Преди седмица излезе от печат един дългоочакван сборник от нормативни текстове и документи, регламентиращи правото на вероизповедание и статута на религиозните общности в Република България. Сборникът е озаглавен „Държава и вероизповедания – нормативна уредба на религията и религиозните общности в България” и е издаден от издателство „Сиела”. Съставител на сборника е юристът Христо Беров, който в момента докторира по Канонично право в Постдамския университет, Германия. Съставителят е известен на българската публика с множеството си публикации в интернет-пространството по въпроси, свързани с религиозните права и свободи и статута на религиозните общности в България.
Според думите на съставителя, „сборникът си поставя за цел да запълни празнотата в българската юридическа наука, в която до момента не съществува отделна дисциплина за правото на религиозните общности”.В България до този момент не е издаван подобен сборник, който да включва толкова много правни текстове, имащи отношение към религиозната проблематика.
В 80-те години на миналия век Министерство на външните работи (съответно Комитетът по въпросите на БПЦ и на религиозните култове, който тогава беше към МВнР) подготвя и издава сборник от нормативни документи, отнасящ се до вероизповеданията. Тиражът на сборника е доста ограничен предвид факта, че е предназначен за служебна употреба в държавната и местната администрация по въпроси, отнасящи се до религиозните общности. Същият е преиздаван два пъти (1982 и 1987 г.) и за разлика от настоящия включва доста по-ограничен обем от законодателството на страната ни към онзи исторически момент.
След демократичните промени през 1989 г. паднаха ограниченията, които бяха налагани в сферата на религията, и се появи необходимостта от нова нормативна рамка за упражняването на религиозните права и свободи. В основната й част тази рамка продължи да се изработва в продължение на години и завърши с приемането на Закона за вероизповеданията през декември 2002 г.
Наскоро след това излезе един сборник от нормативни документи, озаглавен „Право на вероизповедание – нормативна уредба, съдебна практика”, издаден от издателство „Нова звезда” през 2003 г. Той беше сравнително кратък по обем и включваше извлечение от Конвенцията за защита на правата на човека и на основните свободи, извлечение от Конституцията на Р. България, Закона за вероизповеданията (2002 г.), отменения вече Закон за изповеданията (1949 г.), Закона за амнистията (2002 г), Устава на Българската православна църква, Решение № 5 на Конституционния съд от 11.6.1992 г. по к. д. № 11 от 1992 г., Решение № 2 на Конституционния съд от 18.2.1998 г. по к. д. № 15 от 1997 г., Решение № 3279 от 14.5.2001 г. по адм. д. № 2174/2000 г., Решение № 7141 от 24.11.2000 г. по адм. д. № 4431/2000 г. и Определение № 5536 от 10.6.2002 г. по адм. д. № 3508/2002 г.
Този сборник от 2003 г., макар да включва нови нормативни документи, е доста ограничен по своя обем и не включва основни правни текстове, имащи отношение по въпроси, свързани с практикуването на религиозните права.
За разлика от него сборникът „Държава и вероизповедания – нормативна уредба на религията и религиозните общности в България” под съставителството на Христо Беров е доста по-обширен и наред с текстовете от българското законодателство включва и редица правни актове на международното и на европейското право.
По преценка на съставителя съдържанието на сборника е групирано в три отдела: Международно право, Европейско право и Българско право. В частта на вътрешното, българското законодателство са включени текстове от конституцията, кодекси, закони, поднормативни актове и решения на Конституциония съд. Изключително ценен за практическа работа със сборника се оказва поместеният Терминологичен указател по актове, който позволява бързо да се откриват търсените правни текстове, регламентиращи отделните въпроси, които имат отношение към проблематиката, свързана с религиозните права и свободи на гражданите, както и проблеми относно правния статус на вероизповеданията и религиозните общности в страната ни.
В сборника са включени части от 101 правни документа: извлечения от 2 международни документа и 1 ратификация, от 8 нормативни акта на европейското право, от 68 законови документа и от осемнадесет подзаконови нормативни акта от системата на българското държавно право, както и 3 решения на Конституционния съд по повод на проблеми, свързани с религията и вероизповеданията.
Според съставителя в този му вид сборникът е предназначен за широка читателска публика: „вярващите и техните религиозни общности, българската академична общност – юристи, богослови, философи, социолози, други научни работници, изследващи религията…”. Наред с това от сборника могат да се възползват и държавните служители в държавната и местна администрация, работещи в сферата на проблематиката с вероизповеданията и религиозните общности.
Христо Беров (съставител). Държава и вероизповедания – нормативна уредба на религията и религиозните общности в България. Изд. „Сиела”. С., 2009, с. 336.
Христо Беров (съставител). Държава и вероизповедания – нормативна уредба на религията и религиозните общности в България. Изд. „Сиела”. С., 2009, с. 336.
