Островният манастир „Св. Йоан Предтеча“ – една непрочетена страница от църковната ни история | Храмове и манастири | Църковна история

Историческите проучвания дават всички основания да се твърди, че манастирът, разположен на „Големия остров“ срещу Созопол, е бил голям духовен и културно-просветен център не само с регионално, но с общоевропейско и световно значение, при това със статут на патриаршески и императорски манастир. Фондацията „Св. Йоан Предтеча и Кръстител“, на която бях любезно поканен да сътруднича, се зае с проучването и експонирането на запазеното от манастира и с възстановяването на неговата история, така че тя да стане достояние на широката общественост у нас и по света.

До днес липсва цялостно изследване за историята на острова и манастира – празнина, която екипът на фондацията си е поставил за задача да запълни. Има три сериозни труда, който осветляват достатъчно добре част от проблематиката, свързана с историята на патриаршеския и императорски манастир „Св. Йоан Предтеча“. Първото по-сериозно изследване излиза преди повече от сто години и е дело на известния учен А. Пападопулос-Керамевс,[1] който пръв публикува тринадесет от общо шестнадесетте достигнали до нас документа: императорски хрисовул и аргировул, патриаршески сигилиони и писма. Повече от сто години след това, през 1993 г. излиза трудът на о. Ламброс Камберидис,[2] който включва всичките известни ни шестнадесет официални документа на константинополските императори и патриарси. Третото издание е двутомният каталог на ръкописите на патриаршеската библиотека във Фенер, която е приютила и всички ръкописи от библиотеката на манастира „Св. Богородица“ на о-в Халки в Мраморно море, съхранявани днес в библиотеката на Константинополската патриаршия. Те са описани и публикувани през 2008 г. В този каталог са включени близо 60 ръкописа от манастира „Св. Йоан Предтеча“ край Созопол, пренесени през 17 в. от созополските монаси на о-в Халки и съхранявани до 1941 г. в манастира „Св. Богородица Камариотиса“.[3] Последният труд е изключително ценен, но все още не е влязъл в научно обращение у нас и тук се използва за първи път.

Отделни статии за манастира са писани в различни периоди от време от гръцки и най-вече от български учени, които през последните години са се занимавали с разкопките на останките от манастира. Между тях можем да споменем имената на Й. Сакелион,[4] К. Иречек,[5] Б. Димитров,[6] В. Димова,[7] И. Петрински,[8] Ц. Дражева,[9] К. Попконстантинов,[10] А. Милас[11] и др.

Манастирът е разположен на най-големия остров в черноморската акватория на България, отстоящ на около километър северозападно от Созопол. От достигналите до нас документи виждаме, че манастирът е киновиен, винаги е бил императорски и патриаршески, ставропигиален, автономен, напълно независим от местните епископи и митрополити, пряко подчинен на Константинополския патриарх.[12] Започналите в 1985 г. разкопки показват, че в античността на острова е съществувало езическо светилище.[13] В близост до него, вероятно не много след Медиоланския едикт (313 г.), когато християнството става равнопоставено на останалите религии в Римската империя, възниква християнски храм. В този период става и преименуването на града от Аполония (град на Аполон) на Созопол (град на спасението).[14] Първият християнски храм (базиликален тип) на острова скоро след построяването си търпи реконструкция и е разширен.[15] Някъде през 7-8 в. е разрушен и остава няколко десетилетия в руини.[16] На този етап археологията не може да даде отговор и на въпроса, дали църквата е част от възникнал едновременно с нея манастирски комплекс или манастирският комплекс възниква по-късно.[17] Липсват и писмени сведения за това.

Първото писмено сведение за манастира е от края на 13 в. Известният византийски поет Мануил Фил (1275-1345 г.) в своята поема-възхвала за делата на византийския пълководец Михаил Дука Глава Тарханиот (1235-1304 г.),[18] който през 1263 г. успява да отнеме от българите редица крепости по южното Черноморие, включително Созопол, пише:

„... И така той [Михаил Глава] дойде до Агатопол [Ахтопол] и го превзе...

След това той спаси... Созопол...

След това, като намери манастира „Продром“, малък, тесен и без всякакъв блясък [окаян], обитаван от шестима смирени монаси,

и го направи така хубав, какъвто вече го виждаш...“.[19]

От това сведение се вижда, че манастирът е съществувал много преди 13 в., но вече се е намирал в доста западнало състояние, което е наложило да бъде обновен и разширен.

Според двама от археолозите, които са проучвали манастира, самото му възникване и обособяване може да се отнесе към 9-10 в.[20] Това обаче е само хипотеза, която не е подкрепена с исторически извори. Прави впечатление категоричността на археолога И. Петрински, че през 10 в. в манастира вече е съществувал скрипторий.[21] Неговото твърдение също не може да бъде аргументирано и вероятно поради това той избягва да приведе доказателства за него. Може да допуснем, че някои от изследователите a priori приемат съществуването на скрипторий през 10 в., понеже някъде е споменат запазен ръкопис от 10 в., принадлежащ на манастира, и следователно той трябва да е изработен в Созополския манастир. Действително, имаме ръкопис върху пергамент от 932 г. с беседи на св. Йоан Златоуст върху Евангелие според Матей (ръкопис Panaghia 4), но от текста на ръкописа ясно се вижда, че той е изработен в манастира „Св. Георги Победоносец“ в Гангра (известен още като „Гангър“, главен град на областта Пафлагония в Мала Азия).[22] Съществува друг ръкописен сборник върху пергамент, също с беседи на св. Йоан Златоуст (ръкопис Panaghia 2) от 11 в, който е принадлежал на манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Созопол и който може да е бил изработен в него.[23] Трябва да подчертаем, че не всички ръкописи, достигнали до нас и принадлежали на манастира, излизат от манастирския скрипторий. Една част от ръкописите на манастира са закупени или подарени от други манастири.

