Лимасолският митрополит Атанасий публикува днес своето писмено становище, което е изложил по време на Събора на о-в Крит, с възраженията си срещу приетия текст „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят“.
Както вече беше съобщено, няколко митрополити не са подписали този текст, сред които кипърските Лимасолски Атанасий и Морфоски Неофит и гръцкият Навпактски Йеротей, както вероятно и сръбският епископ Ириней Бачки (макар на сайта на неговата епархия да няма такова сведение и да не е изключено тази информация да е фалшива, както беше и с името на Контантийски митрополит Василий от Кипър – бел. ред.).
Митр. Атанасий казва, че не е подписал текста, съобразявайки се със съвестта си, защото според него, въпреки промените, че Православната църква признава само историческото наименование на други инославни църкви, текстът не изяснява каква е разликата между многократно споменаваните в текста „инославни църкви и изповедания“. Митр. Атанасий настоява също на мнението си, че Църквата не се моли и не бива да се моли за единството на всички християни, защото „това единство в Църквата никога не е било загубено“. Той смята, че текстът е трябвало изрично да спомене пътя, по който еретиците могат да се върнат в Църквата, а именно – чрез покаяние. Накрая Лимасолският митрополит заявява, че не желае с тези си възражения да нарани никого и не желае да поучава и осъжда „своите братя в Христа и отци“, но „чувства необходимост да сподели тези притеснения на съвестта си, които да бъдат записани в актовете на Светия и велик Всеправославен събор“.
В публикуваното ден по-рано обръщение на митр. Йеротей (Влахос) той разказва за своите мотиви да не подпише същия документ, а именно: въпреки промяната за условното исторически утвърдило се наименование на инославните християнски изповедания като църкви, текстът има „твърде дипломатично звучене“ и създава „предпоставки за тълкувания“. Според него някои могат да го изтълкуват в духа на разбирането, че Христовата църква се е разделила на няколко части, които трябва да бъдат отново съединени. Това би могло да бъде предотвратено, според него, ако Съборът включи в текста определение за Църквата и нейните членове, както и за белезите на нейното единство. Това предложение е било обсъдено, но според други епископи тази тема е твърде сериозна и изисква отделна богословска работа, поради което е била оставена за разработване от следващите всеправославни събори.
Митр. Йеротей разказва и за спора си с Пергамски митрополит Йоан (Зизиулас). Той се чувствал обиден от предпочитанията към мнението на митр. Йоан, който като съветник на Вселенския патриарх се ползвал с по-голям авторитет и чуваемост на мненията. Заявява също, че е чул обидни квалификации по свой адрес, което смята за недопустимо (вероятно става дума за дискусията, отразена в гръцките медии и провокирана след намеса на Александрийския патриарх, който по време на обсъжданията върху този документ нарекъл някои представители на Гръцката църква „αντιδραστικοί“, т. е. не просто „пречещи“, но и „реакционери“; на това остро беше реагирал Атински архиепископ Йероним, определил това като проява не на братска любов и помолил тази размяна на реплики да не се отразява в протокола на съборните дискусии). Митр. Йеротей определя това си чувство на обида като психологически фактор, който също го е подтикнал да не подпише текста за отношенията на Православната църква с инославните християни. Той е изразил и забележки относно документа за мисията на Православната църква – по отношение на употребата на изразите „личност“, „достойнство на личността“ и др., които според него препращат към богословието на митр. Йоан и трябва да бъдат заменени съответно с човек, човешко достойнство.
Припомняме, че по време на дискусиите върху спорния документ в предпоследния ден на Събора Гръцката църква имаше три варианта за промени на определението „други християнски църкви“. Другите основни предложения са били на Румънската патриаршия, на Кипърската архиепископия и на Гръцката църква. В крайна сметка, след обсъжданията, на които са били приведени множество примери от Преданието на Църквата, че отделилите се от нея след Великата схизма църковни катедри продължават да бъдат наричани „църкви“, участниците са решили да оставят това определение. За да не се тълкува обаче то в духа на икуменическото учение, че едната Христова църква се е разпаднала на много „църкви“, е направена изричната уговорка, че става дума за историческо утвърдило се наименование, докато Христовата църква винаги е била и остава една, но нова не е удовлетворило някои от йерарсите, които са изразили несъгласието си, като не са подписали съответния документ.