Протойерей Живко Панев e доцент в Православния богословски институт “Св. Сергий” в Париж и директор на френския православен портал orthodoxie.com. Изказването е направено по време на конференцията “Електронните медии и православното душепастирство” в Атина, 7-9 май 2015 г.
От днешна перспектива, бъдещето на общуването е в интернет. Но въпреки това, цифровите технологии не могат да заменят живия контакт, в който вземат участие всички сетива на човека. Затова към интернет е необходимо да се подхожда с внимание и разсъдителност.
Интернет е площадът, от който днес можем да разпространяваме християнската проповед.
Първото и най-важното, което следва да направим, е да отправим послание. Да съобщим както на християните, така и на нехристияните, какво е Църквата, какво се случва в Църквата. Въпреки че да информираш, означава да интерпретираш събитията, все пак това трябва да става обективно (да се проверят източниците), отговорно (да сме наясно, че информацията представя цялата Църква, а не само информиращия) и конструктивно (информацията трябва да предложи пастирска оценка и виждане и трябва да е част от историята на спасението, защото само истината спасява).
Друг аспект от информацията е езикът, който се използва в православните средства за масово осведомяване. Твърде често съобщенията и официалните речи в църковните медии са написани в риторичен стил, с използването на стилистичнни и лексикални форми, които са чужди на съвременния читател, който винаги бърза и обича простотата. Това особено важи за интернет.
Накрая – образователният аспект: чрез интернет вие може да създадете или да получите достъп до огромен масив от информация за Православието. Понякога сайтовете са лична инициатива на обикновени вярващи или духовници, които влагат много време и усилия, понякога това е част от информоционната политика на дадена образователна институция. В това отношение искам да приветствам факултетите и семинариите на Руската православна църква, които са свършили доста работа за публикуване в Интернет на богатствата на православното учение, при това не само на руски език. Като пример мога да дам сайта на Московската духовна академия Bogoslov.ru, който публикува статии на гръцки, немски, английски и испански език.
Този пример ни напомня също така и за финансовите измерения на комуникацията.
Ефективното общуване, за да е стабилно, изисква финансови ресурси. Ако в страните с православна традиция местните църкви отделят финанси за създаването на сайтове и заплащане на журналистите и видеооператорите, ситуацията в страните с не-православна традиция е съвсем различна. Ще ви дам пример: всичко, което ние правим на нашия сайт от 2005 г. е изцяло на доброволни начала. Тук работим отец Кристоф Левалуа, моя милост и още двама сътрудници. Ние не получаваме никаква помощ нито от фондове, нито от църковните власти, нито от гражданските власти във Франция или в чужбина. Внедрихме онлайн абонамент за някои статии и видеообекти, но броят на абонантите не е достатъчен, за да финансира нашата работа. Всички ползватели на православни ресурси във Франция, но и навсякъде другаде, не знаят, че работата, която вършим, има цена и че безплатният интернет е мираж. Затова ние търсим решение.
Важен аспект от православното общуване в мрежата е обединяването на хората, създаването на общности или въцърковяването. Личните блогове, коментарите в тях, фейсбук, туитър, форумите и групите са каналите на това общуване. В тях участват и православни, но си мисля, че присъствието им следва да бъде обмислено и отговорно. Струва ми се, че е необходимо да се организира обучение за “ръководители на православни общности”, за да осигурим в интернет общуване, съответстващо на етиката и принципите на Църквата.
Източник: "Православие и мир"
Превод Полина Спирова