Въпроси предизвиква и името на първия християнски храм на острова. Утвърдило се е мнението, че той е бил посветен на Пресвета Богородица и се е наричал „Св. Богородица Калеос“.[24] Б. Димитров приема това мнение доста резервирано.[25] Всъщност, съществува основание да се приеме, че първоначално е бил въздигнат на острова храм, посветен на св. Богородица, но тази хипотеза, както ще видим, е доста революционна и създава съвсем друга картина за историята на манастира. В хрисовула на имп. Йоан V Палеолог от 1363 г. от достигналия до нас сборник документи на манастира „Св. Йоан Предтеча“ край Созопол, името на самия манастир „Св. Йоан Предтеча“ въобще не се споменава. Там се говори единствено за манастира „[на] Калеос“ и по-точно три пъти е употребено „μονή του Καλέως“, като веднъж е направено уточнението, че това е манастирът на острова и още веднъж, че е посветен на Божията майка (св. Богородица).[26] В сигилийното писмо от 1569 г. на Константинополския патр. Митрофан ІІІ, което освен от него е подписано и от Йерусалимския патр. Софроний,[27] се потвърждават дадените с хрисовула на имп. Йоан V Палеолог права върху имоти на манастира „Св. Йоан Предтеча“, като се казва, че в този хрисовул манастирът е споменат като „Калеос“.[28] Така че има основание да се приеме, че манастирът е бил известен първоначално като „Калеос“.

Съществуват обаче неясноти около самия хрисовул и о. Камберидис има сериозни основания да смята, че при преписването му в манастира всъщност в един хрисовул са вкарани два.[29] Много е вероятно, ако приемем тази хипотеза, единият хрисовул да е бил от по-ранно време, но поради повреда или частично унищожение, не позволяващи установяването на неговата датировка, да е бил присъединен към другия. Камберидис смята, че това са два различни хрисовула на един и същ император – Йоан V Палеолог.[30] Възможни са и други варианти, които обаче ще бъдат предмет на друго самостоятелно изследване.[31] Ако приемем безусловно, че най-ранният храм на „Големия остров“ срещу Созопол е бил наречен „Св. Богородица Калеос“, тогава неговата датировка трябва да бъде не по-ранна от средата на 5 в. Това е така, тъй като култът към Пресвета Богородица окончателно се налага след Третия вселенски събор в Ефес през 431 г.[32] Подобна датировка – 5-6 в. – на най-ранния храм в манастирския комплекс на острова ни дава и един от неговите изследователи.[33] В първата научна публикация в края на 19 в., направена върху историята на манастира и откритите от автора ѝ документи за него, манастирът „Св. Йоан Предтеча“ категорично се отъждествява с построения (възстановения) лично от св. Антоний ІІ Кавлей, патриарх на Константинопол, в периода (893-895 г.) манастир.[34]

Липсата на сведения за ранната история на манастира е компенсирана от изобилни такива за неговото средновековие. Определено можем да кажем, че няма друг манастир на територията на България, който да притежава толкова много и разнообразни документи и сведения за историята си в периода 13-17 в. Някъде в периода 1860-1870 г., в стария християнски квартал на Истанбул „Пера“, Йоан Сакелион купува от антиквар ръкопис, съдържащ 86 листа (70 листа текст).[35] Вероятно същият ръкопис след смъртта на Сакелион става притежание на манастира „Св. Йоан Предтеча“ на о-в Патмос и влиза в науката като „Codex Patmiacus 770“.[36] От приписка на последната страница на ръкописа се вижда, че кодексът е преписан от монаха Теодосий през 1613 г. в манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Созопол.[37] В нея преписвачът обяснява, че е бил принуден да направи копие на оцелелите документи за манастира, за да ги предпази от съдбата на останалите, вече напълно унищожени, т. е. броят на документите за манастира е бил доста по-голям, но през бурната история на обителта част от тях са били навярно безвъзвратно унищожени и загубени. Според Камберидис, сред липсващите документи вероятно са няколко хрисовула на Йоан ІХ Палеолог, на Андроник ІІІ Палеолог, простагма на Атанасий Палеолог и още редица сигилии, писма и документи за собственост на манастира – както на по-долу изброените патриарси, така и на патриарсите Симеон І, Рафаил І, Марк ІІ Ксилокаравис, Максим ІІІ, Нифон І, Пахомий І и др.[38] Този ръкописен препис съдържа общо 16 документа, както вече споменахме, един императорски хрисовул на Йоан V Палеолог, един императорски аргировул на Йоан VІІІ Палеолог и 14 сигилия и писма на константинополски патриарси: Дионисий І, Йеремия І, Дионисий ІІ, Йоасаф ІІ, Митрофан ІІІ (3 документа), Йеремия ІІ (4 документа), Теолипт ІІ и Нифон ІІ.[39] Всички тези документи обхващат период от близо два века и половина. Най-ранният е хрисовулът на Йоан V Палеолог от 1363 г.,[40] а най-късният е сигилион на патр. Неофит ІІ от 1609 г.[41]

Тези документи съдържат преди всичко информация за собствеността на манастира. С тях се правят нови дарения или се потвърждава правото на собственост на манастира върху направени по-стари такива. От тях научаваме, че във фиксирания от документите период от средата на 14 до началото на 17 в. манастирът „Св. Йоан Предтеча“ се превръща в най-крупния собственик на земи и имоти по южното ни Черноморие. Почти всички известни на историята манастири на юг от Бургас в този период се превръщат за по-кратък или по-дълъг период от време в метоси на „Св. Йоан Предтеча“. Такива стават и созополските манастири „Св. Кирик и Юлита“,[42] „Св. Апостоли“,[43] „Св. Николай помощник на бедните“ при с. Св. Никола (днес Черноморец),[44] манастирът „Св. Йоан“ (Св. Яни) при Ахтопол[45] и дори манастирът „Св. Анастасия“ на едноименния остров срещу Бургас.[46] Освен това редица малки и по-големи църкви в близките и далечни околности на Созопол също принадлежат на манастира „Св. Йоан Предтеча“.[47] Той притежава също така села, ниви, ливади и друга недвижима собственост.

