На 12 юни, неделя на св. отци от Първия вселенски събор, на о-в Райхенау в Бодензее (Боденското езеро на р. Рейн; на него се събират границите на Германия, Швейцария и Австрия – бел. ред.) за богослужба се събраха българите от югоизточните области на Германия. По инициатива на о. Сергий Ненов, свещеник на БПЦО „Св. Кирил и Методий“ в гр. Щутгарт, и с благословията на Западно- и Средноевропейски митр. Антоний беше отслужена св. Литургия, на която присъстваха вярващи от цяла Южна Германия. Специално за този празник бяха дошли дори и представители на БПЦО в Хамбург. О. Виктор Цимер, обслужващ общините ни в Регенсбург и в Пасау, и о. Стефан Грос, отговорен за общините в Бон и Кьолн, преодоляха големи разстояния, за да отслужат заедно с о. Сергий празничната св. Литургия в над хилядолетния храм „Св. Мария и Марк“.
Изборът за тази проява падна върху живописния о-в Райхенау в Бодензее, защото там се намира един от най-значимите манастири на Западна Европа в Ранното средновековие, съхраняващ много християнски светини и свидетелства на християнското изкуство. И още една немаловажна причина: в една от неговите мемориални книги е засвидетелствано присъствието на св. Методий и няколко негови ученици, като сред учениците на първо място е записано името Коранцан, вероятно латинската форма на Горазд. Нанесените имена на гръцки с унциален шрифт (само главни букви) са единственото запазено оригинално свидетелство за славянския просветител. Името на св. Кирил пък е отбелязано в списъка на починалите, за които монасите на манастира са се молили при извършването на всяка св. Литургия. Така в манастира „Райхенау“, който поради забележителното си религиозно и културно значение е поставен под защитата на ЮНЕСКО, е засвидетелствана една от найстарите литургични практики, свързани със св. Солунски братя, както и високата почит, на която те са се радвали в манастира, понеже имената им са поставени сред първите места в списъците.
В този смисъл е много вълнуващо, че по идеята на о. Сергий и благодарение на отзивчивостта на о. Виктор и на о. Стефан свещеници на БПЦ възстановиха след прекъсване от повече от 1000 години литургичната традиция на възпоменаване на славянските равноапостоли в „Райхенау“.
По случай предхождащия с един ден празник на св. ап. Вартоломей с любезното съдействие на ръководството на местния храм беше изнесена раклата с неговата глава. Също за поклонение бяха изнесени и раклата с мощи на св. ев. Марк (донесени по предание от Венеция в 9 в. от еп. Радолф, чието име днес носи гр. Радолфцел), частици от св. Обрус и от св. Кръст Господен с капки от Христовата кръв. Смесен хор на общините ни в Мюнхен и Щутгарт огласяше с тържествени песнопения големия храм с много хубава акустика. След края на св. Литургия многобройните богомолци, предвождани от тримата си пастири, се отправиха към параклиса на св. Братя, изграден до манастирската ограда, където всички заедно изпяхме тропара на славянските апостоли. После вярващите се събраха на обяд в близкия гр. Констанц, който в Средните векове е бил епископски център. Именно с епископа на този град Соломон I (838/9-871) е свързано и първото сведение за намерението на св. княз Борис да приеме християнството. Като доверено лице на крал Лудвиг Немски той пристига през пролетта на 864 г. с негово писмо в Рим, с което кралят уведомява папата, че българският владетел желае да приеме св. Кръщение.
Надеждата на събралите се богомолци е, че ще бъде продължена традицията да се провеждат ежегодно празнични събирания на това благословено място и че с подкрепата на епархийския митрополит ще бъдат привлечени още повече български общини не само от Германия, но и от Австрия, Швейцария и Северна Италия, както и християни от други сестри-църкви.
