Въпрос: Чувствам, че Бог ще направи така, че всички хора ще се спасят. След като аз като човек мога да простя на всеки, който ми направи зло, колко повече Бог, Чиято любов е безкрайна и е над всяка човешка мисъл, няма да остави нито едно Свое дете да бъде осъдено вечно. Значи ад не съществува! (смях в залата)
Отговор на митр. Атанасий: Защо се смеете? Аз не се засмях. На мен ще ми е от полза да няма ад, защото в този случай няма да отида в него! Този въпрос са си задавали много хора не само в наши дни, а и преди много векове. Впоследствие те са станали еретици, защото не са послушали учението на Църквата и са продължили да се придържат към своите възгледи. Нека разгледаме внимателно въпроса:
Чувствам, че Бог ще действа по такъв начин, че всички хора ще се спасят.
Това е безспорно. Изключено е Бог да може да направи нещо и да не го направи. Изключено е Бог да остави нещо, което не е направил за спасението на хората. Никой няма да може да каже: Знаеш ли, Боже, ако беше направил още една стъпка, ако беше направил още нещо, щях да се спася! Бог е направил всичко и когато казваме всичко, помислете какво означава това за Бога. Ако един човек каже: Аз направих всичко за теб! – то той наистина е направил всичко, което е могъл да измисли неговият ум. Когато Бог казва: Аз направих всичко за човека (в молитва от Евхаристийния канон се казва: „Ти от небитие си ни привел в битие; и падналите пак си въздигнал, и не си престанал да вършиш всичко, докато не ни възведе на небето и дари Твоето бъдещо царство“), това означава, че не съществува нищо, абсолютно нищо, което би могло да стане и да не е станало. Затова виновен за моята гибел съм си самият аз. Ако е съществувала дори най-малката вероятност да се спася и Бог не я е използвал, на Съда аз щях да имам правото да Му кажа: Виж, ако беше направил и това, сега щях да се спася! Но понеже не го направи, не се спасих!
Разбирате, че в такъв случай причина за моята гибел е Бог, а не аз. Това обаче е немислимо. Изключено е. Бог е направил всичко и прави всичко за всеки човек. Съзнанието, че Бог е направил всичко за спасението на човека, се превръща в непоносимо мъчение за човека, който не е направил нищо за Него. Аз съм абсолютната причина за своето отпадане и аз нося пълната отговорност, а не Бог. Защото, ако кажа: Аз, Боже мой, дойдох в ада, но не съм виновен само аз! И Ти си виновен малко, защото ме остави, забрави ме, не искаше да правиш нещо повече! – тогава адът щеше да бъде по-лек за мен.
Така приличаме на учениците, които имат изпит, но нищо не пишат, получават ниска оценка и казват: Добре, получихме двойка, ама учителят ни даде трудни неща и не ни обясни материала! Значи, самооправдават се за двойката, която са получили. Докато, ако кажеш учителят ни каза всичко, обясни ни го и ни го каза хиляди пъти, колкото се може по-добре, а ние не седнахме да четем! – така се увеличава тежестта на наказанието (защото са знаели, но не са го направили).
Затова въпросът от самото начало е поставен върху погрешна основа. Изключено е, напълно е изключено, нито ще има човек – от първия човек до последния (който да бъде неоправдан). Помислете за най-отдалечения човек в дебрите на джунглата, дори той няма да може да каже на Бога Боже мой, аз бях онеправдан! Родих се в джунглата, родих се от Тарзан и Тарзана, какво можех да Ти сторя? След като съм в джунглата, бях като горила, скачах от едно дърво на друго, какво можех да Ти сторя? – никой човек няма да бъде неоправдан, а всички ще се възползват от Божията правда и любов. Ще ми кажеш – как? За Бога не съществува трудно нещо. Изключено е Бог да бъде поставен в трудно положение. Той има начин да влезе в общение, да говори с всеки човек, където и да е, който и да е, каквото и да е той. Дори този човек да е в първобитно състояние. Дори да не знае да говори, дори да е бебе, Бог и с него може да влезе в общение. За Бога не съществува никакво затруднение. Така че въпросът не е издържан, защото от самото начало е погрешен. Много еретици обаче са поставяли за основа този въпрос и са казали: Ама възможно ли е? Както се казва по-надолу и в днешното питане, което е съвсем логическо, то си е математика:
От момента, в който аз като човек мога да простя на всеки, който ми направи зло, колко повече Бог, Чиято любов е безкрайна и над всяка човешка мисъл.