Като потвърждение на това, че поради бурната и трагична съдба на островния манастир много от документите за дарения, за метоси и привилегии, дадени му през вековете, са се пръснали, а някои навярно са и безвъзвратно загубени, служат седемте хрисовула на молдовлашките воеводи, дадени на манастира.[48] В достигналите до нас 16 документа от Codex Patmiacus 770 те липсват. Благодарение обаче на копията от тези документи, публикувани от известния светогорски учен, писател и учител йером. Вартоломей Кутлумушки, днес ние разполагаме с тях.[49] С първия хрисовул воеводата Аарон дарява на манастира „Св. Йоан Предтеча“ за метох манастира „Св. Николай“ в днешна Румъния, в околностите на Яш.[50] Заедно със „Св. Николай“ той дарява на манастира „Св. Йоан Предтеча“ и две села близо до гр. Яш – селата Реджещ (Ρεντζέστι) и Аверещ (Αβερέστι).[51]

Има няколко документа, които разглеждат и въпроси от каноничен и нравствен характер, като непрекъснато се потвърждава, че манастирът е автономен, „патриаршески и императорски“.[52] Манастирът се е ползвал с голяма известност. Тук за празници се е стичал многолюден народ от различни краища на империята.[53] Манастирът е бил любимо място както на патриарсите на Константинопол, така и на императорското семейство. Не са били рядкост случаите игумените на манастира „Св. Йоан Предтеча“ да бъдат изповедници на византийските императори.[54] Нещо повече, от тук започва, преминава или свършва житейския път на мнозина патриарси, митрополити и епископи. Тук идва св. Нифон ІІ (αγ. Νήφων) патриарх Константинополски, който заема патриаршеския престол три пъти: 1486-1488, 1497-1498 и 1502 г.[55] Вероятно след първото си слизане от патриаршеския престол в 1488 г. св. Нифон се оттегля в созополския манастир „Св. Йоан Предтеча“.[56] Обичащ аскезата и исихията, св. Нифон взима разрешение от братството на „Св. Йоан Предтеча“ да построи (възстанови) малкия манастир „Св. Николай, помощник на бедните“ на вдадения в морето нос (днес гр. Черноморец). Светецът възстановява манастира и го прави ставропигия, която също става метох на „Св. Йоан Предтеча“.[57] Възможно е св. Нифон да е бил придружаван от някой от своите ученици Йоасаф и Макарий, и двамата светци и мъченици на Църквата, за което има известни податки, но това е тема също на отделно изследване и тук няма да се впускаме в подробности. Св. Нифон блаженно почива в Господа на Света гора в 1508 г., на 11 август, когато се чества и паметта му. Канонизиран е за светец през 1517 г.

От созополския манастир започва патриаршеското поприще на родения в Созопол Йоан ХІІ Козма. Тук той е забелязан от Михаил Глава Тарханиот във времето, в което пълководецът наблюдава възстановяването на манастира „Св. Йоан Предтеча“. Михаил Глава съдейства за избирането на Йоан ХІІ Козма за игумен на известния манастир „Св Богородица-Паммакаристос“ в Константинопол. По-късно Йоан ХІІ е избран за Константинополски патриарх (1294-1303 г.). След оттеглянето си от патриаршеската катедрата той се връща в Созопол и изживява последните си дни в обителта „Св. Йоан Предтеча“ на „Големия остров”.[58] В този период Йоан ХІІ Козма, който е пленен от цар Теодор Светослав при превземането на Созопол, изпълнява и дипломатическа мисия на българския цар пред византийския император, довела до брака на Теодор Светослав с принцеса Теодора – дъщеря на Михаил ІХ Палеолог през 1307 г.[59] Според Б. Димитров, бракът на Теодор Светослав и Теодора става в църквата на манастира „Св. Йоан Предтеча“, а сам Теодор Светослав си построява царска резиденция в манастира.[60] Важна подробност е, че Йоан ХІІ Козма умира в Созопол, почти сигурно в манастира „Св. Йоан Предтеча“.[61]

Jeremiah II Един малко известен факт е, че тук, в манастира „Св. Йоан Предтеча“ се замонашва роденият в Анхиало (Поморие) бъдещ Вселенски патриарх Йеремия ІІ Транос.[62] Наричан от съвременниците си „Слънцето на Изтока“, патр. Йеремия, подобно на св. Нифон, три пъти е качван и свалян от патриаршеския престол в Константинопол (1572-1579; 1580-1584; 1587-1595 г.). Патр. Йеремия е човекът, въздигнал Руската църква от ранг на митрополия в патриаршия през 1589 г. Той никога не забравя манастира, от който е започнал своя духовен път, за което свидетелстват неговите достигнали до нас четири документа – сигилии и писма, предназначени за обителта „Св. Йоан Предтеча“.[63] За любовта му към манастира свидетелства и фактът, че когато моли за финансова помощ руския император Фьодор І Иванович, той иска такава и за своя манастир „Св. Йоан Предтеча“ в Созопол.[64]

В манастира е погребан и узурпаторът на патриаршеския трон в Константинопол бивш Созополски митр. Йоаникий. Митр. Йоаникий използва отсъствието на патр. Йеремия І, заминал за Йерусалим на поклонение и липсвал повече от 6 месеца, за да заеме катедрата му.[65] Остава в историята като Йоаникий І, патриарх на Константинопол (1546 г.). Със завръщането на Йеремия І патр. Йоаникий І е свален, низвергнат от сан и заточен в манастира „Св. Йоан Предтеча“, където е починал. Скоро след неговата смърт тялото му е извадено, за да му се прочетат отпустителни молитви. Тялото изглежда не се било разложило и това предизвикало любопитството на народа, който идвал да гледа зрелището. Това е принудило монасите в манастира да го препогребат дълбоко в „основите на стената“ – вероятно стената на храма.[66]

