В третата неделя от Великия пост Църквата се покланя на Кръста Господен, на който Христос е разпънат заради спасението на всички хора. Светинята се подготвя от събота вечерта в олтара и в неделя в края на утринната се изнася в средата на храма, където остава цяла седмица за поклонение от клира и народа до петък на следващата, четвърта седмица. За важността на поклонението на Кръста Господен, за понятието „духовен кръст“ и за това, винаги ли нашите страдания са от Бога, предлагаме статията на прот. Алексей Умински.

Двата образа на кръста

От древни времена кръстът се свързва със смъртното наказание, при това с един от най-жестоките му видове. Разпъването на кръст е било не просто смъртно наказание за престъпника, но тази екзекуция е позорна и на нея са подлагани само робите. Свободните граждани на Рим никога не са разпъвани на кръст. Тази екзекуция била най-страшно поругаване, унижение и най-мъчителен начин за лишаване на човека от живот. Трябва да помним това и днес.

Но ние, вярващите, разбираме, че по собствена воля Господ Иисус Христос избира кръстната смърт заради нашето спасение. По особен начин Църквата ни напомня за това през Страстната седмица, когато свещеникът след богослужението произнася отпуста: „Господ, Който идва на доброволни страдания заради нашето спасение...“.

Днес е Втората неделя на Великия пост. Този възкресен празник бележи една от важните в духовно отношение спирки по пътя и съучастието ни в Голготските страдания на Божествения ни Учител, а най-вече във всеславното Негово Възкресение. Кога е живял светецът, чиято памет честваме днес?

Св. Григорий е живял през 14 век. Това е времето и на учението на исихазма, което свързваме главно с личността на св. Григорий.

Св. Григорий е роден през 1296 г. в семейство на бежанци от Мала Азия. Фамилията Палама указва на знатно потекло, тъй като по това време обикновените хора са имали само имена и прозвища. Завършил образованието си в Константинопол, Григорий Палама имал репутацията на блестящ познавач на Аристотел. Около 1315 г. заедно със своя брат стават монаси на Атон. На Атон Григорий живее в различни манастири, докато накрая се установява в скита на св. Сава, който бил към Великата лавра на св. Атанасий Атонски. Живеейки през по-голяма част от времето си в този скит, Григорий посещавал лаврата за участие в общите служби и тайнствата.[1] 

По-късно Григорий става солунски архиепископ. Почива през 1359 г., а паметта му се чества на 14 ноември, както и на днешната втора неделя на Великия пост.

Св. Григорий Палама защитава позицията, че макар и непознаваем по Своята същност, Бог е познаваем посредством Своите външни изяви, енергии. Божиите енергии са благодатта, изливана от Бога върху Неговото творение. Макар да не са Бог в Неговата същност, божествените енергии не са и нещо тварно, „те изтичат вечно от едната същност на Светата Троица.”[2]

Проповед, произнесена на 12 март 1906 г. в Покровската църква на Московската духовна академия от свещ. Павел Флоренски, тогава студент втори курс. Това е първи публичен протест в Русия срещу екзекуциите и смъртното наказание. Произнесена е по повод екзекутирания в същия ден лейтенант Пьотр Шмид, който е бил много популярен сред младежта. Заради тази проповед о. Флоренски е арестуван. По-късно самият той е разстрелян от болшевиките в Соловецкия лагер през 1937 г.

… Безбожното дело, убийството на Божия син като бунтовник, който развращава народа, е извършено. И този урок, изглежда, трябва да изпълва душата на всеки цар, на всеки владетел, на всеки свещеник, на всеки патриот с ужас от насилствената смърт. Чрез Своята смърт Христос уби всяка смърт. Чрез Своето осъждане Христос осъди всеки, който иска да има власт над живота на другите. Би трябвало само при мисълта за възможността за убийство и насилие измъченият лик на Спасителя да застава като вечен укор пред съвестта ни.

А сега нека се пренесем в 19 век в най-християнския център, в смятащата се за най-християнската държава. Тук милиони уста ежедневно произнасят светото Име… Милиони очи четат на страниците на Евангелието историята на човешкия позор, вечно напомняне на съвестта за нашата вина пред Бога. В хиляди храмове за нас се принася изкупителната жертва, която е „съд на тоя свят“ (Йоан 12:31), в която има както оправдание, така и осъждане.

Иисус идва в нашия свят именно като светлина! Не случайно при много народи денят Сретение Господне е прието да се посреща със свещи в ръце на богослужението. Както на Пасхалната утринна стоим със запалени свещи, така в много страни на богослужението за Сретение също палят свещи навсякъде. Във всяка ръка, във всеки храм гори свещ, понеже Христос дойде в света като светлина, за да освети сърцето на всекиго. Всъщност сигурно в това се състои разликата между човека, който живее в измеренията на Бога и който не живее… Едно е, когато картини или някакви изображения се намират в тъмна стая. Ние можем само по допир да се досетим кое къде е поставено. Можем да разберем, че има книга, защото там лежи хартия, че на стената виси картина, но не можем да видим какво е нарисувано на нея, нито какво е написано в книгата и т. н.

Свети Йоан Предтеча принадлежи към групата на великите пророци и изповедници на нашата вяра. Самият Господ Иисус Христос го определя като най-великия човек, появил се на света: „Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Йоан Кръстителя” (Мат. 11:11). Нашата света Църква го поставя в почитта си веднага след света Богородица. Всъщност в иконографията той е представен заедно с нашата света Дева Мария, като те заедно се молят за спасението на света. Това е добре познатото изображение „деисис“ (моление). Този велик човек е предтечата на появата на Христос в света, той отвори пътя за идването на нашия Изкупител. Той е великият пратеник на най-радостната и обнадеждаваща новина на всички времена: изкуплението на човешкия род чрез Христос. Той е носителят и най-ясният проповедник на покаянието, неоспорим изобличител на беззаконието и греха.