Ние си мислим, че спасението е въпрос на това Бог да ми прости. Ама въпросът не е в това Бог да ми прости. Изключено е Бог да не ми прости. Кой каза, че е възможно Бог да не ми прости? Бог ми прощава, разбира се! Горко ни ако Бог беше злопаметен и таеше злоба към нас? И понеже съм направил нещо нередно, Той таи злоба към мене и по никакъв начин не мога да Го убедя да ми прости?
Нашето спасение не е въпрос, който зависи от Бога. Въпросът не е в това Бог да ми прости. Бог няма проблем, ние имаме проблем. Ние сме проблемът. Сякаш казваш: Е, ще отида при лекаря! След като е лекар, нима ще ме остави да умра? Ама това дали ще умреш не зависи от лекаря, а зависи от това дали ти ще внимаваш. Ако не следваш лечението, ще понесеш последиците. Лекарят какво може да ти направи? Ако Бог иска, може да преобърне всичко, но не иска. Защо не иска? Защото Бог никога няма да отхвърли твоята свобода. Свободата, която Бог ти е дал при твоето сътворение и си Негова икона и подобие по благодат, този дар сe състои в твоето самовластие. Когато ти избираш да не бъдеш с Бога, Бог не иска да те принуди да бъдеш с Него без ти сам да го искаш. Аз избирам да бъда или да не бъда с Бога. Това е мой избор, а не избор и решение от Бога и каквото Бог реши! Не е така, а аз ще избера – искам ли да бъда с Бога или не искам? От момента, в който избирам да не бъда с Него, Бог никога няма да ме принуди да бъда вечно с Него. Защото, помислихте ли какво мъчение ще бъде за един човек, който не обича Бога и не иска Бога, да бъде принуден да живее заедно с Него? Как Бог ще го принуди да бъде вечно с Него, след като той не Го иска?
Следователно чувствам, че Той няма да остави нито едно Свое дете да бъде вечно осъдено. Значи ад не съществува.
За съжаление, адът съществува. И какво е адът? Ние не сме наясно по въпроса какво е адът и какво е раят. Много от нас сме под въздействие на детските впечатления, които сме научили от нашите родители и са останали в детския ни ум. Какво е адът и какво е раят? Със сигурност адът и раят не са, както си мислим, някакво място. Раят не е градина, където всичко е красиво, хубаво, радостно и има различни игри, животни, козлета и т. н. И както в една градина влизаш или не, така и в рая: влизаш или не влизаш. Някой казва: Ех, да вляза в едно кътче на рая! Сякаш раят е заграден двор и ти искаш да отидеш в някой негов ъгъл. Добре би било да е така, т. е. щеше да бъде по-близо до нашите разбирания. Също и адът не е някакво място, където има мъчения, уреди за изтезаване, казани, огън, тигани и който прави бели, Бог го хвърля вътре. Какво е раят и какво е адът? Всъщност раят е Христос, Той е раят. И какво е адът? Отсъствието на Христос. Какво ще стане при Христово пришествие и при Страшния съд? Нима си мислите, че Бог ще постави един трон, ще седне отгоре и ще каже: Елате всички тук пред Мене! И ще започне:
- Ела, отче Атанасие! В този и този ден какво каза?
- Не го казах!
- Не, каза го!
- Не, не го казах!
- В този и този ден защо направи така?
- Не го направих!
- Направи го!
- Пукни! Направи го! В ада!