Освен патриарси на Константинопол манастирът дава и много други висши клирици на Църквата. Известни са ни имената на митрополита на Никея Порфирий І, на Созопол и Мидия Теодосий, на Анкира Партений и др., които са били монаси в „Св. Йоан Предтеча“.[67] В Созопол е бил заточен през 1081-1082 г. митрополитът на Халкидон Лъв, който се опълчил на имп. Алексей Комнин, защото заграбил църковната съкровищница. Дали е бил заточен конкретно в манастира „Св. Йоан Предтеча“, каквато често е била практиката в по-късни години или на друго място, засега не можем да отговорим.[68] Манастирът „Св. Йоан Предтеча“ вероятно е бил посетен и от св. Григорий Синаит, който е търсил обител за уединение в Созопол преди окончателно да се установи в Парория.[69] От житието му се вижда, че той прекарва известно време в Созопол, където е посетен от инока Амирали, който му съобщил, че недалеч от града има прекрасни условия за уединен живот. От житието на светеца знаем също, че той е бил в близки отношения с императорското семейство и преди всичко с монаха Атанасий Палеолог, чичо на Йоан VІІІ Палеолог и Андроник ІІІ Палеолог.[70] От хрисовула на Йоан VІІІ Палеолог виждаме, че Атанасий Палеолог е основател и игумен на манастира „Св. Апостоли и св. 20 000 мъченици“ в Созопол, към който манастир като метох е придаден и манастирът „Св. Кирик и Юлита“.[71] Можем да предположим, че Атанасий се е опитвал да задържи св. Григорий, чиято слава вече е била огромна, при себе си и за целта му е предложил да остане в някоя от неговите обители или в манастира „Св. Йоан Предтеча“, който е бил най-недостъпен и уединен и би подхождал най-добре на духовните тежнения на светеца. Вярно е, че в житието на светеца липсват подробности от престоя му в Созопол, но трябва да се има предвид, че авторът на това житие – патр. Калист І – описва тази част от живота на преп. Григорий, на която не е бил пряк свидетел, доста лаконично и без всякакви подробности.[72] Засега можем само да предположим, че манастирът „Св. Йоан Предтеча“ е бил посещаван и от другите парорийски ученици на св. Григорий Синаит по време на престоя им в Созопол на път за Константинопол като св. Теодосий Търновски, св. Ромил Бдински, Иларион, Давид Дисипат, Дионисий и др. Акад. В. Гюзелев твърди, че самият Давид Дисипат е от Созопол, но не посочва източник.[73] Монашеската култура на движение, формирана през Средновековието, прави съвсем основателно предположението, че духовници с утвърдено църковно съзнание като гореизброените светци не биха пропуснали да посетят най-авторитетния манастир в мястото, където пребивават.

Манастирът „Св. Йоан Предтеча“ е бил и един от големите литературни центрове в Европа през Средновековието. В него е бил изграден скрипторий, където талантливи монаси са писали и преписвали десетки църковни книги. Особено значим става този център в периода 15 – началото на 17 в., от който са достигнали до нас доста ръкописи, отличаващи се с много висока калиграфска стойност.[74] Красиво изписаните книги върху хартия и пергамент са били търсени в Константинопол, на Света гора, в Москва и други големи християнски центрове. В манастира „Св. Йоан Предтеча“ по поръчение на Медичите (конкретно на Лоренцо Медичи), за да попълни колекцията на изградената от тях библиотека „Лаврентиана“ във Флоренция, през 1491-1492 г. идва известният учен и дипломат Янус Ласкарис и закупува според записките му няколко ръкописа.[75] Част от ръкопис от манастира „Св. Йоан Предтеча“ е в колекцията дори на принцеса Кристина Шведска (1626-1689 г.).[76] Досега бяха известни 40 ръкописа от о-в Халки[77] и още 5-6 съхранявани във Ватикана, Флоренция, Москва, Мичиган, Константинопол и др.[78] Нашето проучване in situ на ръкописните каталози от манастира „Св. Богородица Камариотиса“ на о-в Халки показа, че само в патриаршеската библиотека днес броят на ръкописите, донесени от манастира „Св. Йоан Предтеча“, е много по-голям – 57 ръкописа,[79] нещо, което се потвърди от издаденото наскоро фундаментално двутомно изследване върху тези ръкописи.[80] Нещо повече, в библиотеката от о-в Халки съществуват повече от 20 анонимни ръкописа, чиято принадлежност все още не може да бъде установена.[81] Много е вероятно сред тях да има още ръкописи, принадлежали на манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Созопол. Така днес, въпреки превратностите на времето и интензивното ограбване на манастира от генуезци, османски турци и казаци, до нас са оцелели и достигнали близо 70 ръкописа от „Св. Йоан Предтеча“. Уверено обаче можем да твърдим, че техният брой е бил многократно по-голям.

Историята на манастира „Св. Йоан Предтеча“ до Созопол в периода 14-17 в. е изключително динамична и изпълнена с трагизъм. На 18 декември 1351 г. Созопол е превзет от генуезците.[82] Градът е оплячкосан, църквите и манастирите обругани, ограбено е всичкото злато и сребро, житните запаси, част от бедните жителите са отведени в робство, знатните пък – разменени срещу откуп.[83] Поради оказаната съпротива от страна на созополчани, генуезците са искали да опожарят напълно града, но срещу голям откуп той е спасен.[84] Липсва конкретна информация за това пострадал ли е и доколко манастирът „Св. Йоан Предтеча“, но предполагаме, че като островна обител, на входа на Созопол той става първата жертва на генуезкия флот. През 1366 г., след продължителна обсада, Созопол е превзет от флота на Амадей VІ Савойски.[85] Липсват конкретни данни за отношението на „зеления граф“ към манастира „Св. Йоан Предтеча“, но предвид действията му, например, в Несебър, можем да предположим, че манастирът едва ли е избегнал ограбването. Превземането на Созопол от османските турци през 1453 г. води след себе си не само до пълното разграбване на манастира, но и до неговото разрушаване и запустяване за няколко десетилетия.[86] Тези разрушения са фиксирани и от археолозите.[87]

Многобройните военни походи на османските войски носят нови опасности за монасите. През 1594 г. те са принудени да напуснат манастира си „Св. Йоан Предтеча“ и да се установят в своя метох „Св. Николай“ в Яш.[88] Походът на османската армия в Молдовлахия обаче ги застига и там, манастирът „Св. Николай“ сериозно пострадва, а монасите са принудени за пореден път да бягат – този път в Москва.[89] Свидетелство за това е и приписката, към един ръкопис направен от монах Порфирий – иподякон на „Св. Йоан Предтеча“. Ръкописът е изготвен в Москва през 1597 г.[90] През 1598 г. монасите успешно се завръщат в обителта си в Созопол.[91] Въпреки сътресенията, в този период манастирът има голямо братство. През 1593 г. в един източник е посочено, че монасите са били 150 на брой.[92] Руски извор от същата година посочва, че броят на монасите е бил дори 170.[93] Само за сведение ще посочим, че в същия период големият манастир „Св. Йоан Богослов“ на о-в Патмос има едва 100 монаха.[94]

Нова трагедия сполетява манастира „Св. Йоан Предтеча“, когато при поредния си грабителски набег по Черноморието, през 1623 г., казаците със 17 от своите лодки (чайки) опустошават първо Несебър, след това Ахтопол, а на връщане спират на острова, обират манастира и пленяват монасите от „Св. Йоан Предтеча“.[95] Братята са отведени в Созопол и така казаците принуждават жителите на града да им дадат откуп. От Созопол казаците отплават за Несебър, като преди това обират и манастира „Св. Анастасия“ на острова срещу Бургас. Застигнати са обаче от буря и всичките им лодки потъват преди да достигнат Несебър. Спасява се само техният атаман, който с плуване се добира до нос Емона (Емине).[96] Шест години по-късно, през 1629 г., след поредния си набег по Черноморието, достигнал дори до Босфора, казаците при своето завръщане са изненадани от османския флот при Созопол.[97] Сто и петдесет казака се укрепяват в манастира „Св. Йоан Предтеча“ и в продължение на 8 дни отбиват атакуващите ги близо пет хиляди еничари. На осмия ден пристига подкрепление от други казаци, които принуждават османците да се оттеглят и спасяват своите другари. Силно раздразнени от това, османците разграбват и разрушават манастира, за да не може повече да бъде ползван от казаците като убежище. Част от монасите са избити, а други предадени в робство – като гребци във флота.[98] Оцелелите монаси са откупени за огромната за онези времена сума от 5000 талера – ефимки.[99] Монасите събират малкото си оцеляло имущество и се отправят за манастира на „Св. Богородица Камариотиса“ на о-в Халки, който става за тях нова обител.[100] Сред предметите, оцелели от последния и окончателен погром над манастира „Св. Йоан Предтеча“ край Созопол и пренесени от монасите на о-в Халки, освен ръкописите, които вече споменахме, има и четири прекрасни икони – на Христос Спасител, на св. Богородица, на св. Йоан Предтеча и на св. апли Петър и Павел, сребърна ръчна кадилница (κατσί) с плочка на дръжката с изображение на св. Йоан Предтеча, позлатена сребърна рипида, голям дървен кръст, позлатен сребърен дискос и два бронзови свещника – всички с дарителски надписи върху тях.[101] След близо четири десетилетия, през 1668 г. на връщане от Москва, за да отдаде своята почит на останките на известната обител на св. прор. Йоан Предтеча на „Големия остров“ срещу Созопол, тук ще спре Антиохийският патр. Макарий, който чрез устата на своя син – дякон Павел (преди да стане патриарх Макарий е бил женен свещеник) – ще разкаже за последните трагични дни на обителта.[102]

Това е общата картина на драматичната съдба на този голям монашески център по нашите земи. Монасите ще продължат неговата история на друг остров, в друго море и в друг манастир – манастира „Св. Богородица Камариотиса“ на о-в Халки в Мраморно море. Созополската и Халкинската история на манастира предстои да бъдат разгърнати в множество отделни изследвания, които ще възстановят и популяризират историята на островния манастир и, вярваме, ще го превърнат в неизменна дестинация на културния и религиозния туризъм по нашето Черноморие.

* В съкратен вариант тази статия е публикувана в сп. Християнство и култура, бр. 3 (90), 2014, с. 93-103. Тук публикуваме пълния вариант (бел. ред.).

[1] Παπαδόπουλος-Κεραμεύς, Α. „Η εν τω νησίω Σωζοπόλεως βασιλική μονή Ιωάννου του Προδρόμου και η τύχη της βιβλιοθήκης αυτής“ – В: Византийский Временник, 7, 1890, с. 661-695.

[2] Авторът е гръцки свещеник и професор в Монреал, а трудът му за манастирите в Созопол се явява неговата докторска дисертация в Института по балканистика в Солун: Kamperidis, L. The Greek Monasteries of Sozopolis XIV-XVII centuries, Thessaloniki 1993.

[3] Kouroupou, M., P. Gehin Catalogue des manuscripts conserves dans la Bibliotheque du Patriarchat Oecumenique, vol. 1 & 2, Turnhout: „Brepols“ 2008.

