До св. Йоан Дамаскин
„Първия източник на музиката”Скъпи наш отец Йоане,
Изказвам благодарността си към теб затова, че наред с богатата ти богословска дейност в областта на догматиката, екзегетиката и аскетиката, ти се отличи и като най-забележителен песнописец и пръв по чест музикант на Св. Православна Църква. Без твоите химнографски и музикални трудове нашата Църква би се лишила от своето благодатно достояние – църковната музика. Благодарение на труда ти осмогласната музикална система[1] придоби своя оформен вид. Така ти предпази бъдещите творчески музикални изяви и изпълнения от профанизиране. Повече от дванадесет столетия мнозина надарени църковно-музикални творци се ползват от твоето достижение и музикална красота, въплътена в мелодии. Историята ни показва, че макар осмогласните форми да са канонични и узаконени във времето, те не са „застинали вкаменелости”, които сковават църковните музиканти и творческия им потенциал. Както Църквата е жив организъм, така и нейните изкуства са живи.
Благодаря на теб и твоите сподвижници, между които е и твоят брат и приятел св. Козма еп. Маюмски, от „Саваитската школа“, които усърдно работехте в областта на химничния материал и църковната музика. Като усърдни монаси от манастира на „Св. Сава Освещени“ край Витлеем вие създадохте много богослужебни канони, седални и стихири, красящи църковното богослужение и до днес. Благодаря ти за това, че ти си бил най-плодовитият представител на тази школа. Ти се показа изряден поет, като написа повече от 60 богослужебни канони[2], между които тези на най-важните християнски празници – Възнесение Господне, Петдесетница, Рождество Богородично, Рождество Христово, Богоявление, Благовещение, Преображение Господне, Успение Богородично и др. Но, разбира се, перлата в короната на твоето литургическо творчество е канонът на светата Пасха – Възкресение Христово (наречен от св. Димитрий Ростовски „най-възвишен, тържествен и светлорадостен”). В него твоята десница написа: „Ден на възкресение е, да се просветим, хора…”; „Небесата достойно да се веселят, земята да се радва, да празнува целият свят, видимият и невидимият…”; „Днес всичко се изпълни със светлина, небето и земята, и преизподнята…”.
Благодаря ти, отче Йоане, и затова че си внесъл в църковните мелодии елементи на арабския музикален колорит (предвид твоето земно отечество – Сирия), с което си конституирал използването на стилистика, която внася мелодично разнообразие в църковната музика. Благодарен съм ти и затова, че бидейки сириец по рождение, ти си primus inter pares (пръв между равни) между църковните музиканти. С този факт ти оборваш твърдението на някои, които твърдят, че византийското и пост-византийското църковно-певческо наследство е само гръцко.
Благодаря ти, че, помолен от твой събрат монах да напишеш песнопения за смъртта на друг ваш събрат, ти написа осемте дълбокомъдри надгробни песни, които изпълняваме и до днес на християнското опело. Благодаря ти, че създаде прекрасните песнопения „О тебе радуется, Благодатная всякая тварь“(възхваляваща твоята Изцелителка света Богородица[3]), „Пречистому Твоему образу покланяемся, Благий“(иконопочитанието също беше твоя неуморна дейност) и много други литургични бисери.
Преподобни отче Йоане, намирайки се сега Там, където е изворът на вечната музика и където царува Този, Който те обдари богато с талантите Си; Този, Когото ти и твоите последователи – вдъхновените творци на църковна музика прославяхте и прославяте в живота си, те моля да се застъпиш пред Него за бъдещето на свещената музика, под чийто благодатен покров се намираме всички ние, църковните певци. Твоята молитва е гаранция за просперитета на живото църковно изкуство, чрез което се възпява Живият Бог.
[1] Осемте църковни гласа се делят на първообразни (първи, втори, трети и четвърти) и производни от тях (пети, шести, седми и осми). Така например от първи глас произхожда пети, от втори произхожда шести и т.н.
[2] Канонът е химнографска форма и е съставен от девет песни, началните тропари на които са наречени ирмоси. Всяка песен на канона съдържа по няколко тропари.
[3] От константинополския дворец наклеветили Йоан пред халифа, при който бил на служба, в държавна измяна, за което Йоан бил наказан с отсичане на ръката, която по чудо била изцелена от Света Богородица. В чест на това събитие е създадена Богородичната икона „Троеручица”.