Представяте ли си какво щеше да стане, ако Бог подхващаше такъв разговор с всеки от нас?
Съдът няма да е такъв. Бог ще разкрие Себе си. Затова Пришествието на Христос се нарича Второ пришествие: Христос ще възкреси всички мъртви, това небе ще премине, тази земя също, всичко това ще премине, нищо от това, което виждате около нас, няма да остане. Всичко, което строим, имаме и нямаме, всичко ще премине. Нищо няма да остане. Бог ще направи ново небе и нова земя аналогично с хората, които ще обитават в нея и хората вече няма да са плътски каквито са днес. Всички мъртви ще възкръснат – от първия до последния човек. Всички ще възкръснем и то не в бебешка, детска или старческа възраст. Ако умреш осемдесетгодишен, няма да възкръснеш като старец с бастун. Няма да съществуват тези белези на тлението. Човекът ще има съвършена ипостас, ще бъде съвършен човек, с тяло като това на Христос след Неговото Възкресение и всички ще Го видим – и грешни, и святи. Във всеки един от нас това виждане на Христос ще се претворява съобразно чистотата и любовта, която имаме към Него. При тези от нас, които са Го обикнали, очистили са се и са станали възприемчиви за благодатта, това боговиждане ще се превръща във вечна светлина и вечен рай. Това е раят. Тези, които не са Го обикнали, не са Го искали, работили са за греха и страстите и са Го отхвърлили от живота си, защото свободно са избрали така, те самите ще превръщат това виждане на Бога – което друг превръща в рай, което означава блаженство, щастие, добре, на гръцки означава градина, но метафорично означава щастие, блаженство – те ще превръщат това виждане на Бога в ад, т. е. в мъчение, в мъка, в безкрайно нещастие. Бог няма да изпрати никого в ада. Бог явява Себе си и обгръща със Своята любов всички хора, цялото творение – и ангелите, и демоните. Във всекиго от нас, съобразно нашата чистота и любов, която сме имали към Бога, това виждане ще се превръща при едни в светлина и вечен живот, а при други в неугасим огън, външна тъмнина и всичко това, което пише в Св. Писание. Значи дали ще съм в ада или в рая е въпрос на моя избор, а не решение на Бога. Бог е решил да спаси целия свят, всички хора и затова е бил разпнат за целия свят. Той не е казал: Аз ще се разпна за някои, за определени хора, които са били добри човеци, а за злите няма да се разпна! Не. Той се разпна за всички хора. Дори за цялото творение. Защото цялото творение е било облагодетелствано от Христовото въплъщение: и ангелите и всички. От нас зависи да превърнем това бъдещо боговиждане във вечен живот.
Нека ви дам по-прост пример, за да го разберете. Да речем, че тук сега, където сме, се служеше св. Литургия и ни кажеха: Литургията ще продължи пет часа. Някои от нас щяха да кажат: Колко хубаво! Ще продължи пет часа и ще се чувстваме щастливи! Други биха „гръмнали“. Пет часа?! Дори пет минути не издържам! Защо? Защото не издържам литургичната атмосфера, не понасям благодатта на св. Литургия! Откачам, не мога! Виждате, че има хора, които не могат издържат в църква дори две минути. Казваш му: Седни, сине мой! Две минути, изчакай, две минути! Не може. Иска навън. Заведете ме в една дискотека – ако още има; не знам, по мое време имаше. Ще гръмна там, не мога, няма да издържа. Има обаче други, които не излизат оттам. Излизат от едната дискотека, тя затваря, отиват в следващата, която отваря в същия час, след това и тя затваря, отиват в друга до сутринта и издържат така. Защото духът, който имат в себе си, намира покой в духа, който съществува там. Е, за тях раят е да бъдат в дискотеката. За мене раят е да съм на Литургия. За други Литургията е ад и не могат изобщо да я приемат. Това е разликата. Така ще бъде и при Христовото пришествие. Христос е раят. Както в светлината човек чувства сигурност, всичко е светло, светлината те стопля, чувстваш топлина, не си замръзнал, не си в несигурността на тъмнината, не си в самотата на мрака, защото си в светлината. Идва час, когато настава тъмнина, нищо не виждаш около себе си, а всичко е мраз, мрак, самота, ад. Отсъствието на светлината веднага става ад. Присъствието на светлината става рай. Това е раят и това е адът.