[4] Σακελλίων, Ι. „Ιωάννου Ε και Ιωάννου Ζ των Παλαιολόγων χρυσόβουλλον και αργυρόβουλον περί της κατά την Σωζόπολιν μονής του Προδρόμου“ – Δελτίον της Ιστορικής και Εθνολογικής Εταιρείας της Ελλάδος, 2, 1885, σ. 609-621.

[5] Иречек, К. Пътувания по България, С. 1974, с. 822-830.

[6] Димитров, Б. „Созополските средновековни манастири“ – В: Векове, 1, 1980, с. 77-81; Димитров, Б. „Созопол“ – В: Български средновековни градове и крепости, т. 1, Варна 1981, с. 388-407; Dimitrov, B. „I monasteri di Sozopol nei secoli XIII-XV“ – In: Byzantinobulgarica, 7, 1981, p. 277-282; Димитров, Б., Н. Джемеренов „Документи за манастира „Св. Йоан Предтеча“ – В: ИНИМ, 10, 1994, с. 108-114.

[7] Димова, В. Църквите в България през ХІІІ-ХІV в., София 2008, с. 341-343; Димова, В. „Църквата „Св. Йоан Предтеча“ на манастира при Созопол“ – В: ИНИМ, 9, 1992, с. 53-65.

[8] Петрински, И. „Манастирът „Свети Иван Предтеча и Кръстител“ на остров Свети Иван (1467/1471-1629)“ – В: ИНМ Бургас, т. 3, 2000 (Studia in memoriam Ivan Galabov), с. 177-187.

[9] Drazheva, Ts. „New Data on the Graphic Decoration of Byzantine Manuscripts from 13^th-16^th Century from during the Archeological Research in the Patriarchal Monastery of St John the Baptist on the Island of St. Ivan near Sozopol, Bulgaria“ – В: Ниш и Византиjа, 9, 2011, с. 389-395.

[10] Попконстантинов, К., Ц. Дражева, Р. Костова „Средновековен манастир „Св. Йоан Продом“ на остров „Св. Иван“ Созопол“ – В: АОР, 2009, с. 595-599.

[11] Μήλλας, Α. Αναδρομή στα Πριγκηπόνησα, Αθήνα 2001.

[12] Kamperidis, L. The Greek Monasteries…, р. 139-141.

[13] Drazheva, Ts. „New data…“, p. 389. Повече за езическите култове в древна Аполония и по-специално за този към Аполон в: Isaac, B. The Greek Settlements in Thrace until the Macedonian Conquest, Leiden 1986, p. 242-244.

[14] Anonym. „Periplous Ponti Euxeini“ – In: The Tradition of the Minor Greek Geographers, ed. A. Diller, p. 84 sqq. Там ясно се посочва, че „Απολλωνίαν πόλιν την νυν Σωζόπολιν“, т. е. в периода след 4 в. (анонимният труд „Периплус“ е датиран приблизително от 6 в.) Аполония се превръща в Созопол.

[15] Drazheva, Ts. „New data…“, p. 389-390. Попконстантинов, К., Ц. Дражева, Р. Костова Средновековен манастир…, с. 595-596.

[16] Петрински, И. Истинската история на България, С. 2008, с. 113.

[17] Виж: Димитров, Б. „Созопол…“, с. 403.

[18] Повече за Михаил Глава и походите му в: Лопарев, Х. Византийский поэт Мануил Фил. К истории Болгарии в ХІІІ-ХІV в., СПб. 1891; срв.: Trapp, E. Prosopographisches Lexicon der Palaiologenzeit, Wien 2001, (CD Rom-version).

[19] Manuelis Philae, Carmina, еd. E. Miller, vol. 1, Paris 1854, р. 244-245.

[20] Drazheva, Ts. „New data…“, p. 389-390; Петрински, И. „Манастирът…“, с. 178.

[21] Петрински, И. „Манастирът…“, с. 178.

[22] Kouroupou, M., P. Gehin Catalogue des manuscripts…, vol. 1, p. 71-73.

[23] Ibid., p. 67-68.

[24] Виж, например: Drazheva, Ts. „New data…“, p. 389; Петрински, И. „Манастирът…“, с. 179-180.

[25] Димитров, Б. История на Созопол, С. 2009, с. 202.

[26] Kamperidis, L. The Greek Monasteries…, р. 66-68.

[27] Ibid., р. 144.

[28] Ibid., р. 141.

[29] Ibid., р. 69-72.

[30] Ibid.

[31] Въпросът с изясняването на времето на поява на манастира „Калеос“ е ключов за ранната история на манастира, което налага подробното излагане на проблема в отделна статия. Обемът на настоящата статия не позволява това да стане тук.

[32] По-подробно за решенията и богословието на този събор виж, например, в: Hefele, Ch. A History of the Councils of the Church, vol. 3, Edinburgh 1883; Лебедев, А. Вселенские соборы ІV-V веков, СПб. 2004. Срв.: Limberis, V. Devine Heiress. The Virgin Mary and the Creation of Christian Constantinople, London 1994.

[33] Петрински, И. „Манастирът…“, с. 178.

[34] Σακελλίων, Ι. „Ιωάννου Ε και Ιωάννου Ζ…“, σ. 616 ff. Вероятност това да е манастирът, основан или обновен лично от св. Антоний, не трябва да се изключва, въпреки че на настоящия етап липсват някои ключови изворови и археологически данни, които да потвърдят тази хипотеза. Манастирът на светеца малко априорно се поставя в близките околности на Константинопол, но всъщност сведенията, достигнали до нас за този манастир, са твърде оскъдни за точната му локализация и такава все още не е направена. Известно е, че св. Антоний Кавлей е бил погребан в своя манастир. В същия манастир е погребан и св. Козма І Йерусалимит, патриарх Константинополски (1075-1081 г.). Повече за тези светци и опитите да бъде локализиран манастирът в: Γεδεών, Μ. Βυζαντινόν εορτόλογιον, Κωνσταντινούπολη 1899, σ. 48, 72. Трябва да отбележим, че археолозите се натъкнаха на множество погребения на висши духовници около стария храм в манастира „Св. Йоан Предтеча“, включително и в централния кораб на църквата.

