Тези, които имали в себе си поне малко благочестие, които вярвали в Бога, щом чуели титлата епископ, душата им се изпълвала със свещен трепет. Затова такива народът ги грабвал насила и ги правел епископи. Грабнал свети Василий Велики насила, грабнал свети Йоан Златоуст насила, грабнал свети Атанасий... А сега те самите грабят със сила епископското достойнство! Ето, това е разликата! И ви питам: може ли да очакваме нещо добро от такива владици, които са влезли не през портата, а през прозорците и покрива? Защото, за да стане някой владика, трябва да бъде призован или от Бога, или от народа. Тези нито Бог ги е повикал, нито народът ги е избрал! И днешните ни владици са такива - нито Бог ги е избрал, нито народът. [...]
Христофор Колибар, един добър мой приятел и значима личност, ми каза преди години, като разговаряхме: "Бре, Августине, не разбираш ли какво ще стане?! Сатаната използва вече всички средства, за да унищожи Църквата, в последните времена ще използва и последното си оръжие: ще облече като владици и попове свои хора, ще им сложи енголпия и ще им даде владишки жезли! И чрез тези архиереи ще разруши Църквата...
Еретиците в Гърция се множат, множат се атеистите, защото няма жива и свободна Църква, защото нямаме епископи, които да живеят и да умират за Вярата!
За съжаление го няма днес Златоуст, няма го Василий, няма го Григорий Назиански. За съжаление, малкото добри епископи, които има, са страхливци, нямат живец да се борят! Треперят от лошите, страхуват се да не ги отлъчат - и те са в състояние да ги отлъчат! И забравят добрите епископи, че отлъчването е чест за този, който е отлъчен заради верността си към Вярата. Отлъчен умря Златоуст, но славата му е вечна в Църквата! Хиляди пъти предпочитам да бъда отлъчен от такива епископи и да отида в пустинята, за да плача за греховете си. [...]
И тъй, бореха се всички тези свети Отци. Днес няма борба. Клириците не се борят. Няма борбен дух. Какво остава? Борбата остава за народа. Както, за съжаление, всички тежести падат върху народа - икономически, данъчни, военни, мъченичество и кръв - така и тази тежест, на църковната борба, ще падне върху плещите му.
Що се отнася до мене... не зная какво ме чака. Или пустинята, или заточение, или смърт, но оръжието си никога не свалям! Ще се боря докрай, за да видя една Църква извисена и свята, както са ни учили Отците, да бъде вечна паметта им!
Откъси от книгите "Християните през последните времена" и "Предателството на православната вяра", изд. Козани 2002 г.
Митр. Августин (Кандиотис) е йерарх на Гръцката православна църква, митрополит на Флорина (Лерин), автор на десетки книги и сборници с проповеди. Остава в спомените на народа като безсребърник, пламенен проповедник, каквато длъжност е изпълнявал преди избора му за митрополит, и радетел за нравственото издигане на обществото, но преди всичко за нравственото възраждане на клира и народа на Църквата. Преживява дълбоко, с безкръвно мъченичество, кризата в Църквата, но никога не излиза от нея и остава верен на Христос. Десетилетия наред е съвестта на Св. Синод на Гръцката църква. Умира през 2010 г. на 103-годишна възраст.
Превод от гръцки: Златина Каравълчева