Бог уважава и винаги ще уважава свободата и самовластието на всеки човек. Затова Той ще даде Своята любов на всички Свои деца, и е правилно това, което пише във въпроса, че Бог обича всички, но въпреки това не всички Го обичаме по същия начин. Един повече, друг по-малко, трети изобщо не Го обича.
Нека разгледаме като пример св. Богородица и дяволът. На върха на светостта, на най-висше място стои св. Богородица, защото не съществува по-свят човек от нея. Не е имало, нито ще има по-свято същество от нея. Тя е най-святото същество във всички векове. Тя стои на върха на пирамидата на светостта. Нито ще има по-грешен и по-окаян от дявола. Той е другата крайност, бидейки изпълнен със злоба и богоотрицание. Между тях сме всички ние. При Второто пришествие те ще видят Христос. Христос ще яви Себе си на всички – няма да прави някаква разлика, няма да каже: А, тя е св. Богородица, ще ѝ дам повече, а този е дяволът, нищо няма да му дам! Не. Бог няма да направи никаква разлика в любовта Си. Той ще даде Своята благодат и любов на всички творения. От една страна, св. Богородица приема напълно благодатта, тя ще превърне цялата благодат във вечен живот и ще бъде напълно причастна на Божията благодат, а дяволът, който ще приеме същата благодат, която е приела св. Богородица, ще превръща тази благодат в богоотрицание, злоба, мрак, защото не иска Бога, не Го обича. Как ще го накараш да живее с Бога, Когото не понася?
Така, макар Бог наистина да иска всички да се спасят и Той Самият да стана Човек и да умря за целия свят, за съжаление няма всички да се спасят, а някои ще погинат. Разбира се, човекът, който има Христовия дух в себе си, не може да изпрати никого в ада, защото (ако прави така) единственият, който отива в ада, е той самият. Ние се молим за спасението на всички хора и преди всичко за нашето спасение, защото и ние не знаем какъв път ще имаме, Бог да ни помилва! Искам да вярвам, че понеже Бог е преблаг, всемогъщ, премъдър, а човекът има много раздели в душата си, външно може да го гледаш да се мръщи, да прави физиономии, но в душата си има много завои, пещери, много неща и не знаем Бог какво ще направи и по какъв начин всеки един човек ще отговори пред Бога. Искам да вярвам, че тези хора, които ще се спасят, ще бъдат повече и мнозинство. Дай Боже всички да се спасят! Само Той знае какво точно ще стане.
Един простодушен монах-старостилец отишъл при игумена на манастира „Ставровуни“ Атанасий (игумен Атанасий е изповедник на Лимасолския митр. Атанасий – бел. ред.), когато почина архиеп. Макарий. И аз бях там. Беше едно старче от един старостилен манастир. Простодушен, фантичен старостилец. Когато умря архиеп. Макарий, който беше велика личност за своето време, той отиде при игумена Атанасий, към когото се отнасяше с благоговение, защото наистина става дума за свят човек, и му каза:
- Геронда, както се молех, видях, че Бог изпрати Макарий в ада! Ти какво можеш да кажеш сега, дето си с новия календар, както и Макарий, който беше архиепископ, а отиде в ада?
Той имаше предвид: Значи и вие, които се сте по новия стил, ще отидете в ада!
- Какво можеш да кажеш?
Игуменът Атанасий помисли малко и му каза: „Внимавай и ти да не отидеш там!“.
Ще рече, въпросът не е къде отиват другите, а ние къде ще отидем и какво правим. Затова нека се молим да постъпваме благоразумно и да не загубим душата си, защото това ще бъде неизказана и неописуема трагедия...
Превод: Константин Константинов