[35] Kamperidis, L. The Greek Monasteries…, р. 15.

[36] Ibid., p.16.

[37] Ibid.

[38] Ibid., p. 19.

[39] Ibid. Виж таблицата съставена от Камберидис.

[40] Ibid., p. 65-68. Σακελλίων, Ι. „Ιωάννου Ε και Ιωάννου Ζ…“, σ. 617.

[41] Kamperidis, L. The Greek Monasteries…, р. 162-163.

[42] Ibid., p. 65-66.

[43] Ibid.

[44] Ibid., p. 92-93.

[45] Ibid., p. 153-154.

[46] Ibid., p. 162.

[47] Виж, например: Ibid., p. 153-154.

[48] Βαρθολομαίος Κουτλουμουσιανός Υπόμνημα Ιστορικόν περί της κατά την Χάλκην Μονής της Θεοτόκου, Κωνσταντινούπολη 1846, σ. 164-178.

[49] Оригиналите на хрисовулите, публикувани от йером. Вартоломей, според личното му свидетелство, се съхраняват във Великата църква, т. е. в Патриаршията във „Фенер“ (Истанбул). Виж: Βαρθολομαίος Κουτλουμουσιανός Υπόμνημα…, σ. 164.

[50] Ibid., σ. 164.

[51] Ibid., σ. 165.

[52] Kamperidis, L. The Greek Monasteries…, p. 153-154; 190.

[53] Ibid., p. 126.

[54] Ibid., p. 26; 217.

[55] Повече за този дивен светец в: Γλυκής, Ν. Βίος και πολιτεία του οσίου θεοφόρου πατρός ημών Νήφωνος, αρχιεπισκόπου Κωνσταντινουπόλεως, Νέων Εκλόγιον, Venice 1803, σ. 373-388; Ιεράς Μονής Αγίου Διονυσίου, Ο Άγιος Νήφων Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως, Βίος καί Πολιτεία, Άγιον Όρος – Άθως 1990.

[56] Γεδεών, Μ. Πατριαρχικοί πίνακες. Ειδήσεις ιστορικαί, βιογραφικαί περί των Πατριαρχών Κωνσταντινουπόλεως: από Ανδρέου του Πρωτοκλήτου μέχρις Ιωακείμ Γ' του από Θεσσαλονίκης 36-1884, Κωνσταντινουπόλει 1890, σ. 490.

[57] Виж по-подробно сигилия на патр. Митрофан ІІІ: Kamperidis, L. The Greek Monasteries…, p. 94.

[58] Прието е, че връщането на Йоан ХІІ в манастира в Созопол става през 1303 г. – виж: Γεδεών, Μ. Πατριαρχικοί πίνακες…, σ. 405: Пахимер смята, че това става по-късно: Georgii Pachymeris, De Michaele et Andronico Paleologis, ed. Bekker, vol. 2. – CSHB 37, Bonn 1835, p. 620. По-подробно за живота на Йоан ХІІ Козма в: Kamperidis, L. The Greek Monasteries…, p. 26, 217.

[59] За този период от българо-византийските отношения виж, например: Гюзелев, В., И. Божилов История на България, т. 1, С. 1999, с. 543-550.

[60] Димитров, Б. История…, с. 144. Това твърдение явно е лична интерпретация на Б. Димитров и не може да бъде документално потвърдено.

[61] Nicephori Gregorae, Byzantina historia, ed. Shopeni, vol. I – CSHB, 25; Bonn, 1829, VI, p. 209. Γεδεών, Μ. Πατριαρχικοί πίνακες…, σ. 404.

[62] Свидетелството за това е съхранено в един отчетен документ от 29 април 1593 г. Виж: Муравьев, А. Н. Сношение России с Востоком по делам церковным, т. 1, СПб. 1858, с. 268.

[63] Любопитно е, че един от малкото константинополски патриарси с български произход, Митрофан ІІІ, дава на манастира три документа.

[64] Муравьев, А. Н. Сношение России…, с. 268.

[65] Според правилата на Църквата се забранява на архиерей да отсъства повече от 6 месеца от епархията си. Ако стори това, той трябва да бъде отлъчен, освен в случаите на болест или на служение в Патриаршията. Виж Правило 16 на поместния събор в Константинопол от 861 г.

[66] Повече по-въпроса в: Δωρόθεος Μονεμβασίας „Απόσπασμα εκ του Χρονογράφου“ – Σάτας, Κ. Βιογραφικόν σχεδίασμα περί του Πατριάρχου Ιερεμίου Β' (1512-1594), Αθήνα 1870, σ. 3-5.

[67] Βαλαής, Δ. „Το εργαστήρι αντιγραφής και στάχωσης χειρογράφων της μονής του Τιμίου Προδρόμου της Σωζόπολης κατά τον 17 αιώνα“ – Περι Θράκης, 3, 2003, σ. 183, 201-203.

[68] P. Stephanou „Le Procès de Léon de Chalcédoine“ – In: Orientalia christiana periodica, 9, 1943, p. 7-64.

[69] За този период от живота на светеца по-подробно в: Δεληκάρη, Α. Άγιος Γρηγόριος ο Σιναίτης. Η δράση και η συμβολή του στη διάδοση του ησυχασμού στα Βαλκάνια. Θεσσαλονίκη 2004. Срв.: Пиголь, П. Преподобный Григорий Синаит и его духовные преемники, М. 1999.

