«Ако коренът е свят, свети са и клоните» (Римл. 11:16)
Празникът Неделя на всички български светии е учреден през 1953 г. от Българската православна църква и специално е посветен на родните ни светци. Определено е също така в богослужебния цикъл той да се чества непосредствено след Неделята на всички светии.
Началото на нашата българска святост се корени в дълбоката древност, много по-рано от официалното приемане на християнството в България през 865 г. Първи светци по нашите земи са Божиите угодници и мъченици за вярата: Боян Енравота -- син на хан Омуртаг, епископите Петър и Георгий. Към тях могат да се причислят и доростолските мъченици за Христовата вяра: Исихий, Емилиян, Юлий, Марк.
Броят на българските светци нараства особено много след покръстването ни при св. цар Борис-Михаил. Сред тях се открояват преди всичко образите на светите братя Кирил и Методий и на техните ученици св. Климент Охридски, св. Наум Охридски, св. Сава, св. Горазд и св. Ангеларий. Трябва също да си спомним имената:
- на св. Иван Рилски -- основоположникът на българското монашество и всебългарски покровител,
- на св. Петка Българска -- тъй много почитана като небесна застъпница на българския народ,
- на св. Евтимий - последният патриарх на старопрестолния Търновград.
През време на османското владичество единствената опора за българина - не само за религиозното му, но и за народностното му оцеляване - е била православната ни вяра. Българинът е предпочитал да умре в "българската", т.е. в християнската вяра, и е ставал неин мъченик. Така през тези съдбоносни за нацията ни времена по родните земи просияват много нови български светци, като софийските новомъченици Николай и Георги, Злата Мъгленска, Димитър Сливенски, Висарион епископ Смоленски, Йоан Българин и още, и още много други незнайни имена от пантеона на българската святост и духовност.
Българският светец произлиза от недрата на народа и е дълбоко привързан към своя род и родина. Голяма част от нашите светци са творци на националната култура и просвета, като същевременно мнозина от тях са жертвени борци за народни свободи и пазители на чистата вяра.
През последните десетилетия Българската православна църква канонизира за светци и родоначалниците на нашето Възраждане - преп. Паисий Хилендарски и св. Софроний, епископ Врачански.
* * *
Днешното време на дълбока, безмилостна и всеобхватна криза отправя своето предизвикателство към всеки човек, в който се е запазила искрата на доброто и на живата вяра. Във време, когато се разпада човешкото благополучие, тогава отмират относителните ценности, а социално-политическите утопии разкриват илюзорния си характер. Именно в дните на изпитания - на големи социални сътресения и злини - човек преосмисля в нов план на битието несъответствието между прокламираните обществени идеали и действителността. Той вижда по-добре фалша на лъжебожествата и търси пътеката към Храма на спасението - незримата с физически очи пътека, по която са вървели и неговите праотци, за да намерят брод към спасителния бряг.
За нас това означава, че ние трябва да обърнем взор и към светостта, духовно съхранявана и обогатявана от родната Църква през всички векове. Тази святост е неразделна част от най-висшите постижения на духа в родната ни духовна култура. Тя не може да бъде пренебрегната и изтръгната от народното сърце.
Нация, която отсича своята духовно-културна и ценностна нравствена приемственост заради преходни идеологии, преклонение пред Златния телец и сектантска измама, извършва непростимо престъпление спрямо себе си.
В българската духовна история светостта сияе през всички нейни периоди. Тя е залог за национално самосъхранение и за духовно-нравствено съвършенство, защото внася в живота ни дълбок небесен и земен смисъл.
