В кратката си творческа изповед за тази изложба Стефан споделя (вижте по-долу), че всеки от нас има дадена му от Бога мисия, от чието изпълнение зависи личният му живот… Бягството от мисията е бягство от Бога, а бягството от Бога е отдалечаване от любовта, от хармонията.
Земна пръст, небесна синева, Божие дихание – творчески акт. Бог извая нас, човеците. Земна пръст, платно, сини петна небе и провокация – Стефан рисува пророци.
Без да са икони, нито богословски и исторически коректно дефинирани пророците на Стефан са онези различни хора, обдарени повече или по малко от Бога, разбрани или не, толкова странни и далечни, и същевременно едни от нас – послушни или не, бягащи или да. С наведени от тежестта на мисията си рамене и имена, които Бог им е дал за да осъзнаят още по-ясно своята мисия, за да се легитимират пред другите. Жени, мъже, стари и млади, времето няма власт над тях, защото са на Онзи, който е извън времето.
Мариам, сестра на великите Моисей и Аарон, възпяла в най-красивата песен чудото на спасението в бягството от Египет; Бягащият, сърдит и недоволен Йона, спасител на грешната Ниневия; Божият Предтеча Йоан, който не бе достоен да развърже връзките на обувките на Спасителя, но промени човека и света с покаянието си; Младенецът, който толкова порасна, че освен майка си понесе целия свят на плещите си; Старецът монах, към когото се стича народът за молитва и съвет, харизматикът, гледащ към Бога пред прозореца на килията си. Всеки със своя опит, със своята съдба, със своята мисия и усещането за нейното изпълнение.
След като Бог ни сътвори и ни даде свободата, ние решихме да избягаме от Него. Тогава Той доброжелателно попита: Адаме, къде си?! Нима не знаеше?! Той – да, но ние, човеците, нашият Адам – не. Бягайки от Бога, Адам се загуби, човекът се обърка, загуби пътя си, загърби мисията и изпусна предназначението си. Бягайки през света навсякъде го застига въпроса: Адаме, къде си? и кънти осъдително в ушите му.
Любещият, но вечно питащ те Бог, тежестта на мисията, тегобите на всекидневието, а на това отгоре и думите на Спасителя: „… комуто е много дадено, от него много и ще се иска“. Кое му е хубавото да си различен, да си обдарен, да си пророк, особено ако не си разбран от околните си, ако не си приет в родината си?
Може би онзи момент на прозрение, че вършиш мисията си, и то така, че да се спреш в бягството си, да се обърнеш към Бога и уверено и смело да му отговориш: „Ето ме, Господи!“.
Мисля си, че пророците, харизматичните образи представени ни от Стефан, са стигнали до там и си заслужава да се запознаем с тях.
---------------------------------------
Стефан Чурчулиев. Творческа изповед:
„Идеята за тази изложба дойде след като прочетох книгата на пророк Йона, разказваща историята на един старозаветен избраник. Бог иска от Йона да предупреди жителите на Ниневия, че живеят в грях, но пророкът чисто по човешки се страхува от мисията си и вместо да изпълни Божия промисъл се опитва да избяга от Бога и от волята Му. Дали Йона е единственият пророк в Стария Завет, който бяга първоначално от Бога?
Мисля, че Йона не е единственият избягал от Бога пророк. Мисля, че всеки един от нас постоянно бяга от задачата, с която е дошъл на земята; мисля че Йона е обобщен образ на отдалечаващия се, бягащ от Бога човек. Всеки от нас има дадена му от Бога мисия, която трябва да изпълни тук, на този свят, и сега – в това време.
Осъзнавайки отговорността си се опитваме да избягаме. Това бягство, опитът да се скрием от предопределената ни задача водят до безброй проблеми и страдания, нарушават хармонията в живота ни. Когато в крайна сметка проумеем и изпълним Божията воля животът ни се подрежда и това ни носи спасение и хармония, а понякога и нови въпроси и съмнения...“.
Изображенията са от изложбата „Пророци“: Св. Богородица, Пророчица Мариам, Старец.