[70] Βίος και πολιτεία του εν αγίοις πατρός ήμων Γρηγορίου του Σιναίτου συγγραφείς παρά του αγιωτάτου αρχιεπισκόπου Κωνσταντινουπόλεως Καλλίστου (гр. текст: И. В. Помяловский), СПб. 1894.

[71] Kamperidis, L. The Greek Monasteries…, p. 68-69.

[72] Повече за патр. Калист и за житията, които той пише, в: Δ. Γόνη Το Συγγραφικόν έργον του Οικουμενικού Πατριάρχου Καλλίστου Α', Αθήναι 1980.

[73] Гюзелев, В. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България ХІІІ-ХІV в., С. 1985, с. 91. Давид Дисипат е от приближената до императорския двор знатна фамилия Дисипат. Близък приятел и сподвижник на св. Григорий Паламà. Исихаст и аскет, богослов и писател, съчиненията му за насочени срещу Варлаам и Акиндин и в защита на св. Григорий Паламà и неговото учение. Подвизавал се е в Парория, заедно със св. Григорий Синаит. Данните за неговия живот са много оскъдни. По-подробно в: Loenertz, R. „Dix-huit lettres de Grégoire Acindyne analysées et datées“ – In: Orientalia christiana periodica, 23, 1957, р. 114-144; Laurent, V. „L'assaut avorté de la Horde d'Or contre l'Empire Byzantine“ – In: REB, 18, 1960, p. 145-162; Давид Дисипат, Полемические сочинения. История и богословие паламитских споров, ред.-съст. Д. Бирюков, А. Поспелов (= Smaragdos Philocalias, 9), М. 2012.

[74] Παπαδόπουλος-Κεραμεύς, Α. „Η εν τω νησίω…“, σ. 669.

[75] Speake, G. Janus Lascaris’ Visit to Mount Athos in 1491, Oxford 1994. Доклад, изнесен на 28 симпозиум по византинистика в университета на Бирмингам, март 1994 г.

[76] D’Aiuto, F. „Su Alcuni manoscriptti greci provenienti da monastery Balcanici nella biblioteca Vaticana“ – In: Nea Rhome, 5, 2008, p. 408.

[77] Παπαδόπουλος-Κεραμεύς, Α. „Η εν τω νησίω…“, σ. 669. Димитров, Б. Созополските…, с. 80.

[78] Dzurova, A. „Les manuscripts Grecs du centre Ivan Dujcev notes preliminaries“ – In: Erytheia, 13, 1992, p. 118. Λάμπρος, Σ. Κατάλογος των εν ταις Βιβλιοθήκαις του Αγίος Όρους ελληνικών κωδίκων, τ. 1, Κανταβρίγια 1895, σ. 184. D’Aiuto, F. Su Alcuni manoscriptti…

[79] Μητρ. Αθηνάγορας „Κατάλογος των χειρογράφων της εν Χάλκη Μονής τής Παναγίας“ – Επετηρίς Εταιρείας Βυζαντινών Σπουδών, 10, 1933, σ. 236-293, τ. 11, 1935, σ. 151-191; τ. 12, 1936, σ. 285-316; τ. 13, 1937, σ. 50-64; Τσακόπουλος, Α. Περιγραφικός Κατάλογος των χειρογράφων της Βιβλιοθήκης του Οικουμενικού Πατριαρχείου. Α. Τμήμα χειρογράφων Παναγίας Καμαριωτίσσης, Istanbul 1953; Γεδεών, Μ. „Σημείωμα περί Καμαριωτίσσης“ – Εκκλησιαστική αλήθεια, 26, 1902, σ. 473-475, 482-486.

[80] Kouroupou, M., P. Gehin Catalogue des manuscripts…, vol. 1, p. 63-418.

[81] Ibid.

[82] Гюзелев, В. Очерци върху историята на Българския североизток и Черноморието (края на ХІІ – началото на ХV в.), С. 1995, с. 44.

[83] Ioannis Cantacuzeni, Historiarum, ed. Niebuhr, vol. 3 – CSHB, 7, Bonn, 1832, ІV:29, p. 216-218; Nicephori Gregorae, Historiae Byzantinae, ed. Bekkero, vol. 3 – CSHB, Bonn, 1885, XXVI:15-17, p. 83-84. Повече за българите, продавани в робство от западните християни, виж в: Гюзелев, В. Венециански документи за историята на България и Българите от ХІІ-ХV в., С. 2001.

[84] Ioannis Cantacuzeni, Historiarum…, p. 216-218.

[85] Гюзелев, В. Очерци…, с. 54-55.

[86] В писмо на патр. Дионисий І от 1489 г. се казва, че манастирът е бил в руини при първото му патриаршество 1466-1467 г. Kamperidis, L. The Greek Monasteries…, p. 45, 79.

[87] Петрински, И. Манастирът…, с. 178.

[88] Такава е интерпретацията на събитията на гръцкия учен Д. Валаис: Βαλαής, Δ. Το εργαστήρι…, σ. 184.

[89] Ibid., σ. 184-185.

[90] Kamperidis, L. The Greek Monasteries…, p. 36.

[91] Βαλαής, Δ. Το εργαστήρι…, σ. 185.

[92] Πατρινέλης, Χ. „Άλλες μεγάλες μονές“ – Ιστορία του Ελληνικού Έθνους, τ. 10, Αθήνα 1974, σ. 141.

[93] Муравьев, А. Н. Сношение России…, с. 268.

[94] Πατρινέλης, Χ. Άλλες μεγάλες…, σ. 141.

[95] Королев, В. Босфорская война, М. 2013, с. 172-173.

[96] Пак там.

[97] Пак там, с. 465-475.

[98] Муравьев, А. Н. Сношение России…, т. 2, с. 243.