Днес празнуваме деня на тържеството на православието над неправдата, ересите, лъжеученията; но не празнуваме тържеството на православните над другите хора, а ликуваме за това, че Бог от столетие в столетие е намерил в нашата среда хора, които така дълбоко са Му предани, така способни са да се приобщят към Него, да Го познават, че Той е открил на нас, понякога непросветени, понякога със замъглени сърца и умове, истината за Себе си.
И днес ние ликуваме за това, че Господ е толкова милостив, че в Него има толкова любов и снизхождение, че е започнал да се открива от столетие в столетие на всеки човек, който Му открие сърцето си и който очисти сърцето си и живота си, за да бъде достоен за Неговата любов, Неговата кръстна смърт, Неговото Възкресение. Това е дивен ден, в който ние говорим и тържествуваме за победата на Бога над лъжата, която като мъгла се е разпространила по цялата земя чрез човешката неправда и греховност.
И днес трябва да си спомним с особена любов и благоговение онези светци, които така дълбоко са враснали в тайната Божия, които така подвижнически са Му се открили, че Той е могъл чрез тях да приобщи и нас към истината. Затова нека с благодарност да се отнасяме към тях – към светците, подвижниците, към обикновените хора, които са познали Бога и са споделили с нас знанието за Него. Нека ги благославяме и благоговеем пред тях. Но това е недостатъчно, ако искаме да бъдем техни последователи, наследници, техни ученици.
Трябва да се научим на това, как да открием своето сърце, своя ум на Бога, за да влее Той в нас светлина, за да познаем Бога в цялата дълбочина, в която Той иска да ни се открие. Затова нека ликуваме за тържеството на православието над нас, православните, за победата Божия над нас. И от благодарност нека щедро даваме цялото знание за Бога, което Църквата е събрала през хилядолетията, на онези хора, на които Бог е нужен, защото хиляди и хиляди хора се нуждаят от познание на истината за Бога, човека, живота.
Нека приемем този Божи дар и да го раздаваме; без да се големеем, че сме православни и че сме участници в Тържеството на православието, а смирено помнейки, че това е дар Божи, който ние в глинени съдове носим и можем да дадем, като животворна вода, на онези, които жадуват и които умират. Амин.
* Източник: Pravoslavieto.com
