услужи според ТЕХНИТЕ условия.
Добре, така да е, не ми е жал, дори при вашите условия. Само че нали трябва да има някаква полза. Причастието не бива да се цапа в никоя душа. Изпий ако щеш цялата чаша, приятелю, вместо дякона. Нищо няма да се промени за теб. Безсмислено е да дърпаш Бог „за брадата” – той не е шеф на жилищния комитет. Все едно няма да стане по твоя начин, а ще стане така, както е устроен светът и както са написани неговите закони.
Това е същата история, като с пациента, дето се прави на интересен и вдига скандал при лекаря. Е добре, вземи 10 ампули магнезий, 10 ампули морфин, ето ти и 10 ампули камфор. Нá – бий си инжекцията и се опитай да оцелееш.
Нима един истински лекар ще постъпи така?
Известно е, че някоя опитна мирянка винаги ще успее да изкопчи от свещеника благословия на всяко безумие. Но каква е ползата от това?
Любознателните туристи гледат Гърция, но виждат не йерархичността на древна Гърция, с нейната разклонена институция на личните духовници, а магазин за бързи ритуални услуги. Те набързо посещават някой храм по време на туристическо пътуване и с удоволствие наблюдават, че там я няма нашата руска изповед. Да, няма я – тя е на друго място, където туристите не ходят. Изповедта на гърците пред духовниците е тяхна общонационална традиция и богатство, извършва се повсеместно и дискретно.
Обиденият от предложението на Църквата човек си е отишъл, а свещеникът го съжалява. Искрено го съжалява. И нищо не му трябва. И няма в Църквата желание да изтръска джоба на изповедника и да вземе 50 рубли бакшиш за Бог.
При нас в едно предградие на Рязан има един популярен поп. Той е знаменит с общата изповед и се оправдава с практиката в Църквата от времената на комунистическата власт. Та и тогава при такава изповед хората били ставали свети и дори молитвеници за Русия – новомъченици. А ние с какво сме по-добри?
По времето на СССР дори и аз се изповядвах така. Изстреля отчето думите на изповедта така, че нищо не можеш разбра, метне върху тълпата епитрахила – и айде на причастието. Мислех си, че така трябва. А първата ИСТИНСКА изповед предизвика у мене шок. А след няколко години ми донесе и благодатта на ИСТИНСКОТО изцеление.
От опит се убедих в абсолютната необходимост както на изповедта като изповед, а не като вътрешно покаяние, известно само на Бог. Човек не може да бъде хирург или лаборант сам на себе си. Това просто е невъзможно, невероятно и смъртно опасно като самолечението.
Да, не може да се каже, че експресната изповед е норма. Да, в Църквата има катастрофален недостиг на свещеници, готови да обхванат с вниманието си цялото паство. Семейният лекар също не е в състояние да се грижи за 100 семейства, това е нещо непосилно.
Но това обстоятелство не е повод да не се стремиш поне към първична помощ, дори да е при фелдшера. А на когото му трябва по-опитен лекар, той ще отиде в манастир. Комуто е нужно светило – при известните духовници и старци. Всичко е като в медицината. И също както в медицината самолечението е най-добрият начин да убиете себе си със собствените си ръце и да умрете преждевременно.
Сега разбирам защо някои енориаши казват:
– Отче, вашите въпроси са неуместни на изповед. Аз казах, каквото имах да казвам, Вие ме изслушахте. Аз казах на Бог, а не на Вас. Вие трябва да се държите настрана – Мятайте епитрахила и четете молитвата.
Те говорят така, понеже няма и най-малка представа нито за църквата, нито за Бог. За тях църквата е безплатен психотерапевтичен корпус, а духовникът – приятелче, пред което можеш да се оплачеш от живота. А Бог… дори не мога да си представя какво е за тях Бог.
Те донесоха със себе си в църквата светския потребителски дух. Те въвеждат в нея свои правила на потребление. Това не е ново явление – някога то станало причина за зараждането на монашеството и изхода му в пустинята. Очевидно ще продължи и в бъдеще.
Но дошлите в църквата с любов към Бога , а не за да си вземат своето, разбират, че тя е като древен научен център за изследване на Божиите закони. Тези закони не се отменят с изземване на права от свещеника.
Църквата е като известна и прочута клиника: в нея не можеш да се излекуваш, ако тръгнеш да учиш лекарите и сам си предписваш процедури и лекарства, като вдигаш скандали в регистратурата.
Църквата е най-сетне просто източник на любов Божия, в името на щастието на човека, което се корени по един единствен начин в Христос.
Ако човек търси Христос в себе си, той ще има живот вечен и щастие още сега. Ако обаче търси себе си в Христос, душата му ще умре още в този живот, спаси ни, боже, от това.
Да обичаш църквата е особена добродетел и мъдрост, не защото църквата е организация на професионалисти-психотерапевти, раздаващи мистични отвари, а защото същността на църква е в събранието на хора, които обичат Бога, слушат Го и на които Бог е дарил Своята преобразяваща любов. Върху тази любов се гради догматиката и практиката на обреда, те заслужават и почит, и осъзнаване.
Трябва да се доверяваме на Църквата, не защото тя е кооперация от професионални свещеници, а защото е над която и да е общност от хора. Църквата не е създадена от човешка ръка, а е дело на Бог. Тя е Тялото Христово, наставлявана и умъдрявана от Самия Бог.
Църковната изповед си остава такава изповед, каквато я вижда Църквата – тайнство, а не така, каквато я вижда потребителят – услуга. И всичко ще бъде добре, когато е на своето място, в йерархичното устройство на Църквата и света, и ние знаем в този свят своето място, посочено ни от Бог.
Превод: Анна Георгиева